РЕШЕНИЕ857/3.5.2019г.

 

Номер.................                   Година 2019                             Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                   тридесет и втори състав

На двадесет и седми март           Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                   Председател: Албена Славова

 

Секретар Незает Исаева

като разгледа докладваното от съдията

АНД №  865 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано въз основа на жалба предявена от „М.” ООД с ЕИК ********* със седалище ***, чрез  М.Н.Н., в качеството му на управител против НП № 03- 009128/ 10.01.2018 г., на  Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Варна, с което на основание чл. 414, ал. 1 от КТ на юридическото лице е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 /две хиляди/  лв., за нарушение на чл. 224, ал. 1 от КТ.

В подадената до съда жалба се прави  искане да бъде отменено издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят не оспорва, фактите посочени в обжалваното НП, а именно, че на С.И. на длъжност „технически сътрудник“ въз основа на трудовия договор със същата, не е било изплатено начисленото във ведомостта за мес.септември 2017 г. обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Твърди се обаче несъставомерност на деянието, като се сочи, че резултатът е в причинна връзка с поведението на самото лице, което не се е явило, за да получи обезщетението, въпреки че е поканена изрично в тази връзка.  При условията на евентуалност се иска, съдът да констатира, че са налице предпоставките за прилагане нормата на чл. 415в от КТ, доколкото от деянието не са настъпили вредни последици на съответната служителка и нарушението е отстранено своевременно. При условията на алтернативност се иска съдът да приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН порази маловажност на случая.  

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от адв. К., която поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество, моли съдът да постанови решение, с което да отмени като неправилно и незаконосъобразно процесното НП, като недоказано и  необосновано, а при условията на евентуалност - да приложи нормата на чл. 415в , ал. 1 от КТ поради маловажност  на случая.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлявана от юрисконсулт О., която оспорва жалбата. В заседание по  същество пледира съдът да потвърди издаденото НП изцяло, като обосновано и доказано от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства. Излага доводи за неприложимост на нормата на чл. 415в от КТ, със съображения, че нарушението не е незабавно отстранено, доколкото проверката е приключила на 04.01.2019 г., а обезщетението е изплатено на 08.01.2019 г.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели  актосъставителя – П.М. и лицето, чиито трудови права са засегнати с нарушението – св. С.И.. Приобщени са като писмени доказателства по делото материалите по АНП.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 15.09.2014 г. между дружеството-жалбоподател и св. С.И. е сключен трудов договор № 965/ 15.09.2014 г., с който последната приела да изпълнява трудовите функции на длъжността „технически сътрудник“, с основно месечно трудово възнаграждение от 565 лева и основен платен годишен отпуск по чл. 155 КТ за срок от 20 дни. С договора е уговорено между страните, че периодичността на изплащане на трудовото възнаграждение е след 15-то число на следващия месец. Съгласно чл. 7 ал.1 от Вътрешните правила за работната заплата в предприятието, индивидуалната работна заплата се изплащала еднократно до 25-то число в месеца, следващ месеца, за който се отнася. Трудовото правоотношение със св. С.И. било прекратено със Заповед № 1010/02.10.2017 г., като паричното обезщетение за неползван платен годишен отпуск на същата, в размер на  9 работни дни, е начислено във ведомостта за мес.септември 2017 г. , но до 26.09.2017 г. не било изплатено на същата. След като неколкократно св. И. получавала отказ от представляващо дружеството лице да й бъде изплатено дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, на 01.12.2019 г. същата депозирала в ДИТ –Варна жалба за случая.

На 06.12.2017 г., служители на ДИТ- Варна – инспекторите   св.П.М.  и Е.Н., извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в „М.” ООД,  с БУЛСТАТ  *********, представлявано от управителя М.Н., с основна дейност „търговия на дребно с други нехранителни стоки, некласифицирана другаде”.  Проверката била извършена в централен офис на дружеството, находящ се в . Варна, ул. „Дебър” № 7.  В хода на проверата били установени горепосочените факти и е съставен протокол № 1744067/04.01.2018 г. за резултатите от извършената проверка, с пункт 5, от който е дадено задължително предписание  на дружеството-жалбоподател да изплати начисленото във ведомостта за мес.септември 2017 г. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на лицето в размер на 9 работни дни.

При така установените факти, св. П.М. съставила на въззивника АУАН за нарушение на чл. 224 ал.1 от КТ, въз основа на който е издадено обжалваното НП, с което е ангажирана административно-наказателната отговорност на същия на основание чл. 414 ал.1 от КТ.  

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателно постановление № 03- 009128/10.01.2018 г. е издадено от компетентен орган- Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Варна, съгласно Заповед № 0280/03.08.2010 г. на Изпълнителния Директор на ИА“ГИТ“.

В хода на административонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в едномесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Съгласно  ал. 2 на цитираната норма, обезщетението по предходната алинея се изчислява по реда на чл. 177 от КТ към деня на прекратяване на трудовото правоотношение.

По делото е безспорно установено, че трудовото правоотношение със С.И. е било прекратено на 02.10.2017г., като към момента на проверката не й е било изплатено в пълен размер начисленото в работната ведомост за мес.септември 2017 г обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

Доколкото съгласно Върешните правила за работната заплата, начислените по ведомостта суми се дължат до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е извършено начисляването, обосновано АНО е приел, че нарушението се явява извършено на първата дата, след изтичане на срока, в който следва да бъде извършено плащането, а именно – на 26.10.2017 г.

Като неоснователни бяха оценени доводите на въззивника, че деянието е несъставомерно, доколкото е реализирано плащане в рамките на срока, указан със задължителното предписание. Това е така, доколкото в случая е ангажирана отговорността на въззивника за нарушение на чл. 224 ал.1 от КТ, свързано с неплащане в срок на дължимото обезщетение, а не за неизпълнение на дадени от контролните органи задължителни предписания.

Като неоснователни бяха оценени и доводите на процесуалния представител на въззивника, че дерогирането нормата на чл. 224 ал.1 от КТ е в причинна връзка единствено с реализираното бездействие от св. С.И., която не се е явила, за да получи дължимата престация, макар че е поканено. Въз основа на показанията на св. И., които съдът оцени като съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал, логични и последователни такива и в тази връзка ги кредитира като достоверни, на същата нееднократно е било отказвано изплащане на обезщетението, въпреки отправено изрично искане пред представляващо дружеството лице, като въззивникът е разполагал в т.ч. и с банкова сметка ***, по която е било възможно превеждане на дължимата сума. С оглед на изложеното, съдът намира, че неизпълнението на предписанието на нормата на чл. 224 ал.1 от КТ е в причинна връзка единствено с реализираното противоправно бездействие на дружеството-жалбоподател.

Съдът обаче намира за основателни изложените аргументи от въззивника за приложимост нормата на чл. 415в ал.1 от КТ. За да формира посочения извод, съдът съобрази, че нарушението е формално такова и не е установено в хода на съдебното производство от същото да са настъпили реални вреди за св. И., както и обстоятелството, че същото е отстранено веднага след установяването му. Като неоснователни бяха оценени възраженията на юк О. в този смисъл, а именно, че за осъществяване състава на чл. 415в ал.1 от КТ е необходимо отстраняването на нарушението да бъде реализирано до момента на приключване на проверката. Доколкото законодателят не е предвидил подобна предпоставка в посочената норма, стеснителното тълкуване на разпоредбата е недопустимо, съотв. своевременното отстраняване на нарушението по смисъла на посочената норма следва да се преценява за всеки конкретен случай. Доколкото в хода на съдебното производство е установено, че проверката е приключила на 04.01.2018  г. , съответно нарушението е отстранено във втория работен ден след установяването му, съдът намира, че същото е отстранено веднага след установяването му по смисъла на нормата на чл. 415в ал.1 от КТ, която се явява приложима в конкретния случай.

 В случая безспорно нарушението е осъществено  в предхождащ проверката и постъпилия сигнал момент, с оглед  на  което са засегнати  интересите на конкретния работник, поради което случаят не следва да са квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Като взе предвид периода на неизпълнението на задължението по чл. 224 ал.1 от КТ,който надхвърля срок от един месец, съдът намира, че административното наказание следва да бъде определено към средния размер, предвиден в нормата на чл. 415в ал.1 от КТ, въпреки отсъствието на доказателства за друго допуснато от дружеството нарушение на трудовото законодателство, което се явява смекчаващо отговорността на същото обстоятелство.

            С оглед на горното, съдът счита че НП следва да бъде изменено по отношение на правното основание за ангажиране на административно-накзателната отговорност на въззивника и по отношение на размера на наложеното санкция.

 Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

           

Р Е Ш И:

 

            ИЗМЕНЯ НП № 03- 009128/ 10.01.2018 г., на  Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Варна, с което на основание чл. 414, ал. 1 от КТ на „М.” ООД, ЕИК ********* е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 /две хиляди/  лв., за нарушение на чл. 224, ал. 1 от КТ по отношение на правното основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на дружеството и размера на административната санкция, като на основание чл. 415в , ал.1 от КТ налага на дружеството „имуществена санкция“ в размер на 200 /двеста/ лева.

            Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна.

          След  влизане  в  сила  на  съдебното  решение,  АНП  да  се  върне  на                                       наказващия орган по компетентност.

                       

                                                                                 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: