№ 93
гр. София, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20241001000939 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 119/24.08.2024 г., постановено по т.д.№ 159/2022 г. по описа на
Благоевградски окръжен съд е отхвърлен иска на „Мост–81“ ООД срещу ДАФ Тръкс Б.В.,
дружество, регистрирано в Нидерландия, с адрес гр.Айндховен за заплащане на сумата
41 567.50 евро, представляваща обезщетение за претърпяна имуществена вреда – заплатена
надценка при покупка на два броя тежкотоварни камиони DAF FT XF 105.460 Euro 5 Low
Deck, която надценка се дължи на участието на ДАФ Тръкс Б.В. (DAF Trucks N.V.) в
антиконкурентна практика – картелно споразумение в периода от 17.01.1997 г. до 18.01.2011
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, като неоснователен. С решението е отхвърлен иска на „Мост–81“
ООД срещу ДАФ Тръкс Б.В. за заплащане на сумата 12 666.53 евро, представляваща лихва за
забава върху претендираната главница, дължима за периода от 19.07.2019 г. до 19.07.2022 г.,
като неоснователен.
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от „Мост–81“ ООД, което
моли въззивния съд да го отмени и вместо него да постанови решение, с което уважи
предявените искове. Поддържа, че решението е неправилно и в противоречие с практиката
на Съда на Европейския съюз по Решение на СЕС от 22.06.2022 г. по дело С267/20, с което
било прието, че приложим е давностния срок по ЗЗК, който бил 6-годишен, а старият
давностен срок би бил приложим единствено в случай, че същият е изтекъл преди
изтичането на срока за транспониране на Директива 2014/104/ЕС, уреждаща реда за
1
уреждане на искове за обезщетение за вреди от нарушения на правото на конкуренция. В
процесния случай срокът за транспониране на Директивата е изтекъл преди изтичането на
стария давностен срок, поради което били приложими правилата, установени в Директивата.
Съгласно чл.633 от ГПК решението на Съда на ЕО е задължително за всички съдилища и
учреждения в Република България. Тези аргументи не били обсъдени в обжалваното
решение. Налице били всички предпоставки за уважаване на иска, включително и размера
на вредата. От представените по делото договори за покупка на камиони DAF от 2013
година, след периода на картела, които камиони били технологично по-усъвършенствани, се
установявало, че цената им била средно 61 951 евро, след изваждане на естественото
увеличение на цените поради инфлацията за периода 2008 до 2013 година /11.70%/.
Следователно било установено, че след картела цените са паднали с около 25%. Било
установено, че при транспониране на Директива 2014/104/ЕС в румънското законодателство
била въведена презумпция, че нарушенията под формата на картели причиняват вреди –
увеличение на цената на стоките и услугите с около 20%. В изготвеното от Европейската
комисия практическо ръководство за количествено определяне на вредите от нарушения на
чл.101 или чл.102 от ДФЕС било прието, че около 70% от всички картели имат надценка
между 10% и 40% като средната надценка, наблюдавана в тези картели била около 20%. В
специализираната икономическа и правна теория и научни изследвания се приемало, че
средно картелите увеличавали цената с около 20-30 %. Ответникът не опровергал
презумпцията на чл.113, ал.2 от ЗЗК, че ищецът не е претърпял вреди от картела. Ответникът
поддържал, че е продал процесните камиони с 80 000 лева отстъпка, на в § 27 от Решението
на ЕК от 19.07.2016 г. по дело „АТ.39824 – Trucks“ бил описан механизмът на процесния
картел като е посочено, че ценообразуването обикновено започвало от първоначална брутна
ценова листа, определена от централата като крайните нетни клиентски цени се договаряли
от дилърите или от производителите, когато те продавали директно на дилърите или на
клиенти от автопаркове. Крайните нетни клиентски цени отразявали значителни отстъпки от
първоначалната брутна цена. Следователно участниците в картела изкуствено завишавали
първоначалните брутни каталожни цени като впоследствие предоставяли имагинерни
отстъпки на крайните клиенти, която практика създавала илюзия за конкурентно
ценообразуване и гарантирала маржовете на печалба за производителите. От заключението
на вещото лице се установило, че средната реална крайна продажна цена била около 81 000
евро, поради което било очевидно, че ответникът изкуствено завишил първоначалните
брутни каталожни цени и предоставял имагинерни отстъпки на крайните си клиенти.
Ответникът не опровергал презумпцията на чл.114, ал.1 от ЗЗК, че до доказване на
противното следвало да се приеме установен факта на нарушението и нарушителя.
Неоснователни били твърденията му, че процесната антиконкурентна практика не
включвала споразумение за увеличаване на цените на продаваните камиони. В Решението
на ЕК от 19.07.2016 г. по дело „АТ.39824 – Trucks“ на няколко места било посочено, че
нарушението се е състояло от тайни споразумения за увеличаване на цените в ЕИП за
камиони. По делото бил установен т.н. „приливен ефект“ на картела – увеличаването на
брутните цени водело до увеличаване на нетните цени, което било възприето в посочените
от жалбоподателя решения на национални съдилища в държави – членки на ЕС.
Първоинстанционният съд неправилно бил установил факти по делото, възприемайки
изводите на вещото лице относно пазарната стойност на препродадените камиони.
Въззиваемият ДАФ Тръкс Н.В. оспорва въззивната жалба и моли въззивният
съд да потвърди обжалваното решение. Счита, че първоинстанционният съд
законосъобразно приел, че исковете са погасени по давност. В Решение на СЕС от 22.06.2022
г. по дело С267/20 се прокарвало разграничение между процесуалните предпоставки за
предявяване на иск, съобразно правилата на Директива 2014/104/ЕС, които изисквали
давността по старите правила да не е изтекла преди изтичането на срока за транспониране
на директивата. От друга страна изрично се приемало, че разпоредбите за погасителна
2
давност, въведени с Директивата и транспонирани в чл.111 от ЗЗК, доколкото са материални
по своя характер, нямали обратно действие. Нарушението, което било установено с
Решението на ЕК по отношение на ответника било преустановено най-късно на 18.01.2011
г., което не било спорно между страните. С Решение на СЕС от 22.06.2022 г. по дело
С267/20, т.71 било прието, че ищецът следва да е узнал абсолютно необходимите данни,
позволяващи му да предяви иска за обезщетение за вреди към датата на публикуване на
резюмето на Решението на ЕК от 19.07.2016 г. по дело „АТ.39824 – Trucks“ или на 06.04.2017
г. като с т.72 от Решение на СЕС от 22.06.2022 г. по дело С267/20 било прието, че пълната
ефективност на чл.101 ДФЕС изисквало да се приеме, че в случая давностния срок е
започнал да тече от деня на това публикуване. В случая всички правнорелевантни факти
били настъпили преди изтичането на крайния срок за транспониране на Директива
2014/104/ЕС и попадали извън времевия й обхват и тъй като тя била транспонирана в ЗЗК на
02.01.2018 г., спрямо предявените от ищеца искове били приложими правилата за
погасителната давност по общия ред на ЗЗД /така в Решение от 28.03.2019 г. по дело С-
637/2017 г. Следователно приложимият давностен срок в случая бил петгодишен. Това се
потвърждавало и от §76 жт Решение на СЕС от 22.06.2022 г. по дело С267/20, където се
припомняла постоянната съдебна практика, отричаща възможността за пряко приложение на
една директива спрямо частноправен субект. Дори да се приемела тезата на въззивника за
неприложимост на разпоредбите на ЗЗД, в процесния случай би следвало да се приложи
разпоредбата на чл.104, ал.4, изр.последно от ЗЗК, тъй като изменението на ЗЗК, добавило
Глава Петнадесета в ЗЗК била прието в ДВ бр.2/2018 г. Давността за предявяване на иска е
започнала да течме на 06.04.2017 г. и е изтекла на 06.04.2022 г. Не били налице
предпоставките за уважаване на предявените от ищеца искове. Поведението на ДАФ Тръкс
Н.В. не било в причинно-следствена връзка с претендираните вреди. Липсвали каквито и да
било доказателства за наличие на такава връзка. С Решението на ЕК от 19.07.2016 г. по дело
„АТ.39824 – Trucks“ не бил установен класически картел под формата на фиксиране на цени,
а обмен на информация относно брутните каталожни цени между участниците в
нарушението, като не било изследвано дали този обмен е оказал влияние върху
конкуренцията и върху крайните цени, както и дали ответникът се е облагодетелствал.
Решението на ЕК от 19.07.2016 г. по дело „АТ.39824 – Trucks“ установявало единствено
противоправното деяние. По делото не било установено дали и до каква степен в следствие
нарушението на ищеца е прехвърлена надценка /изискване по чл.109, ал.1 от ЗЗК/. Цената,
на която били продадени камионите била определена при преговорите между дилъра /прекия
купувач на камионите от ДАФ Тръкс Н.В./, лизинговата компания и крайния клиент „Мост–
81“ ООД като ДАФ Тръкс Н.В. не било участвало в тези преговори. „Мост–81“ ООД не
доказало наличието на прехвърлена в негова тежест надценка по веригата на доставки. Било
установено от СИЕ, че ищецът е придобил камионите на цена с около 55% по-ниска от
брутната каталожна цена или с отстъпка 45%. Вещото лице посочило, че не е налице
надценка за прекия купувач /Спилиер ДАФ Тръкс/ във веригата на доставки, която ДАФ
Тръкс Н.В. му е прехвърлило. Това означавало, че е оборена презумпциятана чл.109, ал.2, т.2
– липсвала надценка, която да е прехвърлена на прекия купувач. По д елото било
установено, че ползваните от въззивника заемни средства по договор за финансов лизинг е
повишило цената на придобиване между 9-10 хиляди евро. „Мост–81“ ООД не доказало
размера на претендираните вреди. Действително, с оборената по делото презумпция на
чл.109, ал.2 от ЗЗК, до доказване на противното се приема, че е причинена вреда, но и в този
случай размерът на вредата подлежал на остойностяване. Дори да се приеме, че е налице
вреда под хормата на надценка, липсват доказателства, че вредата е 20-30% от цената.
Твърдяната надценка от 25% е представена на базата на цената на търговеца посредник по
веригата за доставки – Хоет Тръкинг енд Рентинг, която включвала и комисионната на
посредника, от която ответникът по делото не се възползвал и която не можел да
контролира. Представеното доказателства – споразумение между въззивника и Турбо,с Ноет
Русия НВ било неотносимо – камионът бил поръчан за краен клиент белоруското дружество
Белтранс, находящо се в пазар извън ЕС и цената не можело да служи като база за
определяне на размера на надценката, нито като доказателство за наличие на такава.
3
Икономическите проучвания също не можели да служат като доказателство, а практическото
ръководство на ЕК било приложимо само при положение, че въззивникът е установил да е
претърпял вреди. Румънското законодателство било неприложимо в Република България.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, с която
„Мост–81“ ООД е предявило срещу „Даф Тръкс Б.В.“ искове с правно основание чл. 107,
ал.1 от ЗЗК и чл. 86 от ЗЗД. Ищецът твърди, че е закупил през 2007 г. два тежкотоварни
камиона марка „ДАФ“ на обща стойност 166 270 евро. На 06.04.2017 г. в официалният
вестник на ЕС било публикувано решение на ЕК, с което е установено, че ДАФ Тръкс Б.В. е
участвало в картелно споразумение за увеличение на цените на тежкотоварните камиони
като му е наложена санкция в размер 752 679 000 евро. Вследствие противоправното
поведение на ДАФ Тръкс Б.В. /участие в картелно споразумение/, „Мост–81“ ООД
претърпяло вреда, която се равнява на надценката, на която са му били продадени тези
камиони - 25% от цената, на която му били продадени. Нарушението се изразило в обмен на
информация за брутните цени на продажба на камиони; сключване на тайни споразумения и
участие в съгласувани практики относно ценообразуването и брутните увеличения на
камиони; редовна обмяна на информация за планирани брутни увеличения на цените на
камионите; обмяна на чувствителна търговска информация относно приемане на поръчки и
др. Продължителността на антикорупционната практика на ДАФ Тръкс Б.В. била от
17.01.1997 г. до 18.01.2011 г. След образуване на производството срещу ДАФ Тръкс Б.В.
била открита процедура за постигане на споразумение, в което са участвали всички страни в
производството пред ЕК. Същото се е развило по реда на чл. 10а, параграф 2 от Регламент
(ЕО)№ 773/2004 /в редакцията си съгласно Регламент № 622/2008/. При подписване на
споразумението ответникът признал своето участие в нарушението и своята отговорност.
След споразумението било постановено Решението от 06.04.2017 г. на основание чл. 30 от
Регламент 1/2003, което не било обжалвано и е влязло в сила. Закупуването на двата
камиона през 2007 г. било в рамките на действие на картелното споразумение. Договорите
били сключени чрез електронна кореспонденция и не били подписани на хартиен носител,
като се отнасяли за тежкотоварен камион, марка „ДАФ“, модели XF 105.460 Euro 5 Low
Deck, като продажната цена на единия е 82 380 евро, а на другия е 83 890 евро. Относно
обезщетяването за вреди от антиконкурентни практики била издадена Директива
2014/104/ЕС, транспонирана в българското законодателство в глава 15 от ЗЗК и
отговорността била за непозволено увреждане. Ответникът е реализирал фактическия състав
на деликта: нарушил правото на конкуренция, с което причинил вреди на купувача,
равняващи се на надценката, на която са били продадени камионите. Налице била причинно-
следствена връзка между противоправното поведение на ответника и причиняването на
вредите. Поддържа, че е претърпял вреда, равняваща се на надценката, на която са били
продадени камионите. Картелните споразумения за увеличаване на брутните цени
неизбежно водели до изкривяване на цените на дребно, тъй като те били отправна точка при
ценообразуването при всяка следваща доставка. Ищецът претендира вредата в размер на
25% от продажната цена, на която са закупени камионите, който размер обосновава с
изследвания и публикации в специализирана икономическа и правна теория във връзка с
научни изследвания относно увеличение на цените при картелни споразумения. Претендира
и лихва за забава, тъй като обезщетението било с източник непозволено увреждане като
периодът, за който се претендира лихва е от 19.07.2019 г. 19.07.2022 г. С решение от
29.07.2019 г. по дело С-451/18 на Съда на ЕС съдът се е произнесъл по преюдициално
запитване по тълкуване на чл. 7, параграф 2 от Регламент Брюксел Iа и по това
преюдициално запитване фактите са идентични с фактите по процесния казус, поради което
е приложимо към него. С решението е посочено кое е мястото на настъпване на вредата и
4
мястото на настъпване на събитието, причинило тази вреда като е прието, че ищецът има
право на изборна подсъдност в едното или другото място.
Ответникът ДАФ Тръкс Б.В. оспорва предявените искове. Твърди, че не е ясно
от кого ищецът твърди, че е закупил процесните камиони. С Решението на ЕК от 19.07.2016
г. по дело „АТ.39824 – Trucks“ не бил установен класически картел, който включва
споразумение за фиксиране на цени, а бил установен обмен на информация като в тежест на
ищците било да докажат, че този обмен е ограничил конкуренцията и като резултат е
причинил вреди. „Мост–81“ ООД не бил претърпял вреда във връзка със закупуването на
процесните камиони, тъй като те имали каталожна цена, съответно този с шаси Е 829686 в
размер на 149 520 евро, а този с шаси Е 807960 в размер на 153 345 евро, която била с
приблизително 50 % по-висока от продажната цена, за която ищецът е закупил
автомобилите, поради което не се установявало наличие на прехвърлена надценка.
Действителната цена на сделката е тази, която е платена от крайния клиент за всяка
конкретна такава като ищецът закупил автомобилите на достатъчно ниска цена, поради
което не е претърпял вреди, съпоставено с цените получени от „ЮБН Ауто“ ЕООД.
Презумпцията по чл.113, ал.2 от ЗЗК не била приложима, както и че презумпцията на чл. 17,
ал.2 от Директива 2014/104 следвало да се тълкува като норма с материално-правен
характер, която няма обратно правно действие по отношение на нарушенията на правото на
конкуренция, които са преустановени преди предоставеният срок за транспониране на
Директивата, който бил 27.12.2016 г. Ответникът поддържа, че „ДАФ Тръкс“ е преустановил
участието си в картелното споразумение към 18.01.2011 г. и тази презумпция не се
прилагала в казуса. Възразява се срещу претендираното обезщетение като процент
съответстващ на надценката, както и че ищецът който претендира вреди произтичащи от
понесена от него надценката над конкурентната цена не може да получи обезщетение за
такива, когато е прехвърлил предмета на сделката и тази надценка е прехвърлена към друг
купувач по веригата на доставка.Прави възражение за изтекла погасителна давност на
главния иск на основание чл. 114 от ЗЗД, а на аксесорния на основание чл. 119 от ЗЗД.
Началната дата, от която следвало да се брои срокът на погасителната давност е моментът,
от който ищецът е узнал практиката на СЕС, за поведението на ответника, нарушаващо
правото му на конкуренция, за причинените му вреди и за това, кой е нарушителят. В тази
връзка се излага фактическо твърдение, че петгодишният срок за давност на главният иск е
изтекъл на 06.04.2022 г.
С допълнителната искова молба ищецът „Мост–81“ ООД сочи, че процесните
камиони са закупени от „Хоет Тракинг и Рент“ - белгийско дружество, което е получило
надценката при продажбата, както и че ищецът не е влизал в договорни отношения с „ЮБН
Ауто“ ЕООД (UBN Auto ltd). По отношение на размера на вредата следвало да се ползва
възприето законодателно разрешение от Румъния, като страна членка на ЕС, според което в
извънредна наредба № 180/14.10.2020 г. е прието, че нарушенията под формата на картели
причиняват вреди изразяващи се в увеличение на 20% от цената на продуктите и услугите.
По отношение на този размер ЕК изготвила практическо ръководство за количествено
определяне на вредите, основаващи се на нарушения на чл. 101 и чл. 102 от ДПЕС. Ищецът
твърди, че на 23.09.2013 г. е сключен договор за покупко-продажба на камион с „Хоет-
Русия“ – дружество, учредено в Белгия, чиято цена била 69 200 евро, т.е. разликата между
цената на товарният автомобил, закупен през 2007 г. и този през 2013 г. е в размер на 25.48
%, което сочи, че изкуствено е завишена цената в резултат на картелното споразумение.
Твърди се, че ищецът се е разпоредил с процесните товарни камиони с договор за покупко-
продажба от 16.09.2016 г., сключен между него и „А енд Джи Транс“ ЕООД с цена на
продажбата от 15 000 лева и договор за покупко-продажба от 10.10.2016 г. сключен с
„Валгер Ан“ ЕООД с продажна цена 27 381.62 лева. Дори да се приемело, че в резултат на
тези продажби надценката е прехвърлена, това прехвърляне било частично и вредата се
равнява на 25% от цената, на която ищецът ги е прехвърлил. „Мост–81“ ООД поддържа, че
5
приложима в случая е не общата давност по ЗЗД, а 6-годишната по ЗЗК.
Ответникът е възразил с отговора на допълнителната искова молба, че
представените фактури за закупуване на двата товарни автомобила не установяват
сключване на сделки за покупко-продажба, респективно договорно отношение между
страните по делото. Поддържа възраженията, изложени в отговора на исковата молба.
По отношение на камион влекач с номер на шаси XLRTE47MS0E807960 е
установено:
На 31.08.2007 г. е била предоставена оферта № 2895-F от „ЮБН Ауто“ ООД
/понастоящем „Турботракс България“ ООД/ до „Мост–81“ ООД за влекач с двигател Евро 5,
модел: DAF FT XF 105.460 Euro 5 Low Deck c номер на шаси XLRTE47MS0E807960 за цена
от 83 890 евро без ДДС.
На 12.02.2008 г. е издадена фактура № ВЕ008906 от ДАФ Тръкс на Спилиер
ДАФ Тръкс НВ /пряк купувач/, за „ЮБН Ауто“ ООД, клиент на ДАФ Тръкс, като камионът е
бил предназначен за крайния клиент Мост-81. Цената е определена, като от брутната
(каталожна) цена 132 100 евро + допълнително начислени суми за конкретни
екстри/модификации 21 520 евро, или общо брутна цена - 153 620 евро са договорени
отстъпки в полза на прекия купувач Спилиер ДАФ Тръкс НВ в размер на 78 925 евро.
Нетната цена, на която прекият купувач, дилърът Спилиер ДАФ Тръкс, е придобил описания
камион от ДАФ Тръкс, е била в размер на 74 695 евро без ДДС, защото се касае за
освободена от дължим ДДС вътре-общностна доставка.
На 10.03.2008 г. е издадена фактура № 8030509 с доставчик Хоет Тръкинг енд
Рентинг НВ и получател Мост-81 във връзка с този камион на стойност 83 890 евро без
ДДС, която сума е била заплатена от „Мост–81“ ООД на Хоет Тръкинг енд Рентинг НВ чрез
няколко вноски, направени съответно на дати 30.11.2007 г., 10.12.2007 г., 21.01.2008 г.,
последната от които на 14.02.2008 г.
По отношение на камион влекач с номер на шаси XLRTE47MS0E829686 е
установено:
На 17.09.2007 г. била предоставена оферта № 2918-F от „ЮБН Ауто“ ООД
/понастоящем „Турботракс България“ ООД/ до Въззивника за влекач с двигател Евро 5,
модел DAF FT XF 105.460 Euro 5 Low Deck c номер на шаси XLRTE47MS0E829686 за цена
от 82 380 евро без ДДС.
На 03.07.2008 г. е била издадена фактура № ВЕА00206 от ДАФ Тръкс на
Спилиер ДАФ Тръкс НВ /прекия купувач/, за „ЮБН Ауто“ ООД, клиент на ДАФ, като
камионът е бил предназначен за краен клиент Мост-81. Цената е определена, като от
брутната (каталожна) цена 132 100 евро + допълнително начислени суми за конкретни
екстри/модификации 17 695 евро, или общо брутна цена - 149 795 евро. Договорени са
отстъпки в полза на прекия купувач в размер на 77 362 евро. Съответно нетната цена, на
която прекият купувач, дилърът Спилиер ДАФ Тръкс, е придобил описания камион от ДАФ
Тръкс, е била в размер на 72 433 евро без ДДС /освободена от ДДС вътрешно общностна
доставка/.
На 14.07.2008 г. е издадена фактура № 8070738 с доставчик Хоет Тръкинг енд
Рентинг НВ и получател Мост-81 във връзка с описания по-горе камион на обща стойност
82 380 евро без ДДС, която сума е била заплатена от „Мост–81“ ООД на Хоет Тръкинг енд
Рентинг НВ чрез две вноски, последната от които е била заплатена от Въззивника на
07.07.2008 г.
6
Процесните два камиона (влекача) са били продадени от „Мост -81“ ЕООД с
договори за покупко – продажба съответно от 16.09.2016 г. и от 10.10.2016 г. на „А енд Джи
Транс“ ООД за сумата от 15 000 лв. с ДДС и на „Валгер ан“ ЕООД за сумата от 27 381.62 лв.
Представено е Решение на Европейската комисия от 19.07.2016 г. във връзка с
производство по чл. 101 от ДФЕС и чл. 53 от Споразумението за ЕИП /АТ.39824-Trucks/ , с
което е прието, че нарушението – тайни споразумения относно ценообразуването и брутните
увеличения на цените на средни и тежкотоварни камиони /ценова координация/, е
обхващало цялото европейско икономическо пространство и е продължило от 17.01.1997 г.
до 18 януари 2011 г. Адресат на решението е и DAF Trucks N.V. В решението е посочено, че
централните офиси на адресатите са участвали пряко в обсъжданията на цените, на
увеличаванията на цените. Тайните споразумения са включвали споразумения и/или
съгласувани практики в областта на ценообразуването и брутните увеличения на цените, с
цел привеждане в съответствие брутните цени в ЕИП.
Представен е и подробен вариант на Решение на Европейската комисия от 19
юли 2016 г., в което в пар.57 до пар.60 е установено, че обменът на информация относно
планираните бъдещи увеличения на брутните цени и относно новите технологии за
стандарти за емисии е продължил през годините. Посочено е, че обменът най-малкото е
позволил на адресатите /сред които е ДАФ Тръкс Б.В. / да включат информацията в процеса
на вътрешно планиране и планиране на бъдещи брутни увеличения на цените за следващата
календарна година. В края на 2004 г. служител на DAF Trucks Deutschland GmbH изпраща
електронно писмо до представители на германските дъщерни дружества с искане за
информация относно планираните увеличения на брутните цени за 2005 г. Обобщената и
събрана информация за увеличението на цените е изпратена обратно на всички участници,
включително на всички адресати, няколко дни по-късно, като съдържала информация за
планираното брутно увеличение на цените. Посочено е, че доказателствата показват, че
информация относно брутните увеличения на цените, наред с друго, на всички Адресати от
ноември 2010 г. и от януари 2011 г., е била събирана от участниците в обмена.
Представена е извадка от извънредна наредба № 170/14.10.2020 г. относно
искове за обезщетение в случаи на нарушение на разпоредбите на законодателството в
областта на конкуренцията, приета от правителството на Република Румъния с чл.16, ал.2 от
която е прието, че се предполага, че нарушенията под формата на картели причиняват вреда,
изразяваща се в увеличение с 20% от цената на продуктите или услугите, обхванати от
картела.
Представен е договор за покупко-продажба от 23.09.2013 г., по силата на който
Turbo’s Hoet Russia N.V. се е задължило да достави на „Мост–81“ ООД 1 брой нов трактор
DAF FT XF 105.460 SC на обща стойност 69 200 евро.
По първоинстанционното дело е изслушана съдебно – счетоводна експертиза,
която не е оспорена от страните и от чието заключение се установява, че в счетоводството на
„Мост–81“ ООД са налице данни за закупени два тежкотоварни камиона модел DAF FT XF
105.460 Euro 5 Low Deck. Първият закупен камион е осчетоводен по счетоводна сметка 205
/транспортни средства/, начислявани са амортизации на същия са начислявани до 30.09.2012
г. и е отписан от счетоводния и данъчния амортизационен план на 10.10.2016 г. Вторият
камион също е осчетоводен по счетоводна сметка 205 - транспортни средства. Амортизации
са му начислявани до 31.12.2011 г. и е отписан от счетоводния и данъчния амортизационен
план на 12.10.2016 г. Цените на камионите са заплатени от „Мост–81“ ООД към белгийското
дружество Хоет Тръкинг енд Рентинг НВ. „Мост–81“ ООД е отразило Протокол по чл. 117 от
ЗДДС № 1 от 10.03.2008 г. за първия камион в дневник на покупките, като е отразил
7
данъчната основа в размер на 164 074.58 лв. и начисленият ДДС е в размер на 32 814.92 лв.
като „Мост–81“ ООД е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит в месец март
2008 г. С Протокол по чл.117 от ЗДДС № 3 от 14.07.2008 г. за втория камион в дневник на
покупките е отразена данъчната основа в размер на 161 121.67 лв. и начисления ДДС в
размер на 32 224.25 лв. Отразен е същия протокол по чл.117 от ЗДДС и в дневник
продажби, като „Мост–81“ ООД е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит в
месец юли 2008 г. Вещото лице е посочило брутната /каталожната/ цена на DAF, модели FT
XF 105 460 Euro 5 Low Deck c номер на шаси 0Е807960 в размер на 153 620 евро, а на DAF,
модели FT XF 105 460 Euro 5 Low Deck c номер на шаси 0E829686 е в размер на 149 795
евро. Констатирано е в заключението, че двата тежкотоварни камиона DAF FT XF 105.460 са
продадени от „Мост–81“ ООД съответно на „А енд Джи транс“ ООД за сумата 15000 лева с
ДДС и на „Валгер Ан“ ЕООД за сумата 32 857.94 лева. На двата камиона са начислявани
амортизации за периода от 2007 до 2012 година.
По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, която не е оспорена
от страните и от чието заключение се установява, че брутната цена по фактура ВЕ008906 от
12.02.2008 г. е 153 620 евро, а нетната цена. т.е. цената, на която клиента купува камиона е 74
695 евро. Отстъпката е в размер на 78 925 евро от каталожната цена на производителя.
Брутната цена по фактура ВЕА00206 от 03.07.2008 г. е 149 795 евро, а нетната цена, т.е.
цената, на която клиента купува камиона е 72 433 евро. Отстъпката е в размер на 77 362 евро
от каталожната цена на производителя. Направено е заключение, че „Мост - 81" ЕООД е
закупило от Хоет Тръкинг & Рентинг НВ тежкотоварен автомобил DAF, модел FT XF 105
460 Euro 5 Low Deck c номер на шаси XLRTEA47MS0E807960 с 9 195 евро повече от
нетната цена по фактура ВЕ008906 от 12.02.2008 г.(83 890 е - 74 695 евро), а тежкотоварен
автомобил DAF, модел FT XF 105 460 Euro 5 Low Deck c номер на шаси
XLRTEA47MS0E829686 с 9 947 евро повече от нетната цена по фактура ВЕА00206 от
03.07.2008 г.(83 380 е - 72 433 евро). Въз основа на горните данни вещото лице е направило
извод, че ищецът е придобил камионите на цена, която е около 55% по-ниска от
брутната/каталожна цена на производителя ДАФ Тръкс НВ, или с отстъпка от около 45% от
брутната/каталожна цена на производителя. Прекият купувач на камионите /дилърът/
Спилиер ДАФ Тръкс е получател по фактура ВЕ008906 от 12.02.2008 г. и фактура ВЕА00206
от 03.07.2008 г. като ги е закупил от ДАФ Тръкс НВ. Процесните камиони са закупени от
„Мост–81“ ООД от белгийското дружество Хоет Тръкинг & Рентинг НВ, което е свързано
лице с „Турботракс България“ /притежава 1% от дяловете, а през 2008 г. притежава 50% от
дяловете по данни от Търговския регистър /. „Мост–81“ ООД е закупило процесните
камиони на по-висока нетна цена, защото ги е закупило от Хоет Тръкинг енд Рентинг НВ.
Вещото лице е посочило, че не е налице надценка спрямо конкурентната цена за прекия
купувач като експертизата не разполага с достатъчно данни да прецени имало ли е надценка
спрямо конкурентната цена при продажбата на процесните камиони на ищеца. Продажбата е
преминала по следния начин производител – дилър – лизингова компания – ищец. Вещото
лице е изследвало сключени договори за продажба на други камиони марка DAF FT XF
105.460 на българския пазар през 2007 г. като е установило следните цени – 182 126.89 лева
с ДДС; 164 876.47 лева с ДДС /при покупка на два броя/; 195 035.37 лева с ДДС.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правна страна:
I./ По предявения иск с правно основание чл.107 от ЗЗК
Съгласно чл.107 от ЗЗК всеки, който е претърпял вреди, независимо дали е
пряк, или непряк купувач, има право на обезщетение за непозволено увреждане вследствие
нарушение по глави трета и четвърта и по чл. 101 и 102 от Договора за функционирането на
Европейския съюз. Разпоредбата е част от раздел II от ЗЗК, озаглавен „Отговорност за
непозволено увреждане вследствие нарушение по глави трета и четвърта и по чл. 101 и 102
8
от Договора за функционирането на Европейския съюз“.
Разпоредбата предвижда специален деликтен състав за нарушаване на
забраната, въведена с глава трета от ЗЗК за всякакъв вид споразумения между предприятия,
решения на сдружения на предприятия, както и съгласувани практики на две или повече
предприятия, които имат за цел или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване
на конкуренцията на съответния пазар, както и на забраната за злоупотреба с монополно или
господстващо положение, въведена с глава четвърта на ЗЗК, както и на въведените с чл.101
и чл.102 от ДФЕС идентични забрани.
Разпоредбата на чл.109 изисква от съда при преценка на основателността на
иска за обезщетение за вреди и за определяне на размера на обезщетението да отчете дали и
до каква степен на ищеца е прехвърлена надценка като възлага доказателствената тежест за
съществуването и размера на това прехвърляне върху ищеца. В алинея 2 на този текст е
въведена оборимата презумпция, че до доказване на противното се приема, че е налице
прехвърляне на надценка, когато непрекият купувач е доказал, че: 1./ ответникът е извършил
нарушение на правото на конкуренцията; 2./ нарушението на правото на конкуренцията е
довело до надценка за прекия купувач, и 3./ непрекият купувач е закупил стоките или
услугите – предмет на нарушението, или е закупил стоки или услуги, получени или
съдържащи такива стоки и услуги.
Съгласно чл.101 от ДФЕС се забраняват като несъвместими с вътрешния пазар
всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и
съгласувани практики, които биха могли да засегнат търговията между държавите-членки и
които имат за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването
на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар, и в частност такива, които: а) пряко или
косвено определят покупни или продажни цени или други условия на търговията.
Съгласно чл.102 от ДФЕС се забранява като несъвместима с вътрешния пазар
всяка злоупотреба от страна на едно или повече предприятия с господстващо положение в
рамките на вътрешния пазар или в съществена част от него, доколкото тя може да повлияе
върху търговията между държавите-членки. Такава злоупотреба в частност може да се
изразява в: а) пряко или косвено налагане на нелоялни покупни или продажни цени или на
други несправедливи условия за търговия; б) ограничаване на производството, пазарите или
технологичното развитие във вреда на потребителите; в) прилагане на различни условия по
отношение на еквивалентни сделки с други търговски партньори, като по този начин ги
поставя в сравнително по-неблагоприятно положение; г) поставяне на сключването на
договори в зависимост от приемането на допълнителни задължения от другите страни, които
по своя характер или в съответствие с търговската практика нямат връзка с предмета на тези
договори.
Няма спор между страните и се установява от представените оферти, фактури
и товарителници, както и от изслушаното заключение на икономическата експертиза, че
ищецът е закупил двата процесни камиона, чийто производител е ответника съответно на
цени 82 380 евро и 83 890 евро без ДДС, които продажби са опосредени, тъй като
камионите първоначално са продадени на дилър Спилиер ДАФ Тръкс и са предоставени на
ищеца чрез белгийското дружество Хоет Тръкинг & Рентинг НВ, което е свързано лице с
„Турботракс България“ по договор за лизинг. Няма спор и се установява от заключението на
СИЕ, че ищецът е заплатил цената на камионите.
С Решение на ЕК от 19.07.2016 г. по дело „АТ.39824 – Trucks“, за което
страните не спорят че е влязло в сила и че резюмето му е публикувано в Официалния
вестник на Европейския съюз на 06.04.2017 г. е установено, че ответникът, заедно с другите
9
изброени адресати, в качеството им на производители на камиони, е осъществил нарушение
на разпоредбите на чл.101 от ДФЕС и чл.53 от Споразумението на ЕИП в периода
17.01.1997 г. до 18.01.2011 г. като е участвал в тайни споразумения /включващи
споразумения и практики/ относно ценообразуването и брутните увеличения на цените на
средни и тежкотоварни камиони /ценова координация/, което нарушение е обхващало цялото
европейско икономическо пространство като му е наложена санкция глоба в размер
752 679 000 евро.
По силата на чл.114, ал.1 от ЗЗК влязло в сила решение на орган за защита на
конкуренцията или на съд на друга държава – членка на Европейския съюз, с което се
установява нарушение на правото на конкуренция, може да бъде представено като
доказателство в производство за обезщетение на вреди. До доказване на противното съдът
следва да приеме за установен факта на нарушението и нарушителя. Следователно по
делото, с оглед представеното Решение на ЕК от 19.07.2016 г. по дело „АТ.39824 – Trucks“, е
доказано, че ответникът е извършил нарушение на правото на конкуренция – нарушение по
чл.101, ал.1, б.“а“ от ДФЕС
По смисъла на Закона за защита на конкуренцията, съгласно §1, т.5 от ДР на
ЗЗК "Картел" е споразумение и/или съгласувана практика между две или повече
предприятия с цел координиране на тяхното конкурентно поведение на съответния пазар или
повлияване на съответните параметри на конкуренция чрез практики, като например
определяне или координиране на покупните или продажните цени или други условия на
търговия, включително по отношение на правата на интелектуална собственост, определяне
на квоти за производството или продажбите, подялба на пазари и клиенти, включително
манипулиране на публични търгове или конкурси, ограничения на вноса или износа или
антиконкурентни действия срещу други конкуренти. Видно от констатациите в Решението
на ЕК от 19.07.2016 г. по дело „АТ.39824 – Trucks“ ответникът е участвал в картел, тъй като
извършеното от него нарушение е участие в тайни споразумения /включващи споразумения
и практики/ относно ценообразуването и брутните увеличения на цените на средни и
тежкотоварни камиони.
Съгласно чл.113, ал.2 от ЗЗК до доказване на противното се предполага, че
картелът причинява вреди. Ответникът не е ангажирал доказателства, които да установят
при пълно доказване, че картелът, в който е участвал не е причинил вреди, поради което
съдът намира, че законовата презумпция не е оборена и по делото е установено, че
картелното споразумение, в което е участвал ответника, заедно с останалите производители
на камиони, е причинило вреди на неговите клиенти, които са закупували камионите,
произведени от него през времето, в което картелът е действал. Следователно съдът следва
да приеме за установено, че ищецът, в качеството му на краен купувач по договори за
продажба, сключени в периода на действие на картелното споразумение, е понесъл вреди.
Раздел II от ЗЗК, озаглавен „Отговорност за непозволено увреждане
вследствие нарушение по глави трета и четвърта и по чл. 101 и 102 от Договора за
функционирането на Европейския съюз“ урежда реда за ангажиране на отговорността за
тези нарушения, които включват и картелните споразумения, но не се изчерпват само с тях.
Разпоредбата на чл.113 от ЗЗК указва начина, по който се определя размера на вредите, като
единствено за вредите от картел е въведена презумпцията, че до доказване на противното
същите се предполагат. По отношение на размера на вредите, които ищецът е понесъл
липсват сигурни данни и доказателства, които пряко да установяват техния размер. От друга
страна по делото е установено, че през 2013 година ищецът е закупил нов тежкотоварен
камион от вида на процесните за цена 69 200 евро, което е около 20% по-ниска цена от
цените на процесните продажби. Без значение в конкретния случай е обстоятелството, че
процесните продажби са се реализирали на цени с повече от 50% по-ниски от каталожните,
тъй като е меродавна крайната цена, на която камионите се продават по време на действието
на картелното споразумение и след неговото действие.
Без да съобразява нормата в румънското законодателство, приемаща за
10
установена вреда от картел в размер 20 % от продажната цена, тъй като чуждото провна
норма не може да бъде прилагана в настоящия случай, съдът намира, че вредата претърпяна
от ищеца е в размер 20% от цената на която е придобил процесните камиони. Това е и
стойността, която се изтъква като обичайна вреда в икономическите изследвания, свързани с
вредите, които картелните споразумения причиняват и е съпоставима с обезщетенията,
присъждани от съдилищата в държавите членки на Европейския съюз.
Предвид изложеното въззивният съд намира, че искът е доказан в размер
33 254 евро и следва да бъде отхвърлен като неоснователен в останалата му част до пълния
предявен размер от 41 567.50 евро.
Съдът следва да се произнесе по направеното от ответника възражение за
погасяване на иска по давност.
Законът за защита на конкуренцията транспонира в българското
законодателство Директива 2014/104/ЕС, уреждаща реда за уреждане на искове за
обезщетение за вреди от нарушения на правото на конкуренция.
В чл.10 от Директива 2014/104/ЕС са посочени правилата, на които следва да
отговарят давностните срокове в областта на отношенията, касаещи обезщетенията за вреди
от нарушения на правото на конкуренция. Съгласно чл.10, ал.1 държавите членки определят
в съответствие с настоящия член правилата, приложими по отношение на давностните
срокове за предявяване на иск за обезщетение за вреди. В тези правила се определя началото
на давностния срок, продължителността му и обстоятелствата, при които той се прекъсва
или спира. Съгласно ал.2 давностните срокове не започват да текат, преди нарушението на
конкурентното право да бъде прекратено и ищецът да узнае или да може разумно да се
предполага, че знае за: а) поведението и факта, че то представлява нарушение на
конкурентното право;б) факта, че нарушението на конкурентното право му е причинило
вреда; и
в) кой е нарушителят. Съгласно ал.3 държавите членки гарантират, че давностният срок за
предявяване на иск за обезщетение за вреди е най-малко пет години.
С Решение на СЕС от 22.06.2022 г. по дело С267/20 е прието, че член 10 от
Директива 2014/104 трябва да се тълкува в смисъл, че съставлява материалноправна
разпоредба по смисъла на член 22, параграф 1 от тази директива и че в приложното му поле
ratione temporis попада иск за обезщетение за вреди, който, макар и да се отнася до
нарушение на конкурентното право, което е прекратено преди влизането в сила на
посочената директива, е предявен след влизането в сила на разпоредбите за
транспонирането й в националното право, доколкото приложимият давностен срок за този
иск по силата на старите правила не е изтекъл преди датата на изтичане на срока за
транспониране на същата директива.
Решението на СЕС по преюдициално запитване има задължителна сила по
отношение на всички национални юрисдикции, които разглеждат подобни правни въпроси,
произтичащи от тълкуването на правото на ЕС. Според установената съдебна практика на
СЕС, решенията по преюдициални запитвания са задължителни не само за страните в
конкретното производство, но и за всички държави-членки и техните съдилища, като този
общозадължителен характер цели гарантиране на единството и ефективността на правото на
ЕС.
В процесния случай срокът за транспониране на Директивата е изтекъл на
27.12.2016 г., което следва от член 21 от Директивата. Директивата е транспонирана с
влизането в сила на Закон за защита на конкуренцията на 1.12.2008 г.,като правилата,
касаещи давността за исковете за обезщетение са влезли в сила допълнително с приемането
на чл.111 от ЗЗД в сила от 02.01.2018 г.
Нарушението, въз основа на което се претендира обезщетение е преустановено
най-късно на 18.11.2011 г. като Резюмето на Решение на Европейската комисия от 19.07.2016
11
г., с което са установени нарушението, нарушителя, периода на нарушението и е наложена
санкция, е публикувано в Официалния вестник на ЕС на 06.04.2017 г.
С Решението на СЕС от 22.06.2022 г. по дело С267/20 е прието, че датата на
която разумно може да се предположи, че претърпелите вреди от нарушението /сред които е
ищецът/ са узнали абсолютно необходимите данни, позволяващи им да предявят искове за
обезщетения за вреди от нарушението е датата на публикуване на резюмето на решението в
Официалния вестник на ЕС на 06.04.2017 г. Настоящият съдебен състав приема, че именно
от тази дата е започнала да тече погасителната давност за вземането. Към тази дата не е била
приета разпоредбата на чл.111 от ЗЗК, поради което приложение намира предвидената в ЗЗД
давност за обезщетения за вреди от непозволено увреждане. Давността за такова вземане
започва да тече съгласно чл. 114, ал.3 от ЗЗД от откриването на дееца, което е осъществено с
публикуването на Решение на Европейската комия от 19.07.2016 г. в Официалния вестник на
ЕС на 06.04.2017 г. Давностния срок е общият петгодишен срок по чл.110 от ЗЗ и е изтекъл
на 19.04.2022 г.
Настоящият състав намира, че тези изводи не са в противоречие с чл.10 от
Директива 2014/104/ЕС, уреждаща реда за уреждане на искове за обезщетение за вреди от
нарушения на правото на конкуренция, тъй като срокът по чл.110 от ЗЗД е в съответствие с
изискванията на този законов текст. В българското законодателство са предвидени /чл.110 от
ЗЗД/ правилата, приложими по отношение на давностните срокове за предявяване на иск за
обезщетение за вреди и в тези правила се определя началото на давностния срок,
продължителността му и обстоятелствата, при които той се прекъсва или спира –
съответствие по чл.10, ал.1 от Директива 2014/104/ЕС. Давностният срок не започва да тече,
преди нарушението на конкурентното право да бъде прекратено и ищецът да узнае или да
може разумно да се предполага, че знае за: а) поведението и факта, че то представлява
нарушение на конкурентното право;б) факта, че нарушението на конкурентното право му е
причинило вреда; и
в) кой е нарушителят – съответствие по чл.10, ал.2 от Директива 2014/104/ЕС. Давностният
срок за предявяване на иск за обезщетение за вреди е пет години в съответствие с
изискванията на чл.10, ал.3 от Директива 2014/104/ЕС.
С Решение на СЕС от 22.06.2022 г. по дело С267/20 изрично е посочено, че
разпоредбите за погасителната давност, въведени с Директива 2014/104/ЕС, са материално-
правни по своя характер. Принципно положение е, че институтът на погасителната давност е
материално-правен, а не процесуално-правен /така Решение № 50017 от 27.03.2023 г. на ВКС
по гр. д. № 720/2022 г., IV г. о., ГК./ Материално-правните норми нямат обратно действие и
не се прилагат към заварени правоотношения.
Отделно трябва да се посочи, че процесният иск за обезщетение за вреди се
отнася до нарушение на конкурентното право, което е прекратено преди влизането в сила на
посочената директива, е предявен след влизането в сила на разпоредбите за
транспонирането й в националното право. Приложимият давностен срок за този иск, по
силата на старите правила в българското законодателство /преди приемането на чл.111 от
ЗЗК/, е 5-годишен считано от 06.04.2017 г. и не е бил изтекъл преди датата на изтичане на
срока за транспониране на същата директива - 27 декември 2016 г. /чл.22 от Директивата/.
Следователно, по силата на приетото с Решение на СЕС от 22.06.2022 г. по дело С267/20,
член 10 от Директива 2014/104 намира приложение спрямо този иск. Затова и съдът
изследва доколко приложимото правило за давността в българското законодателство
съответства на изискванията му, като по делото се установи пълното съответствие на
разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с чл.10 от Директивата.
Разпоредбата на чл.111 от ЗЗК е въведена на 02.01.2018 г. след като е започнал
да тече давностния срок, предвиден с чл.110 от ЗЗД, който давностен срок е съответен на
изискванията на чл.10 от Директива 2014/104/ЕС и следователно е приложим. Съдът няма
основание, при положение, че разпоредбите на чл.110 от ЗЗД и чл.111 от ЗЗК са материално-
правни, след като процесния давностен срок е започнал да тече при действието на чл.110 от
ЗЗД /който е отговаря на изискванията на чл.10 от Директива 2014/104/ЕС/ да прилага към
12
него разпоредбата на чл.111 от ЗЗК.
Предвид изложеното съдът намира, че давностният срок за вземането е бил
изтекъл към датата на подаване на исковата молба като предявеният иск е бил погасен по
давност.
Съдът намира, че цитираното в съдебно заседание на 28.01.2025 г. Решение на
Съда (голям състав) от 18 април 2024 година по дело C-605/21 не е относимо към настоящия
случай, тъй като от пункт 86 и 87 от него се установява, че в случая, който съдът е
разглеждал, към датата, на която изтича срокът за транспониране на Директива 2014/104, а
именно 27 декември 2016 г., давностният срок не само не е изтекъл, но дори не е започнал да
тече по причина, че към 27 юни 2017 г. твърдяното в главното производство нарушение не е
преустановено.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че искът е неоснователен като
погасен по давност и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предявеният иск за лихва за забава е акцесорен спрямо иска за главното
вземане и съгласно чл. 119 от ЗЗД с погасяването на последното се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания. На самостоятелно основание
неоснователността на главния иск е предпоставка за неоснователност на иска за лихва,
защото липсва дължима главница, върху която да се начислява.
Предвид изложеното въззивната жалба е неоснователна и обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото отговорността за направените разноски следва да се
възложи на въззивника, който дължи и тези направени от въззиваемия – 8892.90 лева.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 119/24.08.2024 г., постановено по т.д.№ 159/2022
г. по описа на Благоевградски окръжен съд.
ОСЪЖДА „Мост–81“ ООД да заплати на ДАФ Тръкс Б.В., дружество,
регистрирано в Нидерландия, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 8 892.90 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13
14