Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, VІ въззивен състав, в публично съдебно
заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР СТОИЦЕВ
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
при
участието на секретар Галина Иванова и прокурор Татяна Садай, като разгледа
докладваното от младши съдия Дончева в.н.о.х.д. № 2677/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
двадесет и първа на НПК и е второ по ред въззивно производство по делото.
Образувано е след като с решение № 196
от 25.06.2019 г. по н. д. № 577/2019 г. на ІІ н. о. на ВКС е отменена присъда №
5 от 09.01.2019 г. по в.н.о.х.д. № 5512/2018 г. на Софийски градски съд, с
която подсъдимият С.И.Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по
чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и делото в върнато за ново разглеждане от друг
състав на Софийски градски съд.
Въззивната проверка е била инициирана по
повод протест на прокурор при СРП и въззивна жалба на частния обвинител К.С.А.,
срещу присъда от 23.05.2018 г. по н.о.х.д. № 3147/2012 г. на Софийски районен
съд, Наказателно отделение, 109-ти състав, с която подсъдимият С.И.Д. е признат
за невиновен в това на 02.11.2011 г. да е извършил престъпление по чл. 144, ал.
3, вр. ал. 1 от НК спрямо К.А.. В протеста са наведени доводи за неправилност
на първоинстанционната присъда, в подкрепа на което се твърди, че районният съд
е допуснал процесуални нарушения, свързани с анализа и оценката на
доказателствата, а това от своя страна довело до формиране на неправилни
фактически констатации. В подкрепа се изтъква, че показанията на свидетелите К.А.
и В.С.са непротиворечиви и взаимно допълващи се, както и че от същите се
установява по несъмнен начин, че тезата на Прокуратурата е основателна. Сочи се
също така, че показанията на свидетеля Д. А. и тези на свидетеля К. К.потвърждават
твърдението на частния обвинител, че след 02.11.2011 г. започнал да се движи с
шофьор, тъй като изпитвал основателен страх за живота и здравето си. Последното
обстоятелство се потвърждавало и от заключението по назначената в хода на производството
съдебно-психиатрична експертиза. Изразява се становище в насока, че обясненията
на подсъдимия в частта, в която твърди свидетелят В.С.да му е споделил, че К.А.
го е накарал да лъжесвидетелства, не следва да се възприемат като обективно
отражение на действителността. По тези съображения е направено искане за отмяна
на оправдателната присъда и за постановяване от въззивния съд на присъда, с
която подсъдимият Д. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
В жалбата на частния обвинител и
граждански ищец К.А. се изразява недоволство срещу присъдата в цялост – както
срещу частта, с която подсъдимият е оправдан по повдигнатото му обвинение, така
и срещу частта, с която като неоснователен е отхвърлен предявеният граждански
иск в размер на 5000 лева. Заявява се, че анализът на събраните по делото
доказателства сочи към единствено възможния извод за основателност на тезата на
Прокуратурата. Поради това се иска отмяна на обжалваната присъда и
постановяване на друга, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обяснение за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. В
писмено допълнение на въззивната жалба е изразено несъгласие с фактически
констатации на районния съд и се поддържа направеното искане.
В открито съдебно заседание пред
настоящия съдебен състав прокурорът поддържа подадения протест и моли за
постановяване на съдебен акт, с който подсъдимият да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение.
Частният обвинител и граждански ищец
моли жалбата му да бъде уважена, като поддържа изложените в жалбата и
допълнението към същата съображения. Моли да се постанови осъдителна присъда.
Защитникът на подсъдимия моли за
потвърждаване на първоинстанционната присъда с аргументи за недоказаност на
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение.
Подсъдимият твърди, че не е съпричастен
към възведеното му в обвинение престъпление, а в последна дума моли да бъде
оправдан.
Софийски
градски съд, като взе предвид съдържанието на подадения протест и на въззивната
жалба, направените искания и становищата на страните, като извърши
самостоятелна проверка на събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, приема за установено от фактическа страна, следното:
Подсъдимият С.И.Д. е роден на *** ***,
живее на адрес в гр. София, ж. к. „**********, българин, с българско
гражданство, осъждан, със средно образование, ЕГН: **********.
Към 2011 г. подсъдимият бил управител на
търговско дружество „О.“ ЕООД, което имало качеството на инвеститор във връзка
със строежа на жилищна сграда в ж. к. „Драгалевци“, осъществяван от „Х.“ ЕООД,
управител на което бил Д. А.. Към този период К.А. – брат на Д. А. заемал
меноджърска длъжност в „Х.“ ЕООД. Във връзка със строежа на сградата и
по-конкретно във връзка с имуществени спорове, между подсъдимия, от една
страна, и братята К.А. и Д. А., от друга страна, възникнали конфликтни
отношения. В качеството си на инвеститор С.Д. имал претенции, свързани със
строителството на сградата, а впоследствие и имуществени претенции за заплащане
на определени парични суми от страна на Д. А. и от страна на К.А..
През м. юни 2011 г. подсъдимият нанесъл
удари в тялото, ръцете и краката на свидетеля К.К., който по това време работил
като технически ръководител на обекта в ж. к. „Драгалевци“. Това нападение се
осъществило на територията на строителния обект, в присъствието на свидетеля Р.Д.и
други лица.
На 01.09.2011 г. подсъдимият С.Д.
причинил средна телесна повреда на Д. А., която се изразявала в изкълчване на дясна
раменна става със счупване на десен горен тубелкул и избиване на зъби. За това
престъпление подсъдимият е признат за виновен с присъда по н.о.х.д. № 2000/2012
г. на Софийски районен съд, наказателно отделение, 2-ри състав, влязла в сила
на 16.10.2017 г., с която му е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от една година, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено с изпитателен срок от три години.
К.А. научил по телефона за осъщественото
спрямо брат му престъпление на 02.09.2011 г. докато бил на почивка, при което
се прибрал и посетил брат си в болничното заведение. След този инцидент,
свидетелят К.А. започнал да се движи навсякъде в присъствието на други лица,
тъй като изпитвал страх и притеснения за здравето и живота си. Най-често го
придружавал свидетелят В.С., с когото били приятели от 15 години. Поради това,
че в по-голямата част от времето били заедно, свидетелят В.С.започнал работа
при К.А. като шофьор.
Впоследствие имало и други инциденти –
заливане с блажна боя на вратата на офиса на „Х.“ ЕООД, заливане с боя и с
мастило на леки автомобили на служители в дружеството и др., за които
свидетелят К.А. смята, че съпричастност има подсъдимият С.Д..
На 03.11.2011 г. свидетелят К.А. подал
сигнал до 06 РУ-СДВР с оплакване срещу С.Д., свързано със заплашване по повод
имуществена претенция спрямо А..
Впоследствие отношенията между К.А. и С.Д.
се влошили още повече, като последвали други съдебни производства.
Въззивният
съдебен състав възприема за установена тази фактическа обстановка, тъй като
същата е изводима от законосъобразно събраните по делото доказателствени
източници, а именно от: показания на свидетеля К.А. /л.
88-89 н.о.х.д./, включително частта от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК показания от досъдебното производство /л. 13 ДП/; показания на свидетеля К.К./л.
99-100 н.о.х.д./; показания на свидетеля Р.Д./л. 159 н.о.х.д./; показания на
свидетеля Д.А. /л. 160 н.о.х.д./, с изключение на частта, в която възпроизвежда
информация относно 02.11.2011 г.; обяснения на подсъдимия С.Д. /л. 161 и л. 175
н.о.х.д./; показания на свидетеля В.С., дадени пред друг състав на
първоинстанционния съд и законосъобразно приобщени по реда на чл. 281, ал. 1,
т. 3 от НПК /л. 60-61 н.о.х.д./; СПЕ /л. 42 ДП/; СПЕ /л. 23-39 ДП/, както и
приобщените по реда на чл. 283 от НПК протоколи и писмени доказателства от съдебното
и от досъдебното производство по делото.
Описаните
факти напълно съответстват с установените от първоинстанционния съдебен състав,
който е извършил законосъобразна и правилна преценка относно значимите факти.
Според
настоящия съдебен състав, от първостепенно значение по
делото е, че показанията на свидетелите К.А. и В.С.не могат да се оценят като достоверни източници на информация в
частта, в която пресъздават факти, за които се твърди да са се осъществили на
02.11.2011 г., в гр. София на ул. „Добрила“.
Това е така, защото показанията на тези
двама свидетели се отличават, както с вътрешни противоречия, така и с
противоречия помежду си, а и заявеното да се е осъществило на 02.11.2011 г. не
се подкрепя по убедителен начин от други доказателства по делото.
От една страна, свидетелят К.А. твърди,
че на въпросната дата и място, докато се намирали в кафенето на ул. „Добрила“,
на разстояние от около 15 метра, на самата улица спрял управляван от подсъдимия
лек автомобил, марка „Ситроен“, модел „С5“, а от друга страна, според свидетеля
С., автомобилът не е спирал, а само намалил скоростта си на движение. Редом с
това следва да се отбележи същественото противоречие между двата източника на
информация, изразяващо се в това, че според свидетеля К.А. е имало случай, при
който в присъствието на свидетеля В.С., подсъдимият и приятелката му Т.Б.му
позвънили по телефона и го заплашвали, като това било възприето и от свидетеля С.
поради включения високоговорител, но от друга страна, това твърдение се отрича
по категоричен начин от свидетеля В.С.. Свидетелят С. потвърждава, че в негово
присъствие свидетелят А. е провел телефонен разговор, за който впоследствие го
уведомил, че е воден именно с подсъдимия, но С. е категоричен, че не е чул
какво е говорил свидетелят А., а първоначално дори и не знаел с кого е воден
телефонният разговор. Не без значение е и фактът, че свидетелят В.С.изтъква
предходен инцидент с мотор като причина, поради която не би могъл да
възпроизведе точно осъществилите се в действителността факти, а в същото време
пресъздава детайлно и то по абсолютно идентичен с разказа на свидетеля К.А.
факти, за които твърди да са се случили на 02.11.2011 г. С оглед на това и
преценявайки показанията на свидетеля В.С.в контекста на това, че същият се е
намирал в приятелски отношения с К.А. от около 15 години, както и че към датата
на инкриминираното деяние свидетелят С. се е намирал в определена икономическа
зависимост спрямо К.А. и брат му Д. А., тъй като работил при тях като шофьор,
въззивният съдебен състав намира, че тези свидетелски показания не могат да се
оценят като обективно отражения на действителността. Редом с това, следва да се
има предвид и несъмнено установеното, че към датата на инкриминираното деяние
отношенията между подсъдимия и К.А. са били изключително влошени, предвид
имуществените спорове и предходно нанесената телесна повреда от страна на
подсъдимия спрямо свидетеля Д. А.. При положение, че се касае до влошени до
такава степен човешки отношения, необходимо според съда е показанията на
свидетеля К.А. да се съпоставят с друг независим източник на информация, който
да потвърди твърдените факти. Такъв източник на информация показанията на
свидетеля С. не съставляват поради изложените по-горе съображения на съда.
Извън тези свидетелски показания, няма други доказателства, които да подкрепят
по несъмнен начин твърденията на частния обвинител и граждански ищец. В тази
връзка без съществено значение са и показанията на свидетеля К.К.и на свидетеля
Д. А., най-малкото защото те са производни на показания, които не са убедителни
за съда, а и именно тяхната достоверност се проверява понастоящем. В обобщение
на изложеното, по делото липсват доказателства, които да опровергаят съмненията
на съда относно достоверността на заявеното от свидетелите К.А. и В.С., поради
което заявеното от тези двама свидетели, няма как да се приеме за вярно
отражение на действителността. Освен това, съдът намира обясненията на
подсъдимия за достоверен източник на информация, тъй като те не съдържат
неясноти или противоречия и не се разколебават от други убедителни
доказателствени източници. При това положение, съдът следва да приеме
обясненията на подсъдимия за годен източник на информация и да ги цени
съобразно съдържащата се в тях информация.
Редом с изложеното, настоящият съдебен
състав обръща внимание и на факта, че подаденото на 03.11.2011 г. от К.А.
заявление до 06 РУ – СДВР не съдържа конкретно оплакване от С.Д., което да е
относимо към датата 02.11.2011 г., а съдържа общи оплаквания срещу С.Д.,
свързани с „изнудване“ за заплащане на парична сума и „многократно заплашване с
нанасяне на телесни повреди и др.“. Не може да остане извън вниманието на съда
и фактът, че според приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 3 от НПК
показания на свидетеля В.С., след случая заедно с К.А. отишли до РУ – СДВР, за
да сигнализират за деянието, но това не се подкрепя от наличното по делото
заявление /л. 7 от ДП/ на К.А., което е подадено до 06 РУ – СДВР на 03.11.2011
г. (видно от вх. номер).
Доказателствените източници, които са с
ключово значение за признаване основателността на обвинителната теза, а именно
показанията на свидетелите К.А. и В.С.са компрометирани до такава степен, че не
могат да послужат за изграждане на верни фактически изводи. По тази причина
съдът не може да се довери и на производните им гласни доказателствени източници.
Поради това, що се отнася до обвинителната теза е налице доказателствен
дефицит, който не може да бъде преодолян, доколкото няма данни за други
свидетели на твърдяното деяние.
При тази доказателствена съвкупност и
при изводимите от същата факти, обективираната в обвинителния акт теза на
Прокуратурата не може да се възприеме за основателна, тъй като не е доказана по
несъмнен начин, съобразно установения в чл. 303, ал. 2 от НПК доказателствен
стандарт. Въз основа на събраните по делото доказателства не може да се приеме,
че на 02.11.2011 г., около 15.10 часа подсъдимият С.Д. ***, където да е
извършил спрямо К.А. престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК,
изразяващо се в това, да е извадил и насочил с дясната си ръка черен на цвят
пистолет към тялото на свидетеля А., после да е размахал пистолета срещу А.,
след което с въртеливи движения да е насочил пистолета срещу различни части от
тялото на А. и всички това да е могло да възбуди основателен страх у А. за
осъществяване на престъплението.
По тези мотиви, въззивният съд намира
атакуваната присъда на първоинстанционния съд за правилна и постановена в
резултат на законосъобразна процесуална дейност. Не е налице основание за
отмяна на присъдата, поради което и предвид гореизложеното, същата следва да
бъде потвърдена.
При този изход на делото, направените в
наказателното производство разноски остават за сметка на държавата съгласно чл.
190, ал. 2 от НПК.
По тези мотиви и на основание чл. 338,
вр. чл. 334, т. 6 от НПК, съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда 23.05.2018 г. по
н.о.х.д. № 3147/2012 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 109-ти
състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.