№ 14958
гр. С, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20241110101723 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба, подадена от Г. В. К., гражданин на Р, срещу АС – С-
град, с адрес: гр. С, ул. ..., с която е предявен иск за следното:
Да се осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 24 300 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за периода от 21.12.2023г. до 10.01.2024г. – датата на
предявяване на иска, настъпили в резултат от действията на съдия - докладчик по адм. д. №
11408/2023 г. по описа на АССГ, III отд., 66 състав, изразяващо се в наричането на ищеца
„изтърпяващ наказание“ в определение № 11360/21.12.2023 г. по адм. д. № 11408/2023 г. по
описа на АССГ, III отд., 66 състав.
В исковата молба се твърди, че в определение № 11360/21.12.2023 г. по адм. д. №
11408/2023 г. по описа на АССГ, III отд., 66 състав, ищецът нееднократно бил наречен
„изтърпяващ наказание“ въпреки, че същият бил подсъдим повече от осем години без да има
постановена присъда. Съдията - докладчик по посоченото дело отказал да предостави на
ищеца преводач, защитник и държавна помощ. Твърди се, че по този начин е нарушен
принципът за невиновност, било налице злоупотреба с право и отказ от правосъдие чрез
нарушаване на основни човешки права и право на Европейския съюз. В резултат на това
ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в оскърбление.
Ответникът АС – С – град, чрез пълномощник, е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск неоснователен и недоказан. Излага се становище, че в
производството по адм. д. № 11408/2023г. по описа на АССГ правото на ефективни правни
средства за защита и на справедлив съдебен процес по отношение на ищеца не е било
нарушено. Делото било разгледано справедливо в разумен срок от независим и
1
безпристрастен съд, предварително създаден със закон. С определение № 11360/21.12.2023г.
съдът освободил ищеца от заплащане на държавна такса. Съдът е приел, че оспорването е
недопустимо, оставил е без разглеждане жалбата на ищеца срещу Заповед № 496/15.11.2023г.
на началника на Затвора гр.С и е прекратил производството по делото. Сочи се, че
решението относно допустимостта на жалбата се взема в закрито заседание, респ. без
участието на жалбоподателя – ищец, поради което не е било необходимо назначаването на
преводач и/или процесуален представител на жалбоподателя. Не оспорва, че в определение
№ 11360/21.12.2023г., постановено по адм. д. № 11408/2023г. по описа на АССГ съдът е
посочил, че ищецът е „изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора С“, но с
определение № 785/23.01.2024г., постановено по същото дело била допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в абзац 2 от мотивите и в абзац 2 от диспозитива на
определение № 11360 от 21.12.2023г. по адм.д. № 11408/2023г. по описа на АССГ, като
вместо „изтърпяващ наказание „лишаване от свобода в затвора С“ е постановено да се чете
„подсъдим, намиращ се в затвора С“. Затова се твърди за наличие на очевидна фактическа
грешка, а не за нарушаване на презумпцията за невиновност. Отделно от това, определение
№ 11360/21.12.2023г. било обявено на официалната страница на АССГ в Интернет със
заличени лични данни, респ. допуснатата явна фактическа грешка не била свързана с ищеца.
Оспорва иска и по размер, като твърди, че размера на претендираното обезщетение не е
доказан, а отделно от това е силно завишен. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
На осн. чл.10, ал.1 от ЗОДОВ като страна в производството по делото е призована и
Прокуратурата на Република България, която чрез прокурор Въжаров изразява становище за
неоснователност на иска.
По искане на ищеца, той е освободен от заплащане на държавна такса по делото, на осн.
чл. 83, ал. 2 от ГПК, въз основа на декларация за материално и гражданско състояние,
поради липса на средства да я заплати.
По отношение на Г. К. е допуснато осъществяване на правна помощ и за негов особен
представител в процеса е назначен адв. К. от САК. В съдебни заседания ищецът Г. К. е
представляван от назначения му процесуален представител, поради невъзможност от лично
явяване в следствие на влошено здравословно състояние, за което сочи ищецът.
Процесуалният представител на ищеца – адв. К. моли съда да уважи иска така, както е
заявен, с правно основание, което произтича от разпоредбата на чл. 2, ал.1, т. 2 от ЗОДОВ.
Счита, че като е наречен „изтърпяващ наказание лишаване от свобода“, на Г. К. са нанесени
морални и емоционални страдания, които пряко са повлияли върху психиката му и с това е
осъществен деликт, даващ право на адекватно обезщетение по ЗОДОВ. Счита, размера на
иска за нормален и такъв, който би репарирал претърпените от ищецът болки и страдания.
Съгласно разпределената от съда доказателствена тежест, ищецът е следвало да докаже:
настъпили неимуществени вреди; незаконосъобразността на акта, действието или
бездействието на държавния орган; причинната връзка между съответния незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на държавния орган и настъпилите вреди.
2
В тежест на ответника е да докаже всички факти и обстоятелства, на които основава
своите искания или възражения.
От събраните по делото писмени доказателства се установи, че Г. В. К. е предявил срещу
АС – С-град иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 2 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в размер на 24 300 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди за периода от 21.12.2023 г. до 10.01.2024 г., настъпили в резултат от
неправомерни действията на съдия-докладчик по адм. д. № 11408/2023 г. по описа на АССГ,
III отд., 66 състав, изразяващи се в наричането на ищеца „изтърпяващ наказание“ в
определение № 11360/21.12.2023 г. по адм. д. № 11408/2023 г. по описа на АССГ, III отд., 66
състав.
Като доказателства по делото съдът е приел сверени копия на: определение №
11360/21.12.2023 г. и определение № 785/23.01.2024 г., двете постановени по адм. д. №
11408/2023 г. по описа на АССГ, III отд., 66 състав и на определение № 4124/18.04.2024 г. по
дело № 2220/2024 г. на АССГ, XVI касационен състав.
От събраните по делото писмени доказателства се установи от фактическа страна, че с
определение № 11360 от 21.12.2023г. по адм. д. № 11408/2023г. по описа на АССГ, този съд
се е произнесъл по жалба на Г. В. К. срещу заповед № 496/15.11.2023 г., издадена от
началникът на затвора в гр. С, с която е наложено дисциплинарно наказание „забрана за
участие в колективни мероприятия във и извън МЛС за срок от 3 /три/ месеца“. С посочения
съдебен акт жалбата е оставена без разглеждане, тъй като наложеното наказание не подлежи
на обжалване по съдебен ред и производството по делото е прекратено. В определение №
11360 от 21.12.2023г. по адм. д. № 11408/2023г. по описа на АССГ, в абзац 2 от мотивите и в
абзац 2 от диспозитива му е посочено, че ищецът е „изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода“ в затвора С“, но с определение № 785/23.01.2024г., постановено по същото дело е
поправена допусната очевидна фактическа грешка в определение № 11360 от 21.12.2023г. по
адм.д. № 11408/2023г. по описа на АССГ, като вместо „изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода в затвора С“ е постановено да се чете „подсъдим, намиращ се в затвора С“. С
определение № 4124/18.04.2024 г. по дело № 2220/2024 г. на АССГ, XVI касационен състав
определение № 11360 от 21.12.2023г. и определение № 785/23.01.2024г. по адм. д. №
11408/2023г. на АССГ са оставени в сила.
При установеното във фактическо отношение, във връзка с доводите на страните съдът
счита предявения иск за неоснователен, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1, т. 2 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при нарушаване
на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията, а именно: на всяко арестувано лице
незабавно да бъдат съобщени на разбираем за него език основанията за арестуването му и
всички обвинения, които му се предявяват; да бъде своевременно изправено пред съдия или
пред длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции, да има
право на гледане на неговото дело в разумен срок или на освобождаване преди гледането на
3
неговото дело в съда; да има право да обжалва законността на неговото задържане в съда,
който е задължен в кратък срок да се произнесе; а в случай, че задържането е неправомерно,
съдът е длъжен да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице.
В разглежданият казус относно законосъобразността на определение № 11360 от
21.12.2023г. по адм. д. № 11408/2023г. по описа на АССГ е налице произнасяне на
оправомощената като контролна касационна инстанция, която като е оставила в сила
обжалвания съдебен акт, е дала отрицателен отговор на въпроса дали при разглеждане на
адм. д. № 11408/2023г. на АС – С град са допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон. В настоящото производство тези въпроси не подлежат на пререшаване.
Правилното приложение на процесуалния и материалния закон изключва осъществена
злоупотреба с право и отказ от правосъдие, както твърди ищецът К.. Той твърди, че
записаното в съдебния акт, „изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – гр. С
нарушава негови основни човешки права и правото на Европейския съюз, но тук следва да
се отбележи, че предмет на разглеждане в определение № 11360/21.12.2023г. не е
процесуалното качество на Г. К. във воденото срещу него дело, а това дали Заповед №
496/15.11.2023г. на началника на Затвора С подлежи на обжалване по съдебен ред. Именно
затова следва да се сподели извода, че действително изписването на „изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора – гр. С е очевидна фактическа грешка, а действителната
воля на съда е била да се посочи, че Заповед № 496/15.11.2023г. на началника на Затвора С се
обжалва от „подсъдим, намиращ се в затвора С“. Не е налице нарушение на презумпцията за
невиновност, тъй като в определение № 11360/21.12.2023г. предмет на разглеждане не е
правното положение на Г. К. в затвора, а заповедта, която той обжалва.
За пълнота на мотивите трябва да се отбележи, че в искането си до съда ищецът Г. К. сочи
по-широк кръг от обстоятелства, с които не е съгласен и според него са незаконосъобразни, а
именно: това, че към м. януари 2024 г. „е подсъдим повече от осем години и осем месеца без
присъда“ и др., но тези оплаквания не могат да бъдат разгледани по настоящото дело, което
се отнася до производството по адм. д. № 11408/2023 г. по описа на АССГ, III отд., 66
състав.
При горните съображения, предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответникът претендира разноски, но такива не се дължат.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от Г. В. К., гражданин на Р, понастоящем в
Затвора – С срещу АС – С-град, с адрес: гр. С, ул. ..., на осн. чл. 2, ал.1, т. 2 от ЗОДОВ, за
осъждане на АС – С-град да заплати на Г. В. К. сума в размер на 24 300 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за периода от 21.12.2023г. до 10.01.2024г. – датата на
исковата молба, настъпили в резултат от действията на съдия - докладчик по адм. д. №
11408/2023 г. по описа на АССГ, III отд., 66 състав, изразяващи се в наричането на ищеца
4
„изтърпяващ наказание“ в определение № 11360/21.12.2023 г. по адм. д. № 11408/2023 г. по
описа на АССГ, III отд., 66 състав.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5