Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 60 18.02.2022
год. гр. Стара
Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет
и втора год. в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка Маринова и с участието на прокурора Нейка
Тенева като разгледа докладваното от съдия М. Русев КА дело №412 по описа за 2021
год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл.285, ал.1,
изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС, ДВ бр.100/2019г., в сила от 01.01.2020г./.
Образувано е по касационна
жалба, подадена от К.И.Ш., срещу Решение №208 от 27.05.2021 год., постановено
по адм. дело №47/2021 год. по описа на Административен съд – Стара Загора, с
което са отхвърлени искове на касатора против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр. София за заплащане на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС на
сумата от 30.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от
извършено на 13.01.2021 год. действие по удържане на сумата от 30.00 лева,
представляваща парични средства за задоволяване на лични нужди в изпълнение на
запор върху личната му партида, както и за заплащане на основание чл.284 ал.1
от ЗИНЗС на сумата от 4 950.00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от извършено на 13.01.2021 год. действие по
удържане на сумата от 30.00 лв, представляваща парични средства за задоволяване
на лични нужди в изпълнение на наложен запор върху личната му партида. В
жалбата се сочи, че решението е неправилно, тъй като исковата претенция е във връзка
с наложения на касатора пълен запор върху личната му партида в ОЗ – Стара
Загора, без да е съобразен минималния праг на бедност, утвърден от Държавата,
който следва да бъде определен като несеквестируем. Касаторът сочи, че
паричните постъпления в личната му сметка не са от кръга на възнаграждението по
смисъла на чл.78, ал.1 от ЗИНЗС в тези случай от администрацията на Затвора
следва да се отказва искания превод.
В съдебно заседание касатора
се явява лично, поддържа жалбата и в допълнение сочи, че когато не се касае за
трудово-правно възнаграждение, а за средства, получени от негови близки и
роднини, следва да се отказва искания превод от администрацията на затвора, тъй
като този доход се явява несеквестируем. По подробно изложени съображения моли съда
да отмени оспореното решение и да уважи предявените искове.
Ответника – ГД „Изпълнение на
наказанията“ не изпраща представител по делото. В представеният писмен отговор на
касационната жалба и сочи, че процесното вземане не е свързано с трудовото
правоотношение и не произтича от такова, поради което не попада в хипотезата на
чл.446, ал.1 от ГПК и същото не е измежду тези, спрямо които не се допуска
принудително изпълнение по смисъла на чл.446а от ГПК. Излагат се съображения,
че в специалната разпоредба на чл.78, ал.3 от ЗИНЗС е установено, че на
лишените от свобода могат да се правят удръжки, без да са изключени средствата
от личната им сметка, като единствено се установява несеквестируем размер на
трудовото възнаграждение. Обосновава, че е налице строго регламентиран
процесуален ред за оспорване на действия на съдия изпълнител, като
обстоятелството дали се касае за секвестируемо или несеквестируемо имущество се
разглежда в производство пред окръжния съд по реда на чл.437 от ГПК и не е в
компетентността на Затвора Стара Загора да проверява дали избрания изпълнителен
способ противоречи на забраните на ГПК за несеквестируемост и да отказва
искания превод. В заключение се сочи, че извършените действия от длъжностни
лица са в изпълнение на служебните им задължения, при наличие на предпоставите
за това и при спазване на административно производствените правила, поради
което са законосъобразни и не обосновават присъждане на обезщетение за
последвалите от тях за лишените от свобода негативни изживявания и емоции. Моли
съда да остави в сила оспореното решение.
Окръжна прокуратура - Стара
Загора, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за
неоснователност на касационната жалба и моли съда да остави в сила решението на
АС – Стара Загора.
Касационният състав на съда,
след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
доводи и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена
в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Производството пред
Административен съд – Стара Загора се е развило по реда на чл.203 и сл. от АПК,
вр. чл.285, ал.1, вр. чл.284, ал.1 от ЗИНЗС по исковата молба на К.И.Ш., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в
Затвора - Стара Загора, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с
която са предявени искове за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 50.00 лева и за претърпени неимуществени вреди в
размер на 5000.00 лева от действията на администрацията на Затвора Стара Загора
по наложен запор върху личната му сметка за сума, получена от негови близки и
необходима за закупуване на лекарства и за задоволяване на основни потребности.
В исковата молба е посочено, че на 15.01.2021 год. ищецът е установил липсата
на каквито и да било средства в неговата сметка и това му е попречило да закупи
предписаните му от лекар лекарства. Твърди, че удържаните му средства са
несеквестируем доход и с действията на администрацията е нарушената забраната
на чл.3 от ЗИНЗС. В съдебно заседание е допуснато изменение на предявения от К.Ш.
иск относно размера на претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди от 50.00 лева на 30.00 лева.
От събраните в хода на делото
пред първоинстанционния съд доказателства е прието, че със запорно съобщение по
изпълнително дело №20205530400085, по описа на СИС при Районен съд – Стара
Загора с изх.№5033/15.07.2020 год. е наложена обезпечителна мярка - запор върху
личната партида на лишения от свобода в Затвора – Стара Загора за общо негово
задължение в размер на 2 278.97 лв. към 15.07.2020 год., от които 1407.95 лв. –
публични държавни вземания, 60.00 лв. разноски по изпълнителното дело,
таксата по чл.53 от Тарифа за ДТ по ГПК
в размер на 216.26 лв. в полза на Районен съд Стара Загора. На 16.07.2020 год.
запорното съобщение е получено в Затвора – Стара Загора, в качеството му на
трето задължено лице. На 17.07.2020 год. от лишеният от свобода К.Ш. е получена
покана за доброволно изпълнение с изх.
№5031/15.07.2020 год., по същото изпълнително дело. От приложената по делото
справка за извършените трансфери на парични суми от личната партида на лишения
от свобода е установено, че на 13.01.2021 год. са постъпили приходи в размер на
50.00 лева, 20.00 лева от който за използвани за доплащане на лекарства по
НЗОК, а сумата от 30.00 лева е преведена по образуваното изпълнително дело.
При така установената
фактическа обстановка първоинстанционния съд е направил извод, че налагането на
запор върху средствата по чл.86, т.4 от ЗИНЗС вр. с чл.81, ал.2 от ППЗИНЗС не
може да бъде предмет на косвен съдебен контрол в производство по реда на чл.3
от ЗИНЗС, тъй като е предвиден нарочен процесуален ред за оспорване
законосъобразността на действията на органа по принудителното изпълнение.
Изложени са съображения, че правото на лишените от свобода на парични суми за
задоволяване на лични нужди не е безусловно, а е в зависимост от това дали след
удръжките на съгласно действащите закони остават средства, които задължително
се заделят за лично ползване, като няма условие личните средства да са в размер
на една минимална работна заплата. След анализ на разпоредбите на ЗИНЗС,
свързани с възнагражденията на лишените от свобода и допустимите по този закон
удръжки, както и на текста на чл.446 от ГПК касаещ несеквестеруемият доход, е
направен извод, че ЗИНЗС се явява специален пред нормите на ГПК и в случая
следва да бъдат приложени нормите на чл.78, ал.3 от ЗИНЗС и чл.56 от ППЗИНЗС.
При приложение на Конституционния принцип за равенство в правата е обосновано,
че след като от възнаграждението за положен труд могат да се удържат 2/3 и едва
след тези удръжки остатъка да се задели за лични средства, то посочените норми
следва да се приложат и към получаваните отвън парични суми. Посочено е, че за
онези лишени от свобода, които не работят, няма ограничение да се ползват от
правото на лични средства, но към тях следва да се приложат същите правила –
удръжки до 2/3 от разполагаема сума. Прието е, че в случая с извършените от администрацията
на ответника удръжки за превод по сметка на съдебния изпълнител в размер на 30
лева от разполагаеми 50 лева не е извършено незаконосъобразно действие,
следователно липсва първата предпоставка за уважаването на иска по чл.284 от ЗИНЗС. В заключение е посочено също, че действието по удържане на 2/3 от
разполагаемата сума не е в нарушение на стандартите, охраняващи спазване на
забраната по чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, като при наложен запор, които не е оспорен по
съдебен ред, ответника е задължен да го изпълнява при изчисляване на удръжките,
съобразно специалните правила на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. По тези съображения
първоинстанционният съд е отхвърлил исковете на К.И.Ш., като е приел, че не е
налице първата предпоставка на чл.284 от ЗИНЗС.
Решението е валидно, допустимо
и правилно.
По делото не е спорно, че
върху личната партида на лишеният от свобода К.Ш. е наложена обезпечителна
мярка – запор за негови публични задължения. Безспорно установено е и че
запорното съобщение е получено в Затвора Стара Загора на 16.07.2020 год., а на
17.07.2020 год. е Ш. е получил покана за доброволно изпълнение по образуваното
изпълнително дело. Исковата претенция, предявена пред първоинстанционния съд се
основава на това, че след налагане на запора администрацията на Затвора Стара
Загора незаконосъобразно е превела 30.00 лева по образуваното изпълнително дело
при постъпили приходи в личната партида на лишения от свобода в размер на 50.00
лева, като по делото е установено, че останалите 20.00 лева за използвани за
доплащане на лекарства по НЗОК. Според касатора преведените суми по
изпълнителното дело са несеквестируем доход и не е следвало да се използват за
погасяване на задължението му по изпълнителното дело.
Съгласно разпоредбата на
чл.435, ал.1, т.2 от ГПК длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението
върху имущество, което смята за несеквестируемо. Според текста на чл.436, ал.1 ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на
изпълнението в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е
присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи
- от деня на съобщението. Налице е строго регламентиран процесуален ред за
оспорване на действия на съдебния изпълнител, като обстоятелството дали се
касае за имущество, което е секвестируемо или несеквестируемо се разглежда в
производство пред окръжния съд по реда на чл.437 от ГПК. Поради това
първоинстанционния съд правилно е приел, че установяването в исково
производство по чл.285 от ЗИНЗС на това дали дохода, които постъпва в личната
партида на лишеният от свобода има характер на несеквестируем доход по смисъла
на ГПК е недопустимо.
В производството по чл.285 от ЗИНЗС се изследва наличието или липсата на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, установяващ
забрана за подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко и унизително отношение
към осъдените и задържаните под стража, вследствие на незаконосъобразно
действие или бездействие на затворническата администрация. Разпоредбата на чл.3
от ЗИНЗС въвежда законови гаранции за осигуряването на нормални условия в
местата за лишаване от свобода и гарантиране упражняване на правата на лишените
от свобода, при спазване на ограниченията, въведени за целите на наказанието.
Правото на лишените от свобода да притежават парични суми за задоволяване на
лични нужди е уредено в чл.86, т.4 от ЗИЗНС. Всяка намеса в това право следва
да бъде съобразена с принципите на законосъобразност и да преследва легитимна
цел. В разглеждания случай на жалбоподателят от налични в личната му партида 50.00
лева са удържани от затворническата администрация 30.00 лева в изпълнение на
наложения запор, които са преведени по образуваното изпълнително дело, а
останалите 20.00 лева са използвани за доплащане на лекарства на лишения от
свобода по НЗОК. Следователно удържането на част от наличните суми от личната
партида на жалбоподателя преследва легитимна цел, тъй като сумата е използвана
за възстановяване на част от задължението на лишеният от свобода по
образуваното срещу него изпълнително дело и не се явява непропорционална намеса
в правото му да притежава парични суми, защото преди това част от сумата е
използвана за доплащане на лекарства по НЗОК. При тези данни се налага извод,
че извършените от затворническата администрация на Затвора – Стара Загора
действия по удържане на сумата от 30 лева от личната партида на лишеният от
свобода К.Ш. не са незаконосъобразни, следователно липсва първият от
кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав на отговорността по
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
По изложените съображения АС –
Стара Загора, тричленен състав счита, че решението на първоинстанционния съд, с
което иска с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС е отхвърлен, е правилно и
законосъобразно, поради отсъствие на касационни основания по чл.209 от АПК и
следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №208/27.05.2021 год., постановено по административно дело №47 по описа
за 2021 год. на Административен съд Стара Загора.
Решението не подлежи на
обжалване и/или протестиране
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.