Р Е Ш Е Н И Е №581
гр.Русе, 22.07.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
Районен съд, единадесети наказателен състав, в публично заседание на двадесет
и първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен
съдия: Александър Станчев
при секретаря Юлия Острева и в присъствието на прокурора ……………………..
като разгледа
докладваното от съдията АН Дело №
1162/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :
Производството е образувано по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба срещу наказателно постановление № 499616/16.03.2020г.,
издадено от Началник на отдел „ОД“ ТД – НАП- Варна, против ”ВИХКАМ”ООД, с ЕИК/Булстат
*********, представлявано от К.П.Т., с ЕГН-**********, с което за нарушение на
чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 600 лв., на основание чл.185, ал.2,
вр. с ал.1 от ЗДДС.
Жалбата е процесуално допустима и е подадена в
установения от закона 7-дневен срок. В жалбата се посочва, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и се моли съдът да го отмени.
Жалбоподателят е редовно призован, явява се лично
представляващия наказаното ю.л., който поддържа жалбата.
За ТД – НАП- Варна, редовно призовани, не изпращат
представител.
Русенска районна прокуратура не релевират становище.
Съдът, след като се запозна с писмените и гласни
доказателства установи следната фактическа обстановка:
На 25.11.2019г. била извършена проверка от служители
на НАП, на търговски обект-кафе-бар, находящ се в гр.Русе, ул.”Рига“№35,
експлоатиран и стопанисван от ”ВИХКАМ”ООД, с ЕИК/Булстат *********,
представлявано от К.П.Т., с ЕГН-**********. При проверката е установено че е
налице работещо фискално устройство в търговския обект /ЕКАПФ/. В хода на
проверката административните служители установили, че извън случаите на
извършени продажби не е регистрирана всяка промяна на касовата наличност в
регистрираното и работещо фискално устройство, чрез операциите “служебно
въведени” или “служебно изведени”, като нарушението не е довело до неотразяване
на приходи за процесната дата – 28.03.2017г. Разчетената касова наличност по
монтираното и работещо фискално устройство била 238,80лв., а фактическата
касова наличност в търговския обект била сумата от 301,80 лева, като се
формираната положителна разлика от 63,00
лв. която според представляващия ю.л.- жалбоподател се формирала като разлика
от първоначалната сума с която започвал работа обекта /100лв./ и заплатена сума
на търговски доставчик на стоки от ЕКАПФ на обекта през деня. За извършената
проверка е съставен Протокол за
извършена проверка № 0383536/25.11.2019г., въз основа на него - АУАН № F529134/28.11.2019г., а в последствие е издадено и атакуваното
наказателно постановление.
Посочената фактическа обстановка се установява от
събраните по настоящото съдебно производство доказателства.
При така очертаната
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е основателна.
Наказателното постановление е издадено против
търговеца - жалбоподател, за това, че на 25.11.2019г. не е изпълнил
задължението си извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на
касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата/ на ФУ, чрез операцията „служебно въведени“ или „служебно изведени“
суми, като нарушението не е довело до неотразяване на приходи, съставляващо
нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Нарушението
е квалифицирано правилно, както словесно, така и цифрово. Напълно ясно е лицето
в какво е обвинено и за какво нарушение е наказано.
След като не е спазил задължението си да отбележи
всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата/ на ФУ, жалбоподателят е нарушил императивна законова
норма, но в случая наказващият орган не е преценил в достатъчна степен дали не
се касае за “маловажен случай”, а си е позволил бланкетно и немотивирано да
коментира чл.28 от ЗАНН, което е довело до нарушаване на чл.53, ал.1 от ЗАНН.
По делото става ясно, че на датата на констатиране на
нарушението - 25.11.2019г., ю.л. жалбоподателя имало отчетени няколко продажби на
стойност 238,80 лв. с ДДС, като остатъка от парите в ЕКАПФ - в размер на 63,00 лв.
са били останали от начален за деня оборот на търговския обект /100лв./, след
закупуване на хранителни стоки за обекта от доставчик - в размер на около 40 лв.
Налице е най-леката наказуема форма на виновно бездействие съгласно чл.185,
ал.2, изр.2 от ЗДДС, а именно, че бездействието на жалбоподателя не е довело до
неотразяване на приходи, с които да е ощетен държавния бюджет от неплатени
данъчни ставки. Освен това е очевидно, че се касае за малък данъчен субект с
минимален стокооборот, т.к. работници в него са единствено 3 лица и управителя
на заведението. Неотразената като изведена сума чрез функция „служебно
изведени/ е в размер на 63,00лв. в повече /сума, която е близо 10 пъти по-голяма
от наложената административна санкция в размер на 600,00лв./, което нарушение
не води до неотразяване на приходи. Установи се, че от нарушението, обективно
не са настъпили каквито и да са неблагоприятни вредни последици, било
установено за първи път и липсват доказателства за други нарушения освен от
този вид, а и на каквито и да са други такива касаещи данъчното
законодателство, не са причинени вреди на фиска.
Съгласно чл.28 от ЗАНН за “маловажни случаи” на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При извършване на преценка дали са налице
основанията на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно
закона, като отграничи
“маловажните” случаи на административни
нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН. Съгласно чл.93, т.9 от НК
“маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Налагането
на санкция не следва да се приема като самоцел на ЗАНН, тъй като е
регламентирана възможност да не се налага наказание като се предупреди
нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде
санкциониран. Разпоредбите на чл.6, чл.12, чл.27 и чл.28 от ЗАНН дават повод да
се приеме, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда
индивидуално. Липсата на такъв подход би означавало, че данъчното
законодателство изключва прилагането на чл.28 от ЗАНН. Такова изключение не е
установено в ЗДДС.
В заключение настоящият състав намира за необходимо да
отбележи, че от събраните по делото доказателства категорично се установява, че
извършеното административно нарушение за неспазване на задължението по ЗДДС се
явява явно несъразмерно с наложената санкция, макар и в рамките на нейния краен
минимум. Налице е ниска степен на обществена опасност на деянието, явяващо се
инцидентен случай и без вредоносни последици.
С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че се
касае за маловажен случай, при който наказващият орган на основание чл.28 от ЗАНН
е следвало да не наложи наказание, а да предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. По този начин целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН
биха се постигнали в по-голяма степен, отколкото с издаването на обжалваното
наказателно постановление.
Неправилно е да се приеме, че нарушението е формално и
при него не може да има маловажен случай, каквито мотиви се е опитал да изложи
АНО в мотивите си при издаване на НП. Той не е маловажен, защото единствено липсват
или са незначителни вредните последици, а защото са налице други смекчаващи
обстоятелства /посочени по-горе/, при наличието на които случаят представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, респ. на
чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС.
Неприлагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е
довело до незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което
същото следва да се отмени.
По гореизложените мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 499616/16.03.2020г., издадено от Началник на отдел „ОД“ ТД –
НАП- Варна, против ”ВИХКАМ”ООД, с ЕИК/Булстат *********, представлявано от К.П.Т.,
с ЕГН-**********, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“
в размер на 600 лв., на основание чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен
съд – Русе в 14-дневен срок от получаване на известието, че решението е
изготвено.
Районен съдия :