Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 26.03.2021 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, втори въззивен състав в публичното заседание, проведено на десети
март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ ИВАНОВА
при
секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №
143 по описа за
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260049 от 02.11.2020 г.
по гр.д. № 419/2019 г. Ихтиманският районен съд е признал за незаконно и отменил
уволнението на Д.Л.М., извършено със заповед № 197/29.04.2020 г. на управителя
на „Е.П.” ЕООД, осъдил е „Е.П.” ЕООД да заплати на Д.Л.М. сумата 3747,84 лева,
представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа - от 29.04.2020 г. до 29.10.2020 г., като е
отхвърлил иска по чл. 225, ал. 1 от КТ до пълния му предявен размер от 3800
лева; отхвърлил е предявените от Д.Л.М. срещу „Е.П.” ЕООД искове за заплащане
на сумата 1830 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за месеците
януари, февруари и март
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство в частите, с които уволнението на ищцата е признато за незаконно и
ответникът е осъден да й заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ.
Жалбоподателят сочи, че неправилно съдът е приел, че процедурата по уволнение
на ищцата е протекла незаконосъобразно. Сочи, че с издадената втора заповед за
уволнение № 197/29.04.2020 г. не се отменя действието на първата заповед №
180/29.04.2020 г., а просто са връчени две заповеди, защото са били налице две
основания за прекратяване на трудовия договор. В тази връзка навежда довод
прекратяването на трудовия договор настъпва с изтичането на срока на
предизвестието, а заповедта за прекратяване има само констативен характер. Излага се и възражение за допуснато
от първоинстанционния съд нарушение на чл. 146 от ГПК като в доклада по делото
и в хода на производството не е отделил за безспорно ноторно известното
обстоятелството за въведеното в страната със заповед на министъра на
здравеопазването от 13.03.2020 г. извънредно положение, на което ответникът се
е позовал в отговора на исковата молба, с което е ограничил правото на защита
на ответника. В тази връзка сочи, че предвидените законови мерки по време на
извънредното положение, задължаващи
голяма част от работодателите да не допускат служителите си до обектите,
представлява обективна пречка за продължаване трудовото правоотношение между
страните поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, което
поражда правото на работодателя да прекрати трудовия договор на основание чл.
328, ал. 1, т. 12 от КТ. Ищцата е била запозната с извънредната обстановка в
страната, поради което според жалбоподателя, не е било необходимо допълнително
обосноваване на волята на работодятеля за съкращаване на служителите му в
нарочен писмен акт.
В писмения си отговор ответницата по жалба оспорва
въззивната жалба. Поддържа, че твърдението, че са връчени две заповеди
едновременно, е направено за пръв път във въззивната жалба. В отговора на
исковата молба ответникът е твърдял, че е налице основанието за прекратяване на
трудовия договор по чл. 328, ал.1, т. 12 от КТ, и е отправил искане, ако не се
приеме, че трудовото правоотношение е прекратено на това основание, да се
приеме, че същото е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ. Навежда
и довод, че фактът, че „извънредното положение” е известно обстоятелство, не
изключва задължението на работодателя да посочи точно и ясно основанията и да
мотивира съответния акт.
В останалите му части решението не е обжалвано.
За да се произнесе, въззивният съд, съобразявайки
предмета на обжалване, взе предвид следното:
Д.Л.М. е предявила срещу „Е.П.” ЕООД искове
за признаване на незаконността и отмяна на уволнението й, извършено със заповед
№ 180/29.04.2020 г. и заповед № 180/29.04.2020 г. на управителя на ответното
дружество, и за осъждане на ответника да й заплати обезщетение в размер на 3800
лв. за оставането й без работа поради уволнението за периода от 29.04.2020 г.
до 29.10.2020 г.
Ищцата
твърди в исковата молба, че работела при ответника на длъжността „камериерка
хотел” в с. В.. Твърди, че с две заповеди от 29.04.2020 г. на управителя на
ответното дружество трудовото й правоотношение било прекратено. В едната
заповед като основание е посочено чл. 328, ал.1, т. 3 от КТ, а в другата – чл.
328, ал.1, т. 12 от КТ. Твърди, че заповедите не са мотивирани и не може да
разбере кое е основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, поради
това, че се сочат различни основания. Твърди, че не налице нито едното, нито
другото основание. Твърди, че вследствие на уволнението е останала без работа.
С
подадения в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба ответникът
оспорва исковете. Поддържа, че процедурата по прекратяването на трудовото
правоотношение с ищцата е проведена законосъобразно. Твърди, че в началото на
м. март
В
първото по делото съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си адв. А., е
заявила, че не оспорва първата издадена заповед № 180/29.04.2020 г., с която е
прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ,
и оттегля иска си по отношение на тази заповед. Въз основа на това изявление
съдът е прекратил производството в частта относно оспорване на заповед №
180/29.04.2020 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на основание
чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства,
приема за установено
от фактическа страна следното:
Не е спорно между
страните, че по силата на трудов договор № 9/14.09.2015 г., сключен
за неопределено време, ищцата е работела при ответното дружество като е заемала длъжността “камериерка” във Вила „Е.” в с. В..
На 29.03.2020 г. на ищцата е
връчено предизвестие за прекратяване на трудовия й договор на основание чл.
328, ал.1, т. 3 от КТ – поради намаляване на обема на работата, считано от
29.04.2020 г.
Със заповед № 180/29.04.2020 г.
на управителя на ответното дружество трудовото правоотношение с ищцата е
прекратено. В заповедта като основание за прекратяване на трудовия договор е
посочено чл. 328, ал.1, т. 3 от КТ – намаляване на обема на работата. Заповедта
е връчена на ищцата срещу подпис на 29.04.2020 г.
На 29.04.2020 г. е издадена
заповед № 197 /наименувана „коригираща”/ за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал.1, т.12 от КТ – поради обективна
невъзможност за изпълнение на трудовите задължения на работника. Вписано е в
заповедта, че същата е коригираща заповед № 180/29.04.2020 г., и корекцията е в
т. 3, да се чете т. 12. Отразено е, че ищцата е отказала да подпише заповедта,
и отказът е удостоверен с подписа на посочени двама свидетели.
Според заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, размерът на дължимото обезщетение по чл. 225,
ал. 1 от КТ за период от 29.04.2020 г. до 29.10.2020 г. е в размер на 3753,57
лева.
От представената справка от НАП
от 09.10.2010 г. е видно, че след прекратяване на трудовия й договор с
ответника на 29.04.2020 г. ищцата не е сключила други трудови договори. Същото
се установява и от представената трудова книжка на ищцата.
От така установените по делото факти, правните изводи на съда са следните:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 1
от КТ.
В производството по чл. 344, ал.
1 от КТ в тежест на ответника - работодател е да докаже предпоставките за
законосъобразно упражняване на правото му да прекрати договора с оглед
наведените от ищеца конкретни оплаквания и възражения срещу законосъобразността
на уволнението. Работодателят следва
съобразно наведените
от
работника
оспорвания да установи надлежното осъществяване на фактическия състав,
предвиден в приложеното от него основание за прекратяване на трудовоото
правоотношение.
В случая, видно от изложеното в
исковата молба, оспорването на законността на уволнението е основано на възражение,
че ищцата е поставена в невъзможност да разбере на какво основание е прекратено
трудовото й правоотношение поради връчването на две заповеди с посочени в тях
различни основания за прекратяване. Ищцата е въвела и възражение, че и двете
заповеди за прекратяване не са мотивирани, както и че не се осъществило нито
едно от посочените в тях основания. От своя страна ответникът с отговора на
исковата молба е заявил, че трудовото правоотношение е прекратено на основание
чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, а при условията на евентуалност – на основание чл.
328, ал. 1, т. 3 от КТ. С оглед съдържанието на така направените от ищцата оспорвания
и възражението на ответника, и при наличието на две издадени и връчени на
ищцата заповеди за уволнение, преди да се извърши преценка за материалната
законосъобразност на уволнението, следва да се изясни спорния по делото въпрос
за кое от посочените две различни основания работодателят е изявил воля
едностранно да прекрати трудовото правоотношение с ищцата.
Съгласно чл. 328, ал. 1 от КТ,
правото на работодателя за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение
на изчерпателно изброените в разпоредбата основания се упражнява чрез отправяне
на писмено предизвестие до работника в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ – в
случая този срок е 30 дни предвид безсрочния характер на трудовия договор и
липсата на уговорка между страните за по-дълъг срок. При отправено от
работодателя предизвестие конститутивното действие на прекратяването на
трудовото правоотношение настъпва с изтичането на срока на предизвестието, а
издадената заповед има само констативен характер. За да е законосъобразно
уволнението, е необходимо да е налице съответствие между посочените основания
за прекратяването на трудовото правоотношение в предизвестието и в заповедта за
уволнение. Противоречието между тези основания води до незаконност на
уволнението, доколкото за работника не съществува яснота на какво основание
договорът му е бил прекратен, за да защити правата си. Съответствие между
соченото в предизвестието и в заповедта за уволнение основание на
прекратяването на трудовия договор следва да е налице, независимо дали
заповедта е издадена преди или след изтичане на срока на предизвестието. Предвиденият
в чл. 335, ал.1, т. 1 от КТ момент на настъпване на прекратяването на трудовия
договор при отправено предизвестие, а именно с изтичане на срока му, не означава,
че предизвестието е актът на работодателя, с който се прекратява трудовия
договор, и че не е необходимо нарочен писмен акт, обективиращ волята му за
прекратяване на същия. С оглед на това неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че издаването след изтичането на срока на предизвестието на друг
писмен акт от работодателя е без правно значение за вече прекратеното трудово
правоотношение. Неоснователно е и възражението във въззивната жалба за наличие в
случая на две основания за прекратяване на трудовия договор, обективирани в
двете издадени заповеди. Основанията по чл. 328, ал.1 от КТ за едностранно
прекратяване на трудовия договор от работодателя са изчерпателно посочени и
съдържат самостоятелни фактически състави на различни по естеството си безвиновни
основания за прекратяване на трудовото правоотношение, а двете посочени в
заповедите основания по т. 3 и т. 12 на чл. 328, ал. 1 от КТ взаимно се
изключват. С оглед на това в заповедта следва ясно да е изразена волята на
работодателя въз основа на кое точно от така изчерпателно установените в закона
основания да прекрати трудовото правоотношение с работника.
В случая, на ищцата е било
отправено предизвестие за прекратяване на трудовия й договор на основание чл.
328, ал. 1, т. 3 от КТ – поради намаляване на обема на работата, надлежно
връчено на 29.03.2020 г. На 29.04.2020 г. работодателят е издал заповед № 180,
с която е прекратил трудовото правоотношение на посоченото в предизвестието основание
чл. 328, ал.1, т. 3 от КТ. С издадената на същата дата заповед № 197, наречена
„коригираща”, работодателят е прекратил трудовото правоотношение на основание
чл. 328, ал.1, т. 12 от КТ – поради обективна невъзможност за изпълнение на
трудовите задължения на работника, като е посочил, че с нея се коригира горната
заповед, като „корекцията е в т. 3, да се чете т.
На
следващо място, независимо от горния извод за незаконосъобразност на
уволнението поради противоречие между посочените в отправеното до ищцата
писмено предизвестие и заповед № 197/29.04.2020 г., с която съдът по горните
съображения приема, че работодателят е изявил волята си да прекрати трудовото
правоотношение, уволнението е незаконосъобразно и поради това, че посочената
заповед за уволнение е немотивирана. За да е законосъобразно уволнението на основанието,
визирано в чл. 328, ал.1, т. 12 от КТ, е необходимо заповедта за уволнение да е
мотивирана по начин, който дава възможност работникът да разбере в какво се
изразява обективната му невъзможност да изпълнява задълженията си по трудовия
договор. Освен цифровото позоваване на законовата норма и възпроизвеждането на
словесното й съдържание, в заповедта следва изрично да се посочат конкретните
фактически обективни причини, мотивирали волята на работодателя да приеме, че е
невъзможно да се изпълнява трудовия договор от страните. Това изискване за
посочване на конкретно фактическо основание в заповедта да прекратяване на
трудовия договор е в съответствие с принципите за гарантиране и защита правото
на труд и законоустановеност на основанията за уволнение – аргумент от т. 3 на
ТР № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС, което макари да се отнася до съдържанието на
заповедта за уволнение на основанието по чл. 328, ал.1, т. 5 от КТ, съдържа
принципни съображения относно индивидуализирането на волеизявлението на работодателя
за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение при аналогична с
настоящата бланкетна разпоредба, установовяваща основание за такова прекратяване.
В случая, в заповед № 197/29.04.2020 г., с която съдът приема, че работодателят
е обективирал волята си да прекрати едностранно трудовото правоотношение, е
посочено само цифровото законово основание и словесно възпроизвеждане на това
основание – „обективна невъзможност за изпълнение на трудовите задължения от
работника”, но не са изложени фактически твърдения относно причините, довели до
такава обективна невъзможност. Посочената заповед е бланкетна, в нея не са
изложени в нея мотиви за основанието, което е породило правото на работодателя
едностранно да прекрати трудовото правоотношение с работника. Да се приеме, че
в заповедта за уволнение не необходимо да се посочват конкретните
обстоятелства, обуславящи посоченото основание за уволнение, би означавало в
съдебното производство да се установява възникването на факти, които не са
въведени като фактически основания за уволнение в заповедта за прекратяване на
трудовия договор. Заповедта за уволнение като форма на обективиране на волята
на работодателя за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с
работника очертава пределите на доказване в производството по оспорване на
законосъобразността на уволнението. Заповед за уволнение, съдържаща единствено
цифровото и словесно позоваване на конкретната разпоредба от визираните в
закона, без в нея да са посочени конкретните факти, обуславящи съответното
основание за уволнение, би могла да се приеме за редовна и законна, само
работодателят е довел до знанието преди издаването на заповедта на точното основание на уволнението. В случая няма доказателства ищцата да е била
изрично уведомена преди издаването на заповедта за настъпила каквато и да било
обективна промяна, водеща до обективна невъзможност тя да изпълнява трудовите
си задължения. За такова уведомяване не може да се приеме връченото на ищцата
предизвестие, доколкото в него е посочено друго основание - намаляване на обема
на работата, което само по себе си не обуславя пълна невъзможност да се
изпълнява трудовата дейност, за която не наета. Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че предвид ноторно известното обстоятелство за обявеното в страната
извънредно положение на 13.03.2020 г., във връзка с което били предвидени пряко
засягащи дейността на работодателя законови мерки, водещи до невъзможност за
изпълняване на трудовите задължения на ищцата, не е било необходимо
допълнително обосноваване на волята на работодателя в нарочен акт.
Съществуването на каквито и да било общоизвестни обстоятелства не отменя
законовото изискване за мотивиране на заповедта за уволнение чрез посочване на
конкретното фактическо основание на едностранното прекратяване на трудовия
договор. Отделен е въпросът, че в издадените въз основа на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за
преодоляване не последиците /обн. с ДВ от 24.03.2020 г./ заповеди на министъра
на здравеопазването в периода от началото на извънредното положение на 13.03.2020
г. до датата на издаване на заповедта за уволнение на 29.04.2020 г. не се
съдържа забрана за дейността на обектите, предоставящи услуги по хотелско
настаняване. Приетите в резултат на обявеното извънредно положение промени в
КТ, на които се позовава жалбоподателят, предвиждат възможност на работодателя
със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието
или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до
отмяната на извънредното положение, а когато работата на предприятието или на
част от него е преустановена със заповед
на държавен орган, работодателят е длъжен да не допуска работниците и
служителите до работните им места за определения в заповедта период – чл. 120в
/нов, ДВ, бр. 28/2020 г., в сила от 13.03.2020 г./. В случая, дейността на
предприятието на ответника, в рамките на което ищцата е осъществявала трудовата
си функция, не е била преустановена с акт на държавен орган, поради което
въведеното с ал. 2 на посочената разпоредба на КТ задължение на работодателя да не допуска
работниците или служителите до работните им места не намира приложение и
ответникът не може да се позовава на тази разпоредба при преценката за
мотивиране на заповедта за уволнение. Не се твърди, а и не се установява
наличие на издадена от работодателя /респ. и за доведена до знанието на ищцата/
заповед на работодателя за преустановяване работата на предприятието, на част
от него или на отделни работници или служители, поради което липсата на
посочване в уволнителната заповед на конкретното фактическо основание на
уволнението не може да се приеме за преодоляна чрез довеждане до знанието на
ищцата на волята на работодателя по друг начин преди издаването на заповедта за
уволнение.
Отделно от това, за пълнота на изложението
следва да се посочи, че работодателят не е ангажирал и никакви доказателства за
осъществяване както на едното, така и на другото основание за прекратяване на
трудовия договор с ищцата.
С оглед на горното, искът по чл. 344, ал.1, т. 1
от КТ за признаване на процесното уволнение за незаконно и неговата отмяна е
основателен.
С оглед незаконността на
уволнението на ищцата се дължи обезщетение за времето, през което е останала
без работа поради уволнението в размер на брутното му трудово възнаграждение,
но не за повече от 6 месеца – чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ. Установява се, че ищцата не е встъпила в друго трудово
правоотношение в рамките на 6 – месечния срок по чл. 225, ал. 1 от КТ. Видно е от приетото като неоспорено от
страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че размерът на брутното
трудово възнаграждение, получено от ищцата за пълен отработен месец преди
уволнението е 624,64 лв. Общият размер на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ
за 6-месечния срок от датата на уволнението възлиза на сумата 3747,84 лв., за
която сума искът по чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ е основателен.
Поради пълното съвпадане на
изводите на настоящата инстанция с тези на първоинсатнционния съд в обжалваните
му части, решението следва да бъде потвърдено.
С оглед на горното, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Софийски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260049/02.11.2020 г. по гр. д. № 419/2020 г.
на Районен съд – Ихтиман в обжалваните му части.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.