РЕШЕНИЕ№
гр... София, 22.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
.... Софийският градски ... съд ....наказателна ....колегия 16-ти въззивен състав в
публичното заседание на........ двадесет и шести октомври …………………………..…….…
двехиляди и осемнадесета................................................година в състав:
Председател:...... Десислав
Любомиров..............……..
Членове:... …
Христинка Колева.……….........
... Доротея Кехайова..........
...... ........
при секретаря... Радка Георгиева………………………….…….….……… в присъствието на
прокурора......... Албена Тараланска .................................като разгледа докладваното от
………………….... съдия Любомиров.....................въззивно нак.частно дело № 3537 по описа
за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:...................................................................
Производството е по чл.313
и сл. от НПК.
Постъпил е въззивна частна жалба от Ц.В.Ц.,
срещу определение от 18.07.2018г. постановено по НЧД № 11457/2018г по описа на
СРС, с което е
оставена без уважение молбата му за съдебна реабилитация.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на разпореждането. Твърди се, че определението на СРС е
неправилно. Спорния момент в производството бил осъждането по НОХД № 3392/2012
г. на Софийски районен съд, в сила от 26.10.2012. Съдът приел, че
реабилитацията за него може да се случи на 27.10.2018 г., която дата не е
настъпила, но тригодишният срок от изтърпяването на присъдата бил изтекъл на
27.10.2015 г., тъй като с постановяването на тази присъда, тя реално била
изтърпяна. Иска се отмяна на определението и допускане на съдебна реабилитация.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа. Защитникът твърди, че деянието по последната постановена присъда е
извършено през месец януари 2008 г. За нея са били налице условията за
кумулация, въпреки че не е направена такава, но съдът би следвало да приеме, че
е налице реално изтърпяната присъда по НОХД № 1246/2008 г. на СРС. Съгласно
практиката на ВКС, решение № 44 от 2010 г., ВКС приемал, че с налагането на
наказанието, то се явява реално изтърпяно и от там нататък от датата на
постановяването на последния съдебен акт
би следвало да започне да тече 3-годишният срок по чл. 87, ал. 1 от НК, който бил
изтекъл на 26.10.2015 г. Поради тази причина счита, че са налице условията за
допускане на реабилитация и моли въззивният съд да се произнесе със съдебен
акт, с който да уважите жалбата и да постановите съдебна реабилитация.
Прокурорът
счита, че жалбата е неоснователна, с оглед на което определението на СРС като
правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
Въз основа на материалите по делото,
съобразявайки постъпилата жалба съдът намира следното:
Атакуваният съдебен акт
подлежи на въззивен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК.
Въззивният съд, след като провери
изцяло правилността на обжалваното определение констатира следното.
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане в
настоящото производство са законовите предпоставки за постановяване на съдебна
реабилитация по отношение на посочените в молбата осъждания на молителя в хода
на НОХД 1232/2005 г. по описа на PC - Видин, НОХД № 1246/2008 г.
по описа на СРС, НОХД № 2430/2008 г. по описа на СРС, НОХД № 6325/2011 г. по
описа на СРС, НОХД № 18260/2011 г. по описа на СРС, НОХД № 17104/2011 г. по
описа на СРС и НОХД № 3392/2012 г. по описа на СРС. Районният съд е
констатирал, че последното постановено определение за одобряване на
споразумение по НОХД № 3392/2012 г. по описа на СРС е влязло в сила на
26.10.2012 г., като с него е наложено наказание „лишаване от свобода“, чието
изтърпяване е отложено за изпитателен срок от 3 години. Обоснована е
констатацията, че това наказание не е привеждано в изпълнение и срокът за
настъпване на реабилитация на основание чл. 88а, ал. 1 от НК, започва да тече
от изтичане на изпитателния срок, т.е. от 27.10.2015 г. но незаконосъобразно
съдът е приел, че следва да са изтекли 5 години, за да може осъденият да поиска
реабилитация. За да бъде постановена съдебна реабилитация от съда, е необходимо в течение
на три години от изтичане на срока на наложено с присъда или намалено с работа
или помилване наказание, осъдения да не е извършил друго престъпление, наказуемо с
лишаване от свобода или с по - тежко наказание, т. е. срокът е три
годишен. Именно изтичането на този срок, като една от формалните предпоставки
за постановяване на съдебна реабилитация е следвало да бъде предмет на
обсъждане от районния съд, който е бил сезиран с молба по чл.87, ал.1 от НК. Преди изтичане на тригодишният срок по чл. 87, ал. 1 НК осъденият не може да бъде реабилитиран.
С други думи, това е минималният срок, който трябва да изтече и през който
осъденият не трябва да извърши друго престъпление, наказуемо с лишаване от
свобода или с друго по-тежко наказание, и през който да е имал добро поведение.
Неоснователно е твърдението на
защитника, че осъдения Ц. реално е изтърпял всички наложени наказания на
26.10.2012г. и от тази дата започвал да тече 3-годишния срок за допускане на
реабилитация и счита, че условията за това са изпълнени. Всъщност, това е
датата на която е влязло в сила определение за одобряване на споразумение по
НОХД № 3392/2012 г. по описа на СРС. Вярна е
констатацията, че са били налице предпоставките за групиране на наказанията,
наложени в хода на НОХД №18260/2011 г., СРС, НОХД № 17104/2011 г., СРС и НОХД №
3392/2012 г. по описа на СРС. Санкционираните в тези наказателни производства
престъпления се явяват извършени в условията на реална съвкупност по смисъла на
чл. 23, ал. 1
от НК и наложените за тях наказания
подлежат на групиране, макар такова да не е било извършено. Независимо от това
и в съответствие с указанията, дадени с Тълкувателно решение № 54 от 1.VI.1961
г. по н. д. № 34/61 г., ОСНК, за целите на реабилитацията съдът правилно е
счел, че такова групиране е извършено, което не налага
внушавания от защитника извод относно момента на изтърпяване на наказанията.
При трите осъждания е приложен чл.66, ал.1 от НК, като е определен изпитателен
срок с еднаква продължителност-три години. Последно в сила е влязло
определението по НОХД №
3392/2012 г. по описа на СРС. Изпитателния срок е изтекъл на 26.10.2018г. и след
тази дата е започнал да тече срока по чл.87, ал.1 от НК. Към момента на
подаване на молбата, както и към момента на произнасяне от първоинстанционния
съд, три годишния срок не е изтекъл. Той не е изтекъл и към момента на
разглеждане на делото от въззивната инстанция. Във висящото производство могат да се изменят
обстоятелствата по чл. 87, ал. 1 НК, но за да се постанови реабилитация, следва реабилитационният срок
да е
изтекъл преди разглеждане на делото пред въззивния съд. В случая
срока съгласно чл.183, ал.3 от НПК е изтекъл считано от 27.10.2018г. Към
момента на разглеждане на делото от въззивната инстанция първата от
предпоставките по чл.87, ал.1 от НК все още не е била налична. С оглед на това
съдът прима, че молбата за реабилитация е подадена преждевременно, преди изтичане на този
срок, и поради това искането за реабилитация следва да се остави без уважение.
По тези съображения съдът намира, че жалбата е неоснователна.
Не са налице всички формални предпоставки за допускане на съдебна реабилитация,
с оглед на което първоинстанционния съдебен акт следва да бъде потвърден.
Мотивиран така и на основание
чл.436, ал.3 от НПК Софийски градски съд, 16-ти въззивен състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 18.07.2018г. постановено по НЧД № 11457/2018г по описа на СРС
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.