Р Е Ш Е Н И Е № 97/19.5.2022 г.
гр. Ямбол, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският административен съд, пети състав,
в публично заседание на единадесети май две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Ст.Гюмлиева,
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 121 по
описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.107, ал.2 ЗАвтП по жалба на М.П.Ж. с постоянен адрес ***, лично и
в качеството си на управител на "Е. Транс 2013" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Стралджа, п.к.8680, ул.***, чрез адвокат И.П.Ц.,
вписан в *, с личен номер **********, адрес на адвокатска кантора ***, съдебен
адрес *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-1098/23.02.2022 г. издадена от главен инспектор в Регионална дирекция
"Автомобилна Администрация"-гр.Бургас, с която на основание чл.107,
ал. 1 във връзка с чл.106а, ал.1, т.1, буква “а“ и т.4, буква „б“, ал.2, т. 1 и
ал.7 от Закона за автомобилните превози са приложени следните принудителни административни
мерки:
1.По чл.106а, ал.1, т.1,
буква “а“ и ал.2, т.1 във връзка с чл.106а, ал.7 от Закона за автомобилните
превози - спиране от движение на МПС влекач марка * с рег.№А******, собственост
на „Е. транс 2013“ ЕООД до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12
месеца, чрез отнемане на СРМПС № ********* и сваляне и отнемане на табела с
регистрационен номер А******.
2.По чл. 106а, ал.1, т.4.
буква „б“ и ал.2, т.3 от Закона за автомобилните превози - временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС с № ********* на М.П.Ж. - до отстраняване на
нарушението, но не за повече от една година.
С жалбата се претендира да
бъде обявена за нищожна процесната заповед и присъдят
направените по делото разноски, като се твърди че изложените мотиви са неясни,
съответно не отговарят на изискванията за форма по чл.59, ал.2 от АПК, а наред
с това е налице противоречие с материалноправните
разпоредби в степен, изключващо настъпването на правните последици на заповедта,
което отново обуславя нищожността й. В тази насока, се сочи че не става ясно
кой субект е следвало да бъде вписан в регистър към Лиценз на Общността или в
удостоверение за обществен превоз на товари на територията на Република
България, за да се приложат принудителните административни мерки; че мотивите
изцяло не кореспондират с приложимата нормативна уредба; че при настоящата
законова регламентация необходимата материалноправна
предпоставка за налагане на мярката е установяване извършването на обществен
превоз на пътници или товари с моторно превозно средство без удостоверение за
обществен превоз на товари, докато в случая превозът не е извършен срещу
заплащане (или уговорка за такова) и следва да се приеме, че липсва възмездността на предоставената услуга, респ. обществения
характер на превоза, а след като конкретния превоз на товари не е обществен, то
не следва да се прилага каквато и да е принудителна мярка на когото и да е.
В съдебно заседание
жалбоподателите редовно призовани не се явяват и не се представляват, като с
писмена молба се подържа жалбата и направените в нея искания.
В съдебно заседание за ответната
страна се явява А.М., която оспорва жалбата с искане да се потвърди заповедта
като правилна и законосъобразна и присъди юрисконсултско
възнаграждение, т.к. акта е издаден в предвидената от закона писмена форма,
посочено е правното основание, административнонаказващият
орган е действал при условията на обвързана компетентност и при установяване на
такова нарушение е длъжен да издаде заповед за принудителна мярка, като в
случая превозното средство, видно от регистрационния талон и от посочената
категория в акта и в наказателното постановление, е от категория Н3 и
задължително трябва да притежава лиценз на Общността или удостоверение за
обществен превоз, които съображения са подробно развити в приложената писмена
защита.
След цялостна преценка на
събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема
за установена следната фактическа
обстановка:
На 23.02.2022 г. около 15,15 ч. на КПП №3 на Лукойл изход Братово по посока на
движение бензиностанция "Лукойл" инспектор в РД”АА” гр.Бургас е
извършил проверка на влекач марка * с рег.№ А****** от категория N3,
собственост на „Е. транс 2013“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Стралджа, ул.*** и
прикачено към него полуремарке марка „*“ с рег.№*****,
собственост на „Интертранс 90“ ЕООД, ЕИК ********* и е
установил, че М.П.Ж. *** извършва международен превоз на товари с тях. От
направената справка в информационната система на ИА „АА“ се е установило, че
моторното превозно средство не е вписано в регистъра към Лиценз на Общността,
за извършване на обществен международен превоз на товари и, или в удостоверение
за обществен превоз на товари на територията на Република България, за което е
съставен АУАН № 319417 от 23.02.2022 г.
Разпитания като свидетел по
делото актосъставител Р.-инспектор в Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Бургас, отдел „Контрол“ дава
показания, че на 23.02.2022 г. при съвместна акция с КАТ – Бургас, Икономическа
полиция – Бургас, Митница провеждана на КПП № 3 на Лукойл-изход Братово са спрели
за проверка въпросния автомобил, проверили са всички документи, като са
поискали водача да покаже лиценза за това, че извършва превоз от България до
Италия, видно от CMR-то, но той не го е показал. Свидетелят сочи, че е извършил
справка в информационна система на „Автомобилна администрация“ по
регистрационен номер, при която се е оказало, че никъде не е вписан този камион
в лиценз, заради което са свалили номерата и съставили акт на място.
Като доказателства по делото
са приложени копие на международна товарителница /CMR/ № 1010, справка от
информационната система на ИА „АА“ - Лицензи по peг.
№ А******, справка от информационната система на ИА „АА“ - Лицензи по ЕИК *********,
копие от заявление от „Интертранс-логистикс“ ЕООД от
06.12.2021 г. за отписване от лиценз на превозно средство с peг.
№ А******, справка от информационната система на ИА „АА“ – Лицензи,че ППС с peг. № А****** е премахнато на 13.12.2021 г., СРМПС № *********.
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-14-1098/23.02.2022 г. издадена от Главен инспектор в
Регионална дирекция "Автомобилна Администрация" гр.Бургас на
основание чл.107, ал. 1 във връзка с чл.106а, ал.1, т.1, буква “а“ и т.4, буква
„б“, ал.2, т. 1 и ал.7 от Закона за автомобилните превози са приложени следните
принудителни административни мерки:
1.По чл.106а, ал.1, т.1,
буква “а“ и ал.2, т.1 във връзка с чл.106а, ал.7 от Закона за автомобилните
превози - спиране от движение на МПС влекач марка * с рег.№А******, собственост
на „Е. транс 2013“ ЕООД до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12
месеца, чрез отнемане на СРМПС № ********* и сваляне и отнемане на табела с
регистрационен номер А******.
2.По чл. 106а, ал.1, т.4.
буква „б“ и ал.2, т.3 от Закона за автомобилните превози - временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС с № ********* на М.П.Ж. - до отстраняване на
нарушението, но не за повече от една година.
При така изяснената
фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт
съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването,
като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред
Административен съд Ямбол е Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-14-1098/23.02.2022 г. издадена от главен инспектор в
Регионална дирекция "Автомобилна Администрация"-гр.Бургас, с която на
основание чл.107, ал. 1 във връзка с чл.106а, ал.1, т.1, буква “а“ и т.4, буква
„б“, ал.2, т. 1 и ал.7 от Закона за автомобилните превози са приложени следните
принудителни административни мерки:
1.По чл.106а, ал.1, т.1,
буква “а“ и ал.2, т.1 във връзка с чл.106а, ал.7 от Закона за автомобилните
превози - спиране от движение на МПС влекач марка * с рег.№А******, собственост
на „Е. транс 2013“ ЕООД до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12
месеца, чрез отнемане на СРМПС № ********* и сваляне и отнемане на табела с
регистрационен номер А******.
2.По чл. 106а, ал.1, т.4.
буква „б“ и ал.2, т.3 от Закона за автомобилните превози - временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС с № ********* на М.П.Ж. - до отстраняване на
нарушението, но не за повече от една година.
Доколкото жалбата е подадена
след преклузивния срок, то оспорването е единствено и
само по отношение на нейната нищожност, за което не е налице ограничение във
времето, в която насока е и направеното искане.
Ето защо в настоящото
производство е допустимо да се разглеждат само основанията водещи до нищожност
на атакуваните актове, поради което трябва същите да бъдат засегнати от толкова
съществен порок, който да е пречка за пораждане на целените правни последици.
Необходимо е да са налице в
тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а
именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на
административния акт и е основание за отменянето му.
Административноправното законодателство не съдържа
изрично указание за установяване на стабилен критерий за разграничаването на
нищожните и унищожаемите административни актове.
Такъв критерий се извежда от теорията-това е качествено различната степен на
порочност на едните и другите актове, която обуславя и различната по вид
недействителност. За да е законосъобразен един административен акт, той трябва
да отговаря на всички посочени по-горе критерии.
Нарушаването на което и да е
от тези изисквания води до недействителност на административния акт. Дали обаче
актът ще е нищожен или унищожаем, зависи от степента
на порочност. В административното право един и същи порок може да води до
нищожност или до унищожаемост.
При преценката дали един
административен акт е нищожен се преценява основно дали е издаден от
компетентен орган. Изискването за компетентност на определен административен
орган е нормативно признатата способност на този орган да издава определени
актове или да решава определен кръг въпроси. Липсата на който и да е вид
компетентност - материална, териториална или по степен, води до нищожност на
издадения акт.
В действащото българско
законодателство няма легално определение на понятието нищожен административен
акт. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В
зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се
преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се
обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като
незаконосъобразен. Доколкото в Административнопроцесуалния
кодекс не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на
административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия,
че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но
тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е
толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на
административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който
е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването
му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна
привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, следва
да се отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност.
Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на
административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един
порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост.
АПК не съдържа изрична
квалификация на пороците, водещи до нищожност на административните актове.
Единствено разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК указва правомощията, но на съда,
когато прецени, че актът е нищожен поради некомпетентност. В тази връзка, на
първо място, следва да се прецени компетентността на органа, издал процесното разпореждане. Нищожен е актът, който не е
издаден от компетентен орган.
В настоящия случай Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1098/23.02.2022 г. е
издадена от главен инспектор в Регионална дирекция "Автомобилна
Администрация"-гр.Бургас, поради което на основание чл.107 ЗАвтП и Заповед
№ РД-01-553/23.11.2021 г. на Изпълнителния директор на ИА „АА“-гр.София е
постановена от орган, който притежава компетентност в трите й изискуеми аспекта
- материална, териториална и по степен.
Ето защо след като издателя
на административния акт притежава необходимата компетентност не може да се
приеме, че налице нищожност, поради липса на тази предпоставка.
Друг критерий за
разграничаване на нищожността и унищожаемостта на
административните актове се очертава от степента и/или тежестта на допуснатата
незаконосъобразност при издаването на същия. Преценката за незаконосъобразност,
в смисъл на нищожност, е конкретна, в зависимост от тежестта на констатирания
порок, като изключва случаите, когато определени пороци по дефиниция (както при
липсата на компетентност) водят до нищожност на акта. Следва да бъдат преценени
всяко едно от останалите изисквания за законосъобразност на административния
акт, както са регламентирани в нормата на чл.146 от АПК, и в случай че се
констатира нарушение на някое от изискванията, то неговата интензивност и
тежест следва да бъде от такава степен на същественост, която да е достатъчна
да обоснове извод за нищожност.
Порокът във формата е
основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се
приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата е
начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице е необходимо
тя да е предписана от закона. Формата е самостоятелно основание за валидно
действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на
акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента на порока.
Процесния акт е издаден от главен
инспектор в Регионална дирекция "Автомобилна Администрация"-гр.Бургас
при спазване на предвидената в чл.59, ал.2 от АПК форма - в писмен вид и
съдържа: наименование на органа, който го издава; наименование на акта; адресат
на акта; фактически и правни основания за издаване на акта; разпоредителна
част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за
изпълнението; разпореждане относно разноските; пред кой орган и в какъв срок
актът може да се обжалва; дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване
на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от
председателя или от негов заместник.
Следователно не е налице
липса на установената от закона форма, водеща до нищожност на акта на това
основание.
Липсата на фактически
основания е нарушение на чл.59, ал.1 от АПК относно изискването за мотивираност
на административния акт. Неизлагането на мотиви е основание за
незаконосъобразност на административния акт, тъй като мотивирането на
административния акт е изискване за неговата законосъобразност. Липсата на
мотиви, като фактически или правни основания за издаване на акта, във всички
случаи води до унищожаемост на административния акт,
а не до неговата нищожност, защото мотивите не са същинското волеизявление на
административния орган, а обосновка по издаването на административния акт.
При наличието на
волеизявление липсата на мотиви не е основание за нищожност на административния
акт и ако същия е без мотиви, то той е унищожаем, а
не нищожен.
Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за
нищожност също само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса
на волеизявление. Според правната теория нарушението на административнопроизводствените
правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху
съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до
друго решение.
Ето защо наведените от
оспорващия доводи за допуснати процесуални нарушения не водят до извода за
нищожност на атакуваната заповед, след като е безспорно ясно волеизявланието на административния орган.
Поради това в настоящия
случай не се установяват нарушения на административнопроизводствените
правила, които да са основания за нищожност.
На свой ред нарушенията на
материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата
валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт,
който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание на
нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат.
Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата
материално правна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на
възможност, за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до
нищожност на посоченото основание. Следователно, нищожност на административния
акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице, когато напълно
липсват материалноправните предпоставки, визирани в
хипотезата на приложимата материалноправна норма;
когато актът е лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото
съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един
орган. Иначе казано - административният акт е нищожен поради противоречие с
материалния закон тогава, когато разпоредените правни
последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в
правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред.
Само при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до
нищожност на административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост.
Настоящият случай не е от
категорията, при която материалната незаконосъобразност да води до толкова
тежък порок.
Посочени са както материалноправните предпоставки за издаване на акта, така и
приложимите законови норми, поради което и при допуснати нарушения ще е налице
незаконосъобразност, но не и нищожност на въпросната Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД-14-1098/23.02.2022 г. издадена от главен
инспектор в Регионална дирекция "Автомобилна Администрация"-гр.Бургас
и в тази връзка са несъстоятелни доводите, че до нищожност води неправилното
прилагане на материалноправните норми на ЗАвтП.
Посоченото налага извода, че
не е налице противоречие с материалноправни
разпоредби, което по тежестта си да е от степен водеща до нищожност на
постановения и оспорен административен акт, издаден от главен инспектор в
Регионална дирекция "Автомобилна Администрация".
Разгледано самостоятелно несъответствието
с целта на закона или така нареченото превратно упражнение на власт също е
порок, водещ само до незаконосъобразност като правило. Само ако преследваната
цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.
Тук нищожност ще е налице и когато целта на закона не би могла да бъде
постигната с волеизявлението, отразено в административния акт.
Доколкото посочените
предпоставки не са налице, то не може да се приеме, че акта е нищожен и на това
основание.
Ето защо Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1098/23.02.2022 г. издадена
от главен инспектор в Регионална дирекция "Автомобилна Администрация"-гр.Бургас
е постановена от компетентен орган, в съответната форма и на основание
действащите законови разпоредби и не е нищожна, поради което жалбата е
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този изход на делото и
съобразно заявеното искане следва на основание чл.143, ал.3 АПК да бъде осъден
жалбоподателя да заплати на ответната страната направените по делото разноски в
размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, Я А С, пети
административен състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на М.П.Ж. с постоянен адрес ***, лично и в качеството
си на управител на "Е. Транс 2013" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Стралджа, п.к.8680, ул.***, чрез адвокат И.П.Ц., вписан
в *, с личен номер **********, адрес на адвокатска кантора *, ул.***, съдебен
адрес *** с искане да
бъде обявена нищожността на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-1098/23.02.2022 г. издадена от главен инспектор в Регионална дирекция
"Автомобилна Администрация"-гр.Бургас.
ОСЪЖДА М.П.Ж. с постоянен адрес ***,
лично и в качеството си на управител на "Е. Транс 2013" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Стралджа, п.к.8680, ул.***
да заплати на Регионална
дирекция "Автомобилна Администрация"-гр.Бургас
направените по делото разноски в размер
на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не се чете