Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 12.02..2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в
публично съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
при секретаря
Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 14469
по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Д.Н.П. срещу решение от 27.08.2019 г. по гр. д. №
56392/2018г. на СРС, I ГО., 26 състав,
с което жалбоподателят е осъден да заплати на Етажните собственици в етажна
собственост, находяща се в гр. София, ж.к. „***, представлявани от управителя Е.Г.Д.,
сумата 1 529. 50 лв., представляваща разходи за довършване на сградата,
приети с решение на Общото събрание от 13.04.2018 г., ведно със законната лихва
от 23.08.2018 г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на 511,18
лв.
Въззивникът-ответник
твърди, че решението е неправилно и необосновано. Оспорва извода на
първоинстанционния съд, че Е.Д.е бил избран за управител на етажната собственост
към процесния момент, като това обстоятелство не можело да бъде установено от
представеното по делото удостоверение. Навежда доводи за липса на валидно
прието и влязло в сила решение на ОС на собствениците на ЕС. Твърди, че не е
доказан размерът на принадлежащите на ответника идеални части от общите части,
въз основа на които е определена дължимата от него сума. Излага съображения, че
не е спазена процедурата за свикване и провеждане на ОС на етажната
собственост, като в тази насока посочва, че уведомлението за провеждане на
общото събрание е залепено на сградата, която е била необитаема към процесния
период. Поддържа нищожност на взетото решение на ОС, за която районният съд е
следвало да следи служебно. Посочва, че с оглед навеждането на доводи за нищожност
на решение на ОС не е нужно провеждането на процедурата по чл. 40 и сл. от ЗУЕС. Оспорва се активната легитимация на ищеца.. Моли съда да отмени
обжалваното решение с присъждане на разноски.
Въззиваемите
– етажни собственици в Етажната собственост, находяща се в гр. София ж.к. ***,
оспорват жалбата в депозиран писмен отговор, по подробно изложени съображения. Моли
се съда да потвърди решението, с присъждане на разноски за въззивната
инстанция.
Предявен
е иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС за осъждане на ответника да
заплати припадаща му се част от разноски, необходими за завършване на сградата.
В
срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е изложил доводи за нередовност на
свикването и провеждането на общото събрание и в този смисъл за липсата на
законосъобразно взети решения за заплащане на претендираните разноски.
По
делото не се спори, че Д.Н.П. е собственик на самостоятелен обект – апартамент
11 в етажна собственост, находяща се в гр. София ж.к. „***.
Видно
от удостоверение, изх. № АГ-94-396/03.06.2009 г. на Столична община район „***
на ж.к. „*** е завършен в степен на груб строеж.
Представено
е удостоверение, изх. № РЛН18-ДР00-152/18.07.2018 г. на Столична община район „Люлин“, от което се
установява, че Е.Г.Д. е избран за председател на етажна собственост, находяща
се в гр. София ж.к. *** с решение на ОС на етажната собственост от 14.02.2017
г.
Представена
е покана за свикване на общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти
в жилищната сграда в гр. София, СО, район „Люлин“, ж.к. „***, с посочен в нея
дневен ред. По делото е представен протокол за връчване на покана за общо
събрание по реда на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС, подписан от Е.Г.Д. – управител на ЕС
и А.П.Х.– свидетел, с който е удостоверено връчването на покана за общо
събрание на собствениците на самостоятелни обекти в жилища сграда, находяща се
в гр. София, СО, район „Люлин“, ж.к. „***чрез залепване при условията на чл.
13, ал. 1 от ЗУЕС на входната врата на сградата на 04.04.2018 г. в 18:30 часа.
По
делото е представен протокол от Общо събрание на собствениците на самостоятелни
обекти в жилищната сграда, находяща се в жилищната сграда в гр. София, СО,
район „Люлин“, ж.к. „Люлин 6“, ул. „***, видно от който е взето решение за
приемане и утвърждаване изцяло на разходите, които са направени във връзка с
извършени СМР и други действия по сградата и използваните средства за периода
от последното Общо събрание от февруари 2017 г. От т. 3 от протокола се установява,
че е взето решение за определяне на общия размер на допълните разходи, извън
определените на Общото събрание от Февруари 2017 г., които следва да бъдат
направени за довършителни работи в сградата, ремонт и обновление, приемане на
сградата с Протокол обр. 16 и издаване на Разрешение за ползване в размер на 95
000,00 лв. С приложени към протокола таблици е определен размера на
индивидуалните парични вноски на собствени на самостоятелни обекти в сградата,
които се определят съгласно процент идеална част от общите части на сградата,
съответстващ на притежаваната площ в квадратни метри от всеки съсобственик,
съгласно чл. 17, ал. 4 от ЗУЕС. Определен е краен срок за заплащане на
припадащите се суми – 14.05.2018 г.
Видно
от представената по делото Таблица за определяне на застроената площ и процента
идеални част от общите части на процесната сграда, идеалните части от общите
части на сградата полагащи се на притежавания от ответника апартамент № 11
възлизат на 1.61 %.
Представен
е и протокол за връчване на протокол от общо събрание по реда на чл. 16, ал. 7
от ЗУЕС, подпис от управителя Е.Г.Д. и А.П.Х., с който се удостоверява представянето
на протокол от Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в
жилищната сграда, с приложена към протокола таблица за разпределение чрез
залепването на входната врата на сградата на 16.04.2018 г.
За
да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че с изграждане на
сградата до степен на „груб строеж“, е възникнала процесната етажна собственост.
Посочил е, че на основание чл. 41 от ЗС вр. § 5 от ЗУЕС, всеки собственик е
длъжен съразмерно на дела си в общите
части да участва в разноските, необходими за поддържането или възстановяването
на общите части, за извършването на които е взето решение по чл. 11, т. 5 и 10
от ЗУЕС. С изложените мотиви е уважил изцяло предявения иск.
В
конкретния случай по делото се установява взето решение от 13.04.2018г. от
Общото събрание на собствениците на етажната собственост на сграда, находяща се
в гр. София ж.к. *** за определяне на разходи за довършителни работи в
сградата, ремонт и обновяване, приемане на сградата с Протокол обр. 16 и
издаване на разрешение за ползване в общ размер на 95 000 лв. С решението
е определен и размерът на парични вноски на всеки от собствениците на обекти в
сградата, изчислени въз основа на притежаваните от тях идеални части, както и
срокът за заплащане им.
По
делото не се установява решението на Общото събрание на етажната собственост да
е оспорено по предвидения в чл. 40 и сл. от ЗУЕС ред, нито са наведени
твърдения в тази насока. По тази причина, в настоящото производство не могат да
бъдат разглеждани доводи във връзка със редовността на проведеното на
13.04.2018 г. общо събрание и законосъобразността на взетите на него решения. Във
връзка с доводите на въззивника, следва да се посочи, че общите правила за
нищожност по ЗЗД не могат да се приложат към решенията на ОС на ЕС, като
въпросът за валидността на взетите решения се решава с оглед правилата на ЗС и
ЗУЕС. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка
страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на
решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за
предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването
на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието - чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Така - Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г., Г. К., І Г.
О. на ВКС.
Действително,
съгласно определение № 89 от 22.05.2017 г. по ч.гр.д. № 1464/17 г. на ВКС, на
което се позовава жалбоподателят в жалбата, провеждането на конститутивния иск
за отмяна на решение на ОС по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС не е необходимо единствено
в случаите на решение, което изначално не е породило действие, на липса на
решение или когато общото събрание е надхвърлило неговата предметната
(материалната) компетентност. Конкретният случай не е такъв. Взето е решение с
необходимото мнозинство, по въпрос попадащ в компетенциите на общото събрание,
съгласно чл. 10, т. 5 и т. 10, б. „а“ от ЗУЕС, което поради липса на
обжалването му е влязло в сила.
Дори
да се приеме, че въззивникът не е уведомен редовно нито за провеждането на
общото събрание по реда чл. 13 от ЗУЕС, нито за взетите на него решения по реда
на чл. 16 от ЗУЕС, той се е запознал с тях най-късно с връчване на препис от
исковата молба, като въпреки това не ги е оспорил в преклузивния срок по чл.
40, ал. 2 от ЗУЕС.
За
пълнота следва да се отбележи, че поначало, съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС,
поканата за свикване на общото събрание се поставя на видно място на входа
сградата. На такова място се постановя и съобщението за изготвяне на протокола
по чл. 16, ал. 7, изр. първо от ЗУЕС. В случай когато даден собственик, не
ползва самостоятелния обект, съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС той уведомява за
това управителя на ЕС, като посочва електронна поща и адрес в страната, на
които да му бъдат изпращани покани за свикване на общо събрание, както и
телефонен номер, като в противен случай, по арг. от ал. 4 на тази разпоредба,
то се смята за уведомено с поставянето на поканата на видно място на сградата.
Идентично разрешение е дадено и относно съобщението за изготвяне на протокола от
общото събрание - чл. 16, ал. 7, изр. три и четири от ЗУЕС. В конкретния
случай, предвид данните по делото, че сградата не е обитавана, не се установява
въззивникът да е предоставил данни по реда на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС и следва да
се счете, че по аргумент от чл. 16, ал. 7, изр. последно от ЗУЕС, той се е
запознал с решението с поставянето на съобщението за изготвения протокол на
видно място на входа сградата. Видно от представения по делото протокол от
16.04.2018 г. такова уведомление е поставено на входа на процесната сграда и от
този момент започва да тече срокът по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, който към момента
на на образуването на първоинстанционното дело е изтекъл.
По
този начин, за ответника е възникнало задължение да извърши парична вноска
съответна на притежаваните от него идеални части. Видно от представеното по
делото площообразуване, припадащите се на притежавания от въззивника апартамент
№ 11 идеални части от общите части на сградата са възлизат на 1.61 %. По този
начин, той дължи заплащане на сумата от 1529,50 лв. /95 000*1.61%=1529,50/,
както правилно е приел и първоинстанционният съд.
Предвид
съвпадението на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
С
оглед изхода на спора, на въззиваемия следва да се присъдят претендираните
разноски за въззивната инстанция, които съобразно доказателствата за изразходването
им, възлизат на сумата 1000 лв. - заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
От въззивника е направено своевременно възражение за прекомерност по чл. 78,
ал. 5 ГПК, което е основателно. С оглед фактическата и правна сложност на
делото, възнаграждението следва да бъде намалено до размера на сумата 400 лв.,
което е съизмеримо с минималния размер
от 337. 07 лв., съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. и действително
извършените процесуални действия.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от
27.08.2019г. по гр. д. № 56392/2018г. на СРС, I
ГО, 26 състав.
ОСЪЖДА Д.Н.П., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на етажните собственици в Етажна собственост, находяща се в гр. София ж.к. „*****, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 400 лв. – разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.