Р Е Ш Е Н
И Е № 2411
гр.Пловдив, 30.06.2015г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХХІІ гр.с., в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди и петнадесета
година, в състав
Председател:
Росица Кюртова
секретар: Величка Грабчева,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело №1656
по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.240, ал.1 и ал.2
и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът “БНП Париба
Пърсънъл Файненс”ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
жк Младост 4, Бизнеспарк София, сгр.14, представлявано от М. Ж. М. Ф., чрез
пълномощника юрк.Д. В., твърди, че на
28.04.2014г. сключил с ответника договор, по силата на който отпуснал на
последния заем в размер 1 000 лв. Страните постигнали договореност ответникът
да погаси задължението за връщане на заетата сума чрез 48 седмични вноски
съгласно погасителен план, като всяка вноска се равнявала на сумата 45 лв. и
включвала главница и добавка, представляваща печалбата на ищеца. Ответникът
изплатил две от вноските и към 23.05.2014г. преустановил плащанията. Съгласно
договора вземането на ищеца ставало предсрочно изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи четири или повече седмични вноски. Твърди, че през
септември 2014г. изпратил на ответника покана за доброволно изпълнение, с което
упражнил правото си да направи вземането предсрочно изискуемо. Поканата била
връчена на адрес, посочен в договора. Ответникът следвало да изплати заема,
увеличен с надбавката, в общ размер 2060 лв., представляващ оставащите 46
неплатени вноски към 13.06.2014г., когато вземането станало изискуемо в пълен
размер, в това число 984,13 лв. главница и 1075,87 лв. – надбавка по чл.3 от договора.
Ответникът дължал и обезщетение за забава в размер 45,07 лв. за периода от
настъпване на предсрочната изискуемост – 13.06.2014г., до 11.11.2014г. За
посочените вземания ищецът подал заявление по чл.410 ГПК, по повод което била
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№16628/2014г. по описа на ПРС, ІV
бр.с. Ответникът подал възражение по чл.414 ГПК, поради което възникнал правен
интерес заявителят да предяви установителен иск относно вземанията си. Въз
основа на изложените обстоятелства, в исковата молба е формулирано искане за
постановяване на съдебно решение, с което да бъде прието за установено по
отношение ответника, че същият дължи на ищеца сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№16628/2014г. по описа на ПРС, ІV
бр.с., включително законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното изплащане. Претендират се съдебни разноски в заповедното и в
исковото производство.
Ответникът А. С. К., ЕГН
**********,***, оспорва исковете. Признава сключването на посочения в исковата
молба договор, както и, че е получила по него сумата 1 000 лв. Възразява, че
при провеждане на преддоговорните преговори с представител на ищеца получила
една информация за договора, но, когато подписала и прочела последния,
разбрала, че същият е с изключително утежняващи условия. Твърди, че погасила с
пощенски запис сумата 100 лв., но преустановила следващите плащания, тъй като
офисът на представителя, с когото подписала договора, бил закрит и не получила
от ищеца указания относно начина за погасяване на остатъка. Възразява, че
договорът за потребителски кредит противоречи на изискванията на Закона за
потребителските кредити, тъй като не бил изготвен разбираемо, в него не било
посочено точното име на потребителя (за презиме вместо С. било посочено С.),
липсвал постоянен адрес, в погасителния план не били посочени отделно
главницата и лихвата в рамките на отделната погасителна вноска, отделните
елементи от договора не били с еднакъв вид и формат и на шрифт не по-малък от
12. Договорът бил неясен и трудно разбираем. Неоснователно и не по установения
ред било направено и самото обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми,
като в тази връзка оспорва да е получавала известие за обявяване на предсрочна
изискуемост и възразява, че същото било изпратено на адрес, различен от
посочения в договора за заем и в предхождащия го формуляр. Не бил спазен чл.6
от договора, указващ реда за комуникация между страните. Възразява още, че предвидената
в договора годишна лихва, както и предвиденият годишен процент на разходите,
накърняват добрите нрави. По изложените съображения моли исковете да се
отхвърлят. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е приет договор
за потребителски паричен кредит CASH-10710481 от 28.04.2014г., сключен между ищцовото
дружество, в качеството на заемодател, и ответника, като заемател, според който
заемодателят предоставя на заемателя сумата 1 000 лв., а последният се
съгласява да върне посочената сума чрез седмични погасителни вноски, които
съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с надбавка, съставляваща
печалба на заемодателя (т.3 от договора). Лихвеният процент по заема е фиксиран
за срока на договора и посочен в поле „лихвен процент“, като същият се равнява
на 194,01 %. Според инкорпорирания в договора погасителен план страните са
уговорили общо 48 погасителни вноски в размер 45 лв., първата с падеж 09.05.2014г.,
а последната с падеж 03.04.2015г. Съгласно т.3 от договора погасителните вноски
се изплащат всяка седмица, не по-късно от определената в погасителния план
дата. Съгласно т.4 в случай, че заемателят не изплати в срок четири или повече седмични
вноски и считано от падежната дата на четвъртата непогасена вноска, вземането
на заемодателя става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително
уговорената надбавка, без да е необходимо изпращане на съобщение от заемодателя
за настъпване на предсрочната изискуемост. Съгласно т.6 всички изявления на
заемодателя, отправени към заемателя, се считат узнати от последния, ако бъдат
доставени на адрес, посочен от него при кандидатстване/усвояване на кредита. В
договора и в попълнен на 26.04.2014г. потребителски формуляр ответницата е
посочила адрес***. От приетото по делото удостоверение за постоянен адрес се
установява, че постоянният й адрес от 20.08.2003г. е ***
Няма спор между страните
за това, че ответникът е получил от ищеца сумата 1 000 лв. по силата на
горепосочения договор, което се установява и от включената в договора разписка,
подписана от нея (л.12), както и, че последната е пристъпила към изпълнение на
задължението си да върне заема според уговорения погасителен план, респективно,
че е погасила първите две и част от третата вноска. Това се установява и от
приложената към исковата молба справка за плащания, изходяща от ищеца и
удостоверяваща неизгодни за него факти. Няма спор между страните, че след
датата 23.05.2014г., когато от ответника е изплатена сума в размер 100 лв.,
други плащания по договора не са постъпили.
От представените от
ищеца удостоверение от куриерска фирма и опис към него, се установява, че на
10.09.2014г. до ответницата е изпратена последна покана за изпълнение на
договора на адрес***, която не е доставена, поради отказ за получаване.
Видно от приложеното ч.гр.д.№16628/2014г.
по описа на ПРС, ІV бр.с., на ищеца е била издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК за исковите суми. В срока по чл.414 ГПК ответникът е възразил срещу
заповедта. В предоставения на ищеца от съда 1-месечен срок за това е подадена
настоящата искова молба.
По делото е разпитан като
свидетел С. Т., от показанията на който се установява, че преди сключване на
договора за заем, ответницата била запозната от представител на ищцовото
дружество с условията за отпускане на кредит в едно кафене. Там им били
показани различните видове заеми с погасителните им планове. Коментирано било
при исканата от ответницата заемна сума какви биха била заемните вноски. Не им
показали примерен договор за заем, а една таблица, в която били показани
различните видове кредити и при всеки от тях какви би била вноската и за какво
време трябва да се върне. Подписването на договора станало по-късно в офис на
дружеството в гр.А. и продължило около 10 минути. Плащането се извършило чрез
пощенски запис до поискване от представителя на ищеца. В един момент този
представител се обадил на ответницата и казал, че не работи вече за компанията,
да очакват обаждане от други хора.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Установителните искове
по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от
своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо
за предмет същите вземания.
Между страните по делото са възникнали правоотношения по договор за
потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК, по отношение на който са субсидиарно приложими
и правилата за заема, уредени в чл.240 и сл. ЗЗД. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът
за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно
чл.10, ал.1 ЗПК (в редакция ДВ, бр.18 от 2010г., в сила от 12.05.2010г.) договорът
за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Изискването
за излагане на клаузите по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12, е въведено с изменението на закона от ДВ, бр.35 от 2014г., в сила от
23.07.2014г., а процесният договор е сключен преди това, ето защо съдът намира,
че последващата редакция на разпоредбата е неприложима в конкретния случай и
възраженията на ответницата, че договорът не е в еднакъв шрифт, формат и
размер, са неоснователни. Следва да се изтъкне още, че правата и задълженията
на страните са изложени по ясен и разбираем начин, както изисква разпоредбата
на чл.11, ал.1 ЗПК, като по своето съдържание договорът отговоря на
изискванията на закона, въведени с нормата на чл.11, ал.1, т.т.1 – 27 ЗПК (в
редакцията им към датата на сключване на договора). В заглавната част на
договора е допусната грешка относно презимето на ответницата, като там тя фигурира
като „С.“ вместо „С.“, но верните й имена са изписани в края при подписите, а
така също и в преддоговорния формуляр. Няма спор, че в договора са посочени
правилни ЕГН и номер на документ за самоличност на лицето, ето защо
идентификацията на заемателя не може да бъде сбъркана. Съгласно чл.22 ЗПК, когато
не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – 12 и т.20,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Изискването за име и
постоянен адрес на заемателя са извън обхвата на тази разпоредба (чл.11, т.3 от
закона), поради което неправилното посочване или пък липсата на посочване не
могат да обосноват нищожност на договора. Ето защо съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника в тази насока. Неоснователни са и
възраженията, че в погасителния план не били посочени отделно главницата и
лихвата в рамките на отделната погасителна вноска и поради това договорът бил
нищожен. Изискване за посочване отделно на главницата и лихвата в рамките на
отделната погасителна вноска е въведено с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, която касае ситуация, в която потребителят погаси предсрочно главницата по
срочен договор за кредит и при която за него се поражда право да получи нов
погасителен план, съдържащ разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата и лихвата, изчислена на базата на лихвения процент.
В тази връзка е и разпоредбата на чл.11, ал.2 ЗПК (редакция към датата на
договора), според която когато се прилага ал.1, т.12, кредиторът предоставя на
потребителя при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент на договора
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи
плащания. От страна на ответника не е доказано, че е приложима посочената
разпоредба, съответно, че заемателят е направил постъпки да извърши предсрочно
погасяване на отпуснатия заем, ето защо възраженията са неоснователни. За
погасителния план при сключване на договора за срочен кредит важат изискванията
в чл.11, ал.1, т.11 от закона, според които погасителния план трябва да съдържа
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, които изисквания в конкретния договор са спазени. Спазено
е изискването по чл.11, т.20 за разясняване правото на потребителя на отказ от
договора, каквото е направено в т.8 от същия.
Относно възраженията за неспазване преддоговорните задължения на
кредитора по чл.5 и чл.6 ЗПК, въведени с писмената защита на ответника, съдът
намира, че в отговора на исковата молба такива възражения не са ясно и
конкретно формулирани. Последните касаят фактите по делото (свързани с
изготвяне на единен европейски формуляр по чл.5, ал.2 ЗПК и поставянето на
видно място в помещенията на ищеца на информация относно предлаганите от него
условия) и се отразяват пряко на разпределената между страните доказателствена
тежест, която трябва да съответства на твърденията и възраженията на страните,
направени в исковата молба и в отговора. Доколкото такива възражения не са
направени в отговора на исковата молба, същите са преклудирани по реда на
чл.133 ГПК, по тях ищецът не е провел защита и не следва да се обсъждат в
решението. Следва все пак да се отбележи, че неспазването на горните изисквания
на закона не влече нищожност на договора, а административнонаказателна
отговорност по чл.45 ЗПК и отговорност по чл.12 ЗЗД, които няма пречка да бъдат
реализирани спрямо ищеца. Освен това, от показанията на разпитания по делото
свидетел се установява, че основните характеристики на предлаганите продукти от
ищеца по смисъла на чл.6 са разяснени на проведената с негов представител
предварителна среща, а последиците в случай на просрочени плащания от страна на
потребителя, уговорени в т.4 от договора, съвпадат с тези по чл.86, ал.1 ЗЗД,
като незнанието на закона не освобождава от отговорност незнаещия го.
По гореизложените причини не следва да се разглеждат и възраженията,
направени едва в писмените бележки на страната, за това, че договорът съдържа
неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.9 и т.15 от Закона за защита на
потребителя. Такива възражения не са направени с отговора на исковата молба и
съдът не е разпределял доказателствена тежест по тях, не е изслушал становище
на ищцовата страна, не е указал на ищеца, например, да докаже, че клаузите са
индивидуални уговорени, в която хипотеза същите не се считат за нищожни по
смисъла на посочения закон.
По делото се установява се, че ищецът е изпълнил задълженията си по
договора, като е предоставил на ответника уговорената заемна сума в размер 1
000 лв., която последният се е задължил
да върне по установения между тях начин – чрез равни седмични погасителни
вноски в срок до 03.04.2015г. Установява се още, че с плащане на сума в размер
100 лв. на 23.05.2014г. от ищцата са погасени първа и втора вноска и част (10
лв.) от третата вноска по договора. Така първата просрочена вноска се явява
тази, дължима на 23.05.2014г., а четвъртата – тази с падеж 13.06.2014г. В т.4
от договора ясно е предвидено, че цялото вземане става изискуемо незабавно, считано
от падежната дата на четвъртата непогасена вноска, без да е необходимо
кредиторът да уведомява длъжника. В тази връзка следва да се отбележи, че
ищецът не е банка по смисъла на Закона за кредитните институции, а заемна институция,
която не извършва банкова дейност. За него не е приложима разпоредбата на
чл.60, ал.2 ЗКИ и не е необходимо предсрочната изискуемост да бъде обявена на
длъжника, за да се счита, че е настъпил падежът на вземането. За това в
настоящата хипотеза не е приложима т.18 от цитираното от ищеца ТР
№4/18.06.2014г. на ВКС, което разисква единствено предсрочната изискуемост по
договор за банков кредит, основавайки се на текста на чл.60, ал.2 ЗКИ, и
възраженията на ищеца в тази насока съдът намира за неоснователни. Считано от
13.06.2014г. всички вземания на ищеца по договора са станали предсрочно
изискуеми. Според погасителния план оставащата главница след пълното погасяване
на първа и втора вноска е 984,13 лв., а със сумата 10 лв. по трета вноска е
погасена единствено част от договорната лихва, включена в третата вноска, по
правилото на чл.76, ал.2 ЗЗД. Следователно искът за установяване на вземане за
главница по договора за заем в размер 984,13 лв. е основателен и следва да се
уважи изцяло. Основателен е и искът за установяване на вземане за мораторно
обезщетение върху посочената сума за периода от 13.06.2014г. до 11.11.2014г.,
тъй като в посочения период ответницата е изпаднала в забава. Съгласно чл.86,
ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. След справка в общодостъпна
програма за изчисляване на законна лихва, извършена на основание чл.162 ГПК,
съдът констатира, че законната лихва върху сумата 984,13 лв. за периода 13.06.2014г.
- 11.11.2014г. се равнява на 41,67 лв., до който размер този иск следва да се
уважи, като се отхвърли за разликата до пълния предявен такъв от 45,07 лв.
Възраженията на ответника, че не й е оказано съдействие от кредитора за
изпълнение на задължението за плащане на заемните вноски, са неоснователни. В
договора не е уговорено местоизпълнение на задължението, следователно приложима
е общата разпоредба на чл.68, б.а) за паричните задължения, които са изпълними
в местожителството на кредитора по времеизпълнението – в случая по седалище и
адрес на управление на ищеца, посочени в договора за потребителски кредит. От
документа на л.41 по делото се установява, че за улеснение на длъжника, на
същия е дадена възможност да предава вноските на кредитен консултант. Това,
обаче, не превръща задължението в търсимо, защото от длъжника зависи дали ще се
свърже и дали ще потърси кредитния консултант за плащане на удобно за него
място. Отделно от това, дори да се приеме, че е налице забава на кредитора,
който не уведомил длъжника за това, че посоченият му кредитен консултант вече
не работи при него, то следва да се приложи разпоредбата на чл.97, ал.1,
изречение второ ЗЗД, според която при забава на кредитора, когато се дължат
пари, същите могат да се оставят за пазене в банка по местоизпълнението.
Уговорената в договора надбавка, представляваща печалба на кредитора,
по своя характер представлява възнаградителна лихва по смисъла на чл.240, ал.2 ЗЗД. Надбавката за целия срок на договора се равнява на сумата 1160 лв.,
представляваща разлика между общата стойност на плащанията и размера на кредита
(л.10). В договора е предвиден годишен лихвен процент в размер 194,01 %, по
отношение на който ответницата прави възражение, че е уговорен в противоречие с
добрите нрави. Съдът намира това възражение за основателно. Съгласно чл.10,
ал.2 ЗЗД лихви могат да се уговарят до размер, определен от МС. Ако уговореният
размер е по-голям, той се намалява по право до този размер. Към датата на
сключване на договора пределен размер на договорната лихва не е установен с
постановление на МС, поради което по отношение клаузите за възнаградителна
лихва действа общото правило по чл.9 ЗЗД досежно свободата на договаряне,
доколкото последното не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите
нрави. С оглед изискването на закона при договаряне между страните да не се
накърняват добрите нрави, следва да се приеме, че именно добрите нрави налагат
максималния размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е
действително. Добрите нрави са критерии за норми за поведение, които се
установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според
вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на
добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически
слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един
субект за облагодетелстване на друг. В съдебната практика се приема, че
максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва
е действително, е, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава.
(В този смисъл решение №906/30.12.2004г. на ВКС по гр.д.№1106/2003г., ІІ г.о.,
решение №378/18.05.2006г. на ВКС, по гр.д.№315/2005г., ІІ г.о., решение
№1270/09.01.2009г. на ВКС по гр.д.№5093/2007г., ІІ г.о. и др.) В случая
договорената между страните годишна лихва над 100 % е в нарушение на добрите
нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва, действаща към
датата на договора. (Към месец април 2014г. основният лихвен процент, определен
от БНБ, е 0,04 %, а законната лихва, определена по реда на ПМС
№100/29.05.2012г. – 10,04 %, съответно трикратният й размер е 30,12%). Това
означава, че клаузите за договорна лихва са нищожни поради накърняване на
добрите нрави и на основание чл.26, ал.4 ЗЗД следва да бъдат заместени от
повелителни норми на закона, като се приеме, че вместо уговорената
възнаградителна лихва между страните се дължи законна лихва за срока на
договора. Законната лихва върху сумата 1 000 лв. за срока на договора – от
28.04.2014г. до 03.04.2015г., се равнява на 94,93 лв., до който размер следва
да се сведат дължимите от ответника възнаградителни лихви, чиято предсрочна
изискуемост е настъпила на 13.06.2014г. Към този момент са погасени част от тях
– със сумата 100 лв., внесени от ответника, са погасени 15,87 лв. от главницата
(1 000 лв. - 984,13 лв.) и 84,13 лв. от договорната лихва, следователно
искът за установяване на вземане за възнаградителна лихва се явява основателен
до размер, равен на разликата между дължимата законна лихва от 94,93 лв. и
погасената такава от 84,13 лв., или за сумата 10,80 лв. До този размер същият
следва да се уважи и да се отхвърли като неоснователен за разликата до пълния
заявен такъв от 1075,87 лв.
При този изход на спора
и с оглед направеното от двете страни искане, на същите следва да се присъдят
разноски на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК по съразмерност. В заповедното
производство ищецът е направил разноски в общ размер 342,10 лв., в това число
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. В исковото производство е
внесена държавна такса в общ размер 107,90 лв. и се претендира юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 300 лв. От общият размер на разноските в
двете производства, равняващ се на 750 лв., по съразмерност в полза на ищеца
следва да се присъдят 369,32 лв. Ответникът е направил и претендира разноски за
адвокатско възнаграждение в размер 400 лв., от които по съразмерност му се
следват 203,03 лв.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение А. С. К., ЕГН **********,***, че същата
дължи на “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс”ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, община Младост, жк Младост 4, Бизнес Парк София, сграда
14, представлявано от М. Ф., сумите, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№16628/2014г. по описа на ПРС, ІV бр.с., както следва: сумата
984,13 лв. (деветстотин осемдесет и
четири лева и 13 ст.) – главница, дължима по договор за потребителски кредит CASH-10710481 от
28.04.2014г., ведно със законна лихва, считано от 25.11.2014г. до окончателното плащане;
сумата 10,80 лв. (десет лева и 80 ст.) – възнаградителна лихва за периода
от 23.05.2014г. до 03.04.2015г.; както и сумата 41,67 лв. (четиридесет и един лева и 67 ст.) – обезщетение за забава
за периода от 13.06.2014г. до 11.11.2014г., като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване
на вземане за възнаградителна лихва за разликата над 10,80 лв. до пълния
претендиран размер от 1 075,87 лв., както и иска за установяване на
вземане за мораторно обезщетение за разликата над 41,67 лв. до 45,07 лв., като
неоснователни.
ОСЪЖДА А. Славейкова К., ЕГН **********,***, да заплати на “БНП
ПАРИБА Пърсънъл Файненс”ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, община Младост, жк Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 14,
представлявано от М. Ф., сумата 369,32 лв.
(триста шестдесет и девет лева и 32 ст.) – деловодни разноски по
съразмерност в производството по ч.гр.д.№16628/2014г. по описа на ПРС, ІV бр.с.
и по гр.д.№1656/2015г. по описа на ПРС, ХХІІ гр.с.
ОСЪЖДА “БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс”ЕАД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр.София, община Младост, жк Младост 4, Бизнес Парк София,
сграда 14, представлявано от М. Ф., да заплати на А. С. К., ЕГН **********,***,
сумата 203,03 лв. (двеста и три лева
и 03 ст.) – деловодни разноски в производството по гр.д.№1656/2015г. по описа на
ПРС, ХХІІ гр.с.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА! ВГ