Протоколно определение по дело №167/2025 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 185
Дата: 10 април 2025 г. (в сила от 10 април 2025 г.)
Съдия: Велина Емануилова Антонова
Дело: 20255000600167
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 9 април 2025 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 185
гр. Пловдив, 10.04.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на десети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Славейка Ат. Костадинова
Членове:Станислав П. Георгиев

Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
и прокурора Димитър Ив. Махмудиев
Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно
наказателно дело № 20255000600167 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Образувано е във връзка с жалба на защитника срещу определение на
Окръжен съд Стара Загора, с което спрямо обв. Б. П. С. е взета най-тежката
мярка за неотклонение Задържане под стража.
Обвиняемият Б. П. С. се явява лично и с защитника си адв. В. Т., редовно
упълномощена.
Не се явява неговият защитник адв. С.К., редовно уведомен от
съдебното заседание пред окръжния съд.
Явява се представител на Апелативна прокуратура Пловдив.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв.Т.: Да се даде ход на делото.
Съдът, след съвещание, счита, че няма процесуална пречка за даване ход
на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се жалбата от съдията-докладчик.
Разясниха се на страните правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи към състава на съда. Няма да
представям нови доказателства.
Адв. Т.: Нямам отводи към състава на съда и нови доказателствени
1
искания.
С оглед становището на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите
въззивната жалба без уважение и да потвърдите определението на Окръжен
съд Стара Загора, с което е взета мярка за неотклонение Задържане под стража
по отношение на обв. С.. Обвинението срещу обвиняемия С. е за
престъпление по чл. 115 НК, поради което е налице презумпцията на чл. 63,
ал. 2, т. 3 НПК за наличие на опасност от извършване на друго престъпление.
От наличните по делото доказателства презумпцията не се оборва, а напротив,
всичко сочи, че при действието на по-лека мярка е налице опасност както от
укриване, така и от извършване на друго престъпление. Всичко това е
отчетено от Старозагорския окръжен съд, поради което моля да възприемете
доводите, изложени в неговото определение. От съда е отчетена и възрастта и
здравословното състояние на обвиняемия и правилно е преценил, че те не са
пречка да бъде задържан.
Във връзка с изложеното в жалбата на защитата: с нея не се оспорва
обоснованото предположение за авторството, поради което няма да го
коментирам. Твърди се, че обвиняемият е добър и благороден човек, което не
съответства на начина, по който е извършено евентуалното престъпление, а
именно проявена е изключителна ярост и агресивност спрямо жертвата, също
твърде възрастен човек и знам, че не е редно да се позоваваме на присъди
преди десетилетия, но не може да не направи впечатление, че този така добър
човек според неговата защита една не малка част от младостта си е прекарал в
затвора за кражби и грабежи. Ето защо моля да потвърдите обжалваното
определение.
Адв. Т.: Уважаеми апелативни съдии, считам че от събраните данни към
момента като доказателства по делото не се съдържа обоснованост на
предположението, че възрастният 79-годишен Б. С. е извършил умишлено
престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност.
Безспорно, налице е извършено укоримо деяние, но оспорваме неговата
умисъл, поради което считаме, че не налице обоснованост.
По отношение на реалната опасност на ал. 2 на чл. 63 НПК считам, че
съобразно постановената реабилитация, защото статутът на лицето към
момента, с оглед извършените деяния десетилетия назад е реабилитиран.
Считам, че не е налице възможност той да се укрие и извърши друго
престъпление и ако това се презюмира съобразно квалификацията на деянието
с чл. 115 НК и т. 3, при възможността да не е извършено такова тежко
умишлено престъпление, тази реална опасност би отпаднала. От данните по
делото и свидетелските показания се извличат данни на кметския наместник
на с. Ю., който в продължение на 6-7 години е имал възможност да създаде
2
впечатления от поведението на привлечения към наказателна отговорност, че
е трудолюбив човек, помагал на много хора. Той не е агресивен и конфликтен,
т.е. не се обосновава обществената опасност на дееца, за да се презюмира
извършване на ново престъпление, или неговото укривателство. Освен това в
негов интерес е разкриване на обективната истина и степента на участие ако е
налично такова в извършеното престъпление. По ЧНД № 355 на
Старозагорския окръжен съд са приложени медицински документи,
свидетелстващи за извършена ехокардиография и рентгенотаграфия, които
процедури безспорно установяват едно тежко заболяване на сърцето. Освен
това подзащитният ми страда и от високо кръвно налягане и към момента е в
процес на установяване неговата непоносимост към затворени помещения. С
оглед приложената медицинска документация, промяната в жизнената среда и
интензитета на наложената мярка за неотклонение Задържане под стража биха
способствали за влошаване на неговото здравословно състояние. Предид това,
че всяка една от мерките за неотклонение съдържат сами по себе си
достатъчно процесуално обезпечени гаранции за защита на обществения
интерес и възспирането на привлечения към наказателна отговорност да
извърши друго престъпление и да се укрие или да осуети завършването на
наказателното производство с реализиране на наказателна отговорност
считам, че наложената най-тежка мярка за неотклонение Задържане под
стража е неподходяща, а целите на чл.57 НПК могат да се постигнат с
налагане на по-лека мярка за неотклонение, която по същия начин би
действала възспиращо и би въздала хармония във влошените обществени
отношения и предвид възрастта и заболяванията, които има С. моля
настоящия апелативен съд да се произнесе със съдебен акт, с който да наложи
по-лека мярка за неотклонение, в случая искаме Парична гаранция, която да
бъде определена по размер от съда, която имаме възможност да заплатим.
Обв. Б. П. С. /за лична защита/: Поддържам казаното от адвоката си.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
ОБВИНЯЕМИЯТ Б. С.: Искам гаранция, която ще ми позволи да изляза
от ареста, да се съвзема. Съжалявам безкрайно много. Това е нелеп инцидент
и много често съм мислил, че за такова обвинение ще получа раково
заболяване. Такова съм си мислил когато съм обръщал такива мисли през
главата си. Съжалявам безкрайно много.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът след проведеното тайно съвещание, намери за установено
следното:
Производство е по реда на чл. 64, ал.7 - 8 от НПК.
Образувано е във връзка с постъпилата въззивна жалба срещу
определение на Старозагорския окръжен съд, наказателно отделение, с което е
3
била взета мярка за неотклонение задържане под стража на обвиняемия.
Като съобрази доводите на страните и след проверка на атакуваното
определение на СтЗОС, настоящият съд намира, че същото е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди. Изцяло се споделят доводите на
първия съд, че в случая са налице всички кумулативно предвидени от закона
предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение задържане под
стража, като изложените мотиви във връзка с наличието на всяка една от тях
няма да бъдат преповтаряни, тъй като се споделят изцяло. Всъщност пред
настоящата инстанция не се навеждат нови оплаквания, неполучили
мотивиран отговор от първостепенния съд.
Детайлно са били обсъдени всички доказателствени материали, които в
достатъчна степен обосновават убеждение за участие на обвиняемия при
извършване на вмененото му деяние, като са били преценени в тяхната
съвкупност и логическа връзка. След преценка на събраните гласни, писмени
и веществени доказателства, заедно и по отделно, правилно е било прието, че
може да се направи извод за съпричастност на обвиняемия към деянието, за
което е бил привлечен. Събраните по делото доказателства, макар и с косвен
характер, правилно са били преценени с оглед съдържащата се информация от
гледна точка за тяхната надеждност, достоверност и достатъчност. Тук е
мястото да се посочи, че оплакването на защитата, че обвиняемият не е имал
мотив да извърши деянието, не намира опора в доказателствата по делото. От
тях, по един безспорен начин (в този смисъл са еднопосочните показания на
близките на пострадалия), се установява, че взаимоотношенията между Б. С. и
пострадалия постепенно са се влошили във връзка със спорове около имота, в
който обвиняемият е бил настанен, поради добрината на семейството на
пострадалия и роднинството си с тях. Конкретно е било установено и
обстоятелството, че спорът е бил повдигнат отново, но вече с отнасянето на
определени въпроси към съответната администрация, пред която
пострадалият бил представляван от адвокат. Това предизвикало най-малкото
недоволството на решаващия административен орган, пред когото от друга
страна, обвиняемият също бил отправил претенциите си и имал
предварителни очаквания за благоприятно да себе си решение. От значение се
явяват и данните са спречквания и съприкосновение между пострадалия и
обвиняемия и преди инцидента, както и обстоятелството, че непосредствено
преди инцидента пострадалият е провел делови разговор за наемането на
добър геодезист във връзка с евентуално неправилно заснемане на границата
между частен имоти общински път, а обвиняемият е бил в района на
местопроизшествието, придвижвайки се покрай охранителните камери с
привеждане на главата си или под прикритието на нахлупен каскет, както и
чрез позициониране на торба точно пред главата си. Безспорно е установено и
това, че на инкриминираната дата С. е бил участник в сбиване с познато лице,
за което бил освидетелстван, но с леки по своя характер наранявания, довели
до причиняване на болка – кръвонасядане по главата, охлузване по лицето,
охлузвания на пръстите на дясната ръка. Вещото лице е посочило, че
4
травматичните увреждания са били причинени от действието на твърди тъпи
предмети и е възможно да са били получени по описаното време и начин –
драскане и удари с юмрук.
Правилно е отчетено, че актуалното към момента обвинение е за
престъпление с правна квалификация по чл. 115 НК. Същото се явява тежко
умишлено престъпление по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК, за което се
предвижда санкция лишаване от свобода със законоустановен специален
минимум на долната граница на наказанието от десет години и максимум от
двадесет години лишаване от свобода. В случая, предвидената от законодателя
санкционна рамка разкрива и високата степен на обществена опасност и
морална укоримост на подобно деяние като вид престъпно поведение.
Въззивният съд споделя доводите на СтЗОС и по отношение на преценката на
останалите предпоставки, свързани с изпълнение на мярка на обвиняемия, а
именно наличие на опасност от извършване на престъпление и от укриване и
тяхната адекватна неутрализация само чрез изпълнение на мярка за
неотклонение – задържане под стража. Правилно е било преценено, че реална
опасност е налице при активност на презумпцията по чл. 63, ал. 2, т. 3 от НПК.
Опасността от укриване и рецидивираща дейност се извежда и на
самостоятелно основание и без активност на презумпцията по чл. 63, ал. 2, т. 3
НПК в контекста на каузалните особености на разследваната дейност и
данните за предприетите опити да се повлияе по негативен начин на
разследването чрез укриване на доказателства и заличаване на следите от
престъплението, както в посочения вече по-горе смисъл, така и чрез поливане
на трупа на жертвата и напояване на дрехите на пострадалия със запалимо
вещество.
Повдигнатите от защитата въпроси за преквалификация на деянието по
по-леко наказуем състав на престъплението като извършено при смесена
форма на вината от субективна страна, следва да намерят своя отговор при
решаване на делото по същество. От друга страна, събраните по делото до
момента материали и заключението на тройната съдебно-медицинска
експертиза на жертвата не дават основание за подобни изводи. Експертите са
били категорични, че във връзка с огледа и аутопсията върху трупа на А.Г.Д.,
са били установени травматични увреждания от действието на твърди, тъпи
предмети, а причината за смъртта е станала понесената черепно-мозъчна
травма (разкъсно-контузни рани на главата, разкъсно-контузни рани,
охлузвания и кръвонасядания на лицето, счупване на костите на носа,
счупвания на черепния покрив, кръвоизливи под твърдата мозъчна обвивка,
кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка), усложнена с
вдишана кръв в белите дробове. При подобни данни, за умисъл за убийство
следва да се съди от характеристиките на ударите, нанесени на жертвата,
областта на нараняванията и техните медико-биологични характеристики,
разстоянието и кинетичната енергия на ударите, като е ясно, че посягането е
било насочено там, където се намират жизненоважни органи, поради което
лесно и бързо нараняването на човешкото тяло може да доведе до престъпен
5
резултат – смъртта на жертвата.
Съвкупният анализ на всичко изложено до момента води до извод, че на
настоящия процесуален етап са налице всички законоустановени
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 63 ал. 1 НПК и най-адекватна за
воденото спрямо обвиняемия наказателно преследване е мярката за
неотклонение „задържане под стража“, която ще способства за бързото му и
своевременно приключване.
При преценка на здравният статус на обвиняемия, не се налага извод,
противен на вече направения. Не са налице данни за несъвместимо с
условията на ареста негово състояние, като във връзка с представената
медицинска документация за установени заболявания на С., следва да се
посочи, че е налице достатъчно гаранции чрез конкретно разписаните
задължения на органите по ЗИНЗС за грижите за здравето на лишените от
свободно право на предвижване лица.
В заключение следва да се каже, че обжалваната мярка за неотклонение е
взета при наличието на всички изискуеми предпоставки за това, като са били
съобразени обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 от НПК и именно тя е в състояние
изпълни целите по чл. 57 НПК.
Ето защо, ПАС счете, че обжалваното определение на СтЗОС като
правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 301/01.04.2025 г., постановено по ЧНД
№ 355/2025 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора.
Определението е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10.24 часа.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6

7