Р
Е Ш Е Н И Е
№ ІІ – 110 07.02.2020г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен
състав
На петнадесети октомври 2019
година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Даниела Михова
Таня Русева-Маркова
Секретар:
Стойка Вълкова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско
дело номер 1365 по
описа за 2019 година,
за да
се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 1547 от
18.06.2019г., постановено по гр. дело № 6245/2018г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдено „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД
със седалище гр. София да заплати на Б.А.Д. следните
суми – сума в размер на 7 406, 80
лева, представляваща застрахователно
обезщетение по Полица № ***318/2017г. и съставената при
ответника-застраховател Щета № ***615/2018г.,
за уврежданията, нанесени върху собствения на ищеца Б.А. лек автомобил – марка „БМВ“, модел 320, рег. № А
0334 НВ,
в резултат от пожар, настъпил на 21.04.2018г. в гр. Бургас, ж. к. И., пред блок * и сума в размер на 209, 86 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата от 7 406, 80 лева за периода 17.05.-26.08.2018г.,
ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на
главницата от 7 406, 80 лева, начиная от предявяване на иска
– 27.08.2018г., до окончателното й изплащане. С цитираното
решение е отхвърлен главния иск – за горницата му над 7 406, 80
лева до 10 100 лева, акцесорния иск за законна лихва върху тази горница,
начиная от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и
иска за обезщетение за забава – в частите му за горницата над 209, 86 лева до 348, 58
лева, както и за присъждане на това обезщетение за периода 21.04.-26.08.2018г.
Против
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД със седалище гр. София, с която се претендира да бъде отменено атакуваното
решение и вместо него да бъдат отхвърлени предявените искове. В жалбата се
посочва, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, поради допуснати при постановяването му нарушения на материалния
и процесуалния закон, а правните изводи не намират подкрепа нито в закона, нито
в доказателствата по делото. Посочва се, че са неправилни изводите на съда за
липса на груба небрежност от страна на собственика на автомобила, тъй като от
събраните в хода на делото доказателства се установява именно груба небрежност,
която се отличава по степен от грижата, която би положил и най-небрежният
човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Посочва се, че въпреки
получените предупреждения, че от автомобила излиза пушек, а после и пламък,
ищецът не е спрял веднага и не е взел мерки за предотвратяване на пожара и по
този начин не са положени всички необходими грижи, които би положил всеки добър
стопанин, за да опази и съхрани имуществото си. Въззивното дружество посочва,
че съгласно Общите условия на автомобилна застраховка „Каско+“ е предвидено, че
застрахователят не покрива щети, когато са в резултат на груба небрежност на
застрахования, членове на неговото семейство, независимо дали са били
упълномощени да управляват, ремонтират, охраняват МПС или да извършват други
дейности. Посочва се и обстоятелството, че застрахователното обезщетение следва
да е равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното
събитие и на стойността, за която може да се закупи имущество със същото
качество, а след събитието има запазени детайли и възли, както и при сключване
на застраховката са били налице увредени детайли, които не подлежат на
възстановяване. В жалбата се посочва, че първоинстанционния съд неправилно е присъдил
мораторна лихва от 21.04.2018г., при положение, че уведомлението за щета е от
23.04.2018г. и към 24.04.2018г. задължението на застрахователя да определи и да
изплати застрахователно обезщетение или мотивирано да откаже все още не е
изискуемо.
Не се отправят
искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание
въззивното дружество чрез своя процесуален представител поддържа депозираната
въззивна жалба и счита, че атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено ново по същество на спора, с което предявените искове
за бъдат отхвърлени.
Ответната страна по
въззивната жалба – Б.А.Д. депозира по делото писмен отговор чрез своя
процесуален представител, в който посочва, че въззивната жалба е неоснователна
и се отправя искане да бъде оставена без уважение. В депозирания отговор се
посочва, че остава недоказано наведеното от ответното дружество правоизключващо
възражение за умишлен палеж, както и направеното възражение за груба
небрежност. Посочва се, че са неоснователни и възраженията, че Я. З. К.не е
положил нормално дължимата грижа за предотвратяване на пожара чрез откачане на
плюсовия кабел на акумулатора и използване на пожарогасителя. Посочва се и
обстоятелството, че остава недоказано поддържаното във въззивната жалба
възражение, че процесният автомобил е бил с повредена турбина и с пробег от
500 000 км, както и възражението за приспадане стойността на запазените
части на автомобила. Посочва се, че са неоснователни възраженията на
застрахователя срещу размера на присъдената от първоинстанционния съд лихва за
забава.
Не се отправят
искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание
ответната страна чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че
следва да бъде оставена без уважение.
Бургаският окръжен
съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на
закона и представените по делото доказателства намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са
няколко обективно кумулативно съединени иска от Б.А.Д. от гр. Бургас против
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД със седалище гр. София, с които се претендира да
бъде осъдена ответната страна да й заплати сума в размер от 10 100 лева,
представляваща обезщетение за настъпило застрахователно събитие, сума в размер
на 348, 58 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от
21.04.2018г. до датата на предявяване на исковата молба – 27.08.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата от 10 100 лева от датата на
предявяване на исковата молба – 27.08.2018г. до окончателното плащане.
В депозирания
писмен отговор на исковата молба, ответното дружество посочва, че е налице
груба небрежност от страна на застрахованото лице, което води до изключване на
отговорността на застрахователя да покрие щетите, тъй като същите са настъпили
в резултат на умишлени действия или груба небрежност на застрахования, или на
лица, на които застрахователят е предоставил моторното превозно средство за
ползване.
На основание чл.
269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен
от посоченото в жалбата.
По делото не се
спори, че въз основа на сключен Договор за застраховка с Полица № ***318 от 10.08.2017г.
между страните по делото е възникнало валидно облигационно правоотношение, по
силата на което застрахователното дружество е поело задължението да обезщети
настъпили вреди по отношение на лек автомобил – марка „БМВ“, модел „320“ с рег.
№ А 0334 НВ, собственост на ищцата по делото – Б.Д. за период от 10.08.201г. до
09.08.2018г. По делото не се спори и относно обстоятелството, че на дата
21.04.2018г. около 03.50 часа при управлението на лекия автомобил е възникнал
пожар, вследствие на който застрахованата вещ е изгоряла напълно, а
впоследствие и регистрацията на автомобила е прекратена. Тези обстоятелства се
потвърждават както от представените писмени доказателства – писмо от
24.04.2018г., изд. о РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас,
писмо от 05.12.2018г., изх. от Областна дирекция на МВР – Бургас, както и от
разпитаните по делото свидетели – Г. Д. А.– началник смяна в пожарната на гр.
Бургас и Г. Н. К.– старши полицай при Пето РУ на ОД на МВР – Бургас, които са
присъствали на инцидента, тъй като са се отзовали веднага на подадения сигнал
за горящия автомобил.
Спорният по делото
въпрос остава дали при управлението на лекия автомобил към момента на
възникване на пожара са налице действия от страна на водача на автомобила,
които биха могли да бъдат характеризирани като груба небрежност –
обстоятелства, които биха могли да доведат до изключване на отговорността на
застрахователя да обезщети претърпените вреди.
От събраните по
делото гласни доказателства на свидетеля Х. М. М.се установява, че около 03.00
часа през нощта са тръгнали да се прибират заедно с Я. К.от С. б. за гр. Б., като всеки от тях е управлявал отделен лек автомобил, като по делото не
се спори, че Я. К.е управлявал автомобила, собственост на неговата приятелка –
ищца в настоящото производство – Б. Д. Свидетелят посочва, че преди да влязат в
гр. Бургас е забелязал, че от автомобила на Я. К.е започнал да излиза пушек и
веднага му се е обадил по телефона и двамата са започнали да търсят подходящо
място, за да спрат автомобила и да проверят откъде излиза пушека и каква е
повредата, но не са могли, тъй като едната лента на платното е била затворена и
спирането не е било възможно там. Свидетелят посочва, че след това Я. К.е
поискал да спре на бензиностанция на влизане в града, но самият той го е спрял,
защото е било опасно да не се предизвика още по-голяма вреда, след което са
подминали кръговото на влизане в града и веднага са завили още в първата
пресечка вдясно – в ж.к. Изгрев и там са спрели автомобила, след което Я. К.е
извадил своя пожарогасител, но въпреки инструкциите той не е заработил, след
което са се обадили на екипите на пожарната и полицията, които са дошли на
мястото на инцидента.
По делото е
разпитан и Николай Стоянов Николов – експерт във въззивното дружество „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД – експерт „Специална ликвидация“, който сочи, че е
правил оглед на автомобила на 22 или на 23.04.2018г., който е бил паркиран пред
блок * в ж.к. И., на паркинг. Свидетелят посочва, че видимо пожарът е започнал от предната
дясна част на автомобила, засегнати са били двигателния отсек, купето и част
около волана – предните две гуми, предните две седалки са изгорели, а задните
са били силно опушени, а задната част на колата – багажникът, стоповете,
задната броня и задните гуми са били запазени. Свидетелят посочва, че при
огледа на инцидента е констатирал, че от момента, в който е забелязан пушек от
автомобила на ищцата водачът е имал 8-9 км за това разстояние 7-8 удобни места
да спре, но не го е направил. Свидетелят посочва, че от направения оглед е
установил и обстоятелството, че задната броня на автомобила е била чиста, което
не може да е последица при излизане на мазен пушек от ауспуха, тъй като всичко
отзад се зацапва. Посочва, че от главния път до паркинга, където е спрял
автомобила пътят е бил чист, а ако е имало теч на гориво или запалени
пластмасови части, би следвало да има следи – капки от тях.
По делото е
извършена съдебно-пожаротехническа експертиза от 15.05.2019г., от неоспореното
заключение на която е видно, че непосредствената причина за възникването на
пожара е загряване на ел. проводници, захранващи механизъм, вследствие на лоша
електрическа връзка, а огнището на пожара е в предна дясна част
на двигателния отсег на лекия автомобил – около предно дясно
колело и преден десен фар и при тези скорости на разпространение на пламъка са
необходими от 8 до 10 минути за обхващане от огъня в целия двигателен отсек на
автомобила, заедно с предни фарове и броня и са необходими още около 10 минути
за прогарянето на горимите елементи и пълна загуба на горимата маса. Вещото
лице посочва, че ако шофьора на лекия автомобил е имал възможност да спре
автомобила и да откачи плюсовия кабел на акумулатора, както и да използва
пожарогасителя в колата или други първоначални уреди и съоръжения за гасене,
щетите са щели да бъдат по-малки от действителните.
С оглед на Общите
условия на автомобилна застраховка „Каско +“, действащи между страните по време
на сключения договор за имуществена застраховка, предвидени в Раздел ІІ – Общи
положения – т. 9 – Общи изключения на основание чл. 9.1.8. застрахователят не
предоставя застрахователно покритие за
щети, настъпили в резултат на умишлени действия или груба небрежност на
застрахования, членове на неговото семейство, лица, живеещи заедно с него в
едно домакинство, независимо дали са били упълномощени да управляват,
ремонтират, охраняват моторното превозно средство или да извършват други
дейности, или лица, на които застрахованият е предоставил моторното превозно
средство за ползване по договор за наем, за послужване, на лизинг и други или
при умишлено причиняване на застрахователно събитие от други лице, имащо право
да получи застрахователно обезщетение. На основание чл. 9.1.9 от цитирания
раздел на общите условия застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети, настъпили в
резултат на действия на застрахования, които представляват опит за измама или
измама на застрахователя, в това число деклариране на обстоятелства от
застрахования или негов представител, различни от действително случилото се
и/или представени документи с невярно съдържание.
В отговора на
исковата молба, както и във въззивната жалба застрахователното дружество
твърди, че не следва да заплати обезщетение за настъпилата вреда на лекия
автомобил, тъй водачът на моторното превозно средство е действал при условията
на груба небрежност
Действително
понятията „небрежност“ и „груба небрежност“ нямат легална дефиниция, но
трайната практика на ВКС на РБ, изразена в Решение № 348/11.10.2011г.,
постановено по гр. дело № 387/2010г. по описа на ВКС на РБ и Решение №
184/24.02.2016г., постановено по търговско дело № 3092/2014г. по описа на ВКС
на РБ приема, че в гражданското право небрежност е налице тогава, когато
длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение,
неполагайки онази грижа, която дължи добрият стопанин при конкретните обстоятелства.
ВКС на РБ приема, че грубата небрежност се различава по степен и представлява
по-засилена форма на небрежност – неполагане на грижата, която би положил и
най-небрежният човек при подобни условия и при наличие на материалноправен спор
относно характера на допуснатата от застрахования небрежност, преценката за
това се прави от съда, въз основа на конкретните факти по делото.
От събраните по
делото доказателства не може да се обоснова извод за поведение на водача на
автомобила към момента на възникване на инцидента, което да се характеризира
като груба небрежност, за да се достигне до изключване на отговорността за
застрахователя да обезщети настъпилите вреди. От събраните по делото
доказателства се установява единствено, че на 21.04.2018г. в 03.30 часа водачът
на автомобила Я. З. К.се е прибирал от С. б. за гр. Б. заедно със свой приятел,
който се е движил в отделен лек автомобил зад него и при приближаването до
града, приятелят му е забелязал да излиза пушек от ауспуха на движещия се пред
него автомобил, управляван от Я. К.– лек автомобил – марка „БМВ“, модел „320“ с
ДК № А 0334 НВ, собственост на ищцата в производството – Б.А.Д.. От събраните
по делото доказателства се установява, че водачите на автомобилите са започнали
да търсят удобно място, за да спрат автомобила, но тъй като са наближили
бензиностанция и се притеснили да спрат, за да не предизвикат по-сериозен
инцидент са продължили да се движат с колите и са спрели на първата пресечка –
на паркинг в ж.к. И.
От представената по
делото съдебно-пожаротехническа експертиза се установява, че причината за
възникналия пожар в автомобила е загряването на ел. проводниците, захранващи
механизъм, вследствие на лоша електрическа връзка и огнището на пожара е
започнало от предната дясна част на двигателния отсек – около предно дясно
колело и преден десен фар, което обстоятелство изцяло се потвърждава от
показанията на свидетеля - Н. Н., който подчертава, че видимо пожарът е започнал
от предната дясна част на автомобила, тъй като са засегнати двигателния отсек и
купето, а задната част на автомобила е била запазена. При това положение, съдът
намира, че по делото не са налице доказателства, от които да се направи извод,
че водачът на автомобила със своите действия умишлено е предизвикал
застрахователното събитие. Не са налице и данни, от които да се направи извод,
че поведението на водача на автомобила може да се характеризира като груба
небрежност – не може да се приеме, че той не е положил грижата, която би положил
и най-небрежният човек при подобни условия, тъй като самият той се е движил в
лекия автомобил и такива действия несъмнено биха застрашили собствения му
живот. От друга страна – от показанията на свидетеля М. се установява, че от
момента, в който той е забелязал пушек от автомобила, управляван от К. веднага
са направили опит да спрат, но са решили да подминат бензиностанцията на
влизане в града, за да предотвратят по-сериозен инцидент и именно това
поведение не може да бъде окачествено като неполагане на грижа, която би
положил и най-небрежният човек при подобни условия. От друга страна – самото
движение в автомобил, който отдава някакъв пушек или някакъв пламък, както и
отваря не предния капак на автомобила, за да се изключи евентуално някакъв кабел,
захранващ акумулатора поставя движещите се в моторното превозно средство в
непосредствена опасност за здравето и живота им, поради което и естественото
поведение на водача на автомобила е да потърси най-близкото място, за да
преустанови движението на автомобила и да го напусне. Мотивиран от изложеното и
като взе предвид, че възникването на конкретното застрахователно събитие е бил
застрашен живота на самия водач на моторното превозно средство и на неговия
приятел, с когото са управлявали заедно своите автомобили, съдът намира, че не
може да се приеме, че при настъпването на застрахователното събитие Я. К.е
действал умишлено или е проявил груба небрежност при управлението на моторното
превозно средство, за да се приеме, че с поведението си той е причинил
застрахователното събитие или е могъл да го предотврати.
Мотивиран от
изложеното, настоящата инстанция намира, че по делото не се установяват по
безспорен начин предпоставките, които да доведат до изключване на отговорността
на застрахователя да заплати дължимото обезщетение за имуществени вреди, поради
което и намира, че направените възражения във въззивната жалба са
неоснователни, а претенцията на ищцата – Б.А.Д. е основателна и следва да бъде
уважена, като й бъде присъдена сума в размер на 7 406, 80 лева,
представляваща стойността на вещта към деня на застрахователното събитие.
На основание чл.
409 от КЗ във връзка с чл. 108, ал. 1 от КЗ основателна е и претенцията на
ищцовата страна за заплащане на обезщетение за забавено плащане върху
главницата, която следва да бъде присъдена.
Мотивиран от
изложеното и като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция
фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е направил районния съд в
атакуваното първоинстанционно решение, Окръжен съд – Бургас, намира, че
постановеното решение следва да бъде потвърдено, като съдът на основание чл.
272 от ГПК препраща и към направените от страна на Районен съд- Бургас правни
изводи, обусловили основателността на претенцията.
На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането на ответната страна по
въззивната жалба и предвид изхода на спора да й бъдат присъдени направените по
делото разноски в размер на 900 лева, представляващи възнаграждение за адвокат
за настоящата инстанция, предвид представения Договор за правна защита и
съдействие (лист 17 от настоящото производство) и предвид представеното
доказателство за плащане на сумата по банков път (лист 16).
На основание чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК предвид обстоятелството, че се касае за търговски спор,
който е с цена на иска под 20 000 лева, следва да се приеме, че настоящото
решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 271 от ГПК, Окръжен съд - Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1547 от
18.06.2019г., постановено по гр. дело № 6245/2018г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр. София, адрес на управление
гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от Коста Чолаков и Геерт Р. Г.
Де Кегел да заплати на Б.А.Д., ЕГН ********** *** сума в размер на 900
(деветстотин) лева, представляваща направените по делото разноски пред
настоящата инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис
от постановеното решение да се изпрати на страните за
запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.