№ 463
гр. Благоевград, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря М. Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20231210200642 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „...“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ..., представлявано от управител ..., с ЕГН **********
против Наказателно постановление (НП) № 695803-F693985 от 16.03.2023г.
на Директора на офис /дирекция/ за обслужване – Благоевград в ТД на НАП -
София, оправомощена със Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на
Изпълнителния директор на НАП, с което на дружеството-жалбоподател за
административно нарушение на чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13 от
17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица, както и
от самоосигуряващите се лица във връзка с чл.5, ал.4, т.2 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО), на основание чл.355, ал.1 от Кодекса за
социално осигуряване е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500.00
(петстотин) лева.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на
наказателното постановление, като се моли съда да го отмени, като
незаконосъобразно НП. Сочи се, че при издаване на наказателното
постановление са допуснати нарушения на материалния и процесуален закон,
като се развиват доводи, че се касае не за неподаване на декларация, а за
неподаван на декларация в срок и то за конкретно лице, което не е посочено в
АУАН и НП. Развиват се съображения за допуснати конкретни процесуални
нарушения, свързани с несъобразяването с разпоредбите на чл.42 от ЗАНН,
чл.57 от ЗАНН, както и чл.53 ал.1 във връзка с чл.28 от ЗАНН, както и
1
неправилно случаят не е квалифициран, като „маловажен случай“.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподателя, редовно призовано,
не се явява законния представител, не се явява и процесуален представител.
Дружеството-жалбоподател не сочи доказателства и не изразява становище по
същество на делото.
Процесуалният представител на административнонаказващия орган –
юрисконсулт М. Манасиева оспорва жалбата, сочи доказателства в подкрепа
на тезата си, като счита жалбата изцяло за неоснователна. Иска от съда да
постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното НП. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура - Благоевград, редовно и своевременно призована,
не ангажират представител по делото и становище по жалбата.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
На 20.12.2022г., при извършена проверка от служител на ТД на НАП
София, офис Благоевград – С. Т. Р. в информационната система на ТД на
НАП София, по отношение на „...“ ЕООД, с ЕИК ********* и по повод
периодично изготвени списъци на лица, които имат регистрирани трудови
договори и неподадени декларации образец 1 и образец 6 е установено, че
„...“ ЕООД, с ЕИК ********* в качеството си на работодател и осигурител по
смисъла на чл.5 от КСО не е подало в законоустановения срок в ТД на НАП -
София, офис Благоевград Декларация образец 6 „Данни за дължими вноски и
данък по чл.42 от ЗДДФЛ“ за месец февруари 2022 г., съгласно разпоредбата
на чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица във връзка с
чл.5, ал.4, т.2 от Кодекса за социално осигуряване. На основание чл.4, ал.1 и
ал.3 т.1 от Наредба Н-13/2019 г. срокът за подаване на Декларация образец 6
„Данни за дължими вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ“ идентичен със срока
за подаване на Декларация образец 1 „Данни за осигуреното лице“, тъй като
двете декларации се подават едновременно и съгласно чл.4 ал.1 т.1 б.“а“ от
Наредба Н-13/2019 г., за всеки календарен месец е до 25-то число на месеца,
следващ месеца, за който се отнасят данните, като в тази връзка срокът за
подаване на декларацията за месец февруари 2022г. изтича на 25.03.2022г.,
като нарушението е извършено на 26.03.2022г. Проверяващата С. Т. Р. приела,
че се касае за административно нарушение по чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-
13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица, както и
от самоосигуряващите се лица във връзка с чл.5, ал.4, т.2 от Кодекса за
социално осигуряване, поради което на 20.12.2022г. изпратил до „...“ ЕООД, с
ЕИК ********* покана с изх. № 9744 от 20.12.2022г. (лист 9 от делото), в 7-
дневен срок считано от получаване на поканата, управителя на дружеството-
жалбоподател да се яви лично или чрез упълномощено лице в ТД на НАП –
2
Софи, офис Благоевград или във фронт-офис Сандански за съставяне и
връчване на акт за установяване на административно нарушение във връзка с
извършената проверка и констатирани неподадени в срок месечни декларации
образец 1 и образец 6 за периода от месец януари до месец октомври 2022г.
Поканата е изпратена по електронен път по системата на НАП, като същата е
получена от дружеството-жалбоподател също по електронен път на
19.01.2023г., видно от приложената разпечатка (лист 10 от делото). В
указания срок, в ТД на НАП – София, офис Благоевград или във фронт-офис
в гр.Сандански не се е явил законен представител на „...“ ЕООД или
упълномощено от него лице, поради което на 27.01.2023г. актосъставителят
С. Т. Р. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП София, офис
Благоевград в присъствието на свидетелите М. Т. Б. и К. И. Ч., двете
служители на ТД на НАП – София, офис Благоевград съставила на
дружеството-жалбоподател Акт за установяване на административно
нарушение № F693985 от 27.01.2023г. (лист 7-8 от делото), с който
квалифицирала установеното нарушение по нарушение по чл.4, ал.3, т.1 от
Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда
за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица във връзка с чл.5, ал.4, т.2 от
Кодекса за социално осигуряване. Актът е връчен с разписка и срещу подпис
на 06.02.2023г., на управителя на дружеството-жалбоподател ..., като в
същият не били направени възражения или дадени обяснения по акта.
Писмени възражения не постъпили и в законоустановения за това срок. Въз
основа на така съставения АУАН, на 16.03.2023 година,
административнонаказващият орган Директора на офис /дирекция/ за
обслужване – Благоевград в ТД на НАП - София, оправомощена със Заповед
№ ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП (лист 15-17 от
делото), издал атакуваното Наказателно постановление № 695803-F693985 от
16.03.2023г. (лист 5-6 от делото), с което на дружеството-жалбоподател „...“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ...,
представлявано от управител ..., с ЕГН **********, за административно
нарушение на чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни
от работодателите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица във връзка с чл.5, ал.4, т.2 от Кодекса за социално
осигуряване и на основание чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване
наложил „имуществена санкция“ в размер на 500.00 (петстотин) лева. НП е
връчено на 04.04.2023 година с известие за доставяне и обратна разписка от
пощенски оператор (лист 31 от делото) лично на управителя на дружеството-
жалбоподател ..., като в законоустановеният срок, на 10.04.2023г. по пощата
(подадено на 07.04.2023г., видно от клеймото на плика), чрез наказващия
орган е постъпила разглежданата в настоящото производство жалба с вх. №
8680 от 10.04.2023г. по описа на ТД на НАП – София, офис Благоевград.
Посочените в акта фактически констатации се потвърждават от разпита
3
на актосъставителя С. Т. Р., която констатирал нарушението при проверка в
информационната система на НАП. Във връзка с констатираното отправила
покана до дружеството за съставяне на акта, а впоследствие съставила АУАН
в отсъствие на управителя или упълномощено от него лице, тъй като в
указаният срока никой не се явил. Свидетелят подържа изложеното в
съставеният акт, като сочи, че същият е съставен за неподадена в срок
декларация образец № 6.
Свидетелите по акта М. Т. Б. и К. И. Ч. установяват, че са свидетели при
съставяне на акта, който се съставил в сградата на ТД на НАП – София, офис
Благоевград, в отсъствието на законен представител на дружеството-
жалбоподател или упълномощено от него лице, след като на изпратената
покана не се е явил представител. Свидетелките са категорични, че АУАН е
съставен за нарушение по Наредба Н-13/2019г. за неподадена в срок
Декларация образец 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл.42 от
ЗДДФЛ“ от дружеството-жалбоподател.
Представена е Справка за задълженията на осигурител по Декларация
обр.6/Заявление (актуално състояние) за периода 01.01.2022г. до 31.10.2022г.
(въведена) за „...“ ЕООД, с ЕИК ********* (лист 12 от делото), от която е
видно, че дружеството-жалбоподател с вх. № 010022208553426 от
30.09.2022г. е представило в ТД на НАП – София, Декларация образец 6
„Данни за дължими вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ“ за месец февруари
2022г. на 30.09.2022г., за което е съставен протокол с № 01000223300271 от
същата дата, като това обстоятелство е отразено в АУАН и НП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени
доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на
доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователна и логична.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 7-
дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по
същество e неоснователна, по следните съображения:
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената
за това процедура и от компетентен орган (видно от Заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП). Както в акта, така и в
НП е отразено, че административнонаказателното производство е започнало с
извършване на проверка и въз основа на нея съставяне на акт за установяване
на административно нарушение. В АУАН и в НП подробно, точно и ясно са
посочени всички индивидуализиращи нарушителя елементи, съгласно
Търговския закон - име и фирма на търговеца, неговото седалище и адрес на
управление и представляващото го физическо лице. Наличието на тези
елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните
4
изискването на чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, като се
съобрази, че в казуса се касае за констатирано административно нарушение,
осъществено от ЕООД. При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, съгласно
които, за да бъде редовен актът за установяване на административно
нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно
посочени реквизити. В конкретния случай АУАН е съставен от Владимир
Димитров Иванов, старши инспектор по приходите към ТД на НАП-София,
офис Благоевград, който дава пълно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които същото е извършено. Чрез изпълнение на
изискванията на чл.42 от ЗАНН органът издал АУАН постига пълна
индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава правото
на защита на дружеството-жалбоподател. Издадения в съответствие с
процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за
издаване на НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за
отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната
отговорност на дружеството-жалбоподател не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
Действително в обстоятелствената част на наказателното постановление
декларативно е посочено, че нарушението не представлява маловажен случай,
без да са изложени аргументите, на които се основава така направеният извод,
като липсва и анализ на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, взети
предвид при определяна на вида и размера на наказанието. Горното макар и
да представлява формално нарушение на предвиденото разпоредбата на чл.58,
ал.1, т.8 от ЗАНН правило, не може да бъде прието като съществено
процесуално нарушение, водещо до безусловна отмяна на издадения
санкционен акт на единствено процесуално основани.
По смисъла на чл.5, ал.1 от КСО, „...“ ЕООД, с ЕИК ********* има
качеството на осигурител и в това му качество има задължение по чл.5 ал.4
т.2 от КСО периодично да представя в Националната агенция по приходите
декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавно
обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното
осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските
за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и данък по
Закона за данъците върху доходите на физически лица; декларация за сумите
за осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване и за
допълнително пенсионно осигуряване се подава и за лица по чл.4, ал.5 и ал.9.
В това си качество „...“ ЕООД не е подало в ТД на НАП - София, офис
Благоевград Декларация образец 6 „Данни за дължими вноски и данък по
чл.42 от ЗДДФЛ“ за месец февруари 2022 година, в установения с
разпоредбата на чл.4, ал.3 т.1 във връзка с ал.1, т.1, б.„а“ от Наредба № Н-13
от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица, както и
5
от самоосигуряващите се лица срок. Срокът за подаване на декларация
образец 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ“ е
идентичен с този за подаване и на декларация образец № 1 „Данни за
осигуреното лице“, тъй като двете декларации се подават едновременно, т.е.
за всеки календарен месец срока е до 25-о число на месеца, следващ месеца,
за който се отнасят данните или в конкретния случай, срокът за подаване на
тези декларации за месец февруари 2022 година изтича на 25.03.2022 година.
Декларация образец № 6 за месец февруари 2022 година осигурителят е подал
след изтичане на законоустановения срок, а именно на 30.09.2022 година. В
тази насока са показанията и на актосъставителя С. Т. Р., че процесното
нарушение е установено след извършена проверка на дружеството-
жалбоподател. В случая дружеството-жалбоподател, в качеството си на
работодател и осигурител на лица, които работят по трудови
правоотношения, не е подал в установения срок в ТД на НАП - София, офис
Благоевград, декларация образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по
чл.42 от ЗДДФЛ“ за месец февруари 2022г., като по този начин е осъществил
чрез бездействие състав на нарушение на изискванията на чл.4, ал.3, т.1 от
Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. във връзка с чл.5, ал.4, т.2 от КСО. С
установеното неподаване в законовия срок на процесната декларация е
осъществен от обективна страна съставът на твърдяното административно
нарушение, тъй като този вид нарушения спадат към групата на т. нар.
„формални нарушения“ (такива на просто извършване), при които
фактическият им състав не съдържа, като елемент настъпването на
допълнителни общественоопасни последици, а е достатъчно изтичането на
определен срок за извършването на предписаното от закона действие, за да се
реализира съставът на нарушението. Дружеството е следвало да подаде
процесната декларация в посочения срок по чл.4, ал.31 т.1 във връзка с ал.1,
т.1, буква „а“ от Наредба Н-13 от 17.12.2019г., в случая до 25.03.2022г., който
е работен и присъствен ден. С неспазването на този срок е осъществено
нарушението, без да се изисква настъпването на друг допълнителен
вредоносен резултат. Последващото подаване на въпросната декларация, след
изтичане на законоустановения срок, в случая подадена на 30.09.2022г., не
може да доведе до отпадане на административнонаказателната отговорност,
предвидена за това нарушение. По изложените съображения, съдът намира за
доказано по безспорен и категоричен начин осъществяване от страна на
дружеството-жалбоподател на фактическия състав на разглежданото
административно нарушение от обективна страна. Доколкото в случая се
касае за нарушение извършено от ЕООД, чиято отговорност по аргумента на
чл.83 ал.1 от ЗАНН е невиновна, а обективна такава, деянието не следва да се
изследва от субективна страна.
След като правилно е квалифицирал нарушението, на основание чл.355,
ал.1 от КСО, административнонаказващия орган е наложил на „...“ ЕООД
“имуществена санкция” в размер на 500.00 лева. Съгласно посочения законов
текст, който наруши разпоредбите на чл.5, ал.4 и чл.6, ал.9 и разпоредбите на
6
нормативните актове по прилагането им, както и който не подаде или не
подаде в срок декларация с данните по чл.5, ал.4 или декларация от
самоосигуряващо се лице, се наказва с глоба от 50 до 500 лева за физическите
лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните
търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лева, ако не подлежи
на по-тежко наказание. В настоящия случай съдът намира, че е неприложима
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, вменяваща в компетентността на
административнонаказващия орган и съда, при наличие на материално
правните предпоставки за третиране на случая като маловажен, да не наложи
административно наказание. Касае се за формално по характера си
нарушение, такова на така нареченото „просто извършване”, при което с
факта на установяването му законодателят презюмира настъпването на
неблагоприятни за установения обществен ред правни последици, достатъчно
значими по презумпция на закона, за да подлежат на санкциониране с
предвидената в правната норма административнонаказателна санкция. Ето
защо при формалните административни нарушения е невъзможно да се
направи преценка относно липсата или незначителността на вредните
последици, поради липсата на такива. В конкретния случай, след като се касае
за търговско дружество - „...“ ЕООД, то съгласно разпоредбата на чл.355, ал.1
от КСО, размерът на „имуществена санкция“ е определена в размер от 500 до
5000 лева, като на дружеството-жалбоподател е наложен минималния размер
предвиден за това нарушение, а именно 500.00 лева. Така определената
санкция е съобразена с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, както и с
обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път.
След като прие разглежданото нарушение за доказано по несъмнен
начин, както и наложената санкция за правилно определена, съдът намира
обжалваното наказателно постановление за законосъобразно, което води до
неговото потвърждаване.
При този изход на делото, право на разноски възниква за
административнонаказващия орган. Разпоредбата на чл.63д, ал.4 и ал.5 от
ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чиито
орган е издал акта по чл.58д от ЗАНН се присъжда възнаграждение в размер ,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната
помощ. Съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че делото не представлява фактическа и правна сложност,
изискваща специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната
теза на наказващия орган, съдът намира, че за производството пред Районен
съд - Благоевград в полза на НАП – София следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, предвиден в нормата
на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно сумата от
7
80 (осемдесет) лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 във връзка с
чл.58д т.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 695803-F693985 от
16.03.2023г. на Директора на офис /дирекция/ за обслужване – Благоевград в
ТД на НАП - София, оправомощена със Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на
Изпълнителния директор на НАП, с което на „...“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ..., представлявано от управител ..., с
ЕГН **********, за административно нарушение на чл.4, ал.3, т.1 от Наредба
№ Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица във връзка с чл.5, ал.4, т.2 от
Кодекса за социално осигуряване, на основание чл.355, ал.1 от Кодекса за
социално осигуряване е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500.00
(петстотин) лева.
ОСЪЖДА „...“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ..., представлявано от управител ..., с ЕГН ********** да заплати
на Национална агенция по приходите - София юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд -Благоевград
в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8