РЕШЕНИЕ
№
...........
гр.
Плевен, 24.09.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното заседание на осемнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от
съдията Банкова гр.дело №6036 по описа за 2018година и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред РС Плевен е депозирана искова молба от „Ч.Е.Б.”
АД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, чрез адв.Р.Д. от
САК, против Д.Т.Г.. В молбата се твърди, че страните
са били в правоотношения по повод доставка на ел.енергия, като за периода 07.04.2017г. – 06.11.2017г. ищецът е доставил такава на
стойност 344,19лева, за което са издадени
съответни фактури, но ответникът не е изпълнил задължението си да заплати
същите. Твърди
се, че облигационни правоотношения с
ответника, които се регулират от Общи условия па договорите за продажба на
електрическа енергия па „Ч.Е.Б.” АД и които са общоизвестнн и са
публикувани в редица издания на
периодичния печат и съгласно чл.98а от Закона за енергетиката обвързват всички
абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемаме от
страна па потребителите. Съгласно тях ищецът е изпълнил задължението си за доставка
па електрическа енергия за процесния период.От своя страна ответникът, не е
изпълнил/а задължението си да заплати доставената ел.енергия по издадени от фактури.Твърди се, че „Ч.Е.Б.”
АД АД е доставчик на електрическа енергия на обособената територия, определена
в Приложение I към Лицензия за доставка па електрическа енергия от доставчик от
последна инстанция № Д-409-17/01.07.2013г. Твърди се, че е доставял до
електроснабден имот, находящ се в ***, с ИТН310226445027. Твърди се, че
задължението е станало изискуемо, тъй като съгласно Общите условия следва да се
заплати консумираната енергия в 10 дневен срок.Съгласно чл.19, ал. 8 от ОУ,
неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от задължението.Твърди
се, че тъй като не е заплатено в срок, е подадено заявление по чл.410 от ГПК и
образувано ч.гр.д.№1789/2018г. по описа на ПлРС.Длъжникът е упражнил правото си
по чл.414, ап.1 от ПК да подаде Възражение в законоустановения срок срещу така
издадената заповед за изпълнение на парично задължение, с което оспорва
вземането на кредитора. В тази връзка е и подадена настоящата ИМ. Ищеца претендира и лихви за
забава върху посочените задължения в общ размер на 14,49лева за периода 15.06.2017г.-28.02.2018г. В заключение моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на „Ч.Е.Б.”АД
***, сумите по издадената заповед по чл.410 от ГПК по ч. гр.д.№1789/2018г. на ПлРС.Претериндират се
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, като признава частично
предявените искове.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становищата на
страните, намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч.гр.д.№1789/2018г. по описа на ПлРС е, че от страна на дружеството като
доставчик на топлинна енергия е подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е
издадена заповед№1184/13.03.2018г. спрямо ответника, както следва: главница
344,19 лева, лихва в размер на 14,49 лева за периода 15.06.2017 г. до
28.02.2018 г. и законната лихва върху главницата от 12.03.2018 г. до
изплащането на вземането, както и сумата 25 лева за внесена държавна такса и 58
лева адвокатско възнаграждение. Вземането произтича от следните обстоятелства:
Дължима сума за ползвана ел. енергия и цена за достъп за периода: 07.04.2017 г.
до 06.11.2017г.
В срок кредиторът е предявил иск за посочените
суми, след указание на съда, тъй като длъжникът не е бил открит.
Спорен по делото е въпросът, дали ответникът е потребител на предоставени
услуги, съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия,
предоставяна ли е ел. енергия от
дружеството – доставчик на ответника за процесния период и изплатено ли е
задължението.
Съгласно
представените Общи условия па
договорите за продажба на електрическа енергия па „Ч.Е.Б.” АД и които са общоизвестнн
и са публикувани в редица издания на
периодичния печат и съгласно чл.98а от Закона за енергетиката обвързват всички
абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемаме от
страна па потребителите. „Ч.Е.Б.” АД АД е доставчик на електрическа енергия на
обособената територия, определена в Приложение I към Лицензия за доставка па
електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Д-409-17/01.07.2013г.
Съгласно представена Заповед №РД-11-189/10.09.2015г. на Кмета на Община Плевен,
ответникът е настанен в общинско жилище за срок от 5 години.Приложена е
служебна бележка от ОП“Жилфонд“, че Д.Г. е във владение на общинския имот от
07.03.2016г., като същата е била необходима за представяне пред ЧЕЗ.Приложени
са заявление от 22.06.2016г. от ответника
до ЧЕЗ за ползване на ел. енергия и декларация от представителя на ОП“Жилфонд за
съгласие правата на потребител да се упражняват от ответника за имот на
ул.Кръстец“–№6, ап.2.Представен е споразумителен протокол от 16.06.2017г. между
страните,
от който е видно, че е определена сумата за плащане за период от
16.06.2017г.-16.10.2017г. Няма
доказателства ответникът да е уведомил ЧЕЗ, че
не е наемател, с оглед представения споразумителен протокол, по силата, на
който е поел задължение.
По делото е допусната СТЕ, като ВЛ посочва , че има открита партида на името на ответника, в
съответствие на нормативната уредба е извършено
отчитанетои еса посочени сумите за процесния период. Назначена е СИЕ,
като ВЛ посочва, че е направило проверка в ОП“Жилфонд“ ,като е установило, че
ответникът се води като наемодател за процесния период и че дължимите суми,
отговарят на претендираните в ИМ, съобразно приложените
фактури.Не установено плащане по тях.
На база на представените доказателства, съдът приема, че е установено по
безспорен начин, че ответника е потребител на ел. енергия за процесния период и
имот и следва да се уважат предявените искове.
При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок
задължението си за предоставените
услуги и с поведението си са станали
причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които
следва да заплати на ищеца, съобразно уважените претенции.Като за разноските по
заповедното производство следва да се присъдят,съобразно предявените и уважени
искове.
Съобразно т. 12 от ТР №
4/2013г., съдът следва да се произнесе и
относно разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с
осъдителен диспозитив, като се присъдят разноските в размер общо 83лв.
Следва да се присъдят и
разноски по настоящето дело, които са общо в размер общо 832лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА на осн. чл. 422
вр. чл. 124 от ГПК по
отношение на ответника Д.Т.Г., ЕГН**********, че ДЪЛЖИ на “Ч.Е.Б.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ***, следните суми: главница 344,19 лева, лихва в размер на 14,49
лева за периода 15.06.2017 г. до 28.02.2018 г. и законната лихва върху
главницата от 12.03.2018 г. до изплащането на вземането, за които суми е издадена Заповед №1184/13.03.2018г. по ч.гр.д.№1789/2018г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на осн чл.78, ал.1 от ГПК, Д.Т.Г., ЕГН**********ДА
ЗАПЛАТИ на “Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ***, сумата общо 832лв.,
направени деловодни разноски, по настоящето дело.
ОСЪЖДА Д.Т.Г., ЕГН**********ДА ЗАПЛАТИ НА “Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:*** ***, сумата
общо от 83лв.- разноски по ч.гр.д.№1789/2018г.
по описа на ПлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на
страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :