Решение по дело №23/2019 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 72
Дата: 20 юни 2019 г. (в сила от 6 август 2019 г.)
Съдия: Тодор Хаджиев
Дело: 20195600900023
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

____/20.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТОДОР ХАДЖИЕВ

 

при секретаря Димитрийка Христова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 23 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

„Първа инвестиционна банка“ АД е предявил против „Клас“ ООД, А.К.Б., К.А.Б. и „Еврофлора“ ООД иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 136 977. 54 лв.

В исковата молба се твърди, че между „Първа инвестиционна банка“ - АД  и „Клас“ ООД е сключен Договор за банков кредит № 000LD-S-001036 от 02.01.2018 г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит на стойност 800 000 лева, като по кредита         като съдлъжници са се задължили и ответниците А.К.Б., К.А.Б. и „Еврофлора“ ООД. Предоставеният кредит е усвоен в пълен размер, по който има просрочена една вноска по главницата от 25. 10. 2018 г. за сумата от 136 977. 54 лв. Поради допуснатото просрочие е подадено заявление по чл. 417 ГПК, по което със Заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 854 от 2018 г. на Районен съд Свиленград е издаден изпълнителен лист за сумата 136 977. 54 лв., представляваща просрочена и непогасена вноска по главница, както и за сумата от 2 739. 55 лв., платена държавна такса, и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.  След постъпила по банковата сметка на кредитополучателя, по която се обслужва дълга по договора за кредит, банката служебно е събрала на 11.12.2018 г. - 2889. 55 лв. - разноски по заповедното производство; на 31.12.2018 г. - 1 560.02 лв. - начислена законна лихва към съответната дата и 135 661. 53 лв. -  част от присъединената главница, при което непогасена е останала сумата от 1 316.01 лева., представляваща част от дължимата главница. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е възразил издадената заповед за незабавно изпълнение, поради което на основание чл. 415 ГПК ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че дължат на банката присъдените със заповедта за незабавно изпълнение суми.

Ответниците кът „Клас“ ООД, А.К.Б., К.А.Б. и „Еврофлора“ ООД не вземат становище по предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

„Първа инвестиционна банка“ АД е предявил против „Клас“ ООД, А.К.Б., К.А.Б. и „Еврофлора“ ООД иск с правно основание чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 136 977. 54 лв., представляваща дължима и просрочена погасителна вноска по Договор за банков кредит № 000LD-S-001036 от 02.01.2018 г. С посоченият договор „Първа инвестиционна банка“ АД е предоставила на „Клас“ ООД заем в размер на 800 000 лв., по който като съдлъжници са се задължили ответниците А.К.Б., К.А.Б. и „Еврофлора“ ООД.

Не е спорно по делото, че според погасителния план на 25.10.2018 г. кредитополучателят е следвало да внесе сумата от 136 977. 54 лв., по отношение на която е изпаднал в просрочие, за събирането на която банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, което е уважено изцяло със Заповед № 427 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от 22.11.2018 г. по ч. гр. д. № 854 от 2018 г. на РС Свиленград.

Не е спорно също така, въз основа на постъпил авоар по банковата сметка на кредитополучателя банката служебно е събрала сумата от 140 111. 10 лв. за погасяване на вземанията си, а именно 2889. 55 лв. за разноски, 1560. 02 лв. за законна лихва и 135 661. 53 лв. за част от дължимата главница.

При тези данни по делото съдът намира предявения иск за основателен само за разликата между просрочената погасителна вноска от 136 977. 54 лв., предмет на заповедта за изпълнение, и служебно събраната от банковата сметка на кредитополучателя сума от 135 661. 53 лв. или за сумата от 1316. 01 лв., която е останала непогасена. Това е така, тъй като  в производството по чл. 422 ГПК съобразно нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК следва да се вземат предвид всички факти, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес (т. 5г от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК). Според съдържащите се в т. 13 от тълкувателното решения разяснения под „удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес" следва да се има предвид следното: а/ в изпълнителното производство са проведени изпълнителни действия, въз основа на които по сметката на съдебния изпълнител са постъпили суми, подлежащи на разпределение, включително и при плащане от длъжника по сметката на съдебния изпълнител, и б/ от така получените постъпления съдебният изпълнител е превел суми на взискателя - кредитор за удовлетворяване на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист.    Фактите, относими към погасяване на задължението и които следва да се вземат предвид съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК от съда в исковото производство, са факти, свързани с доброволното погасяване на вземането от длъжника извън изпълнителното производство. Под „доброволно погасяване на вземането" се имат предвид плащания от длъжника на кредитора /без сумите първоначално да са постъпили по сметката на съдебния изпълнител/, както и осъщественото погасяване чрез други погасителни способи - прихващане, даване вместо изпълнение, опрощаване. В случая извършените погашения на вземанията по заповедта за изпълнение са от събрани служебно суми, постъпили по банковата сметка на кредитополучателя в банката, а не вследствие на проведено принудително изпълнение, поради което същите следва да се вземат предвид в настоящето производство, при което от просрочената вноска в размер на 136 977. 54 лв. непогасени са останали само 1316. 01 лв., до който размер предявеният иск следва да се уважи, а в останалата част да се отхвърли като неоснователен. 

Като се има предвид, че плащането е извършено след подаване на заповедта за незабавно изпълнение, не следва да се ревизират направените в заповедното производство разноски с оглед неоснователността на предявения иск за част от вземането.

С оглед изхода на спора ответниците „Клас“ ООД, А.К.Б., К.А.Б. и „Еврофлора“ ООД дължат на ищеца направените по делото разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 326. 32 лв., от които 26. 32 лв. за направените разноски за ДТ съобразно размера на уважения иск и 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Клас“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Свиленград, ул. „Георги Стоименов“ № 2А, А.К.Б., ЕГН **********,***, К.А.Б., ЕГН **********,*** и „Еврофлора“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Свиленград, ул. „Георги Стоименов“ № 2А, че дължат солидарно на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, бул. „Драган Цанков“ № 37 сумата от 1316. 01 лв. – част от просрочена вноска в размер на 136 977. 54 лв. с падеж 25.10.2018 г. по Договор за банков кредит № 000LD-S-001036 от 02.01.2018 г., за която е издадена Заповед № 427 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от 22.11.2018 г. по ч. гр. д. № 854 от 2018 г. на РС Свиленград., ведно със законната лихва върху главницата от 20.11.2018 г. до окончателното й изплащане, като предявеният иск за разликата до 136 977. 54 лв. като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА „Клас“ ООД, А.К.Б., К.А.Б. и „Еврофлора“ ООД да заплатят на „Първа инвестиционна банка“ АД разноски по делото в размер на 326. 32 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

      Съдия: