РЕШЕНИЕ
№ 4813
гр. София, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20231110205631 по описа за 2023 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано въз основа на подадена жалба от „МЕМО ЛОГ“ ЕООД,
представлявано от управителя Г П Ц срещу електронен фиш (ЕФ)
№********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено
от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата (ЗП) на Агенция „Пътна инфраструктура” (А „ПИ“), с което на
основание чл.187а, ал.2, т.3, във вр. с чл.179, ал.3б от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) му е наложена имуществена санкция в размер на 2 500
(две хиляди и петстотин лева) лв. за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от
ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна на ЕФ, като се излага, че същият е неправилен
и незаконосъобразен, а доколкото доставчика на ЕУЕПТ „ДИДЖИТОЛ
СМАРТ ИНФРАСТРУКТУРА“АД не е уведомило жалбоподателя като
собственик/ползвател на процесното ППС относно отстраняване на
техническа нередовност в бордовото устройство, то същото било маловажен
случай, не било посочено кой е извършител на твърдяното нарушение и кака е
установено, че това е жалбоподателя, както и в какво качество се счита за
1
извършител на деянието като собственик или като ползвател, списъкът на
републиканските пътища не съдържа посоченото в ЕФ като място на
нарушение, позовава се на мотиви на съдебни актове, сред които и такъв, в
който се сочи, че към м. септември 2022 г. на път А-6 „Европа“ нямало
километър 50+427, поради което такъв не би следвало да има и десет месеца
по-рано, когато е сочената дата на нарушението, липсвало датата на
съставянето му. Претендират се разноски.
Жалбоподателят се представлява от процесуален представител.
Последният поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на ЕФ по
съображенията, които са изложени в жалбата. Претендират се разноски.
Депозирано е и писмено становище по същество.
За органа издал наказателното постановление не се явява процесуален
представител. Депозирани са писмени бележки по същество.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното:
Съгласно приложена справка собственик на влекач: марка „РЕНО“, модел
„ПРЕМИУМ 450.18 ДХИ“, тип влекач, с ДК № , с техническа допустима
максимална маса 18 000, с обща технически допустима максимална маса на
състава 40 000 е „МЕМО-ЛОГ“ЕООД, със законен представител Г П Ц.
На 16.04.2021 г., в 11:07 часа е установено нарушение с пътно превозно
средство (ППС) – марка „РЕНО“, модел „ПРЕМИУМ 450.18 ДХИ“, тип
влекач, с ДК № , с техническа допустима максимална маса 18 000, брой оси 2,
евро 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима
максимална маса на състава 40 000, в мрежа като за посоченото ППС изцяло
не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал. 1, т.2 от ЗП, тъй като
ППС-то няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването, което е установено с устройство №10182, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
ЗП, намиращо се на път А-6, км. 50+427. Посочено е, че собственикът, на
който е регистрирано ППС/ползвателят е „МЕМО-ЛОГ“ЕООД.
Към ЕФ са приложени статични изображения във вид на снимков
материал, касаещ конкретното ППС с неговата табела с регистрационен
номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото
2
средство – част от системата и установеността му на пътното платно към
посочените дата и час, както и доклад.
Приложен е списък на републиканските пътища, утвърден от Министерски
съвет, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса. Също така
е приложен отчет за пътуванията на процесното ППС на дата 16.04.2021 г.
От наказващия орган е приложено извлечение от електронната система,
съдържащо информация за ППС, с ДК № , карта за местоположението на
СКТ 10182 и извлечение от електронната система, съдържащо информация за
местоположението на СКТ 10182, между 18 и п.в. „Илиянци“, път А-6,
50+427, намаляващ километър.
От писмо на „Диджитол смарт инфраструктура“АД се установява, че
батерията на бордовото устройство на ППС с ДК № е започнало да губи
заряд и да подава светлинни индикации на шофьора на 15.04.2021 г. в 18:01 ч.
и на същата дата в 18:17 ч. устройството се е изключило и е било включено
отново на 16.04.2021 г. в 15:09 ч. Приложена е системна извадка за датата, в
която е направена регистрацията в портала за самообслужване, част от лога за
15.04. и за 16.04.2021 г., установяващо изключването на ОБУ-то по време на
нарушението и принт скрийн от автоматичното съобщение за нарушението.
Съдът цени писмените доказателства като пълни и непротиворечиви,
поради което е безпредметно тяхното обсъждане поотделно.
От така изложената фактическа обстановка, след преценка на доводите и
възраженията на страните и изложените въззивни основания, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния четиринадесетдневен срок
/видно от разписката за получен препис от ЕФ, което е станало на 15.03.2023
г., а жалбата е подадена чрез наказващия орган на 28.03.2023 г./ и от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като по
своята същност е основателна, не само по изложените в нея причини, поради
следното:
Съдът като взе предвид приложимите правни норми и доказателствата по
делото следва да отчете следното:
Съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко
3
установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се
прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените
към тях статични изображения във вид на снимков материал и, представляват
доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на
движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство – част от системата, поради
което се доказва и извършването на нарушението. Видно от изготвения
доклад, плащане не е постъпило за движение по пътя, за който се събират
съответните такси. Извън предмета на доказване е поради какви
обстоятелства такса не е заплатена. Ето защо се приема от настоящия съдебен
състав, че е осъществен съставът на вмененото нарушение. Отговорността на
жалбоподателя е обективна и бездействията на водача, на когото
собственикът е предоставил товарния автомобил, да включи в захранването
устройството, отчитащо движението на автомобила, не са основание за
отпадане на отговорността на санкционираното дружество. Като тези
бездейства се установяват от писмото и приложените към него доказателства
от „Диджитол смарт инфраструктура“АД. Доколкото подведеното под
административнонаказателна отговорност лице е юридическо то се касае за
обективна безвиновна отговорност на същото (чл. 83 ЗАНН). Несъмнено е
установена собствеността върху ППС-то, че е на дружеството-жалбоподател.
Но в хода на административнонаказателното производство се установиха
допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до отмяна на
атакувания ЕФ и се изразяват в следното:
Съгласно чл.102, ал.2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното
превозно средство. При вписан в свидетелството за регистрация ползвател,
задължението се изпълнява от него. В нормата на чл.179, ал.3б от ЗДвП е
предвидено, че собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.
10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса
по чл. 10, ал. 1, т. 2 от същия, включително в резултат на невярно
4
декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, се наказва с глоба в
размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното
превозното средство, ако има такъв, а ако е юридическо лице, се налага
имуществена санкция в размер на 2500 лв. Според чл.10б, ал.3 от ЗП тол
таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно
средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима
максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7 и 9, като
заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена,
да измине определено разстояние между две точки. В случая процесното ППС
отговаря на тези характеристики и за него е важало задължение за
заплащането на ТОЛ такса. Според чл.10, ал.1, т.2 ЗП за преминаване по
платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на
база изминато разстояние: такса за изминато разстояние - тол такса за пътни
превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право
на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от
съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява
въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно
превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на
сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато
разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя
или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното
превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се
определя за всеки отделен път или пътен участък. В нормата на чл.187а, ал.2,
т.3 от ЗДвП е предвидено, че ако собственикът на ППС е юридическо лице
или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно
средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и
заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата му се
налага имуществена санкция по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, която е в размер на
2500 лв.
В настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП,
съгласно която при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в
отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е
управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за
регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от
5
ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е
управлявано от трето лице.
Настоящият съдебен състав приема, че за така вмененото на
жалбоподателя нарушение АПИ няма процесуална възможност да издава
електронни фишове и да се отклонява от общия ред за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на субектите, предвиден в ЗДвП,
респективно в ЗАНН. Процедурата за санкциониране на нарушенията на
чл.179, ал.3б от ЗДвП е предвидена в чл.189е, ал.1 и сл. от същия закон и
задължава да бъдат съставяни актовете за установяване на административни
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, което е вменено в правомощие на
съответните длъжностни лица от службите за контрол по чл. 165, чл. 167, ал.
3 – 3б и чл. 167а от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност, като ал.12 на
същия член предвижда и издаване на наказателни постановления. Горната
процедура е разписана в Закона за административните нарушения и
наказания, уреждащ ангажиране на административнонаказателната
отговорност на лицата, за които това е изрично предвидено в закон. В
отклонение от тази възможност и само при изрично очертана такава е
административнонаказателна отговорност да се търси по друг ред,
включително и облекчен такъв, чрез издаване на електронен фиш. В случая
съдът констатира, че законодателят не е предвидил такъв ред и следователно,
издавайки електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, а не акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) и респективно
наказателно постановление (НП). Предвид което
административнонаказващият орган е допуснал съществено процесуално
нарушение, обуславящо отмяна на атакувания ЕФ. Наказващият орган
навежда аргументи за издаването на ЕФ като се позовава на чл.189ж, ал.1 от
ЗДвП. Нормата предвижда част от нарушенията, свързани със заплащане на
пътни такси, да се санкционират чрез диференцирана процедура, а именно
чрез издаване на ЕФ, но разпоредбата предвижда, че при нарушение по чл.
179, ал. 3 от същия закон, установено и заснето от електронната система по
чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или
6
вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП, размерът на
глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на
електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“. Това е разпоредбата, която предвижда отклонение от
общото правило за протичане на административнонаказателното
производство чрез издаване на АУАН и НП, уреден в ЗАНН, но законодателят
е предвидил изключението за издаване на ЕФ за нарушение на чл.179, ал.3 от
ЗДвП, но не и за такова по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Като това становище,
независимо от разнопосочната съдебна практика, се приема от настоящия
съдебен състав. В разпоредбата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП е предвидено, че по
отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се
прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, но тази норма не предвижда изрично
възможността да бъде издаден ЕФ за нарушение като процесното, която е
така нар. по-облекчена процедура от предвидената в ЗАНН. Недопустимо е
разширително тълкуване, тъй като единствената норма, която урежда такава
възможност е чл.189, ал.1 от ЗДвП и там такава процедура не е предвидена.
Не намира приложение и чл.189, ал.4 от ЗДвП, който урежда издаване на ЕФ
за всички нарушения на ЗДвП, заснети с автоматизирано техническо средство
или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки. В
случая чл.189ж, ал.1 от ЗДвП е специален и предвижда издаването на ЕФ,
заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и липсва
предвидена от законодателя възможност нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП,
какъвто е процесния да се санкционира с ЕФ.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен
фиш следва да бъде отменен като издаден при допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила.
С оглед крайния съдебен акт при поискване се дължат разноски за
жалбоподателя. В конкретния случай процесуалното представителство на
жалбоподателя в производството по делото е осъществено от адвокат, който е
бил надлежно упълномощен и е преупълномощил свой колега, явил се по
делото. На същия е изплатено възнаграждение, съгласно отразеното в
договора за правна защита и съдействие, в размер на 660 лв., с ДДС. Размерът
е съобразен с чл. 18, ал. 2, във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
7
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, където се сочи, че
за сумата при дела от 1000 до 10 000 лв. е 400 лв. плюс 10 % за горницата над
1000 лв., какъвто е и процесния. Процесуален представител на жалбоподателя
се е явил в две съдебни заседания, делото не представлява фактическа и
правна сложност, но са били предоставени голям обем от доказателства,
които са относими към делото, проявена е активност от страна на адвоката,
предвид което и съобразно гореизложеното следва да бъде уважен размера,
съгласно претенцията от 660 лв., с ДДС, колкото е и фактически договореното
и заплатено, за адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд,
която сума следва да бъде възложена на наказващия орган.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш №********** за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с адрес: гр. С, пл.
„М“№, с БУЛСТАТ да заплати на „МЕМО ЛОГ“ ЕООД, с ЕИК , със
седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „П Л“№, вх. „“, офис ,
представлявано от управителя Г П Ц за адвокатско възнаграждение пред
първоинстанционния съд сумата в размер на 660 (шестстотин и шестдесет
лева) лв.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- София град на основанията
предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8