по НОХД № 202 / 2017 година
С Обвинителен акт Районна прокуратура - Първомай повдига
обвинение против подсъдимия Г.А.И., ЕГН **********,***, за
това, че на 10.11.2015 година в град Първомай, област Пловдив, в едногодишния
срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно
средство без съответно свидетелство за управление – 1) с Наказателно
постановление № 14-1030-008625 от 05.09.2014 година на Началник-сектор към Областна
дирекция на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция” - Пловдив, влязло в сила на
31.12.2014 година; 2) с Наказателно постановление № 14-0464-002356 от
10.03.2015 година на Началник-група към Столична дирекция на вътрешните работи,
отдел „Пътна полиция”, влязло в сила на 15.04.2015 година; 3) с Наказателно
постановление № 14-5285-004385 от 03.04.2015 година на Началник-група към Столична
дирекция на вътрешните работи, отдел „Пътна полиция”, влязло в сила на
26.05.2015 година, – управлява моторно превозно средство: лек автомобил, марка „Пежо
406”, с ДК № *, без съответно свидетелство за управление – престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
В открито разпоредително заседание по чл. 247б от НПК
(в съответствие с § 114 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за
изменение и допълнение на НПК, в сила от 05.11.2017 година) ход на делото е
даден по реда на Глава двадесет и осма от
НПК.
Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото
обвинение, като счита за безспорно установено по делото подсъдимият да е
осъществил състава на чл. 343в, ал. 2 от НК и фактическата обстановка, подробно
описана в обвинителния акт. Пледира, че извършеното от Г.А.И. деяние
представлява престъпление по смисъла на чл. 343в, ал. 2 от НК, а не нарушение
по Закона за движение по пътищата, предвид наказването на лицето по
административен ред не с едно, а с три влезли в сила наказателни постановления,
както и наличието на множество други административни нарушения и наказания по
Закона за движение по пътищата, с което се демонстрира грубо незачитане на
установените правила.
Намира, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК
и предлага подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание глоба в размер
между минимума и средата на предвиденото в закона. Алтернативно предлага, ако
Съдът счете извършеното деяние за административно нарушение, деецът да бъде
наказан по Закона за движение по пътищата, но наказанието глоба да е в размер на максимално предвидения с оглед на изложеното
относно поведението на подсъдимия.
Подсъдимият Г.А.И. заявява,
че не помни кога е спиран за проверка от полицаите, тъй като е изминал голям
период от време, дава обяснения относно семейното си и материално положение.
Признава вината си и моли за възможно най-ниската глоба, тъй като работи, но не
може да събере достатъчно средства за децата, за които се грижи.
Съдът след проверка на събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият Г.А.И. е роден на *** ***, ЕГН **********,
самоопределящ се като българин, български гражданин, неженен, с основно
образование, работи непостоянно в строителството на частни начала, с адрес: **.
На същия е ангажирана наказателната отговорност с четири
влезли в сила съдебни акта, както следва:
1. С Присъда от 10.02.1992 година по НОХД № 905 / 1992
година на Трети районен съд - София, влязла в сила на 24.02.1992 година, за
извършени през периода от 11.06.1989 година до 22.08.1989 година престъпления
по:
§
чл. 252, ал. 1
във връзка с чл. 195, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3 и т. 4 във връзка с чл.
20, ал. 2 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК;
§
чл. 195, ал. 2
във връзка с ал. 1, ал. 3 и ал. 4 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с чл.
26, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК;
§
чл. 346, ал. 2,
буква А във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с чл. 63, ал.
1, т. 4 от НК,
на основание чл. 23, ал. 1 му е определено едно общо
тай-тежко наказание лишаване от свобода
в размер на една година и шест месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години,
като е зачетено времето на предварителното задържане от 13.06.1989 година до
23.06.1989 година и от 22.08.1989 година до 20.04.1990 година.
По отбелязване от
04.08.1998 година върху бюлетина за съдимост, за осъждането лицето е
реабилитирано по право.
2. С Присъда № 51 / 12.05.1999 година по НОХД № 145 / 1999
година на Районен съд - Стара Загора, влязла в сила на 28.05.1999 година, за извършено
на 11/12.03.1993 година престъпление по чл. 346, ал. 2, буква А във връзка с
ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК е осъден на глоба в размер на сто хиляди лева в полза на
Държавата.
Съгласно Писмо изх. № 13-00-11#6 / 12.10.2017
година на Директора на Териториална дирекция - Пловдив на Национална агенция за
приходите в отговор на Писмо рег. № 167 / 2016 / 26.09.2017 година на Районна
прокуратура - Първомай, за наложената глоба няма данни за постъпил в дирекция
„Събиране” изпълнителен лист.
По запитване от
Районен съд - Първомай с Писмо изх. № 3809 / 24.10.2017 година на Районен съд -
Стара Загора уведомява, че не може да предостави информация за заплащане на
глобата, тъй като НОХД № 145 / 1999 година (архивен № 451 / 1999 година) не се
съхранява в хранилището на съда, поради изтичане на срока за това.
3. Със Споразумение № 30 / 17.04.2002 година по НОХД № 94
/ 2002 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 17.04.2002 година, за
извършено на 08.02.2002 година престъпление по чл. 197, т. 3 във връзка с чл.
195, ал. 1, т. 3 и т. 4 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК му е определено наказание глоба в
размер на сто лева.
Видно от приложена по
делото Вносна бележка / уведомление на ТБ „Хеброс” АД - Първомай, глобата е
платена на 20.02.2002 година.
4. Със Споразумение от 03.09.2002 година по НОХД № 141 /
2002 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 03.09.2002 година, за извършено
на 04.02.2002 година престъпление по чл. 197, т. 3 във връзка с чл. 195, ал. 1,
т. 3, т. 4, предложения 1 и 2 и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК му е
определено наказание глоба в размер
на петстотин
лева.
Съгласно Писмото на Директора
на Териториална дирекция на НАП - Пловдив, по постъпил в Агенция за събиране на
вземанията, Регионална дирекция - Пловдив, изпълнителен лист за наложената
глоба на 13.09.2002 година е образувано изпълнително дело № 72748 / 2002 година
за събиране на публичното вземане, като плащане не е постъпвало, но вземането
не е отписано, поради изтекъл давностен срок.
По НОХД № 905 / 1992
година Г.А.И. е реабилитиран на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК, считано от
24.02.1995 година.
По НОХД № 145 / 1999 година абсолютната давност за
изпълнение на наказанието на основание чл. 82, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 5
от НК е изтекла на 28.05.2002 година. С изтичането на „изпълнителната” давност не
се заличава фактът на осъждането, но изпълнението на наложеното наказание става
недопустимо (Решение № 66 / 26.02.2015 година по н. д. № 28 / 2015 година на
ВКС, III н. о.) и на основание чл. 88а, ал. 4 във връзка с ал. 1 във връзка с
чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК подсъдимият е реабилитиран за това осъждане на 28.05.2004
година.
По НОХД № 94 / 2002 година на основание чл. 88а, ал.
4 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК реабилитацията е
настъпила на 20.02.2004 година.
По НОХД № 141 / 2002
година при образувано изпълнително дело № 72748 / 13.09.2002 година в Териториална
дирекция на НАП - Пловдив в съответствие с разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, абсолютната давност за събиране на глобата е
изтекла на 01.01.2013 година и на основание чл. 88а, ал. 4 във връзка с ал. 1
във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК Г.А.И. е реабилитиран и за това осъждане
на 01.01.2015 година.
С оглед на горното,
поради настъпила реабилитация и за четирите осъждания, към инкриминираната дата
в съответствие с разпоредбата на чл. 85, ал. 1 от НК подсъдимият следва да се
счита за неосъждан.
Подсъдимият Г.А.И. придобива правоспособност на водач
на 30.07.1997 година, като последно му е издадено Свидетелство за управление на
моторно превозно средство № ********* / 29.04.2009 година за категории В и АМ,
валидно до 28.05.2017 година.
На 03.04.2009 година за нарушения по чл. 6, ал. 1,
чл. 137а, ал. 1, чл. 139, ал. 1, т. 1 и чл. 177, ал. 1, т. 1 от Закона за
движение по пътищата на Г.А.И. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение № Е/843323, въз основа на който е издадено
Наказателно постановление № 8009 / 30.04.2009 година, влязло в сила на
12.08.2009 година, с което на водача са отнети 21 контролни точки.
На 12.02.2010 година за нарушение по чл. 174, ал. 1
от Закона за движение по пътищата на подсъдимия е съставен Акт за установяване
на административно нарушение № W/855831, въз
основа на който е издадено Наказателно постановление № 14 / 12.02.2010 година, влязло
в сила на 20.02.2010 година, с което на водача са отнети 10 контролни точки.
На 07.09.2010 година за нарушение по чл. 182, ал. 1,
т. 5 от Закона за движение по пътищата на лицето е съставен Акт за установяване
на административно нарушение № W/304943, въз
основа на който е издадено Наказателно постановление № 420 / 07.09.2010 година,
влязло в сила на 15.09.2010 година, с което на водача са отнети 10 контролни
точки.
Така към 16.09.2010 година Г.А.И. губи всички точки
за отчет на извършените от него нарушения на Закона за
движение по пътищата – максимум 39, съгласно чл. 2, ал. 1 от отменената
на 04.02.2013 година Наредба № Iз-1959 /
27.12.2007 година за определяне на първоначалния максимален размер на
контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за
отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за
които се отнемат, – и на основание чл. 157, ал. 4 от Закона за движение по
пътищата губи придобитата способност да управлява моторно превозно средство.
На 27.10.2010 година от Началник група в сектор „Пътна
полиция” при Областна дирекция на МВР - Пловдив е издадена Заповед № 20142 /
2009 година за принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от Закона за
движение по пътищата, връчена на Г.А.И. на 28.03.2011 година (придобила стабилитет
на 12.04.2011 година по аргумент от чл. 149, ал. 1 от АПК), с която е отнето
СУМПС № № ********* / 29.04.2009 година.
След 28.05.2017 година от подсъдимия не са
предприемани действия за снабдяване с българско свидетелство за управление на
моторно превозно средство.
На 10.08.2014 година от служители на Сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР - Пловдив е спрян за проверка лек автомобил, управляван
от подсъдимия, и на водача е съставен Акт за установяване на административно
нарушение - бланка серия Т, № 721287, за нарушение по чл. 150 от Закона за
движение по пътищата, чийто текст визира, че всяко пътно превозно средство,
което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва
да се управлява от правоспособен водач, а Г.А.И. не притежава свидетелство за
управление на моторно превозно средство.
Въз основа на Акта от Началник сектор „Пътна полиция”
към Областна дирекция на МВР - Пловдив е издадено Наказателно постановление № 14-1030-008625
/ 05.09.2014 година, с което на подсъдимия е наложена глоба по чл. 177, ал. 1, т. 2,
предложение 2 от Закона за движение по пътищата. Наказателното постановление е връчено лично на
лицето на 23.12.2014 година и в
съответствие с текста на чл. 64, буква Б от ЗАНН влиза в сила на 31.12.2014 година.
На 17.11.2014 година от
служители на Столична дирекция на вътрешните работи, отдел „Специализирани
полицейски сили“, подсъдимият отново е спрян при управление на моторно превозно
средство и му е съставен Акт за установяване на административно нарушение -
бланка серия Т, № 579323, за нарушение на чл.
150 от Закона за движение по пътищата.
Въз основа на Акта от Началник група в отдел „Пътна полиция” към Столична
дирекция на вътрешните работи е издадено Наказателно
постановление № 14-0464-002356 / 10.03.2015 година, с което на Г.А.И. е наложена глоба
по чл. 177, ал. 1, т. 2, предложение 2 от Закона за движение по пътищата. Наказателното
постановление е връчено лично на лицето на 07.04.2015 година и влиза в сила на 15.04.2015 година.
На 20.11.2014 година от
служители на сектор 03 „Охрана на обществения ред, главни пътища и магистрали“
в Столична дирекция на вътрешните работи подсъдимият е спрян за проверка при
управление на лек автомобил и му е съставен Акт за установяване на
административно нарушение - бланка серия Т, № 275090, за нарушение на чл. 150 от Закона за движение по пътищата.
Въз основа на Акта от Началник група в отдел „Пътна полиция” към Столична
дирекция на вътрешните работи е издадено Наказателно
постановление № 14-5285-004385 / 03.04.2015 година, с което на Г.А.И. е наложена глоба
по чл. 177, ал. 1, т. 2, предложение 2 от Закона за движение по пътищата. Наказателното
постановление е връчено лично на подсъдимия на 18.05.2015 година и влиза в сила на 26.05.2015 година.
От 20:00 часа на 09.11.2015 година до 08:00 часа на 10.11.2015
година младши автоконтрольор Г.Д.Г. и младши инспектор по охрана на обществения
ред Д.Х.Х. – служители в РУ на МВР - Първомай, са на смяна и в изпълнение на
задълженията си около 02:50 часа на 10.11.2015 година на улица „Княз Борис І” до
Многопрофилната болница в град Първомай, област Пловдив, спират за проверка лек
автомобил „Пежо 406” с ДК № *. Установяват, че моторното превозно средство се
управлява от подсъдимия без свидетелство за управление, поради отнемането му
заради липса на контролни точки, и съставят Акт за установяване на
административно нарушение (бланка серия Г, № 228680) за нарушение по чл. 150 във
връзка с чл. 177, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата.
Горната фактическа обстановка Съдът приема за
безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си приложени по
делото писмени доказателства: Писмо
рег. № 103000-35967 / 17.10.2016 година на Началника на сектор „Пътна полиция”
в Областна дирекция на МВР – Пловдив с приложени: Заповед за прилагане на
принудителни административни мерки № 20142 / 2009 / 27.10.2010 година, Справка
за нарушител / водач, Справка за нарушител от региона (л. 22 - л. 33, л. 39 - л.
42 от делото), Писмо изх. № 13-00-11#6 / 12.10.2017
година на Директора на Териториална дирекция - Пловдив на Национална агенция за
приходите (л. 34 от делото), Докладна записка от 18.10.2017 година (л. 38 от
делото), Писмо изх. № 3809 / 24.10.2017 година на Районен съд - Стара Загора (л.
44 от делото), Справка за съдимост рег. № 2278 / 24.10.2017 година на Районен съд
- Сливен ведно с преписи от бюлетините по предишните осъждания на подсъдимия (л.
46 - л. 51 от делото), Вносна бележка уведомление от 20.05.2002 година (л. 54 от
делото), Актове за установяване на административни нарушения, Наказателни
постановления, разписки и писма за връчване, уведомителни писма за наложени
наказания по Закона за движение по пътищата, Заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата (л. 43 от
делото, л. 6 / 7, л. 12 - л. 29, л. 35, л. 36, л. 41, л. 45, л. 47 - л. 49, л. 67
- л. 78 от досъдебното производство), характеристична справка (л. 91 от досъдебното
производство), от показанията на
свидетелите на досъдебното производство (л. 50 и л. 51) и от обясненията на обвиняемия на съдебното
следствие за материалното му и семейно положение (на досъдебното производство -
л. 83, в качеството си на обвиняем Г.А.И. заявява, че не помни кога е спиран от
полицаите и не дава обяснения по случая) - приобщени по реда на чл. 283 и чл.
277, ал. 2 от НПК и преценени и по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК.
При постановяване на крайния съдебен акт не се вземат
предвид приложените на досъдебното производство Справка за нарушител / водач
(л. 8 - л. 11, л. 52 - л. 55, л. 86 - л. 89 от досъдебното производство), които
нямат качеството на документи – липсват подпис и печат на издалия ги.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като
обективни, взаимнодопълващи се и кореспондиращи на приобщените по надлежния ред
писмени доказателства, въз основа на чието логическо единство се установява в
цялост гореизложената фактическа обстановка – липсват противоречия, касаещи
обстоятелства по предмета на доказване, годни да разколебаят преценката на Съда
за вината на подсъдимия и участието му в престъплението, за което е привлечен
под наказателна отговорност.
При така установената безспорна
фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият
Г.А.И. осъществява обективните и субективни признаци от състава на
престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК за това, че на 10.11.2015 година в град
Първомай, област Пловдив, без съответното свидетелство за управление управлява
моторно превозно средство лек автомобил „Пежо 406”, с ДК № *в едногодишния срок
от наказването му по административен ред: с Наказателно постановление № 14-1030-008625
/ 05.09.2014 година на Началник сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция на
МВР – Пловдив, влязло в сила на 31.12.2014 година; с Наказателно постановление
№ 14-0464-002356 / 10.03.2015 година на Началник група в отдел „Пътна полиция”
към Столична дирекция на вътрешните работи, влязло в сила на 15.04.2015 година;
с Наказателно постановление № 14-5285-004385 / 03.04.2015 година на Началник
група в отдел „Пътна полиция” към Столична дирекция на вътрешните работи,
влязло в сила на 26.05.2015 година.
Настоящият състав отчита, че действията на подсъдимия
на инкриминираната дата осъществяват и състав на нарушение по чл. 177, ал. 4
във връзка с ал. 1, т. 2, предложение първо от Закона за движение по пътищата,
доколкото разпоредбата на ал. 1, т. 2 от цитирания законов текст освен санкция,
съдържа и императивно правило за поведение: който управлява моторно превозно
средство, след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4 от
Закона за движение по пътищата, се наказва с глоба от 100 до 300 лева, но
когато нарушението по ал. 1, т. 2 е извършено повторно, наказанието е от 300 до
1500 лева (чл. 177, ал. 4), а по смисъла на § 6, т. 33 от Допълнителните
разпоредби на Закона за движение по пътищата „повторно” е нарушението,
извършено в едногодишния срок от влизането в сила на наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид
нарушение.
Противоправността на деянието се изразява в
противоречието му с предписанията на правна норма и съдържа в себе си определено
ниво на обществена опасност, изразяващо се в степента на увреждане или
заплахата с увреждане на правнозащитени права и интереси, а от степента на обществена
опасност зависи дали деянието представлява административно нарушение, предопределящо
и по-малка репресивност с налагане на предвиденото административно наказание,
или покрива състав на престъпление, за което субектът се санкционира по НК.
Формален критерий за разграничаването на двата вида
противоправни деяния е и дали съответното действие или бездействие е отбелязано
в специалната част на НК - щом е посочено там, е квалифицирано като
престъпление.
В конкретния случай деянието на Г.А.И. осъществява
състава на престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, за което е предвидена наказателна
отговорност.
От една страна, е недопустимо за едно и
също деяние, с което се нарушава едновременно наказателна и административна
норма, деецът да носи отделно отговорност и за двете, а наказателната
отговорност поглъща административната (Тълкувателно решение № 51 / 29.12.1978 година
на ОСНК на ВС). Този принцип намира процесуално разрешение в чл. 33 от ЗАНН – не
се образува административнонаказателно производство, когато за деянието е
възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата (ал. 1) и при
констатиране на признаци на извършено престъпление административнонаказателното
производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор (ал.
2).
От друга страна, цялата деятелност на
подсъдимия към инкриминираната дата сочи по-висока степен на обществена
опасност, определяща противоправните му действия на престъпление, заради грубо
неспазване на правилата за движение по пътищата при управление на моторно
превозно средство – към на 10.11.2015 година Г.А.И. има по Закона за движение
по пътищата наложени наказания с един фиш за едно нарушение и с двадесет и осем
наказателни постановления за четиридесет и едно нарушения, като четири пъти
спрямо него са прилагани принудителни административни мерки, а след на 10.11.2015
година е наказван още четири пъти за шест нарушения по Закона за движение по
пътищата и има наложена една принудителна административна мярка.
Отчита се от Съда и че за деянието,
предмет на делото, от Началника на РУ на МВР - Първомай е издадено Наказателно
постановление № 15-0325-000648 / 16.11.2015 година, но
административнонаказателното производство е прекратено на 11.04.2016 година –
документът не е връчван на подсъдимия и липсва налагане на определената санкция,
т.е. не е налице хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 8а от НПК.
От обективна страна с действията си подсъдимият осъществява обективните признаци от състава
на посоченото престъпление, защото на инкриминираната дата управлява моторно
превозно средство без да е правоспособен водач и след като месеци преди това неколкократно
е наказван по административен ред с влязъл в сила акт на компетентния орган за
същото деяние.
От субективна
страна действията на подсъдимия обективират
извършване деянието, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл и с целени и настъпили обществено опасни
последици – той съзнава обществено опасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването на обществено
опасните му последици.
С оглед на така установената правна
квалификация на извършеното от Г.А.И. престъпление Съдът намира, че същият
следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба на основание чл. 78а от НК,
тъй като са налице всички кумулативни предпоставки за приложението на този
законов институт.
Престъплението, извършено от него,
предвижда наказание лишаване от свобода
от
една до три години или глоба от 500 до 1200 лева. Подсъдимият
е пълнолетно лице с чисто съдебно минало (предвид настъпилата реабилитация),
друг път не се е ползвал от привилегията на този законов институт и не е налице
някое от отрицателните условия, посочени в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК.
За да определи размера на глобата, като
отегчаващи отговорността обстоятелства Съдът отчита множеството други нарушения
по Закона за движение по пътищата, сравнително краткия период, изминал от
предишното наказание за същото деяние, наложено по административен ред, и
фактът на последващо неспазване на изискванията на закона, като Г.А.И. продължава
да управлява без възстановена правоспособност и да извършва нарушения на
правилата за движение по пътищата. Като смекчаващи отговорността се отчитат
чистото съдебно минало и семейното и материално положение на лицето – с
непостоянните си доходи като строителен работник на частни начала се грижи за
децата, внуците и жена си, която не работи.
Всички тези обстоятелства, съпоставени
в относителната си тежест и имащи значение за отговорността на подсъдимия, го
характеризират като лице с висока степен на обществена опасност, а обществената
опасност на деянието му е отчетена в предвиденото по закон наказание за този
род престъпления, но като се вземат предвид смекчаващите отговорността
обстоятелства, настоящата инстанция е на мнение, че размерът на наказанието глоба
следва да се определи към средата на посоченото в нормата на чл. 78а, ал. 1
от НК, но под него, а именно 2500 (две хиляди и петстотин) лева.
Това наказание е най-справедливо,
съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на семейното и
имущественото му положение и е в състояние да постигне целите, предвидени в чл.
36 от НК.
Причини за
извършване на деянието - ниска правна
култура и незачитане на установения в страната правов ред - изискванията за
правоспособност на водачите на пътните превозни средства при движение по
пътищата, отворени за обществено ползване.
По изложените съображения, Съдът
постанови решението си.
Районен съдия: (п)
СЗ / АГ
