ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 1866 04.10.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен граждански състав
На: четвърти октомври две
хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
разгледа въззивно гражданско дело номер 1295 по описа за 2019 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на И.Н.П. с постоянен и настоящ адрес ***, подадена чрез
назначения му по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител – адв.Н.И., адрес ***,
офис № 1, против решение № 99/04.06.2019
г., постановено по гр.д.№ 279/2018 г. по описа на РС-Несебър, с което е признато
за установено на основание чл.422 ГПК по отношение на ищеца „Водоснабдяване и ***, ЕИК *********, че ответникът И.Н.П. му дължи сумата от 49.96 лв., представляваща стойността на
доставена, отведена и пречистена вода за периода от 09.07.2013 г. до 12.10.2015
г., с отчетен период по фактура от 26.10.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба – 28.03.2018 г.
до окончателното изплащане на вземането, които суми са присъдени с издадена
Заповед № 542/03.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д.№ 1046/2017 г. по описа на РС-Несебър, както и сумата от 11.84 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 27.11.2015 г. до 26.10.2017 г., като е
отхвърлен иска за лихва над уважения размер до претендирания такъв от 12.88 лв.
С решението И.Н.П. е осъден да заплати на „Водоснабдяване и *** сумата от 883
лв. за заплатени разноски в производството по чл.422 ГПК и 75 лв. за сторените
разноски в заповедното производство.
Във въззивната жалба се изразява
недоволство от постановеното решение в обжалваната част, като счита същото за неправилно
и незаконосъобразно. Счита се за неправилен извода на съда, че между страните е
имало валидна облигационна връзка за целия процесен период, за който се
претендира вземането на ищеца – от 09.07.2013 г. до 12.10.2015 г. В тази връзка
се посочва, че по делото е установено от доказателствата, че към 20.07.2015 г.
имотът, за който е предоставяна услугата от ищеца, е придобит от „Банка Пиреос
България“ АД /Евробанк АД/ на основание Постановление за възлагане на имот,
поради което от този момент за това лице е възникнало задължението за промяна
на партидата, съгласно чл.61, ал.1 от Общите условия за предоставяне на
ВиК-услуги на потребители на ищцовото дружество. Посочва се, че съгласно
представения по делото протокол на ЧСИ Илко Бакалов от 10.09.2015 г., банката е
била въведена във владение на имота и се е ползвала от тази услуга, като
липсата на редовно изписани показания на процесния водомер в този протокол
предполага липса на спор и на налични разлики с отчетените до тогава от ищеца.
Сочи се, че районният съд не е обсъдил възражението на ответника, че ищцовото дружество
не е изпълнило задълженията си да издава ежемесечни фактури на хартиен носител
за дължимите суми, които да му предяви, за да знае той какви количества вода е
изразходвал и каква сума дължи, като по делото не са били представени и
доказателства за спазване на методиката по чл.24 от ОУ за отчитане на процесния
водомер, както и в кой месец от целия период какво точно количество вода е било
потребено. Според въззивника, бездействието на ищеца в тази насока може да се
характеризира като противоправно, тъй като нарушава приетите от самото
дружество Общи условия, в резултат на което периода на отчитане, за който се
претендира плащане е многократно по-голям от заложения в ОУ, което е основание
за отхвърляне на иска. Посочва се също, че поради липсата на доказване от ищеца
в кой точно момент е потребено процесното количество вода, неправилен е извода
на съда за отхвърляне на направеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност на вземанията. Моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Не се
правят доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноските пред
двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия „Водоснабдяване и ***, подаден чрез ю.к.Белев,
в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба, моли се
за нейното отхвърляне и потвърждаване на обжалваното решение като правилно и
законосъобразно.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се установи, че въззивната жалба е депозирана в законоустановения
двуседмичен срок по чл.259 ГПК и от легитимирано лице с правен интерес от
обжалването, поради което е допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе
предвид, че въззивника И.Н.П. се представлява в процеса от назначен особен
представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, който е и подател на въззивната жалба,
а при депозирането й РС-Несебър не е определил възнаграждение на особения
представител, намира, че това следва да бъде сторено от въззивния съд. Съгласно
чл.47, ал.6, изр.2 ГПК, възнаграждението на особения представител се определя
от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът му
може да бъде и под минималния за съответния вид работа, но не по-малко от една
втора от него. В конкретния случай, с оглед ниската фактическа и правна
сложност на спора, БОС намира, че за въззивното
производство на особения представител следва да се определи възнаграждение в размер на 150 лв. на
разноски на въззиваемото дружество, поради което на същото следва да се укаже в
срок до съдебното заседание да представи по делото квитанция за внесен по
сметка на БОС депозит в размер на 150 лв. за възнаграждение на адв.Н.И..
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и отговора, намира, че делото следва да бъде разгледано
в съдебно заседание, поради което и на основание чл.267, ал.1 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 1295/2019
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ответника И.Н.П.и постъпилия
отговор от въззиваемия-ищец „Водоснабдяване и ***.
УКАЗВА на въззиваемото дружество
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД в срок до съдебното заседание ДА ПРЕДСТАВИ по делото квитанция за внесен по сметка на БОС депозит в размер
на 150 лв. за възнаграждение на адв.Н.И.,
назначен за особен представител на въззивника-ответник И.Н.П. по реда на чл.47,
ал.6 ГПК, като указва на въззиваемия, че при неизпълнение ще се предприемат
действия за принудително събиране на сумата.
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение, вкл. да се уведомят и по телефона чрез
процесуалните им представители.
За дадените от съда указания
въззивника да се уведоми чрез процесуалния му представител ю.к.Белев по
телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.