№ 175
гр. София, 08.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600204 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 440, ал.2 , вр.чл.345, ал.1 от НПК.
Постъпила е въззивна частна жалба от Началника на Затвора
гр.София, срещу определение от 07.02.2022г. постановено по ЧНД
№252/2022г. по описа на СГС, с което е уважена молбата на осъдения Е. К. Б.
за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното
му наказание лишаване от свобода за срок от шест години и шест месеца,
определено в производството по НЧД№5123/2019г. по описа на СГС, в което
е приета за изпълнение присъда от 12.07.2017г. по дело №К217/17г.на
основен съд Велес, Република Северна Македония. В жалбата се твърди, че
съдът бил кредитирал само и единствено положителните елементи от доклада
на инспектор „Социални дейности и възпитателна работа“ Без каквато и да
било конкретност се излагат неподкрепени с никакви аргументи твърдения,
че „съдът не обсъжда и не коментира останалите доказателства по делото“.
Иска се отмяна на определението и оставяне без уважение на
молбата за условно предсрочно освобождаване.
Въз основа на материалите по делото, съобразявайки наведените в
жалбата оплаквания съдът намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.342, ал.1 от НПК и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
Лишеният от свобода Е. К. Б. е постъпил в затвора гр. София на
19.11.2019 год., когато е прието за изпълнение определение от 23.06.2020г.
постановено по НЧД№5123/2019г. по описа на СГС, за приспособяване на
присъда от 12.07.2017г. по дело №К217/17г.на основен съд Велес, Република
Северна Македония, с която му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от шест години и шест месеца при първоначален „строг" режим До
момента на постановяване на обжалваното определение осъденият е изтърпял
фактически от това наказание 4 години 9 месеца и 25 дни. Неизтърпяната
част от наказанието е била в размер на 1 години 3 месеца и 4 дни, тъй като от
работа са му зачетени 5 месеца и 01 ден.
Обективно верни са констатациите на СГС, че е налице първата от
предпоставките по чл. 70, ал.1 НК-изтърпяване на не по-малко от 1/2 от
наложеното наказание. Въззивният съд приема, че е налице и втората
кумулативна предпоставка-достатъчно доказателства за поправяне на
осъдения. Данните от оценката за същия по чл. 155 ЗИНЗС сочат, че рискът
от рецидив е в ниски стойности -27 т., като е променен от първоначално
определения такъв 29 т. При наличните данни правилно
първоинстанционният съд е счел, че е налице втората предпоставка по чл.70,
ал.1 от НК. Видно от изготвения доклад, от постъпването му в затвора
осъденият полага усилия да има добро поведение. Назначен е на работа, не е
наказван. Награждаван е няколко пъти. Видно от доклада осъденият се
включва активно в изпълнението плана на присъдата, показва, че може да
изпълнява поставените цели и задачи и декларира мотивация за промяна на
криминалното си поведение. С оглед на това въззивният съд приема, че е
започнал и протича удовлетворителен с оглед временните резултати и
очертаващите се перспективи процес на поправяне. Безспорно е налице добро
поведение, което по същността си представлява изпълнение на задълженията
на лишения от свобода произтичащи от режимните условия при които е
поставен в пенетенциарното заведение. Наред с това, оценката за риска от
рецидив е намалена и продължава да е в ниски стойности.
С оглед на това въззивният съд намира, че действително осъденият е
дал признаци за поправянето си и са налице доказателства за необратимост на
този процес. Видно е, че престоя му в затвора е бил съпътстван с поведение
дало основание за поощряването му. Налице е положителна промяна в
2
проблемните зони и той като цяло съдейства за изпълнение на поставените
задачи по плана за изпълнение на присъдата, корекционната работа с него е
довела до изграждане на социално приемливи модели на поведение и трайни
нагласи за законосъобразен начин на живот. Твърдението в частната жалба,
че съдът не е отчел, че К. е осъден за първи път, е неоснователно. Всъщност,
в определението не е обсъждан този въпрос, като е отделено внимание на
променената оценката за риск от рецидив и наличните проблемни зони.
Същевременно не е вярно твърдението, че съдът е следвало да обсъди
доказателства, сочещи, е осъденият не се е поправил, тъй като такива
доказателства всъщност няма. Нищо в поведението на осъдения от
постъпването му в пенетенциарното заведение до момента не дава основание
да се приеме, че не е налице втората кумулативна предпоставка за условното
му предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното му наказание.
С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна. Чрез
своето поведение през изминалия период, осъденият е показал, че може да
изпълнява поставени цели и задачи, демонстрирал е мотивация за промяна на
криминалното си поведение, показал е добри трудови навици, както и
позитивно отношение към труда. Включвал се е активно в социалните
дейности за осмисляне на свободното време, настъпилите позитивни промени
са резултат от предприета линия на поведение към осъзнаване на минали
грешки и извличане на поука от тях.
Това дава основание на съда да се приеме, че корекционната работа с
него е довела до изграждане на социално приемливи модели на поведение и
трайни нагласи за законосъобразен начин на живот. Доказателствата за
поправянето на осъдения са категорични и сочат, че молбата му за условно
предсрочно освобождаване е основателна, а констатациите на
първоинстанционния съд в същия смисъл са обосновани.
Въз основа на изложеното съдът приема, че фактическите данни за
начина по който е изтърпявано до момента наказанието наложено на
осъдения са съобразени правилно от първоинстанционния съд, поради което
в атакувания акт е формулиран правилен по съществото си извод, че са
налице предпоставките по чл.70, ал.1 от НК. Законосъобразно молбата за
условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието е
била уважена, с оглед на което обжалваното определение следва да бъде
3
потвърдено. Налице са всички предпоставки да се постанови условно
предсрочно освобождаване на лишения от свобода Е. К. Б. от неизтърпяната
част на наложеното му наказание с остатъка определен от съда към момента
на постановяване на определението. Правилно на основание чл.70, ал.6 от НК
е установен изпитателен срок в размер на същия срок и е постановено
изпълнението на пробационната мярка по чл.42а, ал.2, т.2 от
НК-„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“. Налице е
категорична възможност да бъде продължено наблюдението на поведението
на осъдения при живот на свобода. Именно, за да се обезпечи неговата
постепенна, спокойна и успешна ресоциализация в обществото, през
изпитателния срок и за определения период, следва да се прилага посочената
пробационна мярка.
Общо формулираните оплаквания в частната жалба, по съществото си
представляващи несъгласие с взетото от съда решение за условно предсрочно
освобождаване са неоснователни. Те не кореспондират на данните
съдържащи се в затворническото досие, което еднозначно сочат, че
осъденият е дал доказателства за своето поправяне и може да бъде условно
предсрочно освободен.
Мотивиран така Софийски апелативен съд, V-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 07.02.2022г. постановено
по ЧНД №252/2022г. по описа на СГС, с което е уважена молбата на осъдения
Е. К. Б. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на
наложеното му наказание лишаване от свобода.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4