М О
Т И В И
към присъда по НОХД N 4964 по описа за
2019 год. на Варненския
районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.
Варненска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Б.Ш.М., за това , че:
В периода
от 23.08.2016г. до 02.11.2016г. в с. р.в., обл.в.,
системно не полагала достатъчно и адекватни родителски грижи за отглеждането на
детето си к.б. Ш. след неговото раждане, с което на 08.11.2016г. в гр. в.
причинила по непредпазливост смъртта му - престъпление по чл.122, ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на ВРП поддържа внесеното
обвинение с фактическата обстановка и правната квалификация, посочени в
обвинителния акт, като счита, че обвинението е доказано по безспорен начин.
Пледира се с оглед постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, на
подсъдимата да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ до три години,
изтърпяването на което да се отложи с изпитателен срок от три години. С оглед провеждане на
съдебното следствие по реда на глава 27, при хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК,
се иска съдът да намали определеното наказание с 1/3.
Защитникът на подсъдимата – адв. Г. пледира по отношение на М. да се приложи нормата на
чл. 78а от НК. Пледира като смекчаващи отговорността на същата обстоятелства да
се съобрази, че неположените грижи се дължат на тежкото социално положение, в
което се е намирала подсъдимата и липсата на достатъчно доходи, за да се грижи
за многодетното си семейство. Иска като смекчаващи отговорността на подсъдимата
обстоятелства да се съобрази чистото й съдебно минало и изразеното съжаление за
извършеното.
Подсъдимата Б.Ш.М. се признава за виновна като признава изцяло фактите,
посочени в обстоятелствената част на обвинителният акт. Същата изразява
съжаление на стореното.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и
като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
През 2008г. подс. Б.М. заживяла при условията
на фактическо съжителство със св.Д. А.,
в с.р.в., обл. в.. Домът им представлявал
кирпичена къща, състояща се от две стаи, като едната от тях, която семейството
обитавало, била обзаведена с две легла, една печка и една маса. Условията за
живот в къщата били крайно лоши, липсвало осветление и течаща вода. От
съвместното си съжителство двамата имали четири деца, родени между
2008г.-2015г. Семейството се издържало основно от социални помощи, детски
надбавки и от доходите, които св.А. получавал като говедар.
На 23.08.2016 г. обвиняемата родила син – К.. Биологичен баща на детето
бил св. А., но то не било припознато от него, както и останалите четири деца.
Детето Ка.било родено нормално и доносено с тегло
3150гр. и ръст 50 см. Било изписано от болничното заведение с майка си,
клинично здраво с тегло 2940 гр. Личен лекар на детето К. била св. д-р С. Т..
За пръв път то било заведено на консултация на 20.09.2016г. и било в добро общо
състояние. Повече не било водено на прегледи при личния си лекар, нямало
извършени имунизации. Св.Т. дала съвети на подс.М. за
правилно хранене и гледане на детето. Въпреки дадените съвети подсъдимата не
полагала достатъчно и адекватни грижи за детето К., не му осигурила подходящи
битови условия за живот, не поддържала достатъчно добра телесна хигиена на
детето и на помещението, в което го отглеждала. Въпреки съветите подс.М. не хранела детето К. достатъчно в количествено и
качествено отношение, не му осигурила своевременно и медицински грижи.
Подсъдимата кърмила детето К. 20 дена, след това започнала да го храни с
изкуствено мляко, а при навършването на един месец започнала да го храни с
прясно краве мляко, което св. А. носел от кравите, за които се грижел. На
31.10.2016 г. св. А. последно донесъл мляко за детето К. и подс.
М. го нахранила. На следващия ден А. не донесъл
мляко и подсъдимата не нахранила детето, въпреки, че то плачело. На
02.11.2016 г. около 19.00ч. подсъдимата се опитала да нахрани К., но той плачел
много и не искал да яде. Тогава подс. М. и св. А.
решили да го заведат на лекар. Първо го отвели до Спешна помощ в гр. В. д.. Оттам
подсъдимата и К. били транспортирани до Спешния център на УМАЛ „Св.М." гр.
в.. Там детето било прието и настанено за лечение в детска реанимация, с
опасност за живота. При приемане на детето в болничното заведение, същото било
с тегло 2000 гр., без ефективно дишане и сърдечна дейност, дехидратирано,
в крайно тежко състояние. Детето К. е било измършавяло, с ниска температура.
Поставена му е диагноза „Белтъчно-калорийно недохранване. Състояние след
КПР". Проведено му е лечение, но на 08.11.2016г. след влошаване на
сърдечната дейност, която въпреки проведените реанимационни
мероприятия, не е довела до подобряване на състоянието му, детето починало в 13,16ч.
На 09.11.2016г. била извършена
аутопсия на детето К.. Видно от заключението на назначената съдебно-медицинска
експертиза върху трупа на К. Ш. – на 2
месеца, е установено - двустранна огнищна, на места конфлуираща, бронхопневмония, тежка кахексия
-пълно измършавяване, белтъчно-калорийно недохранване, състояние след
изкуствена белодробна вентилация, дегенеративни промени във вътрешните органи,
изолиране на патологичен бактериален причинител в трахеален
сектор - Ентеробактер клоаке,
вероятна дисметаболитна енцефалопатия, дегенеративни
промени във вътрешните органи, атрофия на тимусната
жлеза, отчасти и на надбъбречните жлези, липса на видими следи от външно
насилие. Причината за смъртта на Ш. е дихателна и сърдечно-съдова
недостатъчност, обусловена от двустранната бронхопневмония. Благоприятстващ
фактор е тежкото недохранване и измършавяване на детето. Изолирането на
бактерията Ентеробактер клоаке
доказва индиректно занижена хигиена и лоши битови условия, както и снижен
имунитет.
От
заключението на назначената допълнително съдебно-медицинска експертиза е видно,
че има пряка причинно-следствена връзка между настъпилата смърт и
недохранването на детето.
От заключението на назначената комплексна съдебно-психиатрична и
психологическа експертиза се установява, че Б.М. не страда от психично
заболяване в тесния смисъл на думата - психоза и зависимост към алкохол и
психоактивни вещества. При нея е налице Синдром на лека умствена изостаналост
/лека олигофрения/. Към момента на извършване на деянието тя е била в състояние
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Подсъдимата
Б.Ш.М. е родена на ***г. в гр.П.,
с постоянен адрес *** и настоящ с.Ч.обл.в., български
гражданин, без образование, безработна, неомъжена, неосъждана, с ЕГН **********
Горепосочената фактическа обстановка, такава каквато е
очертана и в обстоятелствената част на обвинителния акт на ВРП се установява и
потвърждава от събраните по реда на глава ХХVІІ от НПК доказателства, а именно:
признанията на подс. М., направени по реда на чл.371
ал.1 т.2 от НПК, показанията на св. Св. К. П., св. Д. А., св. Д. С., св. Е. Ж.,
св. Е. Ш., св. Р. С., св. В. Х. и св. С. Т., експертните заключения по
изготвените съдебномедицински експертизи и заключението по
съдебнопсихиатричната и психологична експертиза, справката за съдичост, акт за раждане № 1644/30.08.2016 г. и акт за смърт № 2032/09.11.2016 г. Доказателствата
са непротиворечиви и не навеждат съда на различни изводи. Те очертават една и
съща фактическа обстановка, а именно, такава, каквато е посочена в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Позовавайки се на направените самопризнания от подсъдимия и
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, съдът приема за
установени обстоятелствата, посочени в обвинителния акт. Съдът намира, че
горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно,
категорично установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основава на тях
своите фактически изводи.
Предвид
изложеното и от изяснената фактическа обстановка, се налага от правна страна
изводът, че подсъдимата Предвид изложеното и от изяснената фактическа
обстановка, се налага от правна страна изводът, че подсъдимият Б.Ш.М. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 122,
ал.1 от НК като на в периода от
23.08.2016г. до 02.11.2016г. в с. р.в., обл.в., системно
не полагала достатъчно и адекватни родителски грижи за отглеждането на детето
си к.б. Ш. след неговото раждане, с което на 08.11.2016г. в гр. в. причинила по
непредпазливост смъртта му.
От обективна страна деянието е осъществено с
бездействие, а именно с неполагане на достатъчно и адекватни родителски грижи за
отглеждането на детето си, като системно не е дохранвала същото достатъчно
същото и не е поддържала необходимата хигиена в дома, вследствие на което е
настъпила смърт на детето, в резултат от дихателна и сърдечно-съдова
недостатъчност, обусловена от двустранната бронхопневмония, благоприятстващ
фактор за която е тежкото недохранване и измършавяване на детето, а изолирането
на бактерията Ентеробактер клоаке
доказва индиректно занижена хигиена и лоши битови условия, както и снижен
имунитет.
От субективна страна, деянието е
извършено непредпазливо, при условията на небрежност, като подсъдимата не е
предвиждала настъпването на смъртта на детето, но е била длъжна и е могла да го
предвиди.
Съдът намери за неоснователни
доводите за наличието на предпоставки за прилагане нормата на чл. 78а ал.1 от НК и освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност, доколкото
разпоредбата на чл. 78 ал.7 от НК визира неприложимостта на посочения институт
в случаите, когато с деянието е причинена смърт като съставомерен
резултат.
Предвид горното съдът постанови
осъдителна присъда.
При определяне вида и размера на наказанието,
съдът взе предвид като смекчаващо отговорността
на подсъдимата обстоятелство чистото й съдебно минало, както и семейното и
социално положение, а именно- без постоянни трудови доходи и ангажирана с
издръжката и грижите за четири малолетни деца. Доколкото съдебната практика приема, че признаването
на вината в хипотезата на съкратеното
съдебно следствие не може да
бъде отчетена като обстоятелство за смекчаване на
наказателната отговорност /Решение № 473 от 31.05.2007 г. на ВКС по н. д. № 219/2006 г.,
III н. о/, съдът не взе предвид самопризнанието на подс. М. при обсъждане на посочената категория
обстоятелства. Отегчаващи
отговорността обстоятелства не са съобразени
Предвид гореизложеното, с оглед наличието на превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, съдът определи на подсъдимата наказание „Лишаване от свобода“
към минималния размер, а именно за срок от шест месеца , което на основание чл. 58а от НК, с оглед процедурата, по която е проведено
съдебното следствие, намали с 1/3 като й
наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от четири месеца.
Съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и за поправяне на подсъдимата не
се налага ефективното изтърпяване на наложеното наказание и след като съобрази,
че са налице материалните предпоставки визирани в чл. 66, ал.1 от НК, на
основание посочената разпоредба отложи изпълнението на така наложеното
наказание с изпитателен срок от три години.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимия бяха възложени разноските
по делото в размер на 513, 92 /петстотин и тринадесет 0,92/ лева.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: