Р
Е
Ш Е Н
И Е
№ 930/15.12.2021г.
Гр.Пазарджик
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Пазарджишкият административен съд, ХІІІ състав, в публично съдебно
заседание на шести декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря ЯНКА ВУКЕВА като разгледа докладваното от съдия Ингилизов адм. дело № 1209 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК,
във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Делото е образувано по
жалба на Е.Р.Г., срещу Заповед за
прилагане на ПАМ № 21-0315-000212 от 20.09.2021 г., издадена
от К.Р.– ВПД Началник РУ към ОДМВР - Пазарджик, РУ Пещера. В жалбата се се
излагат аргументи защо се приема същата за
незаконосъобразна – необоснована, постановена в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила. Иска се отмяната и.
В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява лично, представлява се от адв.Т., който
излага аргументи за отмяна на процесната заповед за налагане на ПАМ и
претендира заплащане на направените по делото разноски.
Ответната страна не се представлява в
съдебно заседание, взема становище по делото, в което представя доказателства и
прави доказателствени искания, както и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Пазарджишкият административен съд,
след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и
след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за
законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал.
1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално
допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за неоснователна, поради
което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще я отхвърли. Съображенията за това
са следните:
Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 от ЗДвП се прилагат от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност. Заповедта е издадена от компетентен за това орган – Началник РУ,
към ОДМВР Пазарджик, РУ Пещера. Волеизявлението за налагане на принудителна
административно мярка се обективира в заповед, която има характер на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и се издава
по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на
основание чл. 171 т. 2 ,б.А от ЗДвП /нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в
сила от 21.01.2017 г., изм., бр. 54 от 2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от
26.09.2017 г., бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г../ за временно
спиране от движение на пътно превозно средство до отстраняване на
неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно,
включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или
шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното
разрешение.
От събраните в хода на делото
доказателства се установява, че на 19.09.2021 г. в гр.Пещера е съставен АУАН сeрия GA № 529619 спрямо Е.Р.Г., който
управлявал МПС – л.а. „БМВ“ с рег. №СТ1187ВМ, лична собственост като предните
странични стъкла на автомобила осигуряващи видимостта на водача са били
облепени с тъмно фолио, с което се намалявала прозрачността им. Било прието, че така е нарушено качеството на стъклата
при натрошаване парчетата да са такива, че рискът от нараняване да е минимален
и по този начин е била нарушена системата за пасивна безопасност на ППС. Тези факти били
приети значителна техническа неизправност на МПС по смисъла на чл.10, ал.1,
т.6, буква „В“, предложение 3 от ППЗДвП във връзка с правило номер 43 на
Икономическата комисия за Европа на ООН за единни условия относно одобряване на
безопасни стъкла и материали от стъкло, приложимо на основание Решение 97/836/
ЕО на Съвета от 27.11.1997 г. с оглед присъединяването на Европейската общност
към споразумението на икономическата комисия за Европа на ООН за приемане на
единни технически предписания за колесните превозни средства, оборудване и
части, които могат да се монтират и/или да се използват на колесните превозни
средства и условията за взаимно признаване на одобренията, получени въз основа
на тези предписания. Бил съставен сочения АУАН за нарушение на чл.139, ал.1 т.1
от ЗДвП, тъй като било преценено, че се движи със значителна техническа
неизправност на ППС. Съставения АУАН е част от административната преписка по
издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и последната следва да съдържа
фактическите обстоятелства на акта, по смисъла на чл. 59 ал. 2 т. 4 пр. 1 от АПК. Издадената заповед е на база съставения при проверката АУАН, като
възпроизвежда направените в него констатации.
По делото са приобщени като
доказателства АУАН сeрия GA № 529619 и извадка относно пасивна безопасност на
ППС с оглед вида на автомобилните стъкла.
При служебно
извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт,
настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен
орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила за неговото издаване и при правилно
приложение на материалния закон.
Този извод се налага по следните съображения:
Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.
Оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая това е Началник РУ към ОД на МВР Пазарджик, РУ Пещера.
Процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В
нея е посочено, че се издава за констатирано управление на МПС със значителна
техническа неизправност от жалбоподателят, като са
изложени и установените обстоятелства. Съдът намира, че оспорваната заповед
съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК,
тъй като в текста й фигурира позоваване на фактическото обстоятелство,
съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му
материалноправно основание за прилагане на принудителната административна
мярка. Правилно е
посочено, че заповедта се издава на основание чл. 171 т. 2 ,б.А
от ЗДвП за временно спиране от движение на пътно превозно средство до
отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически
неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите
газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без
съответното разрешение.
При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Същата е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта.
По делото от страна на
жалбоподателя не са приложени
доказателства, удостоверяващи твърдението му, че стъклата на автомобила отговарят на законовите
изисквания. От приложеното по делото извлечение такъв извод не може да се
направи, а не са ангажирани доказателства, че стъклата са произведени по този
начин фабрично, а не са затъмнени допълнително с фолио. Събраните доказателства
по административната преписка, съгласно чл. 171 ал. 1 изр. 1 от АПК имат
доказателствена сила в настоящия процес, но тази презумпция е оборима. От
събраните в хода на делото доказателства може да се приеме, че са налице факти
въз основа, на които прието за осъществено административно нарушение от Е.Г.,
поради което и се доказва наличието на основание за прилагане на ПАМ по
отношение на МПС – собственост на жалбоподателят Г.. Спорът по делото е дали
жалбоподателят е осъществил това административно нарушение или не, както и дали
съставеният АУАН е съставен при спазване на процесуалните правила за това с
оглед възражение за това, че е неясно на жалбоподателят в какво се състои
нарушението, което му е вменено. Следва да се отбележи, че тези аргументи имат
отношение при оспорването на евентуално издаденото НП, но са несъотносими към
законосъобразнността на издадената ПАМ. Това е така, тъй като при издаването на
ПАМ е важно дали е налице основание за издаването и, което е необходимо с оглед
различната правна природа на ПАМ и на административните наказания. По
настоящото дело не са ангажирани конкретни доказателства, които да водят на
извод, че описаното в АУАН като факти не съответства на действително
установеното при проверката.
Същевременно ясно е посочено в какво се състои значителната техническа
неизправност и действително би могло да се приеме, че такава би била налице.
Дали действително е налице такава е въпрос на доказване и преценка в друго
производство, при обжалването на НП. С оглед на посоченото дотук, съдът счита
че липсва основание да се приеме, че по делото е доказано отпадане на условието за прилагане на принудителна административна
мярка на посоченото основание, поради което, съдът приема, че са били налице обстоятелствата за издаване на
процесната заповед в тежест на настоящия жалбоподател. ПАМ са форма на
изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда,
упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са
актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни
актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение
на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на
изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за
законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат
прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи,
компетентният орган не може да ги налага произволно; те трябва да са точно
посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там;
като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са
предвидени (по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН). Самите материалноправни норми,
с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително
тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен
характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на
адресата. В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ при липса на всички
нормативноустановени за това условия. В конкретния случай обаче е налице правопораждащ фактически
състав, което е и основание за
прилагане на правомощието на административния орган за временно спиране на ППС от движение до отстраняването на
техническата неизправност. Следователно процесната ПАМ е издадена при наличието на всички
материалноправни предпоставки за това и като такава следва да бъде потвърдена.
Предвид изхода на делото неоснователно
е направеното искане от жалбоподателят, чрез процесуалния и представител за
заплащане на разноските по делото.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 172 ал. 2 от АПК, Пазарджишкият административен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0315-000212 от
20.09.2021 г., издадена от К.Р.– ВПД Началник РУ към ОДМВР - Пазарджик, РУ Пещера.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл.172, ал.5, изр.2 от ЗДвП.
СЪДИЯ: /П/