Р Е Ш Е Н И Е
№27
гр.Кюстендил,12.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в открито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
при
участието на секретаря Вергиния Бараклийска , като разгледа докладваното от
съдия Савова т. д. №52 по описа КнОС за 2017г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
„Банка ДСК“ ЕАД със седалище и адрес управление: гр. София, ул.
„Московска” № 19, с ЕИК ******, със съдебен адрес:*** ***** № **, е предявила против М.С.Г.
с ЕГН **********,с адрес: ***, иск за признаване на вземане в полза на ищеца
срещу ответника по издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.дело.№1255/2016г.по описа на Районен съд - Дупница, а именно: за сумата в
размер на 45 520 лв., /четиридесет и пет хиляди петстотин и двадесет лева/,
произтичаща от издаден на 10.12.2008г. в гр. Благоевград и надлежно предявен
Запис на заповед, платим на „Банка ДСК“ ЕАД без разноски и протест, на
предявяване, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 21.07.2016г.
до окончателно изплащане на вземането.
Искът се основава на следните обстоятелства:
Записът на заповед е издаден на 10.12.2008г. от „У.К.“ ЕООД в полза на
„Банка ДСК“ ЕАД в размер на 45 520 лв., платим без разноски и протест на
предявяване, в срок до 61 месеца от издаването-до 10.01.2014г. Същият съдържа
всички реквизити, посочени в чл. 535 от ТЗ.
Записът на заповед е авалиран от физическите лица С.С.Г. и М.С.Г.,
солидарно отговорни с издателя към кредитора. Менителничното поръчителство е
извършено при спазване на формата по чл.484 от ТЗ - отбелязано е върху лицевата
страна на записа на заповед и има подписи на задължилите се лица.
От своя страна, „Банка ДСК“ ЕАД, след настъпване на падежа, е предявила
издадения в нейна полза Запис на заповед на издателя и авалистите по него.
Записът на заповед е предявен на авалиста М.С.Г. на 29.04.2016г., чрез лично получена
нотариална покана с peг. № 2406/23.03.2016г. по описа на Нотариус Деница
Гърнева .
Въведено е каузално правоотношение , изпълнението по което е обезпечено
с издадения на 10.12.2008 г. Запис на заповед, който от своя страна се
обезпечава с авал от физическите лица С.С.Г. и М.С.Г..
Каузалното правоотношение между страните произтича от сключения на
10.12.2007г. между „Банка ДСК“ ЕАД и „У.К.“ ЕООД Договор за кредит - овърдрафт за
покриване на временен недостиг на средства при обслужване на текущи плащания,
свързани с бизнес оборота на кредитоискателя.
Основните параметри по цитирания Договор за кредит са изменени с Анекс №
1 от 10.12.2008г., като първоначалният кредит - овърдрафт е преструктуриран в
стандартен кредит за оборотни средства. Удължен е крайният срок за погасяване
на кредита - до 10.12.2013г. с гратисен период до 10.01.2009г. В изпълнение на
клаузата на т.4 в Анекс № 1, „У.к.“ ЕООД е издал Запис на заповед на
10.12.2008г. за сумата от 45 520 лв., платим на „Банка ДСК“ ЕАД, без разноски и
протест в срок до 10.01.2014г.,който е авалиран от физическите лица С.Г.и М.Г..
По ч.гр.дело.№ 1255/2016г.по описа на РС-Дупница е издадена заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен
лист срещу ответницата.Същата е подала възражение, с оглед на което за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на настоящия установителен иск .
Възраженията на ответната страна се състоят в следното:
Представеният по делото запис на
заповед не е подписан от ответницата в
качеството й на авалист- в този смисъл се оспорва авторството
на документа .
Записът на заповед е нередовен от външна страна, тъй като не съдържа
реквизитите, визирани в чл.535 ТЗ.
Прави се възражение за нищожност на процесния запис на заповед на основание
чл.486, ал.2 ТЗ- падежът е уговорен неясно и по начин, който буди съмнение и
дава основание за различно тълкуване волята на издателя и е уговорен по начин,
различен от предвидените в чл.486,ал.1 от ТЗ.
Вземането на ищеца е погасено по давност -
записът на заповед е предявен след 10.01.2014г.,поради което се изтъква , че в
случая е приложима кратката едногодишна погасителна давност по чл.531, ал.2 от ТЗ, поради обстоятелството, че ответницата не е пряк длъжник. Прави се възражение и че вземането е погасено по
давност с оглед разпоредбата на чл.537 ТЗ, доколкото давността се прекъсва само
със започване на производство, в което длъжникът участва.
Не е спазена
разпоредбата на чл.538,ал.2 от ТЗ – липсва удостоверяване върху самия документ, че на ответницата е предявен този запис на заповед с изрично
отразяване конкретната дата на предявяването и подпис съответно
предявяването с нотариална покана е незаконосъобразно.
Няма категорични данни, че нотариална покана е връчена на авалиста по
предвидения в ГПК и ТЗ ред и на коя дата.
Съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
На 25.08.2016г. Дупнишкият районен съд е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК в полза на заявителя
по ч. гр. дело №1255/2016г.(ищец в
настоящото производство), като е разпоредил на „У.К.” ЕООД,С.С.Г. и М.С.Г.
(последната – ответник в настоящото производство) да заплатят солидарно на „БАНКА ДСК”ЕАД,
сумата 45 520 лв. главница, ведно със законната лихва , считано от
21.07.2016г., за погасяване на парично вземане по запис на заповед, издаден на
10.12.2008г.,в гр.Благоевград, както и
разноски в размер на 910,40лв. държавна такса, както и 1212,80лв.юрисконсултско
възнаграждение.
Срещу
заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника – ответницата, в
срока по чл.414 ал.2 ГПК, връчването е станало на 01.03.2017, а възражението е
депозирано на 15.03.2017г. В 1 - месечен срок от получаване на съобщението за
разпореждането на съда (надлежно връчено на 24.04.2017г.), с което е указано на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си, е предявен –
на 23.05.2017г.- настоящият иск.
Процесният
запис на заповед е издаден от „У.к." ЕООД в полза на Банка ДСК ЕАД в
размер на 45 520 лв., платим без разноски и протест на предявяване в срок до 61
месеца от издаването - до 10.01.2014г. Същият съдържа дата и място на издаване
– 10.12.2008г., гр.Благоевград, където е посочено и мястото на изпълнение.
Наред с това, документът е назован „Запис на заповед", като в съдържанието
му отново е употребен изразът „запис на заповед". Като завършващ
реквизити, в Записа на заповед се съдържа
подпис на издателя – чрез неговия управител.Същият е авалиран от
ответника в настоящото производство М.Г., която се е задължила да плати сумата
по Записа на заповед, наред с издателя му „У.К." ЕООД.
От
заключението на вещото лице И.С. по назначената съдебно-графологична
експертиза, се констатира, че подписът, положен в долния десен ъгъл на лицевата
страна на процесния запис на заповед срещу името М.Г., е изписан именно от
ответника М.С.Г..
Предявяването е извършено чрез нотариални покани.Нотариалната
покана е връчена на издателя по реда на чл. 47 от ПК, като след три посещения
на адрес в рамките на един месец, е залепено уведомление и на основание чл. 47,
ал. 5 от ГПК, след изтичане срока за получаване, нотариалната покана е приета за връчена на 20.05.2016г.
Авалистът М.Г. е уведомена
за задължението си с нотариална покана, която й е връчена лично на 29.04.2016
г., като е изписала собственоръчно имената си и се е подписала, който подпис не
е оспорен от нея. Личното връчване на ответника е удостоверено с щемпел от
Нотариус Деница Гърнева, рег. № 518.
Като основание за издаване на записа на заповед се сочи сключеният между Банка ДСК ЕАД и „У.к."
ЕООД Договор за кредит овърдрафт от 10.12.2007г., преструктуриран в стандартен
кредит за оборотни средства с Анекс № 1 от 10.12.2008г., в който се сочи краен
срок на погасяване 10.12.2013г. Ответникът в настоящото производство не оспорва
действителността на сключения договор и анекса към него.
От заключение № 6620/18.09.2018г.на в.л.Г.В. по назначена
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по кредита са направени
погасявания общо за 13 952,10лв., респ.размерът на дълга по посочения
договор към датата на подаване на исковата молба 23.05.2017г. е 72 659,14 лв.,
а към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед 21.07.2016г.-
67 511,75лв.
При горната
фактическа обстановка, Кюстендилският окръжен съд приема от правна страна
следното:
Установителният
иск е допустим като предявен в срока по чл.415,ал.4 от ГПК, чийто предмет е
оспореното чрез възражение по реда на чл.414 ал.1 ГПК материално вземане,
обективирано в издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.дело №
1255/2016г.на РС - Дупница.
Предметът на установяване е идентичен с този по
подаденото заявление- дължимостта на сумата 45520лв., състояща се от
неиздължена главницата по записа на заповед, ведно със законната лихва от
21.07.2016 г., до окончателното плащане.
Видно от гореизложеното, записът на заповед съдържа
всички необходими реквизити по чл. 535 ТЗ
и произвежда обвързващо издателя и авалиста действие. Падежът е определен на
предявяване, съобразно чл. 486, ал. 1, т.
1 ТЗ. Изявлението, че следва да се предяви за плащане до 61 месеца
от издаването (т.е.до 10.01.2014г.- с оглед датата на издаване) е съобразено с
разпоредбата на чл. 487, ал. 1
изр. 3 ТЗ. Издателят може да определи по-дълъг или по-къс срок за
предявяването, като този срок има обвързващо действие спрямо кредитора по
ефекта. Записът е предявен на длъжника „У.к.”ЕООД на 20.05.2016г., а на
авалиста- М.Г. на 29.04.2016 г. чрез нотариални покани, допустим способ по
аргумент от чл. 592, ал. 2 ГПК.
(срвн.ТР № 1/2005 г., по
тълк. д. № 1/2004 г. на ОСТК-т. 3) . Следователно, записът на заповед е редовен от външна страна и е предявен
за плащане на ответника - авалист по
записа, а поради солидарния характер на отговорността на издателя и на авалиста,
вземането на кредитора срещу авалиста съществува.
Не е налице пропускане на срока по чл. 514 ТЗ
, тъй като записът съдържа изрична
уговорка без протест, която дерогира правилото на чл. 496 ТЗ.
Предявяването е извън 61 месечния срок, но съгласно чл. 514, ал. 1, т.
1 ТЗ приносителят в този случай губи правата си срещу джирантите,
издателя, другите задължени лица, но не и срещу платеца. На основание чл. 538, ал. 1 ТЗ
издателят е задължен по същия начин, както и платецът по менителницата, а на
основание чл. 485 ТЗ
поръчителят отговаря както лицето, за което е поръчителствал. При пропускане на
срока за предявяването му по чл. 487, ал. 1 ТЗ
поемателят не губи правата си спрямо издателя и авалиста съгласно чл. 514, ал. 1 ТЗ.
Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна
давност относно задължението по записа. След изтичането на 61 месечния срок е
започнал да тече тригодишният давностен срок по чл. 531, ал. 1 ТЗ.
С подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение на 21.07.2016 г.
давностният срок е прекъснат.
Издателят и авалистът
са солидарни длъжници. Право на поемателя на ценната книга е да реши към кого
да насочи претенцията си за плащане-едновременно срещу солидарните длъжници,
срещу един от тях за цялото вземане или срещу някой от тях за отделни части от
общия размер на вземането.
Авалът има самостоятелната правна природа,който извод се
базира на разпоредбата на чл. 485, ал. 2 ТЗ. Според нея, задължението на
поръчителя/авалиста/ е действително и когато задължението, за което е дадено, е
недействително по каквато и да било причина, освен поради недостатък във
формата. Авалистът отговаря солидарно заедно с всички останали задължени лица по
ефекта.
Поради самостоятелния
неакцесорен характер на задължението на авалиста/менителничния поръчител/ той
не може да противопостави на приносителя на ефекта възражения, които лицето,
чието задължение се обезпечава, наименовано като авалат или хонорат, би могло
да направи. От самостоятелната правна природа на авала, установена с
разпоредбата на чл. 485, ал. 2 ТЗ, следва,
че дори да не са налице материалноправните предпоставки за възникване на
валидно менителнично задължение за авалата, задължението на авалиста ще бъде
действително. Искът е за установяване задължението за плащане на
главница, произтичащо от менителничното правоотношение, което е независимо от
каузалното правоотношение. Кредиторът разполага с право на избор на кое от
основанията да претендира вземането си, той разполага с различни искове,
изсрочвани с различна давност.В случая, не е налице погасяване по давност на
вземането и по каузалното правоотношение , чийто падеж е 10.12.2013г.
Върху претендираната
главницата се дължи и законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 21.07.2016г. до окончателното изплащане на вземането .
Ищцовото дружество е направило следните разноски: 1820,80
лв.- държавна такса; 240 лв. - разноски за вещо лице, като се претендира и
сумата 300 лв.юрисконсултско възнаграждение, суми- посочени в представения
списък по чл.80 ГПК, или общо - сумата в размер на 2360,80лв.пред настоящата
инстанция, съответно следва да бъдат
присъдени и разноски за заповедното производство по ч. гр. д. N 1255/2016г.на
ДнРС , където са направени от заявителя разноски в размер на 910,40лв.държавна
такса, респ.ще бъде присъдено по реда на чл.78,ал.8 ГПК юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300лв.
Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422, ал.1 ГПК, че М.С.Г. с ЕГН **********,с
адрес: ***, дължи на ищеца „Банка ДСК“ ЕАД със седалище и адрес
управление: гр. София, ул. „Московска” № 19, с ЕИК ******, (с посочен съдебен
адрес:*** ****** № **) сумата 45 520 лв., /четиридесет и пет хиляди
петстотин и двадесет лева/, като авалист по силата на поето менителнично
поръчителство по издаден на 10.12.2008г. в гр. Благоевград и надлежно
предявен Запис на заповед, платим на „Банка ДСК“ ЕАД без разноски и протест, на
предявяване, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 21.07.2016г.
до окончателно изплащане на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело.№1255/2016г.по описа на Районен съд
– Дупница.
ОСЪЖДА М.С.Г. (с
посочени данни), да заплати на „Банка
ДСК“ ЕАД със седалище и адрес управление: гр. София, ул. „Московска” № 19, с
ЕИК *********, на основание чл.78 ал. 1 ГПК, сума в размер на 2360,80лв.(две хиляди триста и
шестдесет лева и осемдесет ст.) за настоящото исково производство,
включваща 1820,80 лв.- държавна такса;
240 лв. - разноски за вещо лице, и 300 лв.юрисконсултско възнаграждение, както
и сума в размер на 1210,40лв.
(хиляда двеста и десет лева и четиридесет ст.), разноски за заповедното
производство , включваща държавна такса
910,40лв. и 300лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
Окръжен съдия: