Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 95
гр. Пловдив, 07.01.2011г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІІІ-ти гр. състав, в открито заседание на 07.12.2010г., в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
При участието на секретаря Мария Христова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2344 по описа на съда за 2006г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по иск за делба във фазата по извършването.
С постановеното по делото решение №29/14.02.2008г. е допусната делба на следния имот:
- апартамент №, находящ се на етаж, във входа на жилищен блок №, на адрес гр.П, състоящ се от стая и кухня, с площ от 47,78 кв.м, ведно с прилежащото му избено помещение №9, заедно със 7,26% ид.части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж, между следните лица и при следните квоти: за Ш.С.П. – ¾ ид.части и за Г.А.П. – ¼ ид.част.
С оглед одобрената със заповед РД-18-48 от 03.06.2009г. на ИД на АГКК-гр.София кад.карта за гр.Пловдив, процесният имот е индивидуализиран съгласно същата, както следва: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.520.1166.1.8, находящ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.520.1166, с предназначение – жилище, апартамент, с площ по документи:47,78 кв.м, с прилежащи части : изба 9 и 7,26 % общи части.
І . Поделяемост и пазарна оценка:
По делото е назначена СТЕ за определяне справедливата пазарна стойност на допуснатите до делба имоти. Съдът кредитира второто заключение на същата, прието в последното с.з., тъй като е по-актуално. Съгласно същото, пазарната стойност на делбения имот е 37789 лв, като стойността на дяловете на страните е както следва - на Ш.С.П., с квота ¾ ид.части – 28342 лв и на Г.А.П., с квота ¼ ид.част – 9447 лв. От страните не са ангажирани доказателства за поделяемост на делбения имот, като с оглед площта и характеристиките му, същият следва да се приеме за неподеляем.
ІІ. Способ за извършване на делбата
От страна на ответницата Ш.С. е предявена в преклузивния срок претенция за възлагане на делбения имот в неин самостоятелен дял, която е с правна квалификация по чл.288, ал.2 ГПК(отм.), с оглед твърденият й, че иска имотът да й бъде възложен, тъй като съществуващата СИО по отношение на него е прекратена със смъртта на съпруга й, а ответницата няма собствено жилище. При евентуалност, Ш.С. е предявила и претенция за възлагане на имота на основание чл.288, ал.3 ГПК(отм.).
Съдът намира, че мъзлагателната претенция на Ш.С. с правна квалификация по чл.288, ал.2 ГПК(отм.) се явявя основателна и доказана, по следните съображения:
Безспорно се установява от доказателствата по делото, че делбения имот е придобит в режим на СИО от ответницата и съпруга й А А П. чрез покупко-продажба през 1966г. Последният е починал на 02.07.04г., с което СИО е била прекратена и трансформирана в обикновена съсобственост между ответницата и племенникът на съпруга й – ищецът Г.П., в полза на когото А П. извършил универсално завещателно разпореждане, намалено с решението по допускане на делбата до размера на ½ ид.част. Ш.С. поддържа, че не притежава друго жилище, за което е представила и декларация, а от страна на ищецът не са ангажирани доказателства, че същата притежава друг жилищен имот освен процесния.
При това положение, доколкото визираните в чл.288, ал.2 ГПК(отм.) предпоставки за възлагане на имота на ответницата са налице, делбата ще бъде извършена като делбеният имот се възложи в самостоятелен дял на Ш.С.П., а тя уравни дела на Г.П. парично със сумата от 9447 лв, на която се равнява стойността на деля му според заключението, прието в последното по делото с.з., в 6 – месечен срок от влизане на решението за възлагане в сила, заедно със законната лихва от влизане на решението в сила до окончателното плащане. За да придобие имота, ответницата следва да изплати в посочения срок паричното уравнение заедно със законната лихва. В противен случай решението ще се обезсили по право и имотът ще се изнесе на публична продан.
ІІІ. Претенция по сметките на Г.П.
Ищецът е предявил претенция по сметките против ответницата за заплащане на обезщетение за лишаването му от ползване на делбения имот съобразно правата му за периода от 13.01.2005г. до 13.01.2010г. в размер на 2220 лв, ведно със законната лихва от 13.01.2010г. до окончателното изплащане. Твърди, че е посредством нотариална покана, връчена на Ш.П. лично на 07.09.2004г., е поискал същата да му заплаща месечен наем съобразно правата му на собственост, поради това, че е лишен от възможност да го ползва.
Ответницата оспорва претенцията, като твърди, че никога не е препятствала ищецът да ползва имота, както и оспорва да е получавала визираната от ищеца нот.покана. Поддържа и че ищецът е станал собственик на ¼ ид.част от имота едва след влизане в сила на решението по допускане на делбата, с което са установени правата му в съсобствеността по отношение на ответницата.
Претенцията на ищеца е с правна квалификация по чл. 31, ал. 2 ЗС и за да бъде уважена, е необходимо да са налице следните предпоставки: вещта да е съсобствена; ответникът да си служи с нея, а ищецът – не; лишеният от ползването ищец писмено да е поискал от ползващия ответник обезщетение за ползата, от която е лишен.
Съсобствеността между страните е безспорно установена с постановеното в първа фаза на делбата съдебно решение. Неоснователно е възражението на ответницата, че ищецът е станал собственик на ¼ ид.част от имота едва с влизане в сила на решението по допускане на делбата. Видно от представеното с ИМ нотариално завещание от 29.12.2002г., съпругът на ответницата А А П. е завещал на племенника си Г.А.П. цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на смъртта си. Следователно, след откриване на наследството на 02.07.04г., СИО между ответницата й съпруга й е била прекратена, като с оглед извършеното от последния универселно завещателно разпореждане в полза на племенника му, между ищеца и ответницата е възникнала обикновена съсобственост при равни квоти. След влизане в сила на решението по допускане на делбата на 17.07.2009г., с което е уважено възражението на ответницата по чл.30 ЗН и е намалено завещателното разпореждане на съпруга й в полза на племенника му с 1/2, със СПН между страните е установено, че ответницата е собственик на ¾ ид.части от процесния имот, а ищецът – на ¼ ид.част.
Не е спорно по делото, че след смъртта на съпруга на ответницата през 2004г., единствено тя ползва процесния имот. Установява се от представената по делото нот.покана от Г.П. до Ш.П., връчена на последната лично на 07.09.2004г. чрез нотариус Т.К, че ищецът е поискал от ответницата да му заплаща наем от 100 лв месечно, тъй като е лишен от ползването на процесния апартамент, от който е собственик на ½ ид.части. Оспорването на въпросния документ, инициирано от ответницата по редна на чл.154 ГПК, в частта относно подписа на Ш.П., че е получила поканата лично, се явявя недоказано, при тежест за доказването му, лежаща върху оспорващата страна.
При това положение, следва да се приеме за установено, че ищецът е отправил писмена покана до ответницата да му заплаща наем съобразно правото му на собственост от процесния имот, от ползването на който е бил лишен, която е връчена на Ш.П. лично на 07.09.2004г. Не се ангажираха от последната доказателства да е заплащала наем, респ. да е отправил насрещно изявление или да извършила някакви действия по отношение на Г.П., с които да му осигури възможност да ползва съсобствения им имот съобразно правата му. Нещо повече, от показанията на свидетелите на ищцовата страна – св.Л и св.Г, се установява, че ответницата дори открито се е противопоставяла на Г.П. да ползва имота след смъртта на чичо му.
Съгласно заключението на 3-та СТЕ относно пазарния наем за процесния имот, което съдът кредитира, размерът му за периода 13.01.2005г. до 13.01.2010г. е общо 8880 лв.
Следователно, претенция по сметките на Г.П. против Ш.П. за заплащане на обезщетение за лишаването му от ползване на делбения имот съобразно правата му за периода от 13.01.2005г. до 13.01.2010г. в размер на 2220 лв, се явява основателна и доказана, поради което ответницата следва да бъде осъдена да му заплати тази сума, ведно със законната лихва от 13.10.2010г. до окончателното изплащане.
Държавни такси:
Всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВСС държавна такса от 4% върху стойността на дела си, а именно: Ш.С.П., с квота ¾ ид.части на стойност 28342 лв – 1133,68 лв, Г.А.П., с квота ¼ ид.част на стойност 9447 лв – 377,88 лв. Ш.С.П. следва да бъде осъдена да заплати и 88,80 лв държавна такса по сметка на ВСС върху размера на уважената против нея претенция по сметките на ищеца.
По изложените съображения, съдът:
РЕШИ:
ВЪЗЛАГА на основание чл. 288, ал.2 ГПК(отм.) в самостоятелен дял на Ш.С.П., ЕГН:**********, следният недвижим имот:
-апартамент №, находящ се на етаж, във входа на жилищен блок №, на адрес гр.П, състоящ се
от стая и кухня, с площ от 47,78 кв.м, ведно с прилежащото му избено помещение
№9, заедно със 7,26% ид.части от общите части на сградата и отстъпеното право
на строеж, който по одобрената със заповед РД-18-48 от 03.06.2009г. на ИД
на АГКК-гр.София кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.Пловдив
представлява самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 56784.520.1166.1.8, находящ се в сграда №, разположена в
поземлен имот с идентификатор 56784.520.1166, с предназначение – жилище,
апартамент, с площ по документи:47,78 кв.м, с прилежащи части : изба 9 и 7,26 %
общи части.
ОСЪЖДА Ш.С.П., ЕГН:********** да заплати на Г.А.П., ЕГН:********** сумата от 9447 лв, представляваща парично уравнение на дела му, в 6 – месечен срок от влизане на решението за възлагане в сила, заедно със законната лихва от влизане на решението в сила до окончателното плащане, при изпълнение на което Ш.С.П., ЕГН:********** ще придобие дела на Г.А.П., ЕГН:********** и ще стане изключителен собственик на целия имот.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването по реда на чл.154 ГПК(отм.) от страна на Ш.С.П., ЕГН:**********, на представената от Г.А.П., ЕГН:********** нотариална покана от 07.09.2004г., адресирана до Ш.С.П., чрез нотариус Т.К, в частта относно автентичността на подписа на Ш.П. в удостоверяването на нотариус К, че поканата е връчена лично на адресата.
ОСЪЖДА Ш.С.П., ЕГН:********** да заплати на Г.А.П., ЕГН:********** сумата от 2220 лв - обезщетение за личното ползване на имота само от нея за периода от 13.01.2005г – до 13.01.2010г – първо с.з. след допускане на делбата.
ОСЪЖДА всеки от съделителите да заплати по сметка на ВСС държавна такса по иска за делба от 4% върху стойността на дела си, а именно: Ш.С.П.– 1133,68 лв, Г.А.П. – 377,88 лв, а Ш.С.П. - и 88,80 лв държавна такса по сметка на ВСС върху размера на уважената против нея претенция по сметките на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п /Христо Симитчиев/
Вярно с оригинала:
ПА