Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 28. 09. 2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия ГЕНЕВА
гр. д. № 17 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 247, ал. 1 ГПК.
Гражданско дело № 17/2020 г. по
описа на Софийски окръжен съд е приключило с решение № 247 от 27. 07. 2020 г.,
с което е потвърдено обжалваното решение № 155 от 09. 10. 2019 г., постановено
по гр. д. № 213/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Елин Пелин, с което е
признато за установено по отношение на ищцата В.И.Г., че няма парично
задължение към ответника „БТК“ ЕАД – гр. София. С въззивното
решение търговското дружество е осъдено да заплати на въззиваемата
страна – В.Г.И. сумата от 325 лева, представляваща разноски за въззивното производство.
С молба вх. № 5910/13. 08. 2020 г.
от въззивника „БТК“ ЕАД е поискано от съда в
цитираното по-горе въззивно решение да бъде допусната
поправка на очевидна фактическа грешка, касаеща
осъждането на дружеството да заплати сумата за разноски на въззиваемата
страна, предвид обстоятелството, че искане в този смисъл не е правено от същата
страна, както не са представени и доказателства за действително направени
такива. Счита ,че съдът в решението си механично е пренесъл неговото искане,
включвайки го както в мотивите си, така и в диспозитивната
част на решението. Моли съда да отстрани допусната техническа грешка, с изрично
посочване: „ДА НЕ СЕ ЧЕТЕ Осъжда „БТК“ ЕАД да заплати на В.Г.И. сумата 325 лева
съдебни разноски за въззивното производство“.
В срока за отговор на молбата въззиваемата
не е депозирала становище.
Съдът, след като обсъди данните по
делото и доводите на страната, намира следното от фактическа и правна страна:
Молбата е допустима, като подадена
от легитимирана страна. Разгледана по същество е основателна.
Хипотезата на чл. 247 ГПК, за
поправка на очевидна фактическа грешка в акт на съда е налице, когато има
несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в
текста на диспозитива.
В случая в мотивната част на
решението (л. 38) съдът е посочил, че въззивното
дружество, чрез процесуалния си представител, е направил искане, при позитивно
за него решение, за присъждане на направените за въззивното
производство разноски – 25 лева държавна такса и 300 лева юрисконсултско
възнаграждение. Въззивната жалба е оставена без
уважение, поради което и на страната не се дължат разноски за производството.
Съответно такива се следват на насрещната страна, в случай, че е направено
своевременно искане за това и при представени доказателства за действително
направени такива. Такова искане от въззиваемата
страна не е направено нито с отговора на въззивната
жалба, нито в разглеждане на делото в открито съдебно заседание. Не са
приложени и доказателства за това, поради което не следва да ѝ бъдат
присъждани. Очевидно съдът е допуснал грешка като е постановил осъждането на въззивното дружество да заплати разноски на въззиваемата страна, поправима по реда на чл. 247, ал. 4 ГПК, което води до несъответствие между събраните и кредитирани писмени
доказателства по делото и изразената воля на съда с текста в диспозитива на решението.
Ето защо, исканата поправка следва
да бъде допусната, като постанови в диспозитива на решението
„ДА НЕ СЕ ЧЕТЕ абзац 2 – ОСЪЖДА „Б.т.к.““ ЕАД, ЕИК със седалище и адрес на управление ***,
да заплати на В.Г.И. с ЕГН ********** ***, сумата 325 (триста двадесет и пет)
лева съдебни разноски за въззивното производство“.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА
ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в Решение № 247 от 27. 07.
2020 г., абзац 2, постановено по гр. д. № 17. 2020 г. по описа на Софийски
окръжен съд, а именно:
ДА НЕ СЕ
ЧЕТЕ абзац 2 – „ОСЪЖДА „Б.т.к.““ ЕАД, ЕИК със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на В.Г.И. с ЕГН ********** ***, сумата 325
(триста двадесет и пет) лева съдебни разноски за въззивното
производство“.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.