Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 09.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на петнадесети
септември през две хиляди и двадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 315 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по субективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по депозирана искова молба от „Л.” АД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, чрез ***, съдебен
адрес:*** против ***.“, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***,
п.к. ***и В.М.М.,
с ЕГН: **********,***.
Ищецът
твърди следните релевантни факти, от които произтичат правата му: Твърди се, че
на 05.09.2019 г. между „Л.“ АД, в качеството на „Заемодател“, от една страна и
от друга ***.“, в качеството на „Заемополучател” и В.М.М., в качеството на „Солидарен длъжник” и „Ипотекарен длъжник“, бил сключен Договор за Заем Бизнес
кредит - ***г. с нотариална заверка на подписите, с peг.
№***, при нотариус ***, вписана в Нотариалната камара с ***. Излага се, че
съгласно чл. 2.1. (а) от Договора, „Л.“ АД се задължило да предостави
лихвоносен обезпечен заем с максимален размер на главницата в размер от 4 100
евро, а заемополучателят се съгласил да върне заема,
заедно с натрупаната върху него лихва, по реда, предвиден в чл.2.4 и Приложение
1 към Договора за заем. Според обективираното в чл.
2.1, б. „b” от Договора страните се договорили заема да се предостави целево и на
етапи. Съгласно първия етап, уреден в чл. 2.1., б. „b”, т. (i)
от Договора, с цел финансово подпомагане на заемополучателя
преди учредяване на необходимите обезпечения заемодателят предоставял в полза
на заемополучателя част от целия заем, а именно
сумата от 581.61 евро, представляваща 1 137.53 лева, като тя се усвоявала
целево по следния начин: 1). сумата от 390.10 евро или 762.97лева, съставлявала
сбор от дължимите такси за разходи и разноски, свързани с Договора и учредяване
на обезпечението, и била за сметка на заемополучателя; 2). сумата от 21.80 евро или 42.63лева, се
предоставяла и превеждала директно по сметка на ***, с цел цялостно погасяване
на натрупали се публични задължения във връзка с Данък върху недвижим имот на
солидарния и ипотекарен длъжник; 3). сумата от 22.46
евро или 43.92 лева се удържали от заема и се заплащали директно по сметка на ***с
което се заплащало публично задължение на солидарния длъжник и ипотекарния длъжник;
4). сумата от 70.56 евро или 138.00 лева, се предоставяла за извършване
на експертна оценка на имуществото, предмет на обезпечението по чл.4.1, б.(а),
т.i от
Договора за заем. Останалата част от средствата в размер на 76.69 евро или
149.99 лева се превеждали по посочената от заемополучателя
банкова сметка ***.2.2, б.(b) от договора. Излага се, че останалата част от
главницата по Договора за заем се отпускала, съгласно разпоредбата на чл. ч 2.2., буква (а) по сметка, посочена от заемополучателя
за оборотни средства, но едва след учредяване на първа по ред ипотека върху
посочения имот в чл. 4.1. (а) т. (i) от Договора за заем. Твърди се, че заемополучателят недобросъвестно и без основание не
представил необходимите документи и не изпълнил условията, уговорени между
страните по Договора за отпускане на остатъка от уговорения заем в рамките на
един календарен месец от подписването на процесния
Договор за Заем Бизнес кредит с ***г. Нещо повече, заемополучателят
учредил първа по ред ипотека върху посочения в чл. 4.1. (а) т. (i), от Договора
за заем недвижим имот в полза на ***С оглед на това обстоятелство, за ***.“,
било невъзможно да учреди уговореното в чл. 4.1. (а) т. (i) от Договора за Заем
обезпечение в срок от 1 календарен месец от подписването на Договора, сключен
на 05.09.2019 г.
Твърди се, че с Нотариална покана с ***връчена
на 07.10.2019 г. чрез ***, заемодателят уведомил В.М.М.,
лично и в качеството му на ***.“, че не е представил необходимите документи и
не е изпълнил необходимите условия за окончателно отпускане на целия Заем, в
рамките на 1 календарен месец от
сключването на Договора за заем, като по този начин нарушил чл. 5.1., т (iv) -
Неизпълнение на задължения по Договора и чл. 5.1 (v) - извършване на сделка на
разпореждане с имуществото, предмет на обезпечението от Договора за заем. С оглед
на посоченото и съгласно разпоредбите на чл. 4.1., б (t), във вр. с чл. 2.2., б (d),
Заемодателя се освобождавал от задължението си да предостави остатъка от заема,
а Заемополучателя и Солидарният длъжник дължали на
същия отметнина в размера на 10% от размера на целия
Заем, но не по-малко от 10 000 евро.
Твърди се още, че в предоставения с
нотариалната покана 7-дневен срок, ответниците не
заплатили в полза на ищеца дължимите и изискуеми суми по Договора за заем.
Поради това, заемодателят претендирал по реда на чл.417 от ГПК издаване на
заповед за изпълнение срещу ответниците за сумата от
10 000 евро, представляваща отметнина по смисъла
на чл.4.1, (t), във вр. с чл. 2.2.,
б. (е) от Договор за заем Бизнес кредит - ***г. В производството по образувано
гр. д. № ***. по описа на ***била издадена Заповед № 3648 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с която заявлението
било уважено. С Разпореждане от 12.12.2019 г. били
дадени указания на кредитора за предявяване на иск за установяване
съществуването на вземанията му, поради
постъпило възражение от страна на длъжниците.
С изложеното се мотивира правен
интерес от предявяване на установителната искова
претенция и се претндира постановяване на решение, с
което да се признае за установено, че ответниците
дължат солидарно в полза на ищеца сумата от 10 000 евро, представляваща отметнина по смисъла на чл.4.1, (t), във вр. с чл. 2.2., б. (е) от Договор
за заем Бизнес кредит - ***г. Претендират се и направените по делото разноски.
Ответниците ***.“ и В.М.М. не са
депозирали писмени отговори в срока по чл.131 от ГПК.
Съдът като
прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на
страните намира за установено следното от фактическа страна :
Искът е
предявен след проведено заповедно производство и в срока, указан от заповедния
съд по ч.гр.д.№***. по описа на ПлРС, поради което е
допустим.
От
представения препис на Договор за бизнес кредит клиентски номер 6445 от
05.09.2019г. се установява, че „Л.“ АД, в качеството на заемодател сключило с ответниците ***.“, в качеството на заемополучател
и В.М.М., в качеството на солидарен и ипотекарен длъжник договор, по силата на който ищеца се
задължил да предостави на заемополучателя лихвоносен
обезпечен заем с максимален размер на главницата до 4 100 евро, а заемополучателя се задължил да върне заема, заедно с
натрупаната върху него лихва по реда, предвиден в чл.2.3 и чл.2.4. Видно е, че
страните уговорили цели за ползване на заема и етапи на отпускането му, според обективираното в т.2.1, б.“б“.
Видно е също
така от обективираното в писменото съглашение, че в чл.4.1
е било уговорено задължение в тежест на заемополучателя
и солидарния длъжник да учредят за обезпечаване изпълнението на задълженията си
договорна ипотека върху описан недвижим имот в ***– чл.4.1, т.“а“, подт.“i“, както и да осигурят за своя
сметка предоставянето на заемодателя на
всички документи, необходими за учредяване на обезпечението преди датата на
учредяването му - чл.4.1, т.“а“,
подт.“d“.
Заемодателят
се е задължил да предостави заемните средства на два етапа – разграничени в
чл.2.1, като предоставянето на средствата, дължими на първия етап е следвало да се отпуснат, според уговореното
в чл.2.2, б.“а“, в три дневен срок след учредяване на уговорените
обезпечения и предоставяне на
документите, установяващи изпълнение на това задължение на заемополучателя
и солидарния длъжник.
Според обективираното в чл.4.1., б.“ t“ от договора, страните са предвидили, че ако заемополучателят не учреди предвиденото обезпечение –
договорна ипотека, до един календарен
месец от подписване на договора, по смисъла на чл.2.2, б.“d“ заемополучателят дължи на
заемодателя отметнина в размер на 10% от уговорения
заем, но не по-малко от 10 000евро. Видно е, че в нормата, към коята се препраща - чл.2.2, б.“d“, е закрепена
уговорка, че в случай, че заемополучателят не
представи необходимите документи и не изпълни необходимите условия за окончателно отпускане на целия заем, в
рамките на 1 календарен месец от подписване на договора, заемодателят се
освобождава от задължението си да предостави заема, а заемополучателят
в този случай дължи на заемодателя отметнина в размер
на 10% от размера на целия заем, но не по-малко от 10 000 евро.
От
приложените преписи на преводни нареждания от 05.09.2019г. и 04.10.2019г. (на
л.16-л.20) се установява, че ищеца е наредил плащане на сума от 150лв. по
сметка на В.М.М., превел е суми за погасяване
задължения за данък върху недвижим имот и такси битови отпадъци, според
уговореното задължение по първия етап на изпълнение на договора, както и е
превел сума от 48,52лв. по сметка на нотариус и сума от 2493лв. по сметка на Адванс Експертни оценки ООД. Не се спори, че преводите са били
осъществени по повод уговорки, произтичащи от процесния
договор.
Не се твърди
и не се установява изпълнение на задължението на ответниците
по процесния договор за учредяване на договорна
ипотека върху описания в писменото съглашение имот, в съответствие с
уговореното в чл.4.1, т.“а“,
подт.“i“.
От
представената справка по лице и справка за документ от ***(на л.13-л.14) се установява, че на 25.09.2019г. ответника В.М.
учредил договорна ипотека върху описания в процесния
договор имот в полза на трето за спора лице – ***.
От
приложените преписи на нотариална покана, изходяща от ищеца, ***и разписка ***.,
съставена от същия нотариус, се установява, че ищеца отправил волеизявление за
обявяване на заема за предсрочно и незабавно изискуем, заявявайки, че при настъпване
на уговорени в договора условия заемодателят са освобождавал от задължението си
да предостави остатъка от заема, а заемополучателят и
солидарния длъжник дължали отметнина в размер на 10%
от размера на целия заем, но не по-малко от 10 000 евро.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Ищецът
претендира в настоящото проезводство установяване съществунането на вземане в негова полза, произтичащо от
сключен с ответниците Договор за заем Бизнес кредит
от 05.09.2019г.
Установи се
от обсъдените доказателства сключване на процесния
договор, по който ищеца „Л.“ АД има
качеството на заемодател, ответника ***.“ – качеството на заемополучател,
а ответника В.М.М. – качеството на солидарен длъжник.
Преценявайки съществуването на претендираното
от ищеца вземане, съдът намира, че следва да се занимае на първо място с
валидността на регламентиращата го клауза от процесния
договор. Вярно е, че от страна на ответниците не е
направено възражение за нищожност, но доколкото предмет на иска е реалното
изпълнение на процесната клауза, за да прецени основателността на
претенцията, съдът следва да извърши първо преценка относно съществуването на
това задължение. Тази преценка неминуемо включва обсъждане действителността на
клаузата, пораждаща задължението, чието изпълнение се претендира (в този смисъл
е и съдебната практика, изразена в Решение №229 от 21.01.2013г. на ВКС по
т.д.№1050/2011г., II т.о.).
Съдът счита,
че макар и в клаузата на чл.4.1., б.“ t“, във вр.с чл.2.2, б.“d“, страните да
са именували уговореното задължение „отметнина“, то
няма характеристиките на отметнина по смисъла на
чл.308 от ТЗ. Тази разпоредба предвижда, че ако при сключване на договор
една от страните
е дала или обещала нещо, в случай че се
отметне, тя може да се
откаже от договора, ако не
е започнало изпълнението му и при това отметналата се страна е длъжна
да заплати отметнината, а ако я е дала при сключване
на договора, тя я губи.
Както приема
съдебната практика, предоставената възможност за едностранно прекратяване на
договора, свързана със заплащане или със загуба на дадената отметнина
съгласно чл. 308 ТЗ, може да се упражни
от всяка от страните без значение дали същата е изправна или неизправна по
отношение на поетите с договора задължения, но до започване на изпълнението. Договорната клауза за
заплащане на обезщетение при неизпълнение на конкретно поето от страната задължение
има характер на неустойка и същата се дължи
за вида неизпълнение,
за който е уговорена - в този смисъл
Решение № 39 от 15.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 1061/2013 г., I
т. о., ТК.
В случая
изпълнението на задълженията на заемодателя е започнало с превода на сумите,
предвидени за плащане на първия определен етап – чл.2.1, б.“i“ и след този момент не е бил възможен отказ от договора, а
и никоя от страните не е направила изявление в тази насока. Кредиторът дори сам
е приел, че не е бил налице отказ от договора от ответниците,
след като е обявил с нотариална покана предсрочна изискуемост на заема.
Съдът счита,
че процесната клауза по чл.4.1., б.“ t“, във вр.с чл.2.2, б.“d“ има
характеристиките на неустойка, т.к. уговорената сума от 10 000 евро се
дължи за неизпълнение на поети от заемополучателя и
солидарния длъжник задължения по правоотношението за осигуряване на обезпечение
изпълнението на тези задължения, чрез учредяване на договорна ипотека. При
такова неизпълнение е уговорено отпадане задълженията на заемодателя да
предостави уговорените суми и заплащане на сумата от 10 000 евро от длъжниците. Разглеждайки я като клауза за неустойка, съдът
я намира за нищожна поради накърняване на добрите нрави.
Както е прието в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.
дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, преценката за нищожност на неустоечна
клауза поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора при използването на
критерии като естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи-поръчителство, залог, ипотека; съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и
други. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за
която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции.
В
настоящият случай, съдът при преценката си съобрази следното: Заплащането на
сумата от 10 000 евро е уговорена за неизпълнение на задълженията на заемополучателя и солидарния длъжник да учредят договорна
ипотека върху недвижимо имущество. Последица от неизпълнението е прекратяване
на договорната връзка и евентуалните вреди на заемодателя могат да произтичат
от платени от него суми и направени разходи по повод сключения договор. При
уговорен максимален размер на предоставяната в заем сума от 4 100евро, по
никакъв начен не могат да се обосноват очаквани от
неизпълнение на задължението на ответниците вреди за заемодателя
в размер надхвърлящ двукратно този на уговорения заем.
Дори да се
разгледа процесната клауза като такава за отметнина, то съдът счита, че отново би била нищожна като
противоречаща на добрите нрави. Предвид обезщетителната
функция, която има отметнината, тя също е предназначена да послужи за покриване
на евентуалните вреди, които отмятането
на
едната страна по договора е причинило на другата. С оглед характеристиките на процесния договор за заем, не може да се приеме, че
отмятането на заемополучателя от договора преди да
започне изпълнението му (до който момент може да стане отмятането), би
причинило вреди на заемодателя в размер на двойната сума на уговаряния и
непредоставен заем – подобни вреди не могат дори да се предположат.
Горното навежда на извода, че целта на процесната клауза е неоснователно обогатяване на кредитора.
Тази цел излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции на неустойката, а и извън обезщетителната
функция на отметнината, което я прави нищожна, поради
накърняване на добрите нрави.
Предвид изложеното,
съдът счита, че ответниците не дължат на кредитора по
процесния договор за заем претендираната
сума от 10 000 евро по уговорка в приетата за нищожна клауза на чл.4.1., б.“ t“, във вр.с чл.2.2, б.“d“ от
съглашението.
Ето защо, съдът счита, че предявеният
установителен иск се явява изцяло неоснователен и
недоказан и следва да се отхвърли като такъв. С оглед изхода на спора,
направените от ищеца разноски остават в негова тежест.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
„Л.” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление
*** против ***.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***
и В.М.М., ЕГН **********,***, ИСК с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че ответниците дължат солидарно в полза на ищеца сумата от
10 000 евро, представляваща отметнина по смисъла на чл.
4.1., б. (t) във връзка с чл. 2.2., б. (е) от Договор за заем
Бизнес кредит с клиентски № ***, за която сума е издадена ***за изпълнение
на парично задължение по чл.417 от ГПК от 02.10.2019г. по ч.гр.д.№***. по описа
на ПлРС, поправена с
разпореждане ***. по същото дело, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
решението
подлежи на обжалване пред плевенски
окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
районен съдия: