Р
Е Ш Е
Н И Е
№........
гр. Ловеч, 13.11.2017 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на втори октомври
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова
и с участието на прокурора Кирил П. като разгледа докладваното от съдия
Вълков адм. дело № 260/2016 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на с чл. 203 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по повод подадена искова молба от М.А.П. ***.
Първоначално исковата молба е подадена в Ловешкия окръжен съд, който с
Определение № 492 от 08.08.2016 г., постановено по образуваното пред него гр.д.
№ 144/2016 г. е върнал обратно исковата молба на П. на основание чл. 15 от ГПК,
прекратил е производството по делото и го е изпратил на Административен съд
Ловеч.
Назначеният за особен представител на П. адв. С. е уточнил, че ответник по иска е Държавна
психиатрична болница (ДПБ)Ловеч. Ищцата е лежала многократно
в болничното заведение. Посочва, че служители от ДПБ Ловеч –лекуващите я лекари
М.Т.А., П.В., С.Д. са злоупотребили и са й нанесли трайни психически травми.
Моли да бъде осъдена ДПБ Ловеч да й заплати сумата от сто хиляди лева за незаконосъобразно
лечение без нейно изрично съгласие и без
да са спазени законовите изисквания за следните периоди:
1.От 15.01.1983 г.; 2.От 19.03.1983 г. до 18.05.1983
г.; 3.От 12.01.1984 г. до 06.04.1984 г.; 4.От 16.09.1984 г. до 15.10.1984 г.;
5. От 10.08.1985 г. до 30.09.1985 г.; 6.От 06.01.1986 г. до 05.02.1986 г.; 7.
От 22.03.
Изложени са твърдения, че П. шестнадесет пъти е подлагана на електрошок, без това да е било необходимо. Тези незаконни
действия са й нанесли трайни и патологични последици, вследствие на което
изпада в една несигурност, тревожност, дезориентация.
В съдебно заседание ищцата чрез назначеният й особен
представител адв. С. поддържа исковата молба. Твърди,
че е лекувана без нейно съгласие с методи на лечение, които не са били
адекватни, вследствие на което получава депресивно състояние, инстититуциите не я вземат насериозно
и не е ангажирана в трудова заетост.
Ответникът по делото – Държавна психиатрична болница
Ловеч чрез пълномощник счита предявения иск за неоснователен и недоказан,
поради което моли за отхвърлянето му. Не са представени доказателства, че за
ищцата са произлезли неблагоприятни последици от действията или бездействията
на лекуващите лекари. Счита, че от представените доказателства се установява,
че е оказана своевременно медицинска намеса. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Представил е писмен отговор по подадената искова молба. В
него се твърди, че болничните заведения не носят отговорност по ЗОДОВ. За вреди
от неправилно лечение те отговарят по
правилата на непозволеното увреждане при установени лични виновни действия на
техните служители. Функциите на здравните заведения по здравно обслужване и
лечение на гражданите нямат характер на административна дейност.
Представителят
на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за недоказаност на
предявения иск. Счита, че липсват доказатества за претърпени от ищцата неимуществени вреди в
резултат на действия или бездействия от страна на лекуващите я лекари от ДПБ
Ловеч. М.П. многократно е лекувана в ДПБ с една и съща диагноза. В резултат на
обостряне на състоянието й, след проведено лечение за кратък период от време е
изписвана от болницата в добро здравословно състояние.
От представената епикриза
изх. № 387/2007 г. е видно, че М.А.П. е с диагноза параноидна
шизофрения. Води се на диспансерен учет към ДПБ гр.
Ловеч с ЛАК № 9387 от
Установява се от представените епикризи
за посочените по-горе периоди, че ищцата е постъпила за първи път на лечение в
ДПБ Ловеч на15.01.1983 г. с диагноза реактивна депресия и след лечение е
изписана на 28.02.1983 г. с подобрение. След това е постъпвала на лечение и е
изписвана с подобрение , като й е поставяна същата диагноза, а след това е с
диагноза циклофрения и при последното й постъпване е
с диагноза параноидна шизофрения.
За изясняване на делото от фактическа страна по искане
на ищцата чрез особения й представител е допусната до разпит свидетелката В.В.И.. Тя е съседка на П.. Твърди, че не работи никъде, няма
финансови средства. Не знае някой да се е оплаквал от нейното поведение. Не е
искала да се лекува, а това лечение било продиктувано от баща й.
При тази фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 1,
ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, а според ал.2, исковете се разглеждат по реда, установен в АПК.
Според чл. 203, ал.1 от АПК, исковете за обезщетения
за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се
разглеждат по реда на АПК, а съгласно ал.2, за неуредените въпроси за
имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ.
Съобразно чл. 204, ал.4 от АПК, незаконосъобразността
на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен
искът за обезщетение. В случая е предявен иск за обезщетение заедно с оспорване
на незаконосъобразността на действия на лекари от ДПБ Ловеч при лечение на
ищцата. В чл. 205 от АПК е предвидено, че искът за обезщетение се предявява
срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен
акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая искът е предявен
срещу ДПБ Ловеч, която е юридическо лице и се явява надлежен ответник по
исковата молба.
В съответствие
с чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съдът по мястото на
увреждането или по настоящия адрес на увредения. Административен съд Ловеч е
компетентният съд по смисъла на чл.7 от ЗОДОВ.
С оглед изложеното, съдът намира исковата молба за процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да се ангажира отговорността на държавата и
общините по чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо кумулативното(едновременното) наличие на няколко законово определени предпоставки:
1.Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
административен орган или длъжностно лице.
2. Тези актове, действия и бездействие да са
осъществени при или по повод извършване на административна дейност.
3.Настъпили вреди, които могат да бъдат имуществени
или неимуществени.
3.Причинна връзка между незаконосъобразните акт,
действие или бездействие от една страна и настъпилите вреди от друга.
При липса на
която и да е от посочените предпоставки, не може да се реализира отговорността
на държавата по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. В тежест на ищеца е да установи и докаже
кумулативното наличие на тези предпоставки с всички допустими от закона
доказателства и доказателствени средства.
Отговорността
на държавата и общините за вреди, причинени от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия при или по повод осъществяване на административна
дейност е обективна и безвиновна. Не е обвързана от
наличие или липса на вина на длъжностното лице, което е причинило вредата.
Ищцата твърди, че е претърпяла неимуществени вреди от
незаконосъобразни действия на лекарите, които са я лекували в ДПБ Ловеч по
повод нейно заболяване. Твърдението за незаконосъобразни действия е голословно
и не се подкрепя от доказателствата по делото. От представените епикризи е видно, че тя е постъпвала за лечение в ДПБ Ловеч
със симтоми на заболявания, преглеждана е, поставяна
й е диагноза, лекувана е със съответните медикаменти и е изписвана с
подобрение. В този смисъл е недоказано твърдението й за незаконосъобразни
действия на лекуващите я лекари от ДПБ Ловеч, както и това, че е задържана
принудително.
Функциите по
здравно обслужване и лечение на гражданите, който лечебните заведения
осъществяват не представляват административна дейност, за която могат да се
претендират вреди по реда на ЗОДОВ. В случая се касае за твърдени незаконосъобразни действия на лекари, чиято
отговорност може да бъде търсена по правилата за непозволено увреждане по реда
на чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите, а не по ЗОДОВ.
Не се установява
наличие на настъпили неимуществени
вреди за ищцата. Нито от писмените доказателства по делото, нито от показанията на разпитаната свидетелка може да се направи извод, че П. е претърпяла
неимуществени вреди.
Вредите не се предполагат, а следва да бъдат доказани на общо основание с предвидените
в АПК и ГПК доказателства и доказателствени
средства.
При положение, че не са налице незаконосъобразни
действия, които да са
причинили неимуществени вреди, не може
да има причинно-следствена връзка между тях.
При липсата
на предпоставките за ангажиране
на отговорността на държавата
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предявеният
иск е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира
за основателно направеното възражение за изтекла погасителна давност.
В ЗОДОВ е определен специален ред
и условия за обезщетяване на лицата,
които твърдят, че са увредени техни
законни права и интереси.
За неуредените в ЗОДОВ въпроси,
включително по отношение на погасителната
давност се прилагат общите разпоредби на ЗЗД. Съгласно чл. 110 от ЗЗД, давността
за предявяване на иск по ЗОДОВ с оглед
липсата на специална разпоредба в него е пет години, като началният момент на забавата при искове за обезщетения от причинении вреди от незаконни
действия е моментът на тяхното
преустановяване съгласно ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС. От този
момент започва да тече погасителната давност. В случая погасителната давност е започнала да тече от 28.07.2007
г. – датата на прекратяване на действията на лекарите от ДПБ Ловеч и е изтекла
на 28.07.2012 г. Исковата молба е предявена на 11.04.2016 г., т.е. към датата
на предявяване на исковата молба давността е била изтекла.
По изложените съображения и на основание чл. 203 и сл.
от АПК във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, и чл. 78, ал.8 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният иск с цена от сто хиляди лева от от М.А.П. ***. срещу Държавна психиатрична болница Ловеч за
нанесени й неимуществени вреди от
незаконосъобразни действия на лекари от тази болница.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд Ловеч пред Върховния
административен съд.
Препис от него да се изпрати на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: