РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Русе, 22.02.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VII - ми състав, в публично заседание на
7 февруари, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия АГУШ административно дело № 566 по
описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 211 от ЗМВР, във връзка с чл.
145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на С.С.Ю. против Заповед №
330з-2007 от 20.08.2021 г. на Директора на Областна дирекция (ОД) на МВР –
Разград, с която за дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР,
във връзка с т. 19, т. 20 и т. 28, б. “а“ от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР и на основание чл. 197, ал. 1, т. 6, във връзка с
чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е прекратено
служебното му правоотношение в МВР за длъжността младши автоконтрольор, II степен
в Група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“
(ОДПКПД) в Сектор „Пътна полиция“ в Отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР -
Разград, считано от датата на връчване на заповедта.
В жалбата и в допълнително депозирани писмени бележки
вх. № 265 от 24.01.2022 г. по описа на съда (л. л. 84 – 87 от делото) се
развиват съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт,
като постановен при неспазване на изискванията за форма, допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с
материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона.
Моли съда да постанови решение, с което оспорената
заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.
Претендира и присъждането на направените деловодни
разноски, съгласно представен списък на разноските (л. 73 от делото).
Ответникът
по жалбата – Директорът на ОД на МВР – Разград, чрез процесуалния си
представител гл. юрисконсулт С. М., в депозирани по делото писмено становище
вх. № 4457 от 11.11.2021 г. и писмени бележки вх. № 245 от 20.01.2022 г. по
описа на съда изразява становище за нейната неоснователност и моли тя да бъде
отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева, както и на направените разноски за съдебно-техническа експертиза в
размер на 554,65 лева (л. л. 78 – 81 от делото).
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено
следното:
Фактически
и правни изводи
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна - адресат на акта, който е неблагоприятно засегнат от него,
в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Длъжността на жалбоподателя, от която
той е дисциплинарно уволнен, е младши автоконтрольор, II степен. Същата, според т. 19 от
Приложение № 2 към Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл. 142,
ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 3 от ЗМВР, утвърден със Заповед № 8121з-140 от
24.01.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, е младши
изпълнителска. Според разпоредбата на чл. 204, т. 3 от ЗМВР всички
дисциплинарни наказания по чл.197 за служителите на младши изпълнителски
длъжности се налагат със заповед на ръководителите на структурите по чл. 37,
каквито, съгласно чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, са и областните дирекции на МВР.
Жалбоподателят изпълнява служебните си задължения в Група „Организация на
движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в Сектор „Пътна полиция“ в Отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР - Разград. Следователно заповедта е издадена
от материално и териториално компетентен орган.
Оспореният акт е издаден в
предвидената в закона писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в чл. 210,
ал. 1 от ЗМВР, респ. чл. 65 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за
организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и
налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за
състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР.
В него дисциплинарнонаказващият орган е
посочил жалбоподателя като извършител на нарушението, подробно е описал времето
и обстоятелствата на неговото извършване, посочил е и нарушените разпоредби,
както и доказателствата, които обосновават оспорения акт. Отразено е и правното
основание, на което се налага наказанието, неговият вид, като са дадени и
указания относно възможността за обжалване на акта пред Административен съд –
Русе и срокът, в който може да стане това.
Следва да се отбележи, че в заповедта органът
е посочил състава на престъплението, за което са били налице данни, че е било
образувано досъдебно производство на РП – Велико Търново № 2065/2021 г. от
01.04.2021г., за престъпление по чл. 345, ал. 1, пр. 1 и по чл. 270, ал. 1 от НК (л. л. 39 – 41 от преписката), като в съответствие с чл. 66 от Инструкция №
8121з-470 от 27.04.2015 г. е посочено и вмененото на жалбоподателя
дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неспазване на конкретно посочени
правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което
поведение уронва и престижа на службата, което е описано подробно от фактическа
страна.
В заповедта са изложени подробни мотиви
защо органът счита, че престижът на службата е накърнен, а именно: с грубото осуетяване на полицейска
проверка, чрез извършване на бягство от контролните органи, след като е бил
спрян за проверка, неизпълнение на полицейско разпореждане и управление на МПС
с табели за друг автомобил, Ю. е дал отрицателен личен пример, с което е
накърнил доброто име и авторитета на институцията, която представлява. Същият е
служител на ОД на МВР - Разград, като с поведението си е оставил негативни
представи у други негови колеги и служители на реда. Деянията, които е извършил
са възмутили контролните органи. Действията на Ю. са извършени на публично
място, пред колеги и могат да се определят като дръзки и арогантни. За
неправомерните му действия е било образувано и досъдебно производство в РП -
Велико Търново, където субектът на деянията е идентифициран като „настоящ
служител на МВР“.
Съвкупността от деяния, които е извършил Ю., са до такава степен
неправомерни, че реално застрашават с намаляване или загубване на доверието от
страна на обществото в полицейската институция. Неправомерното поведение на
служителя е станало известно на свидетели очевидци, с които е влязъл в
пререкания, служители от МВР, органи на прокуратурата и следствието по воденото
досъдебно производство. Поведението на Ю. изразява демонстративно незачитане на
закона и несъмнено уронва престижа на полицейската институция, изразяващо се в
намаляване на авторитета на полицията пред обществото. Неспазването на
служебната етика, незачитането на установения обществен ред от страна на Ю. има
за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията.
При издаването на обжалваната заповед
не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.
Дисциплинарното производство е
образувано със Заповед № 330з-788 от 09.04.2021 г. Същата има предвиденото в
чл. 34, ал. 2 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. съдържание и с нея,
съгласно чл. 207, ал. 2 от ЗМВР, е определен дисциплинарноразследващият орган.
На жалбоподателя е било предоставено копие от тази заповед на 15.04.2021 г. (л.
л. 30 – 33 от преписката).
Оспорената заповед е издадена от компетентен
орган, съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Тя е връчена срещу подпис на
жалбоподателя на 20.08.2021г. (л. л. 1 – 9 от преписката).
В хода на дисциплинарното
производство жалбоподателят е бил запознат с правата му по чл. 205, ал. 3, ал.
4, ал. 5 и чл. 207, ал. 8 от ЗМВР, като му е била осигурена възможност да ги
упражни в пълен обем (л. 34 от преписката).
Със Заповед № 330з-1211 от 28.05.2021
г. на Директора на ОД на МВР – Разград, на основание чл. 46 от Инструкция №
8121з-470 от 27.04.2015 г., срокът на дисциплинарното производство е продължен
с 1 месец, до 09.07.2021г., включително. Жалбоподателят е запознат със
заповедта на 29.05.2021 г., което е удостоверено с неговия подпис.
Предложението за това е направено в срока по чл. 47 от Инструкция № 8121з-470
от 27.04.2015 г. (л. л. 72 и 75 от преписката).
Спазени са сроковете по чл. 195, ал.
2 от ЗМВР.
Деянията, за които жалбоподателят е
наказан дисциплинарно, са осъществени на дата 14.03.2021 г., поради което от
тяхното извършване до датата на връчване на оспорената заповед – 20.08.2021 г.,
не е изтекъл визирания в разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР 2-годишен срок,
приложим при тежки нарушения на служебната дисциплина, каквото нарушение е
налице и в разглеждания случай – арг. от чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.
Не е изтекъл и 2-месечният срок,
който тече от откриване на нарушението. Според чл. 196, ал. 1 от ЗМВР то се
смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното
наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. В
случая обективните и субективни признаци на извършеното от жалбоподателя
нарушение са обективирани в изготвените Обобщена справка № 330р-15359 от
21.06.2021 г. и Становище № 330р-17336 от 07.07.2021 г., с които
дисциплинарнонаказващият орган се е запознал на 08.07.2021 г., видно от
поставените върху посочените документи резолюции. Следователно срокът изтича
възможно най-рано на 08.09.2021 г., а оспорената заповед е издадена преди това
– на 20.08.2021 г. и е връчена на жалбоподателя на същата дата.
Спазен е и срокът по чл. 205, ал. 6
от ЗМВР – производството е приключило в срок до 6 месеца, като са били спазени
законовите изисквания за издаване на нарочна заповед на ДНО за удължаването
му.
В хода на
проведеното дисциплинарно производство мл. инсп. Ю. е представил писмено
обяснение peг. № 330p-14188 от 07.06.2021 г., след като на основание чл. 207, ал. 8, т. 2 и
т. 6 от ЗМВР е бил нарочно поканен за това с покана УРИ 330р-12926 от
27.05.2021 г. (л. л. 76 – 78 от преписката).
За резултатите от разследването по
дисциплинарното производство била съставена от ДРО Обобщена справка с рег. №
330р-15359 от 21.06.2021 г., съгласно чл. 207, ал. 7 от ЗМВР, която има
предвиденото в чл. 50 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. съдържание. С
нея ДРО е дал заключение и е предложил на директора на ОД на МВР – Разград на
жалбоподателя, за извършеното дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4,
във връзка с чл.203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, да бъде наложено дисциплинарно
наказание „Уволнение“ и да бъде прекратено служебното му правоотношение за
заеманата длъжност. С обобщената справка служителят се е запознал срещу
подпис на 24.06.2021 г. В определения му 24-часов срок след запознаването,
включително и след запознаване с всички материали по дисциплинарното
производство Ю. не е депозирал допълнителни писмени обяснения или възражения (л.
л. 85 – 95 от преписката).
ДРО е
изготвил и представил пред ДНО и становище по см. на чл. 207, ал. 12 от ЗМВР
рег. № 330р-17336 от 07.07.2021 г. със съдържание, идентично на представената
обобщена справка (л. л. 96 – 101 от преписката).
С Покана
рег. № 330р-18125 от 14.07.2021 г. ДНО е изпълнил задължението си по чл. 206,
ал. 1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша служителя
или да приеме писмените му обяснения. Такива са депозирани на 15.07.2021 г.,
като Ю. отново заявява, че отрича да е извършил каквито и да било дисциплинарни
нарушения или престъпления по см. на НК (л. л. 102 – 104 от преписката).
Органът е приложил правилно и
материалния закон.
Разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 4
от ЗМВР предвижда, че дисциплинарно нарушение е и неспазването на правилата на
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.
Текстът на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР от своя страна гласи, че тежки
нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание
„Уволнение“, са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на
държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата.
Както се приема и в мотивите към т. 1
от Тълкувателно постановление №3 от 07.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г.,
постановено по приложението на чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗМВР (отм. на 01.05.2006
г.), който текст е сходен с този на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, наказанието
в тези случаи се налага за поведение, което е несъвместимо с наложените в
обществото морални норми и принципи и същото е уронващо престижа на службата. В
тези случаи наличието на двете кумулативно свързани условия (нарушението на
етичните правила и уронването на престижа на службата) определят тежестта на
нарушението, а оттам и задължителността на наказанието „дисциплинарно
уволнение“.
В оспорената заповед като нарушени са
посочени т. 19, т. 20 и т. 28, б.„а“ от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР.
Нормата на т. 19 гласи, че държавният служител пази доброто име
на институцията, която представлява. Т. 20
съответно, че държавният служител насърчава хората да спазват
закона, като дава личен пример с поведението си, а според текста на т. 28, б. „а“ държавният служител
независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение
се подчинява на нормативно определените правила за движение по пътищата в
Република България.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
се установява по несъмнен начин, че на 14.03.2021 г. на територията
на ОД на МВР - Велико Търново се провеждала специализирана полицейска операция -
ROADPOL. Съгласно
месечен график за времето от 08:00 часа до 20:00 часа на същата дата, на смяна
били мл. инсп. К.С. - мл. автоконтрольор и мл. инсп. В.Н. - мл. автоконтрольор
и двамата служители на Група „Охранителна полиция“ в РУ - Свищов.
Около
17:30 часа, на 14.03.2021 г., двамата автоконтрольори се намирали на ГП 1-3 при
км. 26+000, където извършвали служебната си дейност и са осъществявали контрол
по пътното движение. Мл. инсп. В.Н. подал сигнал със СТОП палка по образец за
спиране на водач на лек автомобил марка БМВ, който извършил явно нарушение на
Закона за движение по пътищата при движението си запад-изток (от гр. Плевен –
гр. Бяла, обл. Русе), изразяващо се в неправилно движение по пътното платно.
Водачът на лекия автомобил възприел подадения сигнал и отбил (паркирал) на
посоченото място от контролния орган.
При
спирането на автомобила, полицейските служители възприели, че лекият автомобил
е БМВ - трета серия, седан, със светло сив цвят, с поставени предна и задна
регистрационни табели немски транзитен образец, със срок на валидност 2010 г.
При
поискване на документите, водачът се легитимирал със служебна карта и знак и
заявил, че е служител на Сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР - Русе. Двамата
автоконтрольори успели добре да видят показаната служебна карта, като и двамата
еднозначно и непротиворечиво твърдят /както в снетите в хода на проведеното
дисциплинарно производство писмени сведения, така и при проведения разпит в
хода на съдебното дирене в настоящото съдебно производство/, че лицето от
снимката на служебната карта е същото, което им я представя.
Полицейските
служители отправили покана към водача да представи документи на автомобила и свидетелство
за управление на МПС, но той отказал да стори това.
По
време на проведения разговор, водачът /който впоследствие бил установен като
лицето С.Ю./ нееднократно помолил полицейските служители да не вземат отношение
по случая, тъй като към момента изтърпявал дисциплинарно наказание и щял бъде
освободен от работа при следващо нарушение. Обяснил, че е поставил чужди
регистрационни табели, за да се предпази от камерите за скорост, тъй като скоро
получил електронен фиш с наложена глоба в размер на 800 лева, а често му се
налагало да пътува до София, тъй като бил студент. Тогава Ю. отворил багажното
отделение на автомобила и показал две регистрационни табели като заявил, че
това са истинските табели на управлявания от него автомобил (виждал се част от
номера Р6672 или Р6692). Предложил да ги постави на мястото на немските и
тогава да продължи проверката. Двамата автоконтрольори Н. и С. отказали и за
пореден път разпоредили на Ю., в качеството му на водач на МПС, да представи изисканите
от тях документи, при което същият свалил задната немска регистрационна табела,
седнал на шофьорското място и с форсиране на двигателя потеглил рязко и с
увеличаваща се скорост в посока гр. Бяла.
За
възникналата ситуация незабавно бил уведомен служител в „Оперативна дежурна
част“ при РУ - Свищов. Ю. бил последван със служебен автомобил, но бил изгубен
в района на км 16+000, при което служителите преустановили преследването на МПС,
видно от справка peг. №
352р-5569 от 31.03.2021 г.
След
направено запитване е получен писмен отговор от Дирекция „Човешки ресурси“ -
МВР peг. №
8121 р-4970 от 24.03.2021 г., от който ставало ясно, че лицето С.С.Ю. е служител
на МВР, като от 05.09.2017г. и към настоящия момент е назначен на длъжност младши
автоконтрольор, II степен в Група „ОДПКПД“ на Сектор „Пътна полиция“ към Отдел
„Охранителна полиция“ в ОД на МВР - Разград.
След
направено запитване бил получен писмен отговор от ректора на Национална спортна
академия „Васил Левски“ – гр. София peг. № 186 от 18.03.2021 г., от който се установявало, че
Ю. е приет за студент на 23.07.2020 г. във Факултет „Спорт“, със Специалност
„Културизъм“, задочна форма на обучение.
На
15.03.2021 г. началникът на Група „Криминална полиция“ в РУ - Свищов извършил
проверка в информационните масиви на МВР и установил, че собственик на
автомобил БМВ трета серия, сив на цвят с рег. № Р6692КК е по-възрастен мъж,
който има син на име С.С.Ю., съгласно Сведение peг. №
330р-12008 от 12.05.2021 г.
Служителите
С. и Н. разпознали лицето от снимката от информационните масиви на МВР, като С.Ю.,
който били спрели за проверка на 14.03.2021 г., около 17:30 часа на ГП1-3 при
км 26+000.
Бил
установен и профил в социалната мрежа
„facebook“ на същото лице под името С.С.. В този профил полицейските служители
видели снимки на Ю. с полицейска униформа и до полицейски автомобил марка Киа
Сийд peг. № СВ6301КК. За същия автомобил се установило, че е зачислен по щата на
ОД на МВР - Разград и се ползва от Сектор „Пътна Полиция“, в който Ю. е
служител, отразено в Писмо peг. № 330p-14829 от 15.06.2021 г.
Във
връзка с извършваната проверка по случая в РУ - Свищов началникът на Група
„Охранителна полиция“ е направил преглед на записите от камери 1, 2 и 3 на
автомобил Опел Астра peг. №
ВТ8208ВВ от дата 14.03.2021 г. Установил, че лицето, което служителите С. и Н.
са спрели за проверка, е същото, чийто профил в социалната мрежа „facebook“ са разглеждали, а именно на С.С.Ю..
Жалбоподателят
по надлежния ред бил призован в РУ - Свищов за обяснения по случая. На
29.03.2021 г. при явяването на Ю. в районното управление, полицейският служител
разпознал същото лице, което е видял както на записите от камерите, така и в
профила от „facebook“.
В
писмено сведение от 29.03.2021 г. Ю. заявява, че за периода от 01.03.2021 г. до
23.03.2021 г. е използвал платен годишен отпуск. Заявява, че на 14.03.2021 г.
не е напускал гр. Русе, както и че не е спиран за проверка. Заявява, че баща му
притежава БМВ, модел 330ХД, но към процесния момент не го е управлявал.
В
хода на извършената предварителна проверка били установени данни за извършени
престъпления по чл. 345, ал. 1 и чл. 270, ал. 1 от НК от С.С.Ю.. В РУ - Свищов
били образувани ЗМ № 136 и ЗМ № 137, които били изпратени на РП - Велико
Търново, ТО - Свищов, съответно за образуване на досъдебни производства по чл.
345, ал. 1, пр. 1 и чл. 270, ал. 1 от НК. С Постановление за образуване на
досъдебно производство на РП - Велико Търново № 2065/2021 г. от 01.04.2021 г.
било образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 1, пр. 1
и по чл. 270, ал. 1 от НК.
Видно
от Удостоверение изх. № 4355/2021 от 29.11.2021 г., издадено от ОП – Русе, към
28.11.2021 г. срещу жалбоподателя няма обвинения по неприключили наказателни
производства (л. 35 от делото).
Извършването на деянията, за които
жалбоподателят е наказан дисциплинарно, се установява от всички събрани
доказателства по делото.
Релевантните за спора факти, че на
дата 14.03.2021 г. именно жалбоподателят е бил спрян за проверка на описаните в
оспорената заповед дата, час и място, при което след като полицейските
служители констатирали, че лицето управлява автомобил с поставени предна и
задна регистрационни табели немски
транзитен образец, със срок на валидност 2010 г. и след като му разпоредили да
представи документи за проверка, той отказал да стори това, заявил, че също е
служител на МВР, че истинските табели на автомобила са в багажника като
предложил да ги постави на място, помолил полицейските служители да не вземат
отношение по случая, тъй като в момента изтърпявал наложено дисциплинарно
наказание и след като те категорично отказали, Ю. се качил в автомобила и
потеглил, осуетявайки извършването на проверката, се установяват на първо място
от събраните в хода на проведеното дисциплинарно производство доказателства,
като се потвърждават изцяло от събраните гласни доказателства и извършената в
хода на съдебното дирене съдебно-техническа експертиза, при която е извършен
оглед на представено по делото веществено доказателство - оптичен носител
„Maxell“ DVD-R, съдържащ 7 броя видео файла за дата 14.03.2021 г. за времето от
17:30 часа до 18:30 часа от камери 01, 02 и 03, които са монтирани в служебен
автомобил, рег. № ВТ8208ВВ, числящ се на РУ - Свищов.
От приетото по делото като обективно,
подробно и ясно, безпристрастно и компетентно изготвено заключение по
назначената съдебно-техническа експертиза (л. л. 53 – 68 от делото) се
установява по категоричен начин, че именно жалбоподателят е проверяваното лице
в предоставените за изследване видеозаписи.
Използвайки софтуерно приложение за
преглед на видео файлове – PotPlayer,
вещото лице е възпроизвело кадри във връзка с това, къде се намира
жалбоподателят С.Ю., както и какви действия извършва. За да установи дали
проверяваното лице е оспорващият, вещото лице е подбрало множество кадри от
видео записите, като изрязало кадрите така, че да остане само лицевата част на
проверяваното лице. За сравнителен образец, вещото лице е използвало снимка на Ю.
с дата на снимка 26.08.2021 г., копирана от АИС „Български документи за
самоличност“ /същата е дадена на стр. 27 от заключението на вещото лице/, като
под нея са представени и кадрите от видео записите, които вещото лице е
използвало за проведеното изследване. Експертът е извършил разделно и
сравнително изследване по общи и индивидуализиращи признаци на проверяваното
лице от видео записа и на оспорващия Ю. /по снимката, копирана от АИС
„Български документи за самоличност“/, като е установил редица съответствия,
част от които е показал със стрелки на изготвените от него изображения, а
всички съответствия е посочил по-долу на стр. 28 от заключението в табличен
вид. Освен описаните таблично сходства между снимка на Ю. с проверяваното лице
експертът установил и наличието на брада, оформена по сходен начин, както и
специфични гънки на кожата в областта на корена на носа под форма на „│\“.
Въз основа на всичко установено, и
подробно и ясно описано в заключението по извършената съдебно-техническа
експертиза, вещотo
лице е достигнало до категоричния извод, че оспорващият С.С.Ю. е проверяваното
лице в предоставените за изследване видео записи.
По делото са разпитани и св. С. и св.
Н., полицейските служители които са спрели за проверка Ю. на посочените в
заповедта дата, час и място. Показанията на тези служители са подробни,
еднозначни, непротиворечиви по отношение на релевантните за спора факти и
обстоятелства, като потвърждават изцяло установената в хода на проведеното
дисциплинарно производство фактическа обстановка (л. л. 74 – 77 от делото).
И двамата полицейски служители
свидетелстват за това, че при спирането на автомобила видели, че регистрационните
табели били с немски транзитни номера и били с изтекъл срок на валидност. Тогава
водачът се представил като колега от МВР, като отказал да представи документи
за самоличност, а представил само картата и значката. От представената служебна
карта полицейските служители не го установили по име. Към този момент не
разбрали кое е лицето, което са били спрели за проверка, тъй като тогава още не
са установили имената на лицето. На място не съставили никакъв документ, тъй като
водачът се качил в автомобила и потеглил. Полицейските служители го последвали,
но не успели да го настигнат, тъй като неговият автомобил бил по-мощен.
Впоследствие бил установен по описание на автомобила и по номера на
регистрационните табели, които се намирали в багажното отделение на превозното
средство, и които един от полицейските служители видял частично.
И двамата служители са категорични,
че на снимката на служебната карта, която водачът им представил, когато го
спрели за проверка, бил именно той. Впоследствие в РУ – Свищов било извършено и
разпознаване на лицето.
При разпита, съдът предяви на свидетелите
снимки, приложени на стр.27 от заключението на вещото лице, като и двамата
полицейски служители еднозначно и непротиворечиво разпознават на долните снимки
/кадрите от видео записите/ лицето, което са спрели за проверка на посочените в
оспорената заповед дата, час и място.
След анализ на събраните по делото
доказателства, както в съвкупност, така и поотделно, за съда няма каквото и да
било съмнение, че именно жалбоподателят С.С.Ю. е лицето, което на дата
14.03.2021 г. е извършило описаните в оспорената заповед нарушения.
Съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР
тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно
наказание „Уволнение“, представляват деяния, несъвместими с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата.
В оспорената заповед като нарушени са
посочени т. 19, т. 20 и т. 28, б.„а“ от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР.
Нормата на т. 19 гласи, че държавният служител пази доброто име
на институцията, която представлява. Т.20
съответно, че държавният служител насърчава хората да спазват
закона, като дава личен пример с поведението си, а според текста на т. 28, б. „а“ държавният служител
независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение
се подчинява на нормативно определените правила за движение по пътищата в
Република България.
В случая в заповедта са посочени ясно
извършените нарушения по всяка точка от ЕК, а именно че с грубото
осуетяване на полицейска проверка чрез извършване на бягство от контролните
органи, след като е бил спрян за проверка, неизпълнение на полицейско
разпореждане и управление на МПС с табели за друг автомобил, Ю. е дал
отрицателен личен пример с поведението си, с което е накърнил доброто име и
авторитета на институцията, която представлява. Същият е служител на ОД на МВР -
Разград, като с поведението си е оставил негативни представи у други негови
колеги и служители на реда. Деянията, които е извършил са възмутили контролните
органи. За неправомерните му действия било образувано досъдебно производство в
РП - Велико Търново, където субектът на деянията бил идентифициран като
„настоящ служител на МВР“. С.Ю. е управлявал МПС с табели, различни от тези,
предназначени за управляваното от него МПС и е осуетил полицейска проверка, неподчинявайки
се на контролните органи и разпорежданията им и извършвайки бягство с
управлявания от него автомобил. Същият многократно е молил колегите си да не
вземат отношение по нарушенията, които е извършил. Изискванията към служителите
на МВР са завишени в сравнение с тези към останалите членове на обществото. Ю.
е действал в разрез със задълженията, произтичащи от т. 20 на Етичния кодекс за
поведение на служителите в МВР, като поведението и личния му пример в
конкретната ситуация е в пълно противоречие на дължимото. Вместо да окаже
съдействие и да изпълни разпорежданията на проверяващите го служители, Ю. е
предприел действия, влизащи в противоречие с духа на нормите на ЕК и в частност
с т. 20 от него. Чрез извършването на бягство от проверяващите го служители е
създал рискова ситуация за останалите участници в пътното движение, намирали се
в близост до него и по този начин се е превърнал в потенциална заплаха за тях.
В конкретния случай безспорно е установено, че мл. инсп. С.С.Ю. е отказал да се
подчини на разпореждане на контролен орган, свързано пряко със задълженията му
като водач на МПС. От него се изисква стриктно спазване на ЗДвП, оказване на
съдействие на контролни органи при извършване на проверка на пътя, управление
на МПС със съответните принадлежащи на автомобила регистрационни табели. Мл.
инсп. Ю. не е съобразил законността на действията, които е предприел, същите са
изцяло в разрез с правилата на ЗДвП, както и ЗМВР - осуетяване на полицейска
проверка и управление на МПС с табели, предназначени за друго МПС. Нарушаването
на правилата за движение по пътищата от служител на МВР (на длъжност автоконтрольор),
чиято основна дейност е да следи за спазването на закона от други лица, несъмнено
води до уронване престижа на службата и създаване на негативна представа към
институцията и останалите служители на МВР.
Констатираното поведение е несъвместимо със
законността и засилените морални изисквания към служителите на МВР, като с него
жалбоподателят не само, че не е изграждал положителен образ на служителите на
МВР, а грубо го е разрушавал.
Неоснователно е твърдението, че когато с
едно и също деяние се осъществява състав на дисциплинарно нарушение и
престъпление, то дисциплинарната отговорност се поставя в зависимост от
установяване на факта на извършено престъпление, т.е. необходимо е наличие на
влязла в сила осъдителна присъда, като в този случай сроковете за налагане на
дисциплинарното наказание, съгласно чл. 195, ал. 4 от ЗМВР, започват да текат от влизане в сила на присъдата.
Няма законова пречка за провеждането на
дисциплинарно производство и тогава, когато изпълнителното деяние осъществява и
състав на престъпление, по аргумент от чл. 194, ал. 3 от ЗМВР.
На жалбоподателя не е наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение“ за извършено престъпление, поради което не
е приложима нормата на чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Дисциплинарната
отговорност е отделна и независима от наказателната.
Процесното деяние представлява тежко
нарушение на служебната дисциплина, което уронва престижа на службата,
съответно същото е такова по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.
Производството по налагане на дисциплинарно
наказание и това за реализиране на наказателната отговорност са различни
производства и възникват при различни предпоставки като не са изцяло обусловени
едно от друго, поради което евентуална влязла в сила присъда, установяваща, че
лицето не е извършило престъпление или обратното на това, не засяга всички
основания за реализиране на дисциплинарната отговорност.
След като е установено, че с действията си
служителят е нарушил цитираните правила на Етичния кодекс, с което е уронил
престижа на службата, то фактът дали спрямо него ще бъде реализирана
наказателната му отговорност, е неотносим към законосъобразността на оспорената
заповед.
Тълкуването на нормата на чл. 194,
ал. 3 от ЗМВР ясно показва, че е допустимо кумулирането на дисциплинарната
отговорност на държавните служители в МВР с тяхната наказателна отговорност.
Този извод следва и от приетото в Тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007
г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г. - едно деяние може да засегне различни
обществени отношения, ако едно и също човешко поведение се регулира
едновременно от правни и от морални норми. Прието е, че е възможно конкретно
деяние да представлява закононарушение, но от гледна точка на морала да е
оправдано, ако е извършено примерно в името на висши морални ценности, каквито
са човешкият живот и здраве. Сочи се, че е неправилно становището, според което
ако държавата санкционира определено деяние като престъпление или
административно нарушение, то не може вече да се разглежда като морално
укоримо. Както е вярно и обратното - едно поведение, несъвместимо с морала,
може и да не представлява закононарушение.
Както беше посочено по-горе,
дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР може да се реализира
независимо от наказателната такава – чл. 194, ал. 3 от ЗМВР. Аргумент в
подкрепа на този извод може да се търси и в разпоредбата на чл. 72, изр. първо
от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г., която предвижда, че при нарушение
по чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание „Уволнение“ се налага
независимо от това, че преди влизане в сила на присъдата на държавния служител
е наложено по-леко дисциплинарно наказание за нарушение, съдържащо признаците и
на престъплението, за което е осъден.
Следователно, допустимо е да се
наложи дисциплинарно наказание „Уволнение“ за нарушение, съдържащо признаците и
на престъплението, за което впоследствие държавният служител е осъден, ако
същото се субсумира под нормата на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР – ако с
деянието са накърнени етичните правила за поведение на държавните служители в
МВР и е уронен престижът на службата, като, разбира се, в този случай
служителят няма да бъде дисциплинарно уволнен втори път – на основание чл. 203,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Допустимо е също така дисциплинарно наказание „Уволнение“
да се наложи за нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, ако признаците на
такова бъдат безспорно установени, дори и същото деяние да не осъществява
състав на престъпление и поради това за него държавният служител бъде
впоследствие оправдан от наказателния съд.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателя,
че ДНО не е доказал, че Ю. е уронил престижа на службата. Напротив, неправомерното
му поведение е станало достояние на негови колеги, на прокурори и разследващи
органи, както и на служители на други дирекции в състава на МВР. Това несъмнено
компрометира доброто име на институцията, в която жалбоподателят работи.
Действията, нарушаващи Етичния кодекс на
държавните служители в МВР, са обстоятелствено описани в заповедта и
инкорпорираните в нея обобщена справка и становище на ДРО.
Нарушаването на посочените разпоредби на
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР е достатъчно, за да
се приеме, че в случая е налице нарушение на служебната дисциплина по смисъла
на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР.
В конкретния случай, в условията на
кумулативност са налице двете материалноправни предпоставки - деяние,
несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите на МВР, с което се
уронва престижът на службата, сочещи на съставомерно от обективна и субективна
страна неправомерно поведение, квалифицирано като тежко нарушение на служебната
дисциплина, което е основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно
наказание „Уволнение“, съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.
Оспорената заповед е постановена при
правилно приложение на материалния закон.
От съвкупния доказателствен материал
дисциплинарнонаказващият орган стига до правилния извод, че служителят нарушава
разпоредбите на Етичния кодекс, тъй като извършеното от него е в разрез с изискванията
към държавния служител в МВР.
Под деяние, несъвместимо с етичните правила
на поведение, с което се уронва престижът на службата, следва да се разбира и
да се установи такова поведение на държавния служител, с което не се опазва
доброто име на институцията, която полицейският служител представлява, каквото
поведение безспорно е установено в хода на дисциплинарното производство.
В съответствие с установените факти и
доказателствата за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13
от ЗМВР дисциплинарният орган законосъобразно е наложил на извършителя на
такова деяние предвиденото в чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР наказание
„Уволнение“, обосновало прекратяване на служебното правоотношение.
При издаване на оспорената заповед не се
установява и противоречие с целта на закона.
В чл. 194, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че
държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се
наказват с предвидените в този
закон дисциплинарни наказания.
При определяне на наказанието е съобразен
чл. 206, ал. 2 от ЗМВР.
В случая директорът на ОД на МВР - Разград
е издал оспорената заповед след надлежно установяване на извършено
дисциплинарно нарушение, при съобразяване с установената от закона цел за
личната и генералната превенция при налагане на дисциплинарни наказания на
служителите от системата на МВР.
По изложените съображения оспорената
заповед се явява законосъобразна и обоснована, поради което подадената срещу
нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По
разноските
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът по жалбата има право на
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на претендирания
такъв от 100 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010
г. по тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза
на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от
юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на ОД на МВР –
Разград, съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР. В полза на ответника следва да се
присъдят и направените разноски за депозит на вещо лице в размер на 554,65 лева
(л. 43 и л. 89, гръб от делото). Или общият размер на разноските, които следва
да се присъдят в полза на ОД на МВР – Разград е 654,65 лева.
Така мотивиран и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на С.С.Ю.
против Заповед № 330з-2007 от 20.08.2021 г. на Директора на Областна дирекция
на МВР – Разград.
ОСЪЖДА С.С.Ю. ***, ЕГН ********** да заплати
на Областна дирекция на МВР – Разград сумата от 654,65 лева – разноски по
делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: