№ 727
гр. София, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100507949 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 25.02.2021 г. по гр.дело № 48815/20 г., СРС, II ГО, 156 с-в
е признал за установено по отношение на З. Н. М., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ж.к.„**** и Б.Г.а М., ЕГН
********** с адрес: гр. София, ж. к. „****, че дължат разделно по равно по 1/2 ид.ч.
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, на
основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2
ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1157,36 лева,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „****, аб. № 248654 за периода м.06.2017 г. до
30.04.2019 г., както и сумата от 34,59 лева, представляващи цената на услугата
дялово разпределение за периода м.07.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху двете главници от 30.07.2020 г. (датата на подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното
плащане, както и сумата от 182,06 лева, представляващи мораторна лихва върху
главницата за стойността на потребената топлинна енергия за периода
1
15.09.2017 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 22.07.2020 г., като е
отхвърлил претенцията за стойността на доставената топлинна енергия за
сумата над 1157,36 лева до пълния предявен размер от 1566,02 лева и за периода м.05.2016 г.
до м.05.2017 г., както и иска за цената на услугата дялово разпределение за сумата
над 34,59 лева до пълния предявен размер от 40,87 лева и за периода 01.03.2017 г до
30.06.2017 г., както и иска за мораторна лихва върху главницата за стойността
на доставената топлинна енергия за сумата над 182,06 до пълния предявен
размер от 262,69 лева и за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., както и
претенцията за мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за сумата от 8,53 лева за периода 01.05.2017 г. до 22.07.2020 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 10.08.2020 г. по ч. гр. д. № 34306/2020 г. по описа на CPC, II Г. О.,
156-ти състав. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл.
37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП З. Н. М., ЕГН ********** и Б.Г.а М.,
ЕГН ********** да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от 633,30 лева,
представляващи деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното и заповедното производство. Осъдил е на основание чл.
78, ал. 3 ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **** да заплати на З. Н. М., ЕГН ********** и
Б.Г.а М., ЕГН **********, сумата от 80,52 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответниците З. Н. М., ЕГН
********** и Б. Г. М., ЕГН ********** и двамата с адрес за кореспонденция
гр.София, ж.к.“**** в частта, в която съдът е признал за установено по
предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК **** срещу ответниците съединени
установителни искове предявени по реда на чл.422 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че
З. Н. М., ЕГН ********** и Б. Г. М., ЕГН ********** дължат разделно по
равно по 1/2 ид.ч. на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от 1157,36 лева, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба
на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „****, аб. № 248654 за периода м.06.2017 г. до 30.04.2019г., както
и сумата от 34,59 лева, представляващи цената на услугата дялово разпределение
за периода м.07.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
двете главници от 30.07.2020 г. (датата на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, както и сумата
2
от 182,06 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за стойността
на потребената топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. до 12.03.2020 г. и
от 09.04.2020 г. до 22.07.2020 г., на „Т.С.”ЕАД, ЕИК **** с мотиви, изложени
в жалбата. Твърди се, че ответниците не са потребители на ТЕ, тъй като по
делото липсват доказателства за облигационни отношения между страните,
претендираните суми за лихва не се дължат, тъй като ищецът не е ангажирал
доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на
дружеството или по друг начин, респ. не е установил изпадането в забава на
ответниците за този период, че съдът неправилно е присъдил претендираните
суми за дялово разпределение, които са недължими, тъй като не е
представено доказателство за основанието и размера им, неправилно е и
осъждането на дължимите лихви до датата на изплащане.
Молят съда да постанови решение, с което да отмени процесното в
обжалваната част.
Въззиваемото дружество „Т.С." ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.****, чрез пълномощника юрисконсулт Г.Ч.
оспорва въззивната жалба. Претендира разноски.
Третото лице помагач „Б.Б.“ ЕООД не взема становище по въззивната
жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
3
Предявени са искове по реда на чл.422 ГПК, с правно основание чл.79,
ал.1, пр.1, вр. чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.С.” ЕАД срещу З. Н. М., ЕГН
********** и Б. Г. М., ЕГН ********** за признаване за установено, че
ответниците в качеството си на потребители на топлинна енергия за
недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к.****, аб. № 248654 дължат
заплащането за потребената ТЕ за следните суми: главница в размер на
1566,02 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия в размер на 262,69 лева за
периода от 15.09.2017 г. до 22.07.2020 г., сумата от 40,87 лева,
представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово
разпределение за периода 01.03.2017 г. до 30.04.2019 г., както и сумата 8,53
лева-мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
01.05.2017 г. до 22.07.2020 г.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, като не е заплатил и дължимата такса за дялово
разпределение. Твърди се, че ответниците са изпаднали в забава.
Ответниците в срока по чл.131 ГПК са оспорили предявените искове по
основание и размер. Твърдят, че радиаторите в процесния имот са демонтирани още
преди периода на исковата претенция. Развиват доводи за недължимост на
сумите за дялово разпределение, тъй като не била ползвана топлинна енергия,
която да се разпределя.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не е изразило становище по
предявените искове.
От правна страна:
От представения по делото договор за дарение на недвижим имот оформен в
нот.акт №1 83, дело № 78/2015 г. се установява, че З. Н. М. и Б. Г. М. са
дарили на дъщеря си процесния топлоснабден имот, като са запазили заедно
и поотделно пожизнено ограничено вещно право на ползване върху дарявания
имот. От това писмено доказателство може да се направи извод, че
ответниците, като титуляри на вещно право на ползване на процесния имот,
4
се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153, ал.1 от ЗЕ. Съгласно чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в
сила от 17.07.2012 г.), всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ
"Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно ТР
2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия
директно с топлопреносното предприятие. Изводът е, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационното
отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са собствениците или
вещните ползватели на топлоснабдените имоти, какъвто е настоящия казус,
или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на
ОСГК на ВКС. Без значение е обстоятелството, че партидата е открита на
името само на единия вещен ползвател.
По делото е била приета съдебно-техническата експертиза, от която се
установява, че за периода м.05.2016 г. до м.04.2019 г. ответниците не са
ползвали топлинна енергия за отопление на имот, като такава не е била
начислявана. Била ползвана само топлинна енергия за сградна инсталация и
БГВ, като по отношение БГВ отчитането била на базата на реален отчет въз
основа на показанията на 2 бр. технически изравни водомери за топла вода.
Експертът е посочил, че стойността на потребеното количество топлинна
енергия е в размер на 1566,29 лева за процесния период. Според приетата
ССЕ, за процесният период няма извършени плащания, с които дължимите
суми да са погасени.
Относно развитите доводи, че претендираните суми за лихва не се дължат,
тъй като ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване
на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респ. не е установил
изпадането в забава на ответниците за този период, то тези доводи са
неотносими към процесния период. Следва да бъде отбелязано
обстоятелството, че за процесния период са били в сила две ОУ, тези от
03.02.2014 г./ но в тази част сумите са погасени по давност/ и тези в сила от
11.07.2016 г. Според общите условия от 2016 г., по-точно чл.33, ал.2,
„Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите по чл.32, ал.2 и
5
ал.3 за потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.“ При тази редакция на новите ОУ,
въобще не става въпрос за публикуване на сумите в сайта на дружеството,
поради което, съдът намира изложените доводи за неотносими към предмета
на спора. Относно размера на лихвите, то същият правилно е бил изчислен от
районния съд като е взето предвид своевременно направеното възражение за
погасителна давност.
Относно дължимостта на сумите за дялово разпределение:
Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването, дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда
- етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139 а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 от ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към
нея, а в чл. 36, ал. 1 ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от ФДР и се
обявява по подходящ начин на потребителя. По силата договорните
взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената на услугата се
заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово
разпределение , а по силата на чл. 13, ал. 1 т. 1 ОУ на договорите за продажба
на ТЕ потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази
услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово
разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното
дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл.139
в, ал.3, т.4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две
относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се
определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното
дружество за заплащане на търговеца извършващ дялово разпределение
цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между
топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово
разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в
този по чл.140, ал.4, т.8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово
разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата
договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във
връзка с цената, защото те се определят от закона. Ето защо, съдът приема, че
законът установява задължение на купувача /потребителя/ да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се
определя от договора между тях, като няма значение дали
топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или
дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово
разпределение, както е и без значение дали общите условия на
топлофикационното дружество установяват задължение на купувача
/потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
6
разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на
потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. В настоящето
производство това обстоятелство не се оспорва.
При този изход на спора, въззивниците следва да заплатят на въззиваемото
дружество юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в
размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.02.2021 г. по гр.д. № 48815/2020г. на СРС,
II ГО, 156 съставв обжалваната част.
ОСЪЖДА З. Н. М., ЕГН ********** и Б. Г. М., ЕГН ********** и двамата с
адрес за кореспонденция гр.София, ж.к.“**** да заплатят на „Т.С." ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.****, чрез
пълномощника юрисконсулт Г.Ч. юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция в размер на 100 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца
„Т.С.” ЕАД- „Б.Б.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7