Решение по дело №62/2024 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 151
Дата: 29 март 2024 г. (в сила от 29 март 2024 г.)
Съдия: Катя Николова Гердова
Дело: 20241400500062
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. Враца, 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело №
20241400500062 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното дело е образувано въз основа на въззивна жалба вх.№ 9193/07.12.2023г. от
адв.М. М., пълномощник на В. В. Ф., ЕГН **********, от с.***, обл.Враца, ***, със
съдебен адресат: *** срещу Решение № 548/28.11.2023г. по гр.д.№ 676/2023г. по описа на
Районен съд- Козлодуй.
В жалбата се инвокира оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради
постановяването му в нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на
първоинстанционното решение, с което е признато за установено на основание чл.422 ГПК,
че В. В. Ф., ЕГН ********** от с.***, общ.Козлодуй, *** дължи на „Сити Кеш” ООД, ЕИК
*** вземането присъдено в заповедно производство по частно гражданско дело № 131/2023г.
по описа на Районен съд Козлодуй за главница 963.09 лева дължима по договор за паричен
заем № 593978/18.11.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
на 06.02.2023г. до окончателното изплащане, възнаградителна лихва в размер на 132.83 лева
за периода от 18.11.2021г. до 18.11.2022г. и лихва за забава в размер на 83.65 лева за периода
от 01.07.2022г. до 01.01.2023г.
Със същото решение В. В. Ф. е осъдена на разноски в исковото и в заповедното
производство.
Счита, че първоинстанционния съд е направил погрешен извод, че предоставените от
ответницата платежни бележки били по друг договор за заем с друг номер.
От тези преводни нареждания по делото при внимателен прочит е видно, че
1
ответницата е посочила като основание „погасяване на заем **********“, като тези цифри
били нейното ЕГН, а не номера на договора.
Съдът бил допуснал ССчЕ и определил депозит за вещо лице, който не бил внесен от
ищеца и същата била заличена. Счита, че съдът е решил делото, без да е изяснил
фактическата обстановка по делото, при положение, че ответницата била заплатила
главницата и лихва, видно от приложените платежни документи.
Поради тази причина желае въззивния съд да допусне ССчЕ, като вещото лице
отговори на поставените въпроси, при депозит определен от съда и платим от въззивницата
Ф..
В жалбата се навеждат твърдения, че процесния договор за паричен заем е сключен в
нарушение на чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК, тъй като не е посочен годишен процент на разходите
по кредита и общата сума, която потребителят дължи, поради което води до нищожност на
целия договор за паричен заем.
С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се заобикаля разпоредбата на
чл.19,ал.4 от ЗПК.
Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи за неустойка в размера на
ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение. Посоченият в договора размер на ГПР, не е реално прилагания в
отношенията между страните и представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла
на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите.
В жалбата се развиват подробни правни съображения в подкрепа на твърдението за
нищожност на договора за паричен заем сключен между страните, на основание чл.22 от
ЗПК.
В жалбата се заявява искане обжалваното решение да бъде отменено, като неправилно
и незаконосъобразно. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна „Сити Кеш“ ООД, чрез процесуален представител юрисконсулт
Л. В. е подала писмен отговор вх.№ 439/22.01.2024г., в който оспорва въззивната жалба,
като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
В отговора се посочва, че съдът правилно достигал до правния извод за сключен
договор за паричен заем между страните по делото и на ответника е предоставена сума в
размер на 1200,00 лв. Правилно приел, че искът следва да се уважи за незаплатената чиста
стойност на кредита, която се равнява на сумата от 963,09 лв., след приспадане на сумата от
236,91 лв., ведно със законната лихва върху главница, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 06.02.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Твърди, че договорът е валиден и сключен съгласно изискванията на ЗПК, като
неоснователни са твърденията на въззивницата за неговата недействителност излагайки
подробни съображения в тази насока.
Развива обстойни правни съждения относно твърдението на насрещната страна за
недействителност на договора, поради нарушение изискването за размер на договорната
лихва. Сочи, че в случая предоставеният заем е необезпечен, поради което няма ограничение
2
в размера на възнаградителната лихва, която страните могат да уговорят в полза на
кредитора.
В случая лихвата е 35.04 %, а ГПР е 48.41 %, което е в рамките на закона.
Въззиваемата страна претендира разноски за тази инстанция в размер на 360,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение и не заявява доказателствени искания.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба,
настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и
отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 ГПК.
При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата
молба на ищеца.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав
обсъди събраните пред районния съд доказателства поотделно и в тяхната пълнота,
във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното от
фактическа страна:
Районен съд-Козлодуй е бил сезиран със заявление на „Сити Кеш” ООД, ЕИК *** чрез
пълномощник юрисконсулт С. К., с което се иска да бъде издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК против В. В. Ф., ЕГН ********** от с.***, общ.Козлодуй, ***, за
следните суми: 963.09 лева представляваща неплатена главница по договор за паричен заем
№ 593978/18.11.2021г., 132,83 лв. представляваща възнаградителна лихва за периода от
18.11.2021г. до 18.11.2022г., 83,65 лв. мораторна лихва за периода от 01.07.2022г. до
01.01.2023г., 730,18 лв. договорна неустойка за периода от 18.11.2021г. до 18.11.2022г.,
182,61 лв. неустойка за забава за периода от 19.08.2022г. до изплащане на задължението,
105,00 лв. разходи за събиране на вземането, поради забава на плащане за периода от
27.12.2021г. до 01.01.2023г.
Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д.№ 131/2023г. по описа на РС-Козлодуй,
по което заповедният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.410 ГПК № 56/06.02.2023г. в полза на „Сити Кеш” ООД, за част от
сумите, посочени в заявлението, както и за сумата 23,59 лв.държавна такса и сумата 26,84
лв. юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане № 110/06.02.2023г. по ч.гр.д. № 131/2023г. по описа на КРС е
отхвърлено на основание чл.411,ал.2, т.2 и т.3 от ГПК заявлението на „Сити Кеш“ ООД в
частта за претендиращите възнаграждения, както следва: 730,18 лв. договорна неустойка за
периода от 18.11.2021г. до 18.11.2022г., 182,61 лв. неустойка за забава за периода от
19.08.2022г. до изплащане на задължението и 105,00 лв. разходи за събиране на вземането
поради забава на плащане за периода от 27.12.2021г. до 01.01.2023г. и претендираното
юрисконсултско възнаграждение за сумата над 26,84 лв. до претендиращия размер от 260,00
лв. и държавна такса за сумата над 23,59 лв. до претендиращия размер от 43,95 лв.
3
Разпореждането в тази част не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Препис от заповедта е връчен лично на длъжника В. В. Ф. на 22.03.2023г. и в срока по
чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от същата против издадената заповед за
изпълнение.
След дадени указания, заявителят в срока по чл.415, ал.4 ГПК е предявил
установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
В исковата молба се твърди, че на 18.11.2021г. между страните бил сключен договор за
паричен заем № 593978 при следните параметри: сума на кредита – 1200,00 лв., срок на
кредита - 12 месеца, размер на вноската – 3х40,05 лв. и 9х156,56 лв., годишен процент на
разходите – 48,41%, годишен лихвен процент – 40,05 %, при обезпечение:
поръчител/банкова гаранция и общо задължение по кредита – 1529,19 лв.
Според изложеното в исковата молба, неразделна част от договора за заем са общи
условия, с които ответницата е предварително запозната, като на същата е представен и
Стандартен европейски формуляр.
Твърди се, че в заемателят не изпълнил задълженията по договора и не е заплатил
дължимите суми по заема.
Според ищеца, ответницата продължава да дължи сума в общ размер от 1179,57 лв.,
включваща: главница в размер на 963.09 лева дължима по договор за паричен заем №
593978/18.11.2021г., възнаградителна лихва в размер на 132.83 лева за периода от
18.11.2021г. до 18.11.2022г. и лихва за забава в размер на 83.65 лева за периода от
01.07.2022г. до 01.01.2023г., което поражда за него интерес от търсене на защита на правата
си по съдебен ред.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата В. Ф., чрез пълномощника й
адв.М. М., с който се оспорват исковете, като неоснователни и недоказани. Ответницата
признава, че е сключила с ищеца договор за потребителски кредит, но навежда доводи, че
договорът е нищожен, поради противоречие с императивни разпоредби от ЗПК - чл.22 вр.чл.
11, ал. 1, т. 9 и т.10, както и поради противоречие с добрите нрави, поради което счита, че
дължи връщане само на чистата стойност на усвоения кредит.
Твърди, че в договора са посочени само процентните стойности на ГПР, но не и по
какъв начин е формиран същия и кои точно разходи са включени.
В отговора се навеждат и доводи, че уговорената възнаградителна лихва надвишава
повече от три пъти законната, което е в противоречие с добрите нрави според трайно
установената практика на ВКС.
Посочва се, че недействителността на тази клауза обуславя недействителност на целия
договор, тъй като не са налице предпоставките на чл.26, ал.4 ЗЗД.
Желае да бъде отхвърлен изцяло иска и претендира разноски.
При така подадените искова молба и отговор, с обжалваното решение РС-Козлодуй е
признал за установено на основание чл.422 ГПК, че В. В. Ф., ЕГН ********** от с.***,
общ.Козлодуй, *** дължи на „Сити Кеш” ООД, ЕИК *** вземането присъдено в заповедно
производство по частно гражданско дело № 131/2023г. по описа на Районен съд Козлодуй за
главница 963.09 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението на
4
06.02.2023г. до окончателното изплащане, възнаградителна лихва в размер на 132.83 лева за
периода от 18.11.2021г. до 18.11.2022г. и лихва за забава в размер на 83.65 лева за периода
от 01.07.2022г. до 01.01.2023г. по договор за паричен заем с № 593978 от 18.11.2021г.
Със същото решение осъдил В. В. Ф. да заплати на „Сити Кеш” ООД, разноски в
заповедното и исковото производство.
Приел е за безспорно, че страните по делото са обвързани от валидно облигационно
правоотношение по силата на договор за паричен заем с № 593978 от 18.11.2021г.,
съдържащ необходимите реквизити на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, а именно размер на
лихвения процент и годишен процент на разходите.
Съдът посочил, че не е налице нарушение на някое от императивните изисквания
посочени в чл. 22 от ЗПК, даващи основание за приложение на чл. 23 от ЗПК и поради това
ответницата в качеството на заемател следва да върне на ищеца дадената в заем сума за
главница, уговорената възнаградителна лихва и лихва за забава.
Първоинстанционния съд в решението си е посочил, че уговореният в договора ГПР от
48.41% не надхвърля максималния законов размер по член 19, ал. 4 от ЗПК- пет кратния
размер на законната лихва по просрочени задължения. Също така договорения лихвен
процент в размер на 40,05% за възнаградителната лихва, не надвишава 4 пъти законната
лихва, тъй като в ЗПК няма предвидени разпоредби, уреждащи максималния размер на
възнаградителната лихва. Същата съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК съставлява част от общите
разходи по кредита, които се включват в ГПР.
Констатирайки обаче, че плащанията, които ответницата е извършила, чрез прилагане
на 5 бр.платежни нареждания, съдът приел, че са различни от процесния договор за заем с №
593978, тъй като в тях е записан заем ********** и не доказват възражението, че
ответницата е изпълнила задължението си.
При тези мотиви районния съд е уважил исковите претенции на ищеца.
Пред въззивната инстанция е допусната и изслушана ССчЕ, чието заключение не е
оспорено от страните и възприето от съда, като обективно и обосновано.
Експерта в заключението си е посочил, че Ф. е извършила плащане в общ размер на
1284,00 лв. по договор за паричен заем с № 593978 от 18.11.2021г. към „Сити Кеш“ ООД по
банкова сметка на дружество и на посочените в заключението дати. С тази сума са погасени
следните компоненти по договора: 30,00 лв. такси, 196,36 лв. погасени вноски по лихви,
820,73 лв. погасени вноски по неустойки и 236,91 лв. част от главницата.
Съгласно счетоводните записвания на „Сити Кеш“ ООД ответницата е останала
задължена по процесния договор за паричен заем със следните суми: 963.09 лв. главница и
132.83 лв. договорна лихва.
Ф. няма други сключени договори за заеми с ищцовото дружество. Уговорената
възнаградителна лихва за периода от м.11.2021г. до м.09.2022г. в размер на 40,05%
надвишава 4 пъти законната лихва за забава, за м.10.2022г. го надвишава 3,82 пъти, а за
м.11.2022г. надвишава 3,78 пъти законната лихва.
При включена неустойка в ГПР от 1602,81 лв. съгласно процесният договор за заем, то
действителния ГПР би бил 161%.
5
Експерта е посочил, че при изчисляване на ГПР по договора, в него не са включени
разходите за заплащане на предвидената в договора неустойка за предоставяне на
обезпечение, в резултат на което ГПР не съответства на действителния такъв, определен в
чл.19, ал.1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Според оплакванията във въззивната жалба, спорен между страните е останал въпросът
за съответствието на сключения между страните договор за потребителски кредит с
изискванията на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК.
Съгласно посочената законова разпоредба, която има императивен характер, договорът
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по
кредита изразява общите разходи на кредита за потребителя, настоящи и бъдещи / лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и
дължимите на посредниците за сключването на договора /, изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит. Дефиницията по § 1, т. 1 не съдържа изчерпателно изброяване на
конкретните разходи, които се включват в общия разход по кредита. Те са формулирани
общо като "всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати". В § 1, т. 2
от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция за "Обща сума, дължима от потребителя" и това е
сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя.
При изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват
разходите: 1/които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора
за потребителски кредит; 2/различни от покупната цена на стоката или услугата, които
потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали
плащането се извършва в брой или чрез кредит; 3/за поддържане на сметка във връзка с
договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент,
позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на
кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването
на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и
отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя. Годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Клаузи в договор, надвишаващи определените
по ал. 4, се считат за нищожни.
6
Видно от договора за кредит и ОУ, по отношение на договорения между страните ГПР
липсва ясно разписана методика за начина на изчисляването му и разходите по кредита, от
които се формира.
В тази връзка е и заключението на вещото лице по приетата ССчЕ пред въззивната
инстанция, в което е отразено, че при изчисляване на ГПР в него не са включени разходите
за заплащане на предвидената в договора неустойка за предоставяне на обезпечение, в
резултат на което ГПР не съответства на действителния такъв, определен в чл.19, ал.1 от
ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита.
Горното налага извод, че при определяне на ГПР не са били спазени изискванията на
чл.11, ал.1, т.9 и т.10. от ЗПК, както и, че клаузата за общия размер на сумата, която следва
да плати потребителят е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива
93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.
По отношение на възражението за нищожност на договора за кредит на основание чл.
22 от ЗПК във вр.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, последица от недействителността е връщане
само на чистата стойност по кредита от потребителя, без лихви или други разходи. Ако тази
недействителност се установи в производството по чл. 422 от ГПК, съдът следва да установи
с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски
кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба
на чл. 23 от ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по
кредита. В тази връзка е и Решение от 21.03.2024г. на СЕС по преюдициално запитване по
дело № С-714/22 в което чл.10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 които
се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен
процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от
страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.
Чистата стойност на кредита е в размер на 1200,00 лв., като не се спори между
страните по договора, че ответницата е върнала 1284,00 лв., видно от приложените преводни
нареждания и от заключението на вещото лице по ССчЕ приета във въззивната инстанция.
Следователно иска за сумата 963,09 лева, представляваща главница по договор за паричен
заем № 593978/18.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявление по чл.410 ГПК- 06.02.2023г. до окончателното изплащане на
сумата, следва да се отхвърли, като неоснователен.
Тъй като договорът е недействителен на основание чл.23 от ЗПК, то ответницата не
дължи на ищцовото дружество и следните суми: 132,83 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 18.11.2021 г. до 18.11.2022 г., 83,65 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 01.07.2022 г. до 01.01.2023 г., като иска в тази част от иска също следва
да се отхвърли като неоснователен.
С оглед на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е
достигнала, не съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, обжалваното
решение на РС-Козлодуй следва да бъде отменено поради нарушение на материалния закон,
с което са уважени исковите претенции на ищцовото дружество..
В заключение, въззивната жалба на ответницата Ф. чрез пълномощника й адв. М.М. е
основателна и следва да бъде уважена.
Следователно издадената Заповед по чл.410 от ГПК № 56/06.02.2023г. по ч.гр.д.№
131/2023г. по описа на РС-Козлодуй не подлежи на обезсилване при отхвърляне на иска
предявен по реда на чл.422, респ.чл.415 от ГПК, изводимо от т.13 от ТР № 4/2013г. от
7
18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС.
РАЗНОСКИ:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед изхода на спора – отхвърляне на предявения
иск в пълен размер, ответникът има право на сторените разноските и пред двете инстанции.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на
ответницата В. Ф. е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА
от адв.М. М. от АК-Пловдив в заповедното, в исковото и във въззивното производство, в
който е посочен хонорар в размер на 500,00 лв. с включен ДДС за всяко едно от трите
производствата.
Предвид отхвърляне на исковите претенции на ищеца, то същият следва да бъде
осъден да заплати на адв.М. М. от АК-Пловдив, общата сума от 1500,00 лв. с включено
ДДС, който е регистриран по ЗДДС, представляваща разноски в производството по ч.гр.д.№
131/2023г. по описа на РС-Козлодуй, в производството по гр.д.№ 676/2023г. по описа на РС-
Козлодуй и по в.гр.д.№ 62/2024г. по описа на ОС-Враца за адвокатски хонорар, определен
на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата и с оглед представеният
списък с разноските по чл.80 от ГПК, както и сумата от 325,00 лв., от която: 300,00 лв.
платен депозит за вещо лице по ССчЕ и 25,00 лв. заплатена държавна такса във въззивното
производство.
С оглед основателността на въззивната жалба на въззивника ищец не се следват
разноски.
С оглед цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт е
окончателен и не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 548/28.11.2023г. по гр.д.№ 676/2023г. по описа на
Районен съд- Козлодуй и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Сити Кеш” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителя Н. П., чрез пълномощника юрисконсулт С.
К., иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че В. В. Ф., ЕГН
**********, от с.***, обл.Враца, ***, дължи на „Сити Кеш” ООД, ЕИК *** следните суми:
главница 963.09 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване
на заявлението на 06.02.2023г. до окончателното изплащане, възнаградителна лихва в
размер на 132.83 лева за периода от 18.11.2021г. до 18.11.2022г. и лихва за забава в размер
на 83.65 лева за периода от 01.07.2022г. до 01.01.2023г. по договор за паричен заем с №
593978 от 18.11.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 56/06.02.2023г. по ч.гр.д.№ 131/2023г. по описа на Районен
съд гр. Козлодуй, както и направените съдебни разноски в заповедното и в исковото
производство, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
8
ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя Н. П., чрез пълномощника юрисконсулт С. К., ДА ЗАПЛАТИ
на адв.М. М. от АК-Пловдив със съдебен адрес *** сумата от 300,00 лв. платен депозит за
вещо лице по ССчЕ и 25,00 лв. заплатена държавна такса във въззивното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1, т.2 ЗА, „Сити Кеш” ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Н. П.,
чрез пълномощника юрисконсулт С. К., ДА ЗАПЛАТИ на адв.М. М. от АК-Пловдив със
съдебен адрес ***, адвокатско възнаграждение в общ размер на 1500,00 лв. с ДДС
/Хиляда и петстотин лева/ за безплатно процесуално представителство и защита на ищцата
В. В. Ф., ЕГН **********, от с.***, обл.Враца, ***, в заповедното производство по ч.гр.д.№
131/2023г. по описа на РС-Козлодуй, в исковото производството по гр.д.№ 676/2023г. по
описа на РС-Козлодуй и във въззивното производство по в.гр.д.№ 62/2024г. по описа на ОС-
Враца.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.
280, ал. 3 от ГПК.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9