Р Е Ш
Е Н И
Е №86
гр.
Шумен, 10.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
окръжен съд в публичното съдебно
заседание на четиринадесети март през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: М.Маринов
Членове:1.Р.Хаджииванова
2.мл.с.С.Стефанова
при
секретаря Г.Георгиева като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова В.гр.дело №61 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №7 от 06.01.2020г. по
гр.д.№9/2019г., ШРС e отхвърлил
предявения от Н.Х.А., Р.Н.М. и А.А.Л. срещу Р.Ш.Б. и Г.А.Б., иск с правно
основание чл. 108 от ЗС за установено в отношенията между страните, че Н.А. е собственик
на 1/8 идеална част, Р.М. – на 1/8 идеална част и А.Л. – на 5/8 идеални части
от недвижим имот – 1/2 идеална част от дворно място, цялото с площ 1250 кв.м,
находящо се в с. О., обл. Ш., за което е отреден УПИ III-103 от кв. 22 на
селото и за
осъждане на Р.Ш.Б. и Г.А.Б. за предаване на владението върху тези идеални части
от имота като владян без основание, като неоснователен и недоказан, и е
отхвърлено искането на Н.Х.А., Р.Н.М. и А.А.Л. с правно основание чл. 537, ал.
2 от ГПК, за отмяна на нотариален акт № 81, том , рег. № , дело № /16.11.2017
г. на нотариус рег. № на НК. Присъдени са и следващите се разноски.
Недоволни от така постановеното решение
останали ищците, които го обжалват изцяло. Твърдят, че същото било неправилно и незаконосъобразно. Съдът
пропуснал да обсъди в детайли приложимостта на презумпцията по чл.69 от ЗС. Между
наследодателите на страните била налице съсобственост, която обуславяла
съвладение. Предвид това и с оглед приетото в ТР№1/2010г. на ОСГК, то в този
случая презумпцията по чл.69 от ЗС била оборена, като лицето, което се
позовавало на придобивна давност следвало да доказва отблъскване на владението
на останалите съсобственици. От събраните по делото доказателства не се
установявало извършване на действия било от ответниците след откриване на
наследството на Х. през 2010г., било от наследодателя им, с които по явен и
недвусмислен начин да се отрича
владението на останалите съсобственици.
Доказателства за липсата на каквото и да е завладяване на идеалните
части на ищците от наследодателя на ответника са и представените по делото
нотариални актове, с които майката и сестрата на ответника, съответно брата на
ищците, са прехвърлили на ответника идеални части от процесния имот.
Сочат също, че първоинстанционният съд
неправилно приел за непротиворечиви събраните по делото свидетелски
показания.Собствеността не се губела само защото собственикът на ползвал
собствената вещ. Съсобственик, който не ползвал имота, не трябвло да доказва
активно поведение, а обратното-то трябва да бъде предприето от този, който
променя намерението си и от държател става владелец. Молят съда да постанови
отмяна на решението и постановяване на
друго, с което заявените ревандикационни
претенции бъдат уважени изцяло.
Въззиваемата стрА.намира жалбата за
неоснователна.
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди
доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, включително и тези допуснати във въззивното производство, приема за
установено следното:
Съгласно отразеното в нотариален акт за
собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка №55, т., д.№89/1977г.
на ШРС, на 03.02.1977г. Х.Х.Ш.бил признат за собственик по давностно владение на недвижим имот,
представляващ къща от две стаи и салон,
на земя, в северната част на двора, заедно с 1/2 идеална част от дворното място
от 1250 кв.м, застроено и незастроено в с. О., обл. Ш., образуващо парцел
III-103 от кв. 22 по плА.на селото.
Към този момент същият е бил в
граждански брак с ищцата А.А.Л./А.М.Ш./-според отразеното в представения акт за
женитба №, бракът е сключен на 09.03.1964г..
Съгласно удостоверение за идентичност на лице с
различни имена № 8/20.07.2018 г., Х.Х.Ш.и Н.Ч.Л.са имена на едно и също лице.
Видно от и удостоверение за
наследници изх. № 10/20.07.2018г., Х.Ш.е починал на 05.05.1989г. и е оставил за
наследници съпругата си А.А.Л. и низходящи от първа степен: И.Х.Ш., Н.Х.А. и
Р.Н.М..
На посочената по-горе
дата-03.02.1977г., с нотариален акт за собственост на недвижим имот по
обстоятествена проверка №56, т., д.№/1977г. на ШРС, се е снабдил и Ш. Б.Х., но
същият бил признат за собственик по
давностно владение на недвижим имот, представляващ къща от три стаи и салон, на земя, в южната
част на двора, заедно с 1/2 идеална част от дворното място от 1250 кв.м,
застроено и незастроено в с. О., обл. Ш., образуващо парцел III-103 от кв. 22
по плА.на селото.
Ш.Б. Х.е починал на 22.04.2010г.,
като е отставил наследници по закон: съпруга - Н.И.Х., син-Р.Ш.Б. и дъщери -
Е.Ш.Р.и П.Ш.Х./удостоверение за наследници №3/17.01.2019г./.
С нотариален акт № 17, том , рег. №
, дело № */2016 г. на нотариус рег. № на
НК, на 02.12.2016г. Н.Х.прехвърлила на ответника Р.Б./неин син/ срещу поетото
от последния задължение за гледане и издръжка, 1/4 идеална част от следния
недвижим имот: жилищна сграда, състояща се от три стаи и салон в южната част на
двора, заедно с 1/2 идеална част от дворно място с площ 1250 кв.м, съставляващо
УПИ III-103 от кв. 22 по плА.на с. О., обл. Ш..
Съгласно отразеното в нотариален акт
№ 23, том , рег. № , дело № /2017 г., на 08.08.2017г., П.Ш. Х.и И.Х.Ш. продали
на ответника, първата -: 1/4 ид.ч. от описания по-горе имот /жилищна сграда,
състояща се от три стаи и салон в южната част на двора, заедно с 1/2 идеална
част от дворно място с площ 1250 кв.м, съставляващо УПИ III-103 от кв. 22 по
плА.на с. О., обл. Ш./, съответно вторият-1/8ид.ч. от дворното място с площ
1250кв.м. за което е отреден УПИ №III-103 от кв.22 по плА.на с.О., Ш.обл..
С нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по давност и наследство №81, т., д.№/2017г. на нотариус с рег. № на НК, на 16.11.2017г. Р.Ш.Б. бил
признат за собственик въз основа на давностно владение на 3/8 идеални части от
недвижимия имот, представляващ дворно място с площ 1250 кв.м, за което е
отреден УПИ III-103 от кв. 22 по плА.на с. О..
В обясненията си, депозирани по реда
на чл. 176 от ГПК, ответницата Г.Б. заявява, че от момента на сключването на
граждански брак с Р.Б. семейството им обитава и владее процесния имот.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи:
Съобразявайки изложените в исковата молба
обстоятества и заявения петитум, съдът намира, че предмет на настоящия спор са
ревандикационни претенции, предявени
от А.А.Л., Н.Х.А. и Р.Н.М. срещу Р.Ш. и Г.А.Б. по отношение на общо
7/8ид.ч./Н.А.-на 1/8ид.ч., Р.М. – на
1/8ид.ч. и А.Л. – на 5/8ид.ч./ от
недвижим имот – 1/2 идеална част от дворно място, цялото с площ 1250 кв.м,
находящо се в с. О., обл. Ш., за което е отреден УПИ III-103 от кв. 22 на
селото, или на общо 7/16ид.ч. от цялото дворно място.
За
уважаването на ревандикационен иск е
необходимо наличието, в кумулативна даденост на следните три
предпоставки: На първо място, имотът, предмет на иска, да е собственост на
ищците, на второ-този имот да се владее от ответника, и на трето-да се владее
от него без основание. С
оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, в тежест на ищците
е да докажат наличието на положителните предпоставки, а на ответниците- че
владеят на правно основание. В настоящия казус безспорен е фактът на владението
върху процесната сграда, а именно, че същото се осъществява от ответната
страна. Спор е налице по отношение на останалите две предпоставки.
Досежно
първата от тях: Фактическите твърдения, с които ищците обосновават възникването на правото на
собственост в техния патримониум е
наследствено правоприемство от наследодателят им –Х.Х.Ш.ов.
Не е налице
спор между страните, че приживе Ш./нотариален акт № 55, том , дело № /1977 г.
на ШРС/ пидобил по давност 1/2ид.ч. от дворното място от 1250 кв.м, застроено и
незастроено в с. О., обл. Ш., образуващо парцел III-103 от кв. 22 по плА.на
селото. Доколкото същият от 1964г. е
бил в граждански брак с А.Л. и придобивният способ-давност е осъществен по
време на брака/констативния нотариален акт е издаден през 1977г./, по силата на
закона, по отношение на имота е възникнала съпружеска имуществена общност между
двамата съпрузи.
Не е спорно
между страните, че ищците Н.Х.А., Р.Н.М.
и А. А. са наследници на наследодателя Х.Х.Ш.ов,
поради което и същите, съобразно сочения придобивен способ и разпоредбата на
чл.5 и чл.9 от ЗН, при откриване на наследството на Ш.са придобили собственост
върху съответната идеална част от сочения имот - Н.Х.А. върху 1/8ид.ч., Р.Н.М.-върху 1/8ид.ч. и А.
А.-върху 5/8ид.ч./ 1/8ид.ч. от общия наследодател Ш.и 4/8ид.ч. лична
собственост част от СИО/, общо 7/8ид.ч. от 1/2ид.ч. от дворното място, или
7/16ид.ч. от цялото дворно място.
Ответниците
отричат правото на собственост на ищците върху процесните 7/8ид.ч. от 1/2ид.ч.
от имота /7/16ид.ч. от целия имот/, позовавайки се на изтекла от 1978г. придобивна давност първо
в полза на праводателя им Ш. Б.Х., а след смъртта му в
тяхна полза, за което им бил издаден
нотариален акт за собственост на основание давностно владение - №81, т., д.№/2017г. на нотариус с рег. № на НК.
Съгласно
ТР№11/2012г. на ОСГК, като резултат на специално уредено от закона
производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост,
констативният нотариален акт по чл.587 от ГПК притежава обвързваща
доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че
посоченото в акта лице е собственик на имота . Правният извод на нотариуса за
съществуването на това право се счита верен до доказване на противното с влязло
в сила решение. Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава
правен спор, то нотариалният акт по чл.587 от ГПК може да бъде оспорван от
всяко лице, което има правен интерес да
твърди, че титулярът на акта не е собственик, като оспорването може да се
изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра,
така и опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно
основание или доказване, че признатото
право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта.
Предвид обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на
правото на собственост, оспорващата страна, която не разполага с документ за
собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от
нотариуса право, а когато и двете страни в правния спор се легитимират правото
си на собственост с нотариални актове, то разпределението на доказателствената
тежест се извършва по правилото на чл.154, а л.1 от ГПК, като всяка страна
следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното
удостоверено от нотариуса придобивно основание.
Така в настоящия случай доколкото и
двете страни се легитимират с надлежни документи за правото си на собственост -
ищците с констативния нотариалния акт на праводателя им /нотариален акт № 55,
том , дело № /1977 г. на ШРС/, а ответниците със своя констативен нотариален
акт/№81, т., д.№/2017г. на нотариус с
рег. № на НК./, то всяка от тях трябва
да докаже фактическия състав на съответното придобивно основание.
Ответниците не оспорват обстоятелството, а и
се установи по делото, че Х.Х.Ш.и
съпругата му са придобили по давност 1/2ид.ч. от процесното дворно място,
съответно че същият се явява праводател на ищците.
Както бе посочено, в настоящия случай, с
нотариален акт №81, т., д.№/2017г. на нотариус
с рег. № на НК., ответниците са признати за собственици по давност на
3/8ид.ч. от имота, които включват и
част от процесните 7/16ид.ч. от него /за остатъка над 3/8ид.ч. до
7/16ид.ч. ответниците не са се снабдили с констативен нотариален акт, но
твърдят придобиването им по давност/. Или страната, позоваваща се на соченото
основание-ответната следва да докаже изтекла в нейна полза придобивна давност.
Съгласно чл.79,
ал.1 от ЗС, правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност
с непрекъснато владение в продължение на десет години. За придобиване по
давност е необходимо да бъде установено владение върху конкретен имот, като
същото следва да отговаря на определени условия – да има траен характер, да е
непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерението вещта да се държи като
своя
В настоящия случай надлежни доказателства досежно наличието на всички
изискуеми предпоставки не бяха ангажирани.
Не е спорно между страните, че праводателите им-Х.Х.Ш.ов, съответно Ш.
Б.Х., са придобили в съсобственост при равни дялове процесното дворно място.
Установи се също, че в периода 1978г- 1981г. 1978г. Ш.си купил друг имот в с.О. и със семейството си се е
преместил да живее там, като след това дворното място било стопанисвано/
ползвано единствено от другия съсобственик Х., съответно от наследниците
му/свид.З.А., И.Д., С.А., И.Ф./. Къщата на Ш.постепенно се разрушила. Т.е.,
през правнорелевантния период фактическа власт върху цялото дворно място
безспорно е била осъществявана от Ш. Б.Х.и съпругата му Н.Х., а след смъртта на Х.през 2010г. - от последната, сина му Р.Б. и неговата
съпруга Г.А.Б./последните двама ответници по делото/.
Не се установи обаче, фактическата
власт да е осъществявана при наличието на намерение за своене и на частта на
Ш.ов.
Съгласно приетото в ТР№1/2012г. на
ОСГК, при спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от
съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее
изключително за себе си целия имот и от кога. Упражняването на фактическа власт
продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След
като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху
вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на
техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69
ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални
части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от
такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици.. Ако се позовава на придобивна давност,
той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е
започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са
доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на
останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи
чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това
е обективно невъзможно.
В този смисъл от съществено значение при всеки конкретен спор е дали е
установено наличие на съсобственост и съвладение или има един единствен
владелец на целия съсобствен имот.
В случая не се спори между страните, а и се установява от представените
констативни нотариални актове от 1977г., че между наследодателите на страните
Ш.и Х.е възникнала съсобственост,вследствие на съвладение, т.е. основанието, на което
съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на
другия съсобственик и го прави държател на негоите идеални части.
По делото не се събраха доказателства за извършени от Ш. Б.Х., съответно
от ответниците действия, обективиращи спрямо
праводателят Ш.ов, съответно след това спрямо ищците, като
съсобственици/тези на 7/16ид.ч. от цялото дворно място/, намерението да владеят
идеалните им части за себе си.
Действително, съгласно показанията на свид.Н.Х./майка на ищеца и съпруга
на наследодателя Х./, ищците идвали в къщата им като гости, но по отношение на
къщата на ответниците ищците никога не са имали претенции. Същата добавя, и че Р.Б. не бил казвал на ищците, че къщата
е изцяло негова и че повече не ги иска в къщата.
Наследодателят Х.приживе не се е позовал на този придобивен способ
касателно другата 1/2ид.ч. от дворното място, съответно не се е снабдил с
констативен нотариален акт на това основание. Неговите наследници Н.И.Х.съпруга и дъщеря П.Ш. Х.са прехвърлили
на другия му наследник-ответника Р.Ш.Б., придобитите по наследство от Х.идеални
части от притежаваните от последния само 1/2ид.ч. от дворното място. Тези
действия сочат на извод, че приживе Х.е бил само държател на идеалните части на
другия съсобственик Ш.ов, поради което и наследниците му са прехвърлили само
придобитите по наследство от Х.идеални части от неговата 1/2ид.ч. от дворното
място/свид.Н.Х., майката на ответника заявява, че прехвърлила дела си изцяло на
последния, тъй като той бил едничък за нея/.
Че нито наследодателя Х., нито
ответниците са ползвали идеалната част на Ш.с намерение да я своят, сочи и
обстоятелството, че на 08.08.2016г. последните са закупили от И.Х.Ш.-наследник
от първа степен на Ш.ов, съответната идеална част от имота, придобита по
наследство от Ш.ов, като при изповядване
на сделката пред нотариуса е представен
нотариален акт № 55, том , дело № /1977 г. на ШРС, с който Х.Х.Ш.бил признат за собственик по давностно
владение на 1/2 идеална част от дворното място от 1250 кв.м, съответно
удостоверение за наследници на Ш.ов, където са вписани всички негови
наследници. Т.е. Б.към този момент не е държал имота изцяло като
свои/включително и дела на наследодателя Ш.ов/, нямал е намерение да ги свои
изцяло. От сочената дата, до датата на завеждане на исковата молба не е изтекъл
законоустановения десетгодишен срок необходим за придобиване на имота по
давност.
Съдът намира за недоказани
твърденията на ответниците, че наследодателят Х.бил изкупил от наследодателя
Ш.дела му от процесното дворно място. В този смисъл не са ангажирани каквито и
да е писмени доказателства. А и събраните гласни такива на ответната страна не
следва да се кредитира, доколкото са
противоречиви, неконкретни, противоречащи на други безспорно установени обстоятелства
по делото, и не са непосредствени.
Свид.И.Ф. твърди, че Х.платил дела на Ш.ов, но заявява, че бил чул за това от
самия Ш. Х.. Свид.С.А. заявява, че Ш. дал пари на Х.да вземе другата къща, но в
показанията си пред нотариуса две години по-рано не е посочил този факт,
същевременно същият сочи, че Ш.и Х.били братя, което категорично не отговаря на
действителността. И двамата свидетели не
били чували ищецът да е купувал дяловете на другите съсобственици. Същевременно
свид.Н.Х./съпруга на Ш. Х./ сочи, че съпругът й бил дал пари на И./син на Ш.ов/
да си построи друга къща, не и че е дал пари на Ш.за дела му от дворното място.
Липсва и логика, ако Х.е заплатил дела на Ш.от общото място, наследникът му да
изкупува дела на наследника на Ш.ов.
Следва да се посочи, и че ползването изцяло на дворното място, за което
свидетелстват свидетелите и на ответната и на ищцовата страна, също не сочи на
такова намерение. Неупражняването
на права от страна на съсобственика само по себе си не би могло да има за
последица изгубване на тези права, тъй като вещното право не се погасява с
факта на неупражняването му. Притежателят на съответното вещно право би могъл да го изгуби само ако трето лице
придобие същото право по силата на предвиден в закона правен способ, каквато
хипотеза в случая не е налице.
Доколкото са налице и трите
предпостваки за уважаване на ревандикациоите претенции, то същите се явяват
основателни.
Предвид изложеното съдът намира, че
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което заявените претенции бъдат
уважени изцяло. Решението следва да бъде коригирано и в частта касателно
присъдените разноски.
С оглед изхода на спора по главната
претенция, следва да бъде уважено и акцесорното искане за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по давност и наследство №81, т., д.№/2017г. на нотариус с рег. № на НК, с който Р.Ш.Б.
е признат за собственик въз основа на давностно владение на 3/8ид.ч. от
недвижимия имот, представляващ дворно място с площ 1250 кв.м, за което е
отреден УПИ III-103 от кв. 22 по плана на с. О..
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищците
направените от тях деловодни разноски пред първоинстанционния и въззивния съд.
Водим от горното и на основание чл.271
от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение №7 от 06.01.2020г. по гр.д.№9/2019г.
на ШРС, с което e
отхвърлен предявения от Н.Х.А., Р.Н.М. и А. А.Л. срещу Р.Ш.Б. и Г.А.Б.,
иск с правно основание чл. 108 от ЗС за установено в отношенията между
страните, че Н.А. е собственик на 1/8 идеална част, Р.М. – на 1/8 идеална част
и А. Л. – на 5/8 идеални части от недвижим имот – 1/2 идеална част от дворно
място, цялото с площ 1250 кв.м, находящо се в с. О., обл. Ш., за което е
отреден УПИ III-103 от кв. 22 на селото и за осъждане на Р.Ш.Б. и Г.А.Б. за
предаване на владението върху тези идеални части от имота като владян без
основание, като неоснователен и недоказан, и е отхвърлено искането за отмяна на нотариален акт № 81, том , рег.
№ , дело № /16.11.2017 г. на нотариус рег. № на НК., както и в частта, с
която Н.Х.А., Р.Н.М. и А. А.Л. са
осъдени да заплатят на Р.Ш.Б. и Г.А.Б.
деловодни разноски в размер на 800лв., като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА за установено по отношение
на Р.Ш.Б. с ЕГН и Г.А.Б. с
ЕГН,***, съдебен адрес:***, офис 7, чрез
адв.Г.С. от ШАК, че Н.Х.А. с ЕГН , адрес: ***, Р.Н.М. с ЕГН , адрес: *** и А.
А.Л. с ЕГН, последната действаща чрез настойника си Р.Н.М., всички действащи
чрез адв.Г.К. при ШАК, съдебен адрес: ***, са собственици общо на 7/8ид.ч. /
Н.А.- на на 1/8ид.ч., Р.М. – на 1/8 ид.ч.
и А. Л. – на 5/8ид.ч./ от недвижим имот – 1/2 идеална част от дворно място,
цялото с площ 1250 кв.м, находящо се в с. О., обл. Ш., за което е отреден УПИ
III-103 от кв. 22 на селото, като ОСЪЖДА Р.Ш.Б. и Г.А.Б. да им предадат владението върху тези идеални части.
На основание чл.537, ал.2 от ГПК,
отменява нотариален акт № 81, том , рег. № , дело № /16.11.2017 г. на нотариус
рег. № на НК.
ОСЪЖДА Р.Ш.Б. и Г.А.Б. да заплатят на
Н.Х.А. направените в хода на
първоинстанционното производство деловодни раноски в размер на 85лв. и пред
въззивната инстанция вразмер на 25.80лв..
.
ОСЪЖДА Р.Ш.Б. и Г.А.Б. да заплатят на
Р.Н.М. направените в хода на
първоинстанционното производство деловодни раноски в размер на 615.81лв..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС
на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.