№ 173
гр. ********, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ********, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20223130100929 по описа за 2022 година
Производството образуването по искова молба от Й. И. Й. ЕГН
**********, с постоянен адрес: *********** срещу "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „****” №
84-86, бл. Бизнес център „****”, ет. 12.
В исковата молба ищецът излага, че страните са обвързани от Договор
за предоставяне на кредит № 461716/18.02.2022г. за 1500.00 лева и договорна
лихва за периода на договора в размер на 292.61 лева, както и неустойка в
размер на 1 346 лева, общото задължение по договора заедно и с лихвата е в
размер на 3168.61 лева.
Твърди се, че ищцата не дължи на „Ай Ти Еф Груп“ АД сумата в
размер на 1 346 лева за неустойка по Договор за потребителски кредит №
461716/18.02.2022г. на основание чл.124 от ГПК, вр.чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД,
като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при
неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
Твърди, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1,
предл.3, вр. от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип
било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на
конкретни други разпоредби. Поради накърняването на принципа на „добри
1
нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не
еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите на подзащитната ми с цел извличане на собствена
изгода на кредитора.
Неустойката, по договора е неравноправна на основание чл.143, т.19 от
ЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 1346 лева е в
размер почти равен на размера на отпуснатия кредит. По този начин
безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.
Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски
взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на
едната страна за сметка на другата. В настоящия случай, със заплащането на
сумата предвидена за неустойка, изцяло се нарушава принципа на
добросъвестност и справедливост.
Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5
ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е
необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на
кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г.
относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект,
неустойката по договора за предоставяне на кредит в размер на 7969,92 лева
при неосигуряване на обезпечения, се намира в пряко противоречие с
преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни
уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции
и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.
С процесната неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. В
този смисъл е и т.32 от извлечение от протокол №44 на заседание на КЗП от
2
05.11.2015г. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната
лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така
уговорените клаузи е да доведът до неоснователно обогатяване на
кредитодателя за сметка на кредитополучагсля, до увеличаване на подлежаща
на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница.
На следващо място, така уговорена неустойка е нищожна на основание
чл.146 ал.1 от ЗЗП.
Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Счита, че клаузата за
неустойка не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2
ЗЗП тя е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на
договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху
съдържанието им към момента на сключване на договора.
Иска се да приеме за установено, че ищцата не дължи сумата в размер
на 1346 лева неустойка в следствие на сключен Договор за потребителски
кредит № 461716/18.02.2022г., на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 19, ал.4,
чл.21 ал.1, чл.ЗЗ ал.1 от ЗПК.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника
В него се твърди, че исковата молба е неоснователна и моли да бъдат
отхвърлени предявените искове.
Твърди, че между страните е сключен процесния договор за кредит от
разстояние по инициатива на ищеца, за което той попълнил заявка в интернет
сайта на ответника. Ищецът посочил, че иска да получи заема по банковата си
сметка и потвърдил, че се е запознал с общите условия.
Ответникът разгледал подадената заявка и след проверка в Централния
кредитен регистър одобрил кредита. След това изпратил на електронната
поща на ищцата Анекс № 461716 към Договор за кредит № 430655 заедно с
приложимите Общи условия на “АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, също така
Стандартен Европейски Формуляр и Погасителен план, като в имейла с
прикачил два броя линка - „Приеми договора” и „Откажи договора”. С оглед
сключването на Договора за кредит и като доказателство за съгласието на
3
ищеца с договора за кредит и Общите условия ищцата е активирала линка
„Приеми договора”.
Оспорва уговорената неустойка да е нищожна на твърдените от ищеца
основания.
В чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК изрично се предвижда, че при изчисляване на
годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит.
Начисляването на неустойка в настоящия случай се извършва и
произтича от неизпълнение на задължението на кредитополучателя да учреди
и/или представи надлежно обезпечение на кредита - поръчители или банкова
гаранция. Годишният процент на разходите има за цел да информира
потребителя какви ще са му разходите, ако изпълнява надлежно и в срок
задълженията си по договора за кредит, а няма за цел да включва в себе си
евентуални компоненти, които са поставени под условие че
кредитополучателят не изпълни задължението си по договора. Посоченият
годишен процент на разходите по договора за кредит е в размер на 49,00% и е
съобразен с всички изисквания на ЗПК, като са взети предвид допусканията
съгласно Приложение № 1 към чл. 19, ад. 2 ЗПК.
Начислената неустойка представлява адекватно обезщетение за
неизпълнение на задължението па кредитополучателя да предостави
обезпечение по договора си за кредит. В процесния Анекс към Договор за
кредит изрично е посочено, че неустойката се дължи само за периоди, в конто
кредитът е бил без осигурено обезпечение, респективно ако
Кредитополучателят осигури надлежно обезпечение по кредита, макар и след
изтичането на срока за нейното представяне, неустойката спира да се
начислява.
Ищецът е бил информиран за наличието на тази неустойка още при
предоставяне на приложимия Стандартен европейски формуляр и с оглед на
това е могъл да прецени дали да сключи или не кредита, респективно да се
съгласи с условията по кредита.
Твърди се, че процесната неустойка има обезщетителна функция
предвид риска, който поема ответното дружество и че се касае за бърз кредит.
4
Твърди се, че неустойката в Анекс № 461716 към Договор за кредит №
430655 е ясно и точно формулирана, няма неясноти по отношение на нейното
съдържание.
Клаузата за предоставяне на обезпечение е индивидуално договорена
между страните, тя не е инкорпорирана в Общите Условия на „АЙ ТИ НФ
ГР"У П АД (ОУ), върху които ОУ кандидат-кредитополучателят да не може
по никакъв начин да влияе, поради това че те са предпоставка за сключването
на договора и той, след като се запознае с тях, следва да ги приеме, за да
продължи към сключването на договора кредит. Размерът на уговорената
между страните неустойка при неосигуряването на лица, които да
поръчителстват за задължението па потребителя, или при непредоставянето
на банкова гаранция, не е еднакъв за всички отпуснати от Дружеството
кредити, а се преценява във всеки отделен случай е оглед всеки отделен
потребител, като се взимат предвид и размерът на предоставяния кредит,
уговорките за погасяването му и други допълнителни условия, утвърдени в
дългогодишната практика на представляваното от мен дружество.
Твърди, че ограничението за максималната неустойка в размер на
законната лихва за забавени парични задължения не следва да се прилага по
аналогия. Разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗПК не следва да се прилага по
аналогия.
Иска се отхвърляне на иска и заплащане на разноски.
В срокът за отговор ответникът предявява насрещен иск
В него се твърди, че между страните е сключен на 18.02.2022 г. Анекс
№ 461716 към Договор за кредит № 430655 договор за кредит от разстояние
по инициатива на ищеца, за което той попълнил заявка в интернет сайта на
ответника. Ищецът посочил, че иска да получи заема по банковата си сметка
и потвърдил, че се е запознал с общите условия.
Ответникът разгледал подадената заявка и след проверка в Централния
кредитен регистър одобрил кредита. След това изпратил на електронната
поща на ищцата Анекс № 461716 към Договор за кредит № 430655 заедно с
приложимите Общи условия на “АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, също така
Стандартен Европейски Формуляр и Погасителен план, като в имейла с
прикачил два броя линка - „Приеми договора” и „Откажи договора”. С оглед
сключването на Анекса и като доказателство за съгласието на ищеца с него и
5
Общите условия тя е активирала линка „Приеми договора”.
Съгласно сключения между страните Анекс № 461716 към Договор за
кредит № 430655 кредитополучателят е получил от ищеца паричен заем в
размер на 1500 лева, като се е задължил да заплаща редовно, изцяло и в срок
погасителните вноски. Кредитополучателят се е съгласил да погаси кредита
си с десет 30-дневни вноски, като общият срок за погасяване на кредита е от
19.02.2022 г. до 18.12.2022 г. и при условията договорени между страните.
Главницата по Анекс № 461716 е образувана по следния начин: на дата
31.08.2021 г. между страните е сключен Договор за кредит № 430655.
Договорът за кредит е сключен по същия начин и ред като Анекс № 461716.
По Договор за кредит № 430655 е отпусната на кредитополучателката
сума в размер на 1 500 лева.
Впоследствие кредитополучателката е заявила, че желае да
предоговори Договор за кредит № 430655 за допълнителен срок н сума. чрез
Анекс № 461716, като е осъществено рефинансиране на главницата по
Договор за кредит № 430655, в размер на 1 346,31 лева.
Остатъчната сума за предаване на кредитополучателката по Анекс №
461716 е в размер на 153,69 лева. В изпълнение на задължението по Анекса,
Кредитодателят е предоставил сумата чрез банков превод.
На основание чл. 12, б. а) от Общите Условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“
АД, с настоящата насрещна искова молба обявява Анекс № 461716 за
предсрочно изискуем поради неизпълнение на задълженията по договора на
ответницата. Твърди се, че кредитополучателят не е заплащал не е заплащала
на падежна дата своите задължения към кредитополучателя.
Предсрочната изискуемост да се счита обявена на длъжника в деня на
уведомяване за насрещната искова молба от съда.
Дължимата и непогасена главница по процесння Анекс № 461716 с в
размер на 1439.75 лева.
Иска се осъждането на ответника да заплати на ищеца 1439.75 лева,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване ю
районния съд на насрещната искова молба до окончателното плащане на
задължението. Претендират се разноски.
В срокът за отговор е предявен отговор по насрещния иск
6
Твърди се, че предявения насрещен иск е редовен и допустим, но
неоснователен и недоказан.
Твърди, че не са налице предпоставките за обявяване на договора за
предсрочно изискуем. Клаузата на чл.12б.а от ОУ била неясна. Нито в
договора, нито в общите условия има разяснение и точни критерии, при който
може да бъде упражнена опцията за предсрочна изискуемост. Поради това
тази клауза е недействителна на основание чл.147 ЗПК и е в нарушение на
чл.146 ЗПК. Твърди, че клаузата на чл.12б.а от ОУ не е индивидуално
уговорена.
Твърди се, че за процесния договор за кредит и анекс се прилага ЗПК.
Договорът за кредит и анекс са нищожни на основание чл.22 от ЗПК, във
връзка с чл.11, ал.1,т.9 от ЗПК, тъй като не са посочени приложимият лихвен
процент и условията за прилагането му. В договорът бил посочен ГПР и ГЛП,
но липсвало условия за прилагането им, не било посочено дали ЛП е
фиксиран или променлив за срока на договора. В ГЛП и в ГПР не е включена
неустойката, съответно техните размери не са точно посочени в договора.
Договорът бил нищожен и на основание чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК, тъй като липсвало посочване какво точно разходи се включват в
посочения процент. Посоченият годишен лихвен процент 40.54%, не е ясно
как точно се съдържа и как се изчисляват по отношение на общия ГПР.
Погасителният план не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от
ЗПК, не е ясно какви точно компоненти са включени в месечната вноска.
В случай, че съда обяви договор за кредит и анекс за недействителен,
прави възражение за прихващане на сумата заплатена от ответника като лихва
и неустойка, да бъде прихваната към дължимата се главница по договор за
кредит и анекс.
В случай, че съда не обяви договор за кредит и анекс за
недействителен, прави възражение за прихващане на сумата заплатена от
ответника като неустойка, да бъде прихваната към дължимата се главница по
договор за кредит и анекс.
Моли се за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание представител на
ищцата не се явява. В писмено становище моли за уважаване на предявения
7
иск, моли за отхвърляне на насрещните искове по съображенията изложени в
отговора на насрещната искова молба. Претендира разноски.
Представител на ответника не се явява в насроченото съдебно
заседание моли за отхвърляне на главния иск и за уважаване на насрещния
иск.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От анекс към договор за потребителски кредит № 430655; приложение
№ 1 от 18.02.2022 г.; погасителен план; прилжение № 1 към анекс № 461716;
СЕФ за предоставяне на информация за потребителски кредити; общи
условия се установява, че между страните е сключен договор за кредит от
разстояние № 430655 и анекс № 461716 по заявка на ответницата. Със
сключването на анекса страните предоговарят отношенията си по договор за
потребителски кредит № 430655/18.02.2022г. съобразно приложение № 1 към
него.
Договорът и анекса са сключени при действието на общи условия, с
които ответницата се е запознала предварително, предоставен й е
предварително Стандартен европейски Формуляр, в който са описани
размерът на кредита – 1500 лева, срока на договора до 18.12.2022г., описани
са условията за предоставяне на обезпечение, дължимата еустойка при
непредоставяне на обезпеченията, фиксирания лихвен процент 40,54 %, ГПР –
49 % като е посочено допусканията, при които се начислява, описани са
разходите при просрочени плащания. Посочен е размерът на неустойката и
начина на изчисляването й и причините, поради които се начислява
Съгласно сключения между страните Анекс № 461716 към Договор за
кредит № 430655 кредитополучателят е получил от ищеца паричен заем в
размер на 1500 лева, който следва да се изплаща на 10 погасителни вноски с
падеж от 18.03.2022г. до 18.12.2022г. Към Анекса е приложен погасителен
план, в който е посочена падежната дата на всяка вноска, общия размер на
погасителната вноска, частта от погасителната вноска, с която се погасява
главница, договорна лихва, такса преференциално обслужване, неустойка в
случай на непредоставяне на обезпечение. Общият размер на неустойката по
кредита е 1346 лева, на таксата преференциално обслужване 30 лева, на
8
договорната лихва 292.51 лева. Общият размер на кредита, който ответницата
следва да върне е 3168,61 лева с неустойка, а без неустойка 1792,60 лева.
Кредитът се усвоява по банкова сметка на ответницата, посочен е размера на
договорната лихва – 40,54 % и на ГПР 49 %. В Анекса са посочени
допусканията при изчисляване на ГПР.
В чл.7 от Анекса страните са договорили, че до края на следващия
работен ден след сключване на договора за кредит ответницата следа да
предостави банкова гаранция или поръчителство на поне две физически лица,
които следва да отговарят на определени условия посочени в чл.8 от Анекса.
В чл.11 от Анекса е посочено, че при неосигуряване на обезпеченият в
срок ответницата дължи неустойка за периода, за който не е предоставено
обезпечението. Размерът на неустойката е посочен в приложение №1 към
Анекса и е в размер на 4,48 лева на ден, но не повече от 1% от главницата по
кредита на ден или в размер на 1346 лева според погасителния план.
В чл. 12, б. а) от Общите Условия е уговорено правото на ищеца да
обяви задълженията по кредита за предсрочно изискуеми поради
неизпълнение на задълженията по договора на ответницата.
От извлечение от банкова сметка; платежно нареждане от 31.08.2021г.
се установява, че ищеца е превел по банковата сметка на ответницата по
договор за кредит № 430655 сума в размер на 1500 лева, а на 18.02.2022г.
сума в размер на 153,69 лева по повод сключването на процесния Анекс.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.124 ГПК
вр. чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.146 вр. с чл.143, ал.2, т.5, т.19 от ЗЗП за
провъзгласяване за нищожна на клаузата за неустойка по чл.11 от Анекс №
461716 към договор за потребителски кредит № 430655.
Предявен е насрещен осъдителен иск по чл.79 ЗЗД за осъждане на
ответника по него Й. И. Й-Д с EГН ********** да заплати на "АЙ ТИ ЕФ
ГРУП" АД, сумата от 1439.75 лева главница по Анекс № 461716 към договор
за потребителски кредит № 430655, ведно с законната лихва от датата на
постъпването на молбата за предявяване на насрещният иск – 03.11.2022г. до
датата на окончателното изплащане на сумата.
9
Възражение с правно основание по чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.9, т.10,
т.11 от ЗПК от ищцата по отношение на целия договор за кредит и
възражение за прихващане по чл.103 ЗЗД.
В тежест на ищеца по главния иск и ответник по насрещния иск е да
докаже, че между него и ответникът е бил сключен процесният договор за
кредит и анекс, с описания предмет, цена и срок, че клаузата за неустойка от
процесния договор и анекс е нищожна на твърдените основания, че процесния
договор и анекс е нищожен на посочените основания, размерът на
заплатените лихви и неустойки по договора.
В тежест на ответника по главния иск и ищец по насрещния иск е да
докаже, че страните са сключили процесният договор за кредит, с описания
предмет, цена и срок, че е изпълнил задълженията си по него, че са налице
основания и е настъпила твърдяната предсрочна изискуемост, размерът на
претендираната договорна лихва.
Съдът е обявил за безспорно между страните, че са сключили че са
сключили процесния Договор за предоставяне на кредит № 461716 и Анекс
№ 461716 към него, с описания предмет, цена и срок.
От събраните по делото доказателства, а и е обявено за безспорно
между страните, че са сключили от разстояние Договор за предоставяне на
кредит № 461716 и Анекс № 461716 към него, с описания предмет, цена и
срок. По силата на договора и Анекса ответното дружество е превело по
сметка на ищцата сумата по кредита в размер на 1500 лева на 31.08.2021г. и
на 18.02.2022г. остатъчната сума след рефинансиране на кредита 153,69 лева
с Анекса. Ищцата не оспорва, че е получила сумата по кредита. С оглед
договорките между страните ищцата е следвало да върне сумата по кредит на
10 месечни вноски с размер на всяка една от тях от 182,26 лева с включена
главница и договорна лихва и в размер на 316,86 лева с включена неустойка
за непредоставено обезпечение. Крайният срок за погасяване на кредита е
18.12.2022г.
По делото не се събраха доказателства ищцата да е правила плащане
по процесния кредит, поради това и възползвайки се от правото си по чл. 12,
б. а) от Общите Условия ответното дружество е обявило кредита за
предсрочно изискуем считано от връчване на насрещната искова молба на
ищцата на 23.01.2023г. Към тази дата кредита е с настъпил падеж, тъй като
10
според Приложение №1 към Анекса падежът на задълженията по договора е
18.12.2022г.
Спорно между страните е действителността на клаузата за неустойка
по чл.11 от процесния Анекс.
Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк.
дело № 1/2009 г., ОСTK „добрите нрави са морални норми, на които законът
е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване
е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1
ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от закона интерес.“
Според чл.143, ал.1, ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, представлява всяка неиндивидуално определена уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Според чл. 143, ал.2, т.5, т.19 от ЗЗП
неравноправна клауза е уговорена неустойка в прекомерно висок размер,
както и клауза, която не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора. Според чл.146 от
ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни.
В случая главницата по договора е 1500 лева. По делото не се спори,
че ищцата не е осигурила обезпечението по чл.7 от Анекса, съответно според
погасителния план от нея се претендира неустойка в размер на общо 1346
лева. Това е сума, която е близка до уговорената главница по договора. Целта
на неустоечната клауза е обезпечителна, в случая при начислената на ищцата
неустойка в размер близък до този на размера на кредита, обезпечителната
цел на неустойката е нарушена, с нея се постига свръхобезпечение на
кредитора за сметка на длъжника и се цели облагодетелстване на кредитора.
Уговорената в чл.11 от Анекса неустойка не е индивидуално определена
доколкото тя е част от типови договорни условия, които се предлагат на
11
потребителите.
Поради това съдът намира, че уговорената в чл.11 от Анекса неустойка
е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като се нарушава
справедливостта в търговските отношения. Не е справедливо уговаряне на
неустойка до размер близък на главницата по кредита.
Освен това съдът намира тази клауза за неравноправна на основание
чл. 143, ал.2, т.5 ЗЗП, тъй като размерът на неустойката е необосновано висок.
Поради което на основание чл.146 от ЗЗП е нищожна.
Съдът намира, че уговорената неустойка не представлява
неравноправна клауза по чл. 143, ал.2, т.19 ЗЗП, тъй като условията по
кредита са били предварително ясни на ищцата, в договора за кредит и
погасителния план ясно е посочено условията, въз основа, на които се дължи
неустойка и точният й размер.
Съдът намира, че е спазена разпоредбата на чл.33 ЗПК, според която
при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Разпоредбата на чл.33 ЗПК се
отнася до забава в заплащането на вноски по кредита, а не до забава при
неизпълнение на друго задължение по договора, за което в случая е уговорена
неустойката.
Поради това предявените искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.3
от ЗЗД и чл.146 вр. с чл.143, ал.2, т.5, от ЗЗП като основателни следва да
бъдат уважени.
Възраженията на ответницата по насрещния иск с правно основание
чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 от ЗПК по отношение на целия договор за
кредит съдът намира за неоснователни. Според чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 от
ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа: лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти;
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
12
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В процесният
договор за кредит, погасителния план към него и приложените общи условия,
с които длъжницата е запозната преди сключването му подробно са посочени
лихвения процент, условията за прилагането му, условията за промяната му,
ГПР –размерът му, начинът му на формиране, допусканията използвани при
изчислението му, посочени са условията за издължаване на кредита, размерът
на всяка месечна вноска с посочване размерът на главницата, договорната
лихва, неустойката. Посочена е общо дължимата сума по кредита с включена
главница и лихви и размерът на дължимата в евентуалност неустойка.
Съгласно чл. 10 от ЗЗД лихви могат да се уговарят до размер,
определен от Министерския съвет. Ако уговореният размер е по-голям, той се
намалява по право до този размер. Според чл.19, ал.4 от ЗПК годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет. Съгласно член единствен, ал. 1 от
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения „годишния размер на
законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния
лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно
от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта.“. Основният лихвен
процент в сила от 01.01.2021, 01.07.2021, 01.01.2022г., 01.07.2022г. е 0.00 %,
а от 01.10.2022г. е 0,49 %. Съответно ГПР не може да бъде по-висок от 50%. В
случая е договорен фиксиран лихвен процент, който е 40.54% и ГПР в размер
на 49%, които не надхвърлят максимално допустимите размер съобразно
чл.19, ал.3 от ЗПК, поради което съдът намира, че размерът на договореният
лихвен процент не противоречи на добрите нрави.
Съдът намира, че по отношение на договорната лихва не е налице
нищожност поради противоречие с добрите нрави предвид това, че нейния
размер е съобразен с чл.19, ал.3 от ЗПК.
13
Предвид гореизложените мотиви, настъпване на падежа на
задълженията по процесния договор съдът намира, че на основание чл.79 от
ЗЗД ответницата по насрещния иск следва да заплати на ищеца по насрещния
иск сума в размер на 1439.75 лева главница по Анекс № 461716 към договор
за потребителски кредит № 430655, ведно с законната лихва от датата на
постъпването на молбата за предявяване на насрещният иск – 03.11.2022г. до
датата на окончателното изплащане на сумата. Ищцата не доказа да е
заплатила суми по процесния договор, поради което възражението за
прихващане се явява неоснователно.
Поради гореизложеното предявения насрещен иск следва да бъде
уважен.
Страните са поискали присъждане на разноски. Съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК на ищецът се дължи присъждане на
разноски. Сторените от ищеца разноски са следните: 53,84 лева – държавна
по производството, която ответника следва да бъде осъден да заплати на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Процесуалният представител на ищцата е претендирал възнаграждение
за процесуално представителство на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закон за
адвокатурата съобразно сключените между него и ищцата, съответно
ответница по насрещния иск два договора за правна защита и съдействие. На
основание чл.7, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението за указаната
правна помощ е в размер на 434,60 лева по уважените искове, върху което
следа да се начисли ДДС, тъй като адв.М. е регистриран по ДДС. Поради това
следва да му се присъди възнаграждение в размер на 521,52 лева.
Ответникът е сторил разноски в размер на 360 лева за адвокатско
възнаграждение по предявения главен иск от ищцата, адвокатско
възнаграждение в размер на 1100 лева по предявените насрещни искове и по
отговора на исковата молба, от които 500 лева по отговора на исковата молба
и 600 лева по насрещния иск, 58 лева за държавна такса по подадения
насрещен иск. Предвид разпоредбата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК на ответното
дружество следва да се присъдят разноски в размер на 600 лева адвокатско
възнаграждение по предявения насрещен иск и 58 лева държавна такса по
тях. Процесуалният представител на ищцата е направил възражение за
14
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника.
СЪдът намира същото за основателно. Според чл. чл.7, ал.1, т.2 от Наредба №
1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минималното адвокатско възнаграждение според интереса по насрещния иск
е в размер на 443,98 лева. Ответникът претендира 600 лева. Съдът намира, че
следва да се намали адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ответника до минималния размер от 445 лева закръглено
предвид липсата на правна сложност по делото и неявяването на
процесуалния представител в откритото съдебно заседание по делото. Поради
това общо на ответника следва да се присъдят 503 лева.
Воден от гореизложеното Провадийският районен съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Й. И. Й., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. ********, ул.“*****“ № 126, вх. В, ет.3,
ап. 9, съдебен адрес по делото: гр.*****, бул.“*****“ №81, ет.3, ап.Б и "АЙ
ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
*****, ул. „****” № 84-86, бл. Бизнес център „****”, ет. 12, че клаузата
уговорена в чл.11 от Анекс № 461716 към договор за потребителски кредит
№ 430655, сключен между страните по делото, е нищожна на основание чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.146 вр. с чл.143, ал.2, т.5, от ЗЗП
ОСЪЖДА Й. И. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ******** ,
ул. „*****“ № 126, вх. В, ет.3, ап. 9, съдебен адрес по делото: гр.*****,
бул.“*****“ №81, ет.З, ап.Б ДА ЗАПЛАТИ на "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „****” № 84-
86, бл. Бизнес център „****”, ет. 12 сумата от 1439.75 лева - главница по
Анекс № 461716 към договор за потребителски кредит № 430655, сключен
между страните по делото ведно с законната лихва от датата на предявяване
на насрещният иск – 03.11.2022г. до датата на окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. *****, ул. „****” № 84-86, бл. Бизнес център „****”,
ет. 12 ДА ЗАПЛАТИ на Й. И. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
******** , ул. „*****“ № 126, вх. В, ет.3, ап. 9, съдебен адрес по делото:
15
гр.*****, бул.“*****“ №81, ет.З, ап.Б сумата в размер на 53,84 лева –
разноски по настоящото исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. *****, ул. „****” № 84-86, бл. Бизнес център „****”,
ет. 12 да заплати на адвокат М. В. М. от АК *****, със служебен адрес
гр.*****, бул.“*****“ № 81, ет.3, ап.Б сума в размер на 521,52 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
вр. с чл.38, ал.2 вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Й. И. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ******** ,
ул. „*****“ № 126, вх. В, ет.3, ап. 9 ДА ЗАПЛАТИ на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „****” №
84-86, бл. Бизнес център „****”, ет. 12 сумата в размер на 503 лева – разноски
по настоящото исковото производство, включително и за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – ********: _______________________
16