РЕШЕНИЕ
№
…….
гр.
Д.., 12.11.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Д. РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ХХI-ви състав, в публично съдебно заседание
проведено на единадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
при
секретаря СИБЕЛ БЕДЕЛ, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №3364
по описа за 2017г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Й.К.Н.,
ЕГН **********,***, чрез упълномощения адвокат Х.Х. ***,
със съдебен адрес:***, офис * срещу С.А.И.,
ЕГН **********,***, и срещу ***, представлявана от ** Й.Й.. Исковете са с правно основание чл.108 от ЗС - срещу
първия ответник Сн. И. - да бъде осъдена последната да предаде владението на
част от процесния имот, находящ се в гр.Д., ул. „***”
№**, а именно: ***с обща квадратура **кв.м. с идентификатор №**/отреден за имот
със стар идентификатор 72624.623.***.1/, състоящ се от ***, представляващ част
от цялата масивна двуетажна сгр.а, построена в
поземлен имот с идентификатор 72624.623.*** по КККР на гр.Д., в качеството и на
приобретател на сгр.ата, закупена от Община гр. Д. с
договор от 09.05.20**г. и установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК срещу втория
ответник Община гр. Д., в качеството на праводател на
първия ответник, като ищцата моли съдът да приеме за установено по отношение на
ответниците, че тя е собственик на частта от
гореописания процесен имот и я притежава на лично
основание и по наследяване, в качеството на наследник на М.К. Д., като
притежава квота от ½ ид.ч.
В ИМ /след
многобройни уточнения и допълнения/ се навеждат твърдения, че ищцата е
собственик на лично основание и на наследствено правоприемство, в качеството и
на наследник на ** си М.К. на част от гореописания имот, т.е. на *** от имот с
идентификатор **по КККР на гр.Д., находящ се в гр.Д.,
ул. „**.” №**. Били отчуждени от М. К. през 1976г. реални части от този
недвижим имот, включващ сгр.и и дворно място. Сочи
се, че отчуждаването е отменено и въз основа на реституционна процедура,
проведена през **г. М.К. и В. К. се снабдили с констативен нотариален акт за
имота. През 20**г. Община гр.Д. актувала имота за частна общинска собественост,
а през 20**г. го продала на Сн. И., за която се твърди, че държи към момента
без правно основание частта от процесния имот и срещу нея се предявява
ревандикационен иск с пр. осн. чл.108 от ЗС, а срещу втория ответник – Община
гр.Д. се предявява установителен иск за собственост с пр. основание чл.124,
ал.1 от ЗС /съобразно последната уточнителна молба – да сепреме за установено
по отношение на Общината, че Й. К. е собственик на процесната част от имота на
лично основание и по наследяване/.
С разпореждане от 08.03.2018г. ДРС е
изпратил на ответниците преписи от исковата молба и от доказателствата към нея.
Разпореждането е било получено от Община гр. Д. на 19.03.2018г. и от Сн. А. на
15.03.2018г.
В законоустановения едномесечен срок
от получаването на съобщението ответниците са изпратили отговори на исковата
молба, като сочат на недопустимост на исковете, поради липса на правен интерес,
респ. оспорват ги, като всеки един от ответниците твърди, че предявения срещу
него иск е неоснователен и моли да бъде отхвърлен като такъв.
Сн. И. навежда твърдения, че е придобила имота на
основание прехвърлителна сделка – договор за покупко-продажба от 09.05.20**г.,
а отделно се сочи и друго оригинерно правно основание - придобивна давност,
като към тази, изтекла в нейна полза присъединява и владението на праводателя
си, считано от 12.11.1976г., когато процесния имот е бил отчужден. Община гр. Д.
навежда твърдения, че имотът е бил отчужден със Заповед №884/12.11.1976г. на ИК
на ГОНС-Т. от М.К. Д. /като ищцата се явява негов наследник, но не единствен/ и
В.М. К. за жилищно кооперативно строителство по стопански начин, като М. К. е
бил обезщетен с апартамент в ЖСК ***, отделно му се отстъпва и право на строеж
върху държавна земя, където е построен жил. блок. От къщата на гореупоменатато
лице се е отнела реална част, която съответно е била оценена на 7474.68лв.
първоначално. С Протокол №** от 18.06.**г. на Арх.-гр.оустройствената
комисия към общината, къщата на М.К. е реституирана и на същата е даден
временен статут, без да е обособен парцел, като имотът е бил отписан от
актовите книги.
Впоследствие, сгр.ата е била
актувана като общинска през **г. и била отдавана под наем на трети лица.
Наследниците на М. К. са правили опити да бъде отменено отчуждаването на имота,
но исканията им до съда за това са били неоснователни, предвид обстоятелствата,
че мероприятието, за което е бил отчужден имота е било осъществено, новият ПУП
засяга имота и той е бил завзет и собствениците му са били обезщетени, като в
този аспект ответната страна представя множество съдебни решения.
Община гр.Д. твърди, че с решение от
29.06.2001г. по гр. д. №298/1996г. – ДРС, въз основа на предявени субективно
ревандикационни искове на осн. чл.108 от ЗС от М. К. и В. К. срещу „Ж. инвест” ЕООД гр.Д., съдът е отхвърлил исковете им. На това
основание се прави възражение за недопустимост на исковете, предвид това, че
влезлият в сила съдебен акт се ползва със СПН и спорът не може да се пререшава.
Съдът,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Ищцата е ** на М.К. Д., видно
от удостоверение за наследници /л.83/, но не е единствен наследник на лицето. М.К.
се е снабдил /заедно с племенника си В.М.
К./ с констативен нот. акт №***/**г. на нотариус при
ДРС за собственик на основание влязло в сила Решение на ДОС по адм. д. №88/1994г.,
съгл. чл.1 във вр. чл.6, ал.1 от ЗВСНОНИ на следния недвижим имот, находящ се в гр.Д., ул. „***” №**, представляващ част от масивна
двуетажна жилищна сгр.а със застроена площ на 1
етаж - 47.86 кв.м. и застроена площ на 2
етаж - 39.68 кв.м. и изба със застроена
площ – 27.56 кв.м., представляваща самостоятелно обособено жилище, построено
върху общинско дворно място – парцел пл. №***, кв.** по регулационния план на гр.
Д..
Видно от представените
доказателства със Заповед №884/1976г.
на председателя на ИК на ГНС-гр.Т., имотът на М.К. Д. е бил отчужден за
мероприятие на държавата по реда на ЗТСУ за жилищно-кооперативно строителство
по стопански начин, съгласно предвижданията в регулационния план на гр.а към
горепосочената година. На основание тази заповед от имота на М. Д. се е отнела
реална част от имота, оценена на 7474.68 лв., съобразно оценителния протокол.
На основание Заповед №597/01.09.1977г. на ИК на ГОНС-Т.,
горепосоченото лице е било обезщетено с триетажно жилище –апартамент №*, ет.*,
вх.* в ЖСК ***, ведно с отстъпеното право на строеж върху държавна земя.Цената
на апартамента е определена на 15474.16 лв., от която са приспаднати 2088.05
лв. /била е изменена впоследствие стойността на определените като обезщетение
апартаменти на собствениците на обекти в ЖСК ***/.
Отчуждената къща не е била
съборена и към момента съществува, но е необитаема, а апартамента в съответното
ЖСК е бил построен от М. К. и се ползва от наследниците му и към днешна дата.
По реда на чл.1, ал.1 от ЗВСНОНИ,
през 1992г. М.К. е предявил
реституционни претенции по отношение на отчуждения имот. Последвал е
отрицателен отговор от страна на **, който е обжалван от М. Д. и е било
образувано адм. д. №260/1992 г. пред ДОС /л.226234/, приключило с отхвърляне на
жалбата /същата е оставена без уважение/. С Решение на ВАС по адм. д.
№3099/1993г. по реда на надзора, върховната инстанция оставя без разглеждане
жалбата на М. К. срещу отказа на **.
С нова молба до ** от 1994г. М. Д. отново предявява
реституционни претенции спрямо същия имот, като е последвал мълчалив отказ на
органа, който отново е бил обжалван. По повод тази жалба е образувано адм. д.
№88/1994г. по описа на ДОС и с решение по него съдът отменя отчуждаването на
частта от имота, на осн. чл.6, ал.1 от ЗВСНОНИ и актът влиза в сила /л.240-247/.
Съответно М. К. и В.М. се
снабдяват с констативен нот. акт №***/**г.
на нотариус при ДРС /л.64/ иса признати за собственици на основание влязло
в сила Решение на ДОС по адм. д. №88/1994г., съгл. чл.1 във вр. чл.6, ал.1 от
ЗВСНОНИ на следния недвижим имот, находящ
се в гр.Д., ул. „**.” №**, представляващ част от масивна двуетажна жилищна сгр.а със застроена площ на 1 етаж - 47.86 кв.м. и застроена площ на 2 етаж - 39.68 кв.м. и изба със застроеуна площ –
27.56 кв.м., представляваща самостоятелно обособено жилище, построено върху общинско
дворно място – парцел пл. №***, кв.* по регулационния план на гр. Д..
Със Заповед №**/10.12.**г. ** на Община гр.Д. е отписал
от актовите книги на общината отчуждената жилищна сгр.а.
С Протокол №**/18.06.**г. на Архитектурно-гр.оустройствената комисия при Община гр.Д., къщата на М. К. е
реституирана и на същата е бил даден временен статут, като не е обособен
парцел.
По предложение на Главния
прокурор на Р България влязлото в сила решение по адм. д. №88/1994г. на ДОС е
отменено по реда на надзора с Решение на ВАС по адм. д. №8206/**г., като върховният
съд е приел, че жалбата на М. К. срещу мълчаливия отказ на ** е просрочена и
поради това процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане.
През 1996г. М.К. и В.М. завеждат дело в ДРС срещу „Ж.” ЕООД, като
исковете им са с пр. осн. чл.108 от ЗС. С Решение от 29.06.2001г. по
образуваното гр. д. №298/1996г. съдът отхвърля като неоснователни
ревандикационните претенции на двамата ищци спрямо частта от процесното жилище
/л.**7-**8/. С Решение №9 от 01.03.2002г. по в. гр. д. №933/2001г. на ДОС,
актът на ДРС е потвърден изцяло. С Решение №1254/15.07.2003г. по гр. д. №**58/2002г.
на ВКС, ІV г.о. решението на ДОС е оставено в сила. В мотивите си ВКС приема,
че след като отчуждаването на спорния имот не е било отменено, то и ищците не
са били собственици на процесния недвижим имот, следователно ревандикационните
им искове по чл.108 от ЗС са неоснователни.
През **г. Й. К. /ищцата по настоящото дело/, С. Т. Н., Б. Т. Н. и М.К.
отново подават молба за реституиране на спорния имот. Последвал е отказ на **,
който отново е атакуван пред ДОС. С Определение по образуваното адм. д.
№128/1999г. производството е прекратено /л.235-239/. Актът е атакуван и с
Определение от 30.12.1999г. по адм. д. №5480/1999г. по описа на ВАС
прекратителното определение на ДОС е потвърдено и оставено в сила.
На 01.06.**г. с Акт №1255 на осн. чл.2, ал.1, т.4 от ЗОС целият имот
/находящ се в гр.Д., ул. „**” №**, представляващ имот в кв.*, парцел *, пл. №***,
***/ е актуван за общинска частна собственост /л.189/.
По късно, с Акт №5012/04.10.20**г. на осн. чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС /след одобряване на кадастралната карта на гр.Д./ имотът, представляващ
масивна двуетажна сгр.а със ЗП от **кв.м., състояща
се от *** на 1 етаж с площ от **кв.м.; *** на 2 етаж с площ от *** кв.м. и
приземен етаж с площ от *** кв.м. с идентификатор №72624.623.***.1, построена в
ПИ с идентификатор №72624.623.*** по КККР на гр.Д., особрени със Заповед
№РД-18-15/12.05.2005г. на ИД на АГКК, част от УПИ *** в кв.*** по ПУП-ПРЗ на ***
гр.Д. /с номер по предходен план:***, квартал **, парцел */- л.190.
На 08.10.20**г. с Акт №50** е извършена поправка на акта на частна
общинска собственост от 04.10.20**г. на осн.чл.60, ал.3 от ЗОС /л.191/.
На основание Заповед
№570/18.06.20**г. на ** на Община гр.Д., имотът е отписан като общинска частна
собственост, поради продажба с договор с рег. №692/09.05.20**г. на С.А.И.
/л.194-195/.
Към днешна дата ответницата И.
владее и полва процесния имот, факт, по който страните не спорят.
По делото са допуснати гласни
доказателства на ищеца – за установяване на собственически права върху имота на
сочените основания и на ответниците – за установяване на твърдението за
придобивна давност и периода и, за упражнявана непрекъснато и необезпокоявано
на фактическа власт върху имота от 1976г. до м. май 20**г. /по отношение на
Общината/ и от 09.05.20**г. до сега /вкл. и към момента на подаване на исковата
молба/ от ответницата И., която към периода на своето владение се позовава на
присъединяване на периода на владение на своя праводател.
От разпита на свидетелите на ищеца – Е.П.Е./***
на Й. К./ и С. Т. Н. /** на ищцата/ се установи, че М. К. и ** му са купили
през 1963г. идеални части от процесната къща и са живяли там, но от момента на
отчуждаването на имота /около 1977-78г./ М.К. и ** му не живеят и не ползват
къщата и нямат свободен достъп до нея. Апартаментът, с който М. К. е бил
обезщетен в ЖСК *** е бил построен няколко години по-късно и до днес там живеят
неговите наследници. От 1992 г. до сега са водили много дела, за да си върнат
имота. След като през **г. М.К. и В.М. са се снабдили с нотариален акт те не са
влезли във владение и не са упражнявали реално фактическата власт нито върху
цялото, нито върху първия етаж от жилището нито за момент. Макар и в
определенмомент за кратко, легитимирайки се като собственици по нотариален акт
и плащайки данъците на имота, нито М. К., нито сродниците му, а по-късно и
наследниците му, вкл. и ищцата не са имало ключ за имота и свободен достъп до
него.
Съдът, кредитира показанията на свиделите
на ищцата през призмата на чл.172 от ГПК, изхождайки от обстоятелството, че те
са от най-близкия кръг сродници и са заинтересовани от изхода на спора.
Съдът кредитира показанията на свидетелите
на ответниците – Н.И. К., С.Ж. Г. и М.П. А. като преки, непосредствени и
кореспондиращи със събрания писмен доказателствен материал, досежно периода на
своене и владение, въобще на упражняване на фактическа власт върху процесния
имот. Едно от двете сочени от ответницата И. придобивни основания, а именно:
давност бе успешно доказано и чрез събраните гласни доказателства, в случая и
досежно твърдяната кратка /5год./ придобивна давност като добросъвестен
приобретател и по отношение на дългата давност /10г., след наведено твърдение
за присъединяване към нейния период на владение и на този на праводателя и,
който датира от края на седемдесеттте години/. От свидетелските показания на
горепосочените трима свидетели се установи, че първоначално „Ж. Инвест ЕООД гр.Д., а по-късно Община гр.Д. са упражнявали
непрекъснато и необезпокоявано фактическата власт върху имота.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Предявените искове са допустими, предявени при наличие
на правен интерес. За прецизност следва да се отбележи, че макар веднъж вече да
е проведен ревандикационен правен спор за частта от отчуждения процесен имот
/гр. д. №298/1996г. по описа на ДРС, решението по което е влязло в сила на
15.07.2003г. – л.218-220/, то няма идентитет на страните. По цитираното дело
ищци са били М.К. и В.М., а ответник – „Ж. Инвест
ЕООД гр.Д.. Видно е, че правното основание на исковете по двете дела е същото
/чл.108 от ЗС/, при идентитет на процесния имот, предмет на ревандикация, но
страните са различни. Ж. Инвест ЕООД гр.Д., бидейки
общинско предприятие, в което общината е единствен собственик на капитала не
може да бъде отъждествявано с настоящия ответник Община гр. Д.. Все пак се
касае за две различни юридически лица с различни партиди в ТР с различни
Булстати и въобще с различен правен статут, а и по индиция следва извода, че
процесното жилище е извадено от капитала на „Ж. Инвест” ЕООД, защото само
Общината, чрез ** е сключвала договорите за наем пред последните 15 години.
Поради гореизложеното, съдът намира, че следва да разгледа по същество спора,
защото не е изправен пред хипотезата да пререшава вече решено дело /чл.299 ГПК/.
Основателното
провеждане на предявения ревандикационен иск е обусловено от установяване по
пътя на пълното и главно доказване на елементите от фактическия състав на
приложимата разпоредба на чл. 108 от ЗС, а именно: право на собственост на
ищеца, придобито на твърдяното основание, упражнявана фактическа власт от
ответницата върху спорния имот, както и липса на правно основание за това.
В настоящия случай
ищецът се позовава, че е придобил правото на собственост върху процесният имот,
въз основа на наследствено правоприемство, в качеството на наследник на ** си М.К.
и на лично основание. Видно от събраните доказателства по делото, М. К. Д.
/също и *** му В. К./ е загубил правото на собственост на частта от процесното
жилище, след като то е било отчуждено и това отчуждаване не е било отменено от
съда. Няма и успешно проведена реституционна процедура, досежно спорния имот.
Така Й. К. нито на лично основание, нито като законен наследник по силата на
наследствено правоприемство /освен ищцата има и друг наследник на М. К. – Е.П.Е./
доказа собственически права върху спорното жилище. Констативният нотариален акт
от **г. /л.64/ е съставен на отпаднало основание, защото решението на ДОС по
адм. д. №88/1994г., с което е отменен мълчаливия отказ на ** на Община гр.Д., с
който отказва отмяна на отчуждаването на имота по ул. „***, извършено със
Заповед №884/12.11.1976г. на ИК на ГОНС-Т., е отменено от ВАС с Решение
№470/29.09.1997г. по адм. д. №8206/**г. след успешно проведена процедура за
преглед по реда на надзора по предложение на Главния прокурор.
С
оглед на гореизложеното предявените исков по чл.108 от ЗС срещу С.И. и установителния иск по чл.124, ал.1 от ГПК срещу Община гр. Д.
се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Първоначално
ищецът е поискал съдът да отмени Акт за частна
общинска собственост №50**/08.10.20**г., после с допълнителна молба вх.
№688/29.01.2018г. пред ДОС /л.12 и следващи по гр. д. №26/2018г./ е заявил, че
не поддържа това си искане, а дори да не беше го оттеглил, то е неоснователно,
защото актът за общинска
собственост не е акт, издаден в производство по част Шеста „Охранителни
производства” от ГПК и не съставлява акт по смисъла на чл.537, ал.1 от ГПК,
поради което не подлежи на отмяна (обезсилване) по този ред. За акуратност
следва да се отбележи, че актовете за общинска собственост се издават по реда
на чл.56 и сл. от ЗОС. Съдът няма компетентност нито да съставя, нито да отменя
акта, а следва само да прецени доказателствената му сила в развиващото се пред
него исково производство. Компетентен за отмяна (обезсилване) на АОС е ** на
Община гр. Д., при отпадане на основанията за актуване на имота като
общински.
Ищецът е направил искане за присъждане на
направените съдебно – деловодни разноски, но с оглед изхода на спора такива не
следва да му се присъждат. Ответникът Сн. И. е направила искане за присъждане
на разноски, като е представила доказателства за сторени такива /л.186/ в
размер на 1700.00 лв. – адв. възнаграждение, поради което искането и следва да се
уважи и да бъдат възложени в тежест на ищцата.
Община гр. Д. не е поискала присъждане на
съдебни разноски, следователно такива съдът няма да и присъди.
Мотивиран от така изложените съображения,
Д. районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Й.К.Н., ЕГН **********,***, чрез упълномощения адвокат Х.Х. ***, със съдебен адрес:***, офис ** срещу С.А.И., ЕГН **********,***, да бъде установено по отношение на ответницата, че ищцата
е собственик на лично основание и притежавано по наследствено правоприемство, в качеството и на законен наследник на ** и
М.К. Д. на част от процесния имот, находящ се в гр.Д., ул. „**” №**, а именно: ***с обща
квадратура **кв.м. с идентификатор №**/отреден за имот със стар идентификатор
72624.623.***.1/, състоящ се от ***, представляващ част от цялата масивна
двуетажна сгр.а, построена в поземлен имот с
идентификатор 72624.623.*** по КККР на гр.Д., както и ответницата С.А.И. да бъде осъдена да предаде на Й.К.Н.
владението върху гореописаната част от имота, на основание чл.108 ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Й.К.Н., ЕГН **********,***, чрез упълномощения адвокат Х.Х. ***, със съдебен адрес:***, офис ** срещу ОБЩИНА гр. Д.,
***,
представлявана от ** Й.Й., да бъде установено по
отношение на Община гр.Д., че Й.К.Н. е
собственик на лично основание и притежавано по наследствено правоприемство,
в качеството и на законен наследник на ** и М.К. Д. на част от имот, находящ се в гр.Д.,
ул. „***.” №**, а именно: ***с обща квадратура **кв.м. с идентификатор №**/отреден
за имот със стар идентификатор 72624.623.***.1/, състоящ се от ***,
представляващ част от цялата масивна двуетажна сгр.а,
построена в поземлен имот с идентификатор 72624.623.*** по КККР на гр.Д..
ОСЪЖДА Й.К.Н., ЕГН **********,*** да заплати на С.А.И., ЕГН **********,***,
сумата от 1700.00 лв. /хиляда и
седемстотин лева/ - сторени по делото съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Д. окръжен съд в **-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………