Р Е Ш Е Н И Е № 77/27.4.2022 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, трети
състав, в публично заседание на първи април две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Съдия: Ваня Стоянова
при секретаря Велина Митева, разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 198 по описа за
2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на А.А.М.
***, чрез адв. К. от САК, съдебен адрес:***, против Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания
2016 г. с изх.№ 02-280-6500/3189#6 от
03.06.2021 г. на Изпълнителния
директор на ДФ"Земеделие", с което въз основа на установените площи,
посочени в Таблица 1, по съответните схеми/мерки, базирани на площ и
допълнителните условия за допустимост по съответните схеми/мерки, са
оторизирани суми както следва:
-по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) за декларираните в
заявлението за подпомагане за Кампания 2016 площи по СЕПП, съгласно чл. 13, чл.
16, чл. 19а и дял IV от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията, е
оторизирана сума в размер на 0 лева.
-по Подмярка 13.2/НР2 - Компенсаторни
плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения за
декларираните в заявлението за подпомагане за Кампания 2016 площи по Подмярка 13.2, съгласно чл. 13, чл. 16, чл. 19а и дял IV от
Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията, както и разпоредбите на чл. 3
от Наредба № 6 от 24.02.2015 г. е оторизирана сума в размер на 0 лева.
-по Схема за преразпределително плащане (СПП)
за заявената Схема за преразпределително плащане
(СПП) и декларираните в заявлението за подпомагане за Кампания 2016 площи по
СЕПП, съгласно чл. 13, чл. 16, чл. 19а и дял IV от Делегиран регламент (ЕС) №
640/2014 на Комисията, както и разпоредбите на чл. 436, ал. 1 от ЗПЗП, за
първите до 30 хектара, за които земеделският стопанин има право на подпомагане
по СЕПП е оторизирана сума в размер на 0 лева.
-по Схема за млади земеделски стопани (МЗС) за заявената Схема за млади
земеделски стопани (МЗС) и декларираните в заявлението за подпомагане за
Кампания 2016 площи по СЕПП, съгласно чл. 13, чл. 16, чл. 19а , чл. 21 и дял IV
от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията, чл.15 на Наредба № 3 от
17.02.2015 г. и разпоредбите на чл. 45, ал. 1 от ЗПЗП, резултатите за която са
посочени в Таблица 2, за първите допустими по СЕПП до 30 хектара е оторизирана
сума в размер на 0 лева.
-по Схема за селскостопански практики, които са благоприятни за климата
и околната среда (ЗДП) съгласно
декларираните данни, установените по СЕПП площи, посочени в Таблица 1 и след
извършване на проверка за спазване на изискванията по схемата за плащане за
селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда
(ЗДП), съгласно чл. 2 от Наредба 3 от 17.02.2015 г., резултатите от която са
посочени в Таблица 3, е оторизирана сума в размер на 0 лева.
-по Мярка 12 - Компенсаторни плащания по Натура 2000 и Рамковата
директива за водите (Натура 2000) е
оторизирана сума в размер на 0 лева.
С обжалваното писмо са наложени
санкции за бъдещи периоди на основание чл. 19а от Регламент 640/2014г. на
Комисията както следва : по схема СЕПП - в размер на 3531.49 лева; по схема СПП - в размер на 2 586.78 лева; по схема МЗС-в размер на 882.87 лева; мярка
12 - в размер на 2 790.48 лева; - Подмярка 13.2 - в
размер на 2 404.07 лева;
В жалбата се твърди, че административния акт е незаконосъобразен, като
постановен в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените
правила, поради което се претендира за отмяната му.
В съдебно заседание оспорващият редовно призован, не се явява, с процесуалния си представител адвокат К. поддържа
жалбата с искане за уважаването й и за присъждане на направените по делото
разноски. Представя подробни писмени бележки.
За ответната страна Изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“ се явява
ст.юрисконсулт М., която оспорва жалбата като неоснователна с претенция за
отхвърлянето й и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Представя подробни писмени бележки.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното
единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
А.А.М. с УРН 668803 е подал заявление за
подпомагане в ИСАК с УИН 28/010716/81484 за кампания 2016 по следните
схеми/мерки:по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), по Подмярка
13.2/НР2-компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни
природни ограничения, по Схема за преразпределително
плащане (СПП), по Схема за млади земеделски стопани (МЗС), по Схема за
селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда
(ЗДП) и по Мярка 12 - Компенсаторни плащания по Натура 2000 и Рамковата
директива за водите.
Със Заповед № 323973/28.11.2016 г. на Началник отдел „РТИ“ К.М.Б. е разпоредено старши експерт Д.Д.
да извърши проверка на място на кандидата с УРН 668803 по заявление с УИН
28/010716/81484, която да обхване следните парцели:
парцел#69674-681-20-1(42688025), парцел#69674-810-22-1(41742834),
парцел#69674-735-30-1(42663550) , парцел#69674-602-9-1 (42655449), парцел#69674-810-24-1(42653369),
парцел#69674-810-25-1(42652617), парцел#69674-800-2-1 (42652145),
парцел#69674-755-8-1 (42641253), парцел #69674-681-21-1(42613232),
парцел#69674-810-23-1(42607858), парцел#69674-613-9-1 (42603852),
парцел#69674-579-3-1 (42603533), парцел#69674-668-5-1 (42602819),
парцел#69674-668-4-1 (42602060) и парцел#69674-602-8-1 (42675282), всички в с.*,
общ.*, обл.*.
В заповедта са посочени начална дата на проверката-29.11.2016 г.,
крайна дата за извършване на проверката-06.12.2016 г. и крайна дата за
предаване на контролния лист за процедурна проверка 07.12.2016 г.
Заповед със същото съдържание е издадена и под № 321676/28.11.2016 г.
Със Заповед № 323973/06.12.2016 г. на
Началник отдел „РТИ“ К.М.Б. е разпоредено старши
експерт Д.Д. да извърши проверка на място на
кандидата с УРН 668803 по заявление с УИН 28/010716/81484, която да обхване
посочените по горе парцели, като са посочени начална дата на
проверката-29.11.2016 г., крайна дата за извършване на проверката-08.12.2016 г.
и крайна дата за предаване на контролния лист за процедурна проверка 09.12.2016
г.
Заповед със същото съдържание е издадено и под № 321676/06.12.2016 г.
Изготвен е Доклад за проверка по Мярка 12-Компенсаторни плащания по Натура
2000 и Рамковата директива за водите, с номер на заявката за проверка на
място-323973, начална дата на проверката на място-06.12.2016 г. и крайна дата
на проверката на място-06.12.2016 г., като са попълнени контролни листи за
земеделските парцели.
Изготвен е Доклад за провека на площи по
СЕПП, ПНДП, ЗДП, СП, СЗ, СЗо, СПК, Схема-Памук, Мярка
10 АЕК, Мярка 11 БЗ, Мярка 12 Натура 2000, Мярка 13 НР, Мярка 214 АЕП, с номер
на заявката за проверка -321676, начална дата на проверката на място-29.11.2016
г. и крайна дата на проверката на място-07.12.2016 г., като са попълнени
контролни листи за земеделските парцели.
Първоначално е издадено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2016 г. с
изх.№02-280-6500/3189 от 22.11.2019 г. на Зам.изпълнителния директор на
ДФ"Земеделие" въз основа на установените площи, което е оспорено по адм. дело № 15/2020г. на ЯАС, отхвърлена е жалбата на А.М.,
след което решението на ЯАС е обжалвано и ВАС с решение № 3237/11.03.2021 г. по
адм. дело № 11173/2020 г. отменя решението на ЯАС и
отменя Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ за кампания 2016 г. с изх.№02-280-6500/3189 от 22.11.2019 г. на
зам.изпълнителния директор на ДФЗ и връща за ново разглеждане на адм. орган преписката със задължителни указания по
тълкуване и прилагане на закона.
Според решението №3237 от 11.03.2021г. по адм.
дело № 11173/2020г. на ВАС „На първо място актът е постановен в нарушение на
изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 АПК във вр. с
чл. 11а, ал. 1, т. 9 от Закона за подпомагане на земеделски стопани (ЗПЗП).
Липсва ясна и конкретно посочена в съответствие с посочените в чл. 11а, ал.1,
т. 9 ЗПЗП разпоредителна част на акта. На
следващо място въпреки многословието в
акта липсва конкретно изложение на фактическите и правни основания за
постановяването му. В УП са посочени общо и безадресно
приложимите в случая норми, но от съдържанието на акта не може да бъде
установено по безспорен и несъмнен начин какви точно фактически обстоятелства
приема за установени органа в конкретния случай и съответно кои разпоредби са
нарушени“. ВАС сочи още, че дали заявените парцели попадат в допустимия
слой или не е предмет на обжалвания административен акт, а е преюдициален въпрос, който е от компетентност на друг орган
и съответно на друг акт, който подлежи на самостоятелно обжалване.
Според ВАС в акта не се
съдържа изложение на обстоятелства водещи до наличие на предпоставките за отказ
от плащания по заявените конкретни схеми и мерки от М.. Липсват фактически
установявания в акта), обусловили извода, че в случая не следва да бъдат
извършени плащания по заявените схеми и мерки. При новото произнасяне ВАС
изрично указва на адм. орган, че следва да бъде
спазена изискуемата се от закона форма като бъдат посочени фактическите и
правни основания, послужили за издаване на акта и бъде формулирана ясно
разпоредителна част на акта, при съобразяване на установените обстоятелства с
приложимата в случая нормативна уредба.
Адм. орган е посочил в оспореното в настоящото производство УП, че се
издава в изпълнение на решение №3237 от 11.03.2021г. по адм.
дело № 11173/2020г. на ВАС. Следователно това писмо е следвало да бъде издадено
при спазване на мотивите на ВАС по тълкуване
и прилагане на закона дадени в цитираното по горе съдебно решение.
По
настоящото дело са назначени и изслушани съдебно-техническа експертиза, с вещо
лице геодезист и агрономическа такава с вещо лице агроном. Агрономическата
експертиза беше оспорена от ответната страна, беше направено искане за
назначаване на повторна експертиза, впоследствие искането беше оттеглено в последното по делото съдебно заседание. СТЕ
беше частично оспорена от ответната страна, без представяне конкретни
доказателства.
Заключенията по СТЕ и
агрономическата експертиза по бяха
приети от съда. Съдът намира същите за обективни и компетентни. По искане на
оспорващата страна беше открито производство по чл. 193 от ГПК по оспорване доказателствената сила на документи, а именно Доклад за проверка на площи с номер на заявката 321676.,
два броя заповеди с№ 321676 от 28.11.2016 г. и заповед № 321676 от 06.12.2016
г. Доклад за проверка на място по Натура 2016 с номер на
заявката 323973, два
броя заповеди с № 323973 от 28.11.2016 г. и заповед № 323973 от 06.12.2016 г. Следва да се посочи, че не беше оборена доказателствената сила на тези документи от оспорващата
страна.
По делото, освен адм.
преписка по издаване на оспорения адм. акт е прието и
адм. дело № 15/2020г. на ЯАС, ведно с адм. дело № 11173 от 2020г. на ВАС.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с
правен интерес от обжалването и в преклузивния срок
по чл.149, ал.1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания
2016 г. с изх.№02-280-6500/3189# 6 от 03.06.2021г.
на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", с което въз основа
на установените площи, посочени в Таблица 1, по съответните схеми/мерки,
базирани на площ и допълнителните условия за допустимост по съответните
схеми/мерки, са оторизирани суми.
Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява
законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички
основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от
оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за
валидност на административния акт, а именно да е издаден от компетентен орган,
в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила,
да не противоречи на материалноправните разпоредби и
да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до
незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.
В настоящия случай оспорвания акт е издаден от компетентен
орган - Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие”, в рамките на правомощията му.
За да мотивира
отказа си административният орган посочва, че общата оторизирана сума е
изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след
извършването на задължителни административни проверки и проверки на място (в
съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за
подпомагане, които данни са сравнени със съответната налична информация,
съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл.30 от
ЗПЗП.
В Таблица 1 от уведомителното писмо конкретно са
посочени площите с констатирани несъответствия по схеми и мерки за директни
плащания за кампания 2016, след извършени проверки за допустимост на площите”
по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпредепително
плащане (СПП), Схема за селскостопански практики, които са благоприятни за
климата и околната среда (ЗДП), Схема за млади земеделски стопани (МЗС), Схема
за специално плащане за култура-памук (Памук), Компенсаторни плащания в
планински райони (Подмярка 13.1/НР1) и Компенсаторни
плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения (Подмярка 13.2/НР2), за които Разплащателната агенция е
намалила или отказвала финансово подпомагане на основание чл.43, ап.4 от ЗПЗП и
разпоредбитена чл.13 на Наредба № 6 от 24.02.2015 г.
за прилагане на мярка 13 "Плащания за райони с природни или други
специфични ограничения" от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014-2020 г.
Следва да се посочи, че в графата недопустимост на
площите е посочено като правно основание
„ Недопустима площ от извършена ПнМ-парцелът не
отговаря на критериите за допустимост на земеделските земи, съгласно
изискванията на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 2 от 17.02.2015г. за критериите за допустимост на земеделски площи за подпомагане по схеми и мерки за
плащане на площ.“
При така изложени от
административния орган фактически констатации следва да се приеме, че
съображенията за отказа за изплащане на субсидия по СЕПП, по СПП, по Подмярка 13.2/НР2 и по Мярка 12/Натура 2000 се основават на
приетото, че значителна част от имотите са недопустими за подпомагане като
неотговарящи на изискванията по чл. 9, ал. 3 от Наредба № 2/17.02.2015 г. за
критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки
за плащане на площ. Съгласно чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 2/2015 г., допустими за
подпомагане са постоянно затревените площи и постоянните или временните пасища,
които се използват за паша на пасищни животни, когато
1. на тях има не повече от 100 броя
дървета и/или храсти на хектар с височина над 0,5 м (за клек и хвойна –
независимо от височината), които са с мозаечно разположение, и 2. има мозаечно разположени сгради,
съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, които заемат
не повече от 10 % от общата площ на пасището, след изключване на неподходящите
за подпомагане площи по чл. 7, ал. 2. Изрично в чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от
наредбата е посочено, че ливадите за косене са допустими за подпомагане, когато
отговарят на изискванията на ал. 1 и в зависимост от климатичните условия и
почвените характеристики на земята са извършени коситби, които осигуряват
максимална височина на тревостоя 0,7 м във всеки
момент на годината, а постоянно затревени площи, поддържани в състояние,
позволяващо извършване на паша или косене, са
допустими за подпомагане, когато отговарят на изискванията на ал. 1 и върху тях
са извършени минималните дейности по чл. 6, ал. 1, т. 3 и 4, които осигуряват
максимална височина на тревостоя 0,35 м във всеки
момент на годината. В съответствие с това следва да се приеме, че залегналият в
нормативния акт смисъл е изискването за допустимост на земеделските площи за
подпомагане да е налице през цялата календарна година, поради което независимо
от момента на извършването, проверката на място и направените констатации са
дали фактическите основания на органа да постанови издадения акт и не е
необходимо чрез същата проверка да се установява или доказва състоянието на
площите към един минал период. Доколко изведените на база приетите за установени факти изводи
обосновават приложението на съответните правни норми, въз основа на които са
произнесени отказите от финансиране по мерките, включително са наложени санкции
за бъдещ период, обективирани
в акта, е въпрос на материалната му законосъобразност. С оглед на това съдът
счита, че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
обуславящи отмяната на спорния акт на това основание.
При преценката за
съответствието на оспореното уведомително писмо с материалноправните
норми и с целта на закона съдът съобрази следното:
Както се посочи вече,
съображенията за отказа за изплащане на субсидия по СЕПП, СПП и Подмярка 13.2/НР2, както и по Мярка 12/Натура 2000 се
основават на приетото, че значителна част от имотите са недопустими за подпомагане като
неотговарящи на критериите по чл. 9, ал. 3 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г.
Следователно, за да е налице материалнозаконосъобразен
административен акт, е необходимо безспорно да бъде установено, че в конкретния
случай е осъществено нарушение от страна на земеделския производител на
визираните в нормата изисквания по отношение на заявените от него парцели за
подпомагане. Доказателствата по делото обаче недвусмислено сочат на извод, че
от административния орган не е доказано по несъмнен начин, че заявените от А.М.
парцели не отговарят на заложените в цитираната разпоредба изисквания за тревостой. Този извод се подкрепя както от писмените
доказателства, налични по делото, така и от заключенията по назначените съдебни
експертизи. Вещото лице по назначената съдебно-агрономическата експертиза е
категорично, че при огледа на
снимките не е възможно да се каже точно колко откоса е извършвано в процесните имоти. Не се наблюдават розетки на орлова папрат
/Pteridium aquilinum/,
което води до извода, че е имало сенооткос. От
друга страна и заключението по назначената СТЕ, по която вещото лице заявява Констатацията в докладите „парцелът не е косен и не
отговаря на критериите за допустимост на земеделските земи“ явно се отнася за
парцела като цяло, а не за част от него. Изрично вещото лице сочи, че в доклада от проверката по
заявка №321676 са вписани данни за всеки парцел по отделно. За всички е
отразено, че методът на контрол е „ визуален “. Освен данните в доклада, по
делото са предоставени и снимки от проверките на място, разпределени в папки,
по архивните номера на парцелите. Във всяка папка, т.е. за всеки парцел поне
една от снимките е на екрана на GPS на която са отразени границите на парцела,
точката на стоене на оператора, номер на парцела и др. В случаите в които са
правени измервания има допълнителни екранни снимки, от които се виждат
границите на измерената площ и стойността на измерването. Именно от тези снимки
може да се установи, че операторът е бил на място т.е. е отишъл до съответния
парцел. Също от снимките на екрана на GPS устройството може да се види, че
спътниците са били достатъчно за измерванията и решенията са били фиксирани и
надеждни. Данните за измерванията с GPS са на база снимките на екрана. Други
файлове, от измерванията с GPS са xml файловете, описани в раздел констатации,
от които не може се направи извод кога, къде, в какъв обхват са измерванията, с
каква продължителност и точност. Снимките
на терена нямат никакви данни за местоположение и посока на заснемане т.е.
освен от това, че се намират в папката за определен парцел няма от какво друго
да се определи, че се отнасят за него.
Вещото лице обобщи
гореизложеното, че няма обективни доказателства, че снимките се отнасят за
проверяваните парцели. Снимките от проверката на място на които се вижда
съществуващата на място растителност не съдържат границите на парцелите и едва ли
обхващат целите парцели. От тях не е възможно получаването на някакви метрични
данни за заснетите обекти, от които да се прецени размер на недопустима площ.
Констатацията „ парцелът не е
косен и не отговаря на критериите за допустимост на земеделските земи ” явно се
отнася за парцела като цяло, а не за част от него. От снимките на екрана на GPS
устройството може да се каже, че операторът е посетил всеки един парцел, обект
на проверката. Не може да се каже дали парцелите са обходени и са заснети
фотографски напълно, понеже няма данни за местоположението и посоката на
заснемане на всяка теренна снимка. Извод, че снимките са от проверяваните
парцели, може да се направи само от логиката на организация на файловете. От
снимките на екрана на GPS устройството може да се направи извода, че
контролиращият служител е отишъл до всеки един парцел от заповедта и е имал
представа за местоположението на границите му, но не може да се направи извод,
че е извършвал GPS измервания на всеки парцел (заснемане на площи), както и че
са трасирани чупките на границите на всеки парцел.
Доклада от проверката на място по Мярка 12, по
заявка 323973 с дата на извършване 06.12.2022 г. съдържа данни за 14-те парцела
(без 69674- 800-2-1), отразени в посочената във въпроса таблица. В самия доклад
няма информация за недопустимостта на парцелите.
Снимките на терена нямат
никакви данни за местоположение и посока на заснемане т.е. освен от това, че се
намират в папката за определен парцел няма от какво друго да се определи, че се
отнасят за него.
Следователно, няма обективни
доказателства, че снимките се отнасят за проверяваните парцели, обобщава вещото
лице. От наличните към делото данни не
може да се отговори еднозначно на този въпрос, понеже същият касае сравнително
дълъг период от време по отношение на тревната растителност и освен това
въпросът касае минал период от време, за който няма достатъчно количество
обективни данни свидетелстващи за състоянието на парцелите в различните моменти
от календарната 2016г.
При това положение
не би могло да се приеме за вярно твърдението в УП в коментираните части, че процесните парцели категорично не отговарят на критериите
по чл. 9, ал. 3 от Наредба № 2/17.02.2015 г. – това твърдение остава
недоказано, поради което се налага единствено верният извод за материална
незаконосъобразност на УП в частта на отказите за финансиране по СЕПП, по СПП,
по Подмярка 13.2 и по Мярка 12/Натура 2000 поради
липса на визираните в съответните правни норми (чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП,
чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2015 г. и чл. 13, т. 1 и т. 3 от
Наредба № 5 от 24.02.2015 г.) материалноправни
предпоставки, при наличието на които е допустимо приложението им.Въз основа на
изложеното до тук, крайният извод на съда е, че административният акт в
оспорената му и коментирана част досежно пълния отказ
от подпомагане по СЕПП, по СПП, по Подмярка 13.2/НР2
и по Мярка 12/Натура 2000, е постановен при неправилно приложение на
материалния закон, а и в разрез с целта на закона, поради което следва да бъде
отменен.
Съгласно чл. 28, § 3 на Делегиран регламент (ЕС) №
640/2014 по схемата за ЗДП не се налага административна санкция за референтните
2015 и 2016 години, като плащане се отпуска само за допустимите площи по СЕПП,
установени след извършването на всички административни проверки и проверки на
място. В разяснителната част за всяка от колоните единствено са цитирани правни
норми, (което по правило е недопустимо), без да са посочени конкретни
фактически основания за така възприетото от страна на административния орган,
като такива не могат да бъдат изведени и от указаните там нормативни
разпоредби. Твърдейки без каквито и да е доказателства, че 15 те БЗС та не са
косени и не отговарят на изискването на
чл. 9, ал. 3 от Наредба № 2/17.02.2015 г. ДФ“Земеделие“ ги изключва от
възможността за подпомагане по СЕПП.
Това от своя страна автоматично води до недопустимост и
до отказ от изплащане на субсидия и по СПП, ЗДП и Подмярка
13.2/НР 2, защото за да са допустими по тези мерки БЗС -тата,
трябва на първо място да са допустими по СЕПП. Аналогична е ситуацията и с
мярка 12.
Наложените санкции за бъдещи периоди на основание чл. 19а от Регламент 640/2014 г. на
комисията също са в резултат от изключването на тези 15 БЗС -та от допустимите
за подпомагане площи. Като се изключат тези БЗС-та от одобрената площ
автоматично се счита, че са налице наддекларирани
площи и следват посочените в Уведомителното писмо санкции.
Въз основа на всичко гореизложено, крайният извод на
съда е, че административният акт досежно пълния отказ
от подпомагане по СЕПП, по СПП, по Подмярка 13.2/НР2
и по Мярка 12/Натура 2000, както и досежно наложените
санкции за бъдещи периоди, е постановен при неправилно приложение на
материалния закон и в разрез с целта на закона, поради което следва да бъде
отменен изцяло. Преписката
следва да бъде върната на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“
за ново произнасяне по заявлението за подпомагане, тъй като съгласно чл. 173,
ал. 2, вр. ал. 1, предл.
второ от АПК естеството на спора не позволява съдът да се произнесе и следва
административният орган да се произнесе с нарочен акт. При този изход на спора
в полза на оспорващия следва да бъдат присъдени сторените в производството
разноски, които в случая са за внесена държавна такса от 10 лева, за
възнаграждения за вещи лица в размер на 780 лева, както и за платен адвокатски
хонорар. Възражението за прекомерност от процесуалния представител на ответната
страна съдът намира за основателно. С оглед материалния интерес, който следва
да бъде взет предвид в съответствие с разписаното в чл. 8, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
както и предвид обстоятелството, че делото не се отличава със значителна правна
и фактическа сложност, съдът намира, че договореното и заплатено от оспорващия
възнаграждение от 2 360 лева се явява прекомерно и следва да бъде редуцирано до
размера от 1 000 лева, който е малко над минимално установения с нормата
на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. такъв. При това положение
общият дължим размер на разноските възлиза на 1790 лева. Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 173, ал. 2, вр. ал. 1, предл. второ от АПК,
ЯАС, трети административен състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания,
базирани на площ за кампания 2016 г. с изх.№02-280-6500/3189#6 от 03.06.2021г. на
Изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", във връзка с подадено от А.А.М. Заявление за подпомагане с УИН 28/010716/81484.
ВРЪЩА преписката
на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне по Заявление за подпомагане с УИН
28/010716/81484 , подадено от А.А.М. .
ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН ФОНД
„ЗЕМЕДЕЛИЕ“ ГР. СОФИЯ да заплати на А.А.М. ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Р.К. от
САК, сумата
от 1790 (хиляда седемстотин и деветдесет)
лева за направените по
делото разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете