О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 92 21.01.2020г. град Бургас
Бургаски окръжен съд търговски състав
На двадесет
и първи януари Година
две хиляди и двадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Диляна Йорданова
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията търговско дело №474
по описа
за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба, подадена от СБР Несебър АД, ЕИК102835135,
със седалище гр. Несебър, ул. Хан Крум №31, представлявано от професор доктор
Цветан Димитров Гергов, чрез адв. В.К. от САК против Национална здравноосигурителна
каса, Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1407, ул.
,,Кричим“№1, представлявана от управителя д-р Дечо Дечев, с която е предявен
иск за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 638 608 лева,
представляваща стойността на извършено лечение на пациенти за оказана болнична
медицинска помощ по сключен индивидуален договор №021378/19.02.2015г. по
клинични пътеки №№236, 237, 238, 239, 241, 242, 243, 244 и допълнително
споразумение към договора №41 от 13.02.2017г., както и по индивидуален договор
№021378 от 05.05.2017г. по клинични пътеки №№258, 259, 260, 261, 262, 263, 264
и 265, явяваща се реално извършена и отчетена надлимитна дейност, както следва:
23 760 лв. за периода 01.03.2017г.-31.03.2017г., 91 232 лв. за периода
01.04.2017г.-30.04.2017г., 66 990 лв. за периода
01.05.2017г.-31.05.2017г., 69 604 лв. за периода
01.06.2017г.-30.06.2017г., 110 220 лв. за периода
01.07.2017г.-31.07.2017г., 121 592 лв. за периода
01.08.2017г.-31.08.2017г., 84 936 лв. за периода
01.09.2017г.-30.09.2017г., 69 274 лв. за периода
01.10.2017г.-31.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на предявяване на исковата молба - 12.09.2019г.до окончателното й изплащане.
Бургаският
окръжен съд, преди да пристъпи към разглеждане на делото съгласно Глава 32 от
Част Трета на ГПК, следва да извърши предвидената в чл.374 от ГПК подготовка на
делото в настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия,
посочени в този законов текст.
При проверка на допустимостта на предявените
искове съгласно предл. 2 на ал. 1 на чл. 374 от ГПК съдът констатира следното:
Обективно съединените искове, предмет на настоящото дело, са подсъдни на
съдилищата, като е налице правен интерес от предявяването им пред съда, тъй
като се твърди неизпълнение на договорено задължение и този вид нарушение на
граждански субективни материални права не може да се преодолее по друг начин
освен по пътя на принудителното изпълнение. Не са направени от страните
възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда други
факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до
извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни
процесуални предпоставки, водещи до недопустимост на предявените искове. При
това положение предявените искове са допустими.
С оглед на горните констатации по
отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира,
че следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание - на
основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.
Съдът намира, че в настоящото
определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се
произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.
Проект за доклад:
Твърди се в исковата молба, че ищецът
СБР Несебър АД е изпълнител на болнична медицинска помощ на задължително
здравно осигурени лица по клинични
пътеки съгласно сключени индивидуален договор №021378/19.02.2015г. допълнително
споразумение №41 от 13.02.2017г и индивидуален договор №021378 от 05.05.2017г.,
на основание чл.59 от КСО в съответствие с Националния рамков договор. Посочва,
че съгласно договореното, ищецът в
качеството на изпълнител се е задължил да оказва болнична медицинска помощ по
клинични пътеки на здравно осигурени лица, а възложителят- НЗОК- да заплаща
дейностите за оказване на медицинска
помощ ежемесечно и въз основа на фактури и спецификации. Поддържа, че е
изпълнил пълно и точно медицинските дейности по двата договора и е отчел същите
по предвидения в НРД 2015г. и НРД 2017г. начин. Счита, че не се налице
предвидените в чл. 216, ал.1, 2 и 3 НРД 2017г. изключения, при които ответникът
има право да откаже заплащането на дейностите. Ищецът твърди, че е представил
на ответника задължително изискваната отчетна информация в срокове, структура и
формат, определена в Методика за заплащане, Закона за счетоводството, както и в
съответствие със здравните индикатори от МЗ, като е подавал своевременно
ежедневни отчети по електронен път до РЗОК – Бургас. Изнася данни, че в
индивидуалните договори не е предвидено лечебното заведение да прекрати
възложената му дейност след изчерпване на лимита. Заявява, че е осъществил надлимитни
дейности, възлизащи на общо 638 608 лева - стойност на извършено лечение на
пациенти за оказана болнична медицинска помощ по сключен индивидуален договор
№021378/19.02.2015г. по клинични пътеки №№236, 237, 238, 239, 241, 242, 243,
244 и допълнително споразумение към договора №41 от 13.02.2017г., както и по
индивидуален договор №021378 от 05.05.2017г. по клинични пътеки №№258, 259,
260, 261, 262, 263, 264 и 265, явяваща се реално извършена и отчетена
надлимитна дейност, както следва: 23 760 лв. за периода
01.03.2017г.-31.03.2017г., 91 232 лв. за периода 01.04.2017г.-30.04.2017г.,
66 990 лв. за периода 01.05.2017г.-31.05.2017г., 69 604 лв. за
периода 01.06.2017г.-30.06.2017г., 110 220 лв. за периода
01.07.2017г.-31.07.2017г., 121 592 лв. за периода
01.08.2017г.-31.08.2017г., 84 936 лв. за периода
01.09.2017г.-30.09.2017г., 69 274 лв. за периода 01.10.2017г.-31.10.2017г.
Развива доводи за нищожност на клаузите на чл.40, ал.2, ал.3 и чл. 41 от
договорите, определящи максимална стойност на болничната помощ, извършвана от
ищеца, не надвишаваща утвърдения
болничен бюджет, определен от ЗБНЗОК за 2015г. и 2017г., които са в
противоречие с чл. 52, ал. от Конституцията, чл. 35 от ЗЗО и чл.81, ал.2 от Закона за здравето. Освен
това според ищеца договорът не може да съдържа клаузи, по–неизгодни от НРД. Пояснява,
че действащата нормативна уредба в чл.35 от ЗЗО регламентира правото на здравно
осигуреното лице за избор на болнично заведение и лекуващ лекар. Позовава се на
обявяване за противоконституционна на разпоредбата на чл.45, ал. от ЗЗО с
решение №3 от 08.03.2016г. на Конституционния съд, както и на отмяната от ВАС
на Наредба №2 от 25.03.2016г. за определяне на основния пакет от здравни
дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Ищецът счита, че неправилно е бил
лишен от заплащане за възложената му и оказана
от него болнична помощ и имал право на договореното възнаграждение за
оказаното такава. Прилага доказателства.
Претендира разноски.
Правно
основание на исковете: чл. 79 ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ответникът, с отговора на исковата молба, депозиран в преклузивния срок,
оспорва иска, както по допустимост, така и по основателност. По същество оспорва исковете по основание и
размер, като развива подробни съображения и моли да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Оспорва дължимостта на претендираната от ищеца сума, тъй като
същата възлиза над определените
стойности на медицинските дейности в Приложение№2 и чл.4 от ЗБНЗОК за 2015г. Счита,
че не е доказана спешността на извършените хоспитализации и на спазен
лечебно-диагностичен алгоритъм по съответните клинични пътеки. Излага
съображения, че сочените като нищожни клаузи от ищеца са валидни, като
договорът попада под специален режим – чл.59 от ЗЗО, НРД за медицинските
дейности за 2015г. и 2017г., ЗБНЗОК и спрямо него не следва да се прилага ЗЗД. Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
Постъпила е допълнителната искова молба в законовия срок,
с която ищецът допълва искова молба. Моли да бъде безспорно установено в
отношенията на страните тяхната обвързаност от твърдяното в исковата молба
договорно правоотношение. Възразява, че лечебното заведение не може да прекрати
оказването на спешна медицинска помощ след изчерпване на предварителните
дейности. Излага допълнителни правни доводи по същество на спора.
Ответникът с допълнителния
отговор, подаден в преклузивния срок, допълва и пояснява първоначалния си отговор,
като сочи допълнителни правни аргументи по същество на спора. Оспорва, че
сочените в допълнителната искова молба клинични пътеки представляват спешна
помощ съгласно медицинския стандарт по спешна медицина.
Съдът след като извърши служебно проверка по
допустимостта на производството
съобрази, че до приемането на разпоредбата на чл.19а от АПК – ДВ
бр.74/20.09.2016г. съдебната практика безпротиворечиво приемаше, че договорът за оказване на медицинска помощ,
сключен на осн. чл.59 ЗЗО между
болничното заведение и НЗОК като равнопоставени субекти е насочен към постигане на желан от
двете страни резултат, поради което той е облигационен договор и за уреждане на
споровете по него се прилагат нормите на ЗЗД. Без значение за характера на този
договор е обстоятелството, че условията, при които същият се сключва, са
лимитирани от разпоредбите на Националния рамков договор, Закона за бюджета на
НЗОК и ЗЗО / опр.809/26.10.2016г. по т.д. № 862/2016г. на ВКС, І т.о./
С приемането на новата разпоредба
на АПК – ДВ бр.74/20.09.2016г. е въведено понятието „административен договор“,
който се сключва в производство пред административните органи по въпроси от
значим обществен интерес, когато е предвидено в закон. Съгласно чл.128 ал.1 т.3
от АПК, делата по искания за изпълнение
на такъв договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон, са
подведомствени на административните съдилища. Практиката на тези съдилища се
ориентира към разбирането, че страните по сключените между НЗОК/РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ договори не са равнопоставени по отношение на създадените
права и задължения, тъй като при възникването на тези правоотношения НЗОК действа в качеството на административен
орган, а не като субект на гражданското право и има право да извършва проверки, да налага предвидените санкции за
констатираните нарушения на изпълнителя, както и да претендира връщане на
неоснователно получени суми. Изпълнителят на медицинска помощ от своя страна има право да бъде финансиран от НЗОК и е длъжен да се
съобразява с указанията му или да упражни правото си да прекрати едностранно
правоотношението, като понесе и евентуално наложените му до прекратяването
санкции. Ето защо тези договори имат характера на административен договор по
смисъла на чл.19а от АПК.
Не съществува противоречие в разбирането на съдилищата,
че нормата на чл. 19а АПК (ДВ бр.74 / 20.09.2016 г.) няма придадено обратно
действие и като материалноправна по своя характер, урежда възникнали
правоотношения занапред.- определение №4308/06.04.2017г. по адм.д.3580/17г.,
ВАС, VІ отделение, а също определение
от 28.02.2019г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС по гр.д.№4/2019г. Това
разбиране се споделя и от настоящия състав. Тъй като процесният договор е сключен преди влизането в сила на
посочения текст на закона, налага се извода, че чл.19а АПК
не съставлява приложимо право към заварените спорни правоотношения. Поради това
исковата претенция следва да бъде разгледана по общия исков ред от гражданските
съдилища.
Спорът подлежи на разглеждане по реда на чл.365 и
следващи от ГПК „Производство по търговски спорове“, тъй като претендираните
права произтичат от търговска сделка, с оглед търговското качество на ищеца, която
е свързана с упражняваното от него занятие.
По доказателствената тежест
По делото е безспорно в отношенията на
страните и не следва да се доказва наличието на облигационна договорна връзка
между тях.
Ищецът носи тежестта да
установи при условията на пълно доказване, че е
изправна страна по договора, която е изпълнила задълженията
си по същия, както и следва да докаже дължимостта и размера на претендираната сума за главница. Ищецът
следва да установи твърдението си за нищожност на твърдяните договорни клаузи
на соченото от него основание, както и, че оказаната от него медицинска помощ
по посочените в допълнителната искова молба клинични пътеки е спешна. Ответникът
следва да докаже своите възражения, които изключват, погасяват, унищожават или
отлагат спорното материално право.
По изложените съображения, съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ДОПУСКА всички представени от страните при предварителната
размяна на книжа писмени доказателства.
ДОПУСКА двама свидетели на ищеца за първото по делото съдебно
заседание.
ДОПУСКА извършване на съдебно-медицинска експертиза, вещото лице
по която да отговори на въпросите в исковата молба, както и да посочи, по кои
от посочените от ищеца клинични пътеки е оказвана спешна медицинска помощ.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400 лева, вносими от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението, като след внасяне на определения депозит
съдът ще определи вещо лице.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад на делото.
ПРИКАНВА страните към медиация, към постигане на съдебна спогодба
или друг способ за доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 14.02.2020г. от 9,15 часа, за която дата и
час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение,
съдържащо и проект за доклад, на ищеца ведно с препис от допълнителния отговор.
Определението е
окончателно с изключение на частта, в която е оставено без уважение направеното от
ответната страна възражение за подведомственост, в която подлежи на обжалване
пред Апелативен съд- Бургас, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия: