Решение по дело №15131/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261931
Дата: 11 юни 2021 г. (в сила от 7 юли 2021 г.)
Съдия: Иван Стойнов
Дело: 20203110115131
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 261931/11.06.2021 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ

 

при секретар Валентина Милчева

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 15131 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК от „В.И К.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, срещу В.Д.А., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата 6 513,81 лв. /шест хиляди петстотин и тринадесет лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща дължима главница за периода от 07.11.2018 г. до 12.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /29.09.2020 г./ до окончателното погасяване на задължението и сумата от 610,45 лв. /шестстотин и десет лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 14.01.2019 г. – 25.09.2020 г., всички суми, дължими във връзка с фактурирани ВиК услуги, за периода от 14.12.2018 г., до 13.08.2020 г., по партида с аб.№ 1120470, за обект, находящ се на адрес: гр. *, за които суми е издадена Заповед № 260516 от 02.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12165/2020 г. на ВРС.

В исковата молба ищецът „В.И К.“ ООД твърди, че в качеството си на ВиК оператор предоставя такива услуги на ответницата за имот на адрес: гр. *. Сочи, че ответницата не е заплатила ползваните от нея ВиК услуги за периода 07.11.2018 г. – 12.08.2020 г. Предвид забавата на ответницата същата дължи и обезщетение, което също не е било заплатено. В тази връзка ищецът е подал заявление по реда на заповедното производство и съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12165/2020 г., срещу която длъжницата е подала възражение. Сочи, че за него е налице правен интерес от предявяване на исковете за установяване на вземанията по заповедта в размер на 6 513,81 лв. главници и 610,45 лв. обезщетения за забава. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

Ответницата В.Д.А. не подава писмен отговор.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответницата, чрез процесуален представител, оспорва исковете. Оспорва качеството потребител и доставеното количество на услуги по цена и период. Представя писмена защита в този смисъл.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

По делото са представени Общите условия за предоставянето на „В и К” услуги на потребителите от „В и К оператор”: „Водоснабдяване и канализация” ООД, ведно с извадка от Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, ведно с два броя обяви.

По делото са представени и извадка от Решение № Ц-20 от 28.12.2018 г. на КЕВР, ведно с два броя обяви; извадка от Решение № Ц-34 от 15.12.2017 г. на КЕВР, ведно с два броя обяви; извадка от Решение № БП-Ц-3 от 28.04.2017 г., на КЕВР, ведно с два броя обяви.

Представена е по делото справка за недобора на частен абонат с кл.№ 1120470 В.Д.А. от 14.12.2018 г. до 13.08.2020 г. за сумата от 6 513,81 лв. главница и сумата от 610,45 лв. лихва с последни показания на водомера 2207. До 13.05.2020 г. като абонат е вписан потребителя Атанас Георгиев, а след тази дата ответницата В.Д.А..

Представен е по делото опис на отчети на абонат № 1120470 от таблет за периода 19.02.2019 г. до 13.05.2021 г.

Представен е констативен-двустранен протокол № 1000 от 14.06.2018 г., от който е видно, че е подменен индивидуален водомер на адрес – гр. * с абонат *.

Представен е Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 183, т. I, рег. № 2818, дело № 212 от 29.06.2018 г. на нотариус *, вписан в СВп-Варна, от който е видно, че * е продал на В.Д.А. ¼ ид.ч. от ПИ с идентификатор № 10135.52.337 с площ 234 кв.м., заедно с построеното вдясно от входа от към ул. „*“ жилище с идентификатор 10135.52.337.4 с площ 59 кв.м., както и ¼ ид.ч. от дворните подобрения.

Представено е заявление за прехвърляне на партида от 22.05.2020 г., от което е видно, че партидата по аб.№ * с показание 2163 куб.м. се прехвърля от * на В.А..

Представено е Приложение № 1 към информационен лист към документите за откриване/прехвърляне/закриване на индивидуални партиди, в който е вписана като нов собственик В.Д. *, която се легитимира с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 183, т. I, рег. № 2818, дело № 212 от 29.06.2018 г. и е посочен адрес на имота – гр*. Данните са предоставени от * на 22.05.2020 г.

От приетото по делото експертно заключение на вещото лице А.Т. по допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че за процесния период от 07.11.2018 г. до 12.08.2020 г. задължението за незаплатени „В и К” услуги предоставени на адреса на потребление е в размер на 6 513,78 лв главница и 610,45 лв. лихва за забава по партида с абонатен номер № 1120470. Вещото лице посетило на място обекта на потребление и е установило, че към датата на експертизата измереното от водомера количество вода е 023507. Към 13.05.2021 г. няма постъпили плащания по фактурите.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, с който се търси съдебно установяване на дължимостта на вземанията, претендирани от ищеца „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД от страна на ответницата В.Д.А. за доставени ВиК услуги и обезщетение за забава.

В настоящето производство ищецът е следвало да докаже, че ответницата е потребител на ВиК услуги, изправността си по възникналото правоотношение по доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен номера, доставяне на количеството потребени, но незаплатени услуги, размера на претендираните суми за тези услуги, както и изпадането в забава на длъжницата и размера на претендираното обезщетение. В тежест на ответницата е било да докаже, че е изпълнила надлежно задължението си да заплати цената на предоставените ВиК услуги.

В конкретната хипотеза от страна на ответницата се оспорват обстоятелството, че същата има качество на потребител на „В и К” услуги на процесния имот, както и че посоченото количество вода е било реално доставено и е остойностено правилно като цена и период.

С оглед гореизложените оспорвания от страна на ответницата, съдът намира, че в тежест на дружеството ищец е да установи при условията на пълното и главно доказване, че ответницата има качество на потребител по смисъла на чл. 2 от Общите условия за целите времеви периоди, които е посочил в исковата си молба. Независимо, че не е подаден отговор по делото и релевираните от процесуалния представител на ответницата в съдебно заседание и с писмената защита по делото възражения са преклудирани, то оспорванията не са, но и без да бъдат въведени в тежест на ищеца е да установи пасивната материалноправна легитимация на ответната страна, както и основанието и размера на претендираните вземания.

Съгласно чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на „В и К” услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от Общите условия на оператора, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост;  собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители – собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗВРВКУ – наематели. Възникването на договорната връзка се установява с писмен договор по Наредба № 9 от 14.09.1994 г., а след 2004 г. със заявление на лицето към ищцовото дружество, че е съгласно с публично обявените общи условия.

За да възникне задължението за заплащане на „В и К“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги. Във всички случаи потребители на „В и К“ услуги ще бъдат физически лица или юридически лица, които са собственици, ползватели, съответно наематели на имота в хипотезата на чл. 2, ал. 3 от Общите условия, като това им качество съобразно чл. 61, ал. 1 от Общите условия се удостоверява с документ за собственост или вещно право на ползване, съответно писмена декларация за наемателите по чл. 2, ал. 3 от Общите условия. Като се отбелязва - за ползвател на имота се визира вещно право на ползване, а не фактическото ползване на имота, който извод се следва еднозначно от чл. 64, ал. 1 от Общите условия.       

Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „В и К оператор“ по смисъла на чл. 198 „о“, ал. 1 от Закона за водите и като такъв предоставя „В и К“ услуги срещу заплащане на територията на гр. Варна.

Установява се от представения по делото нотариален акт, че на 29.06.2018 г. ответницата е придобила от предишния абонат Ангел Георгиев ¼ ид.ч. от ПИ с идентификатор № 10135.52.337 с площ 234 кв.м., заедно с построеното вдясно от входа от към ул. „Ангеларий“ жилище с идентификатор 10135.52.337.4 с площ 59 кв.м., както и ¼ ид.ч. от дворните подобрения. Към този момент същата е станала потребител на ВиК услугите в имота, независимо, че партидата още не е била прехвърлена, а това е сторено едва след подаденото заявление от 22.05.2020 г. Както беше посочено по-горе качеството на потребител на ВиК услуги следва собствеността или притежаването на вещно право, съответно отдаването под наем на водоснабдения имот.

Съгласно чл. 63, ал. 2 от ОУ в случай, че новият и предишният собственик или ползвател не спазят изискванията на чл. 61, ал. 1 от ОУ (при промяна на собствеността да подадат до ВиК оператора заявление по образец за откриване, промяна или закриване на партида и да представят документи за придобиване правото на собственост), новият собственик или ползвател заплаща всички дължими суми за имота след датата на промяна на собствеността или ползването.

В случая заявлението за промяна на партидата е подадено близо две години по-късно, но в процесния период 07.11.2018 г. до 12.08.2020 г. собственик на имота е била ответницата, поради което и същата се е явявала потребител на ВиК услуги към този момент. Общите условия не свързват качеството потребител с това кой упражнява владението върху имота, поради което е и без значение дали същото е било предадено при подписване на нотариалния акт. Оспорването в тази връзка е неоснователно.

От заключението на вещото лице се установява, че последното плащане е от 26.11.2018 г., която е дата следваща прехвърлянето на имота, като за периода от придобиването му 29.06.2018 г. до 26.11.2018 г. не са налице данни ответницата да е оспорвала качеството си на потребител на услугите или да е възразявала срещу промяната на партидата. Непосредствено преди придобиването /на 14.06.2018 г./ водомерът в имота е бил сменен по искане на предходния собственик – *, поради което и натрупаното и отчетено от водомера количество вода след този период следва да се счита за потребено от новия потребител – ответницата. От посещението на място от вещото лице се установява, че показанията на водомера надвишават записаните такива за процесния период и са актуални към датата на проверката, поради което и потребените услуги са били реално отчетени, доколкото количеството вода е преминало през водомера. Установява се още от заключението на вещото лице, че претендираните от ищеца вземания са надлежно осчетоводени и не са заплатени. Вещото лице обяснява, че разликата от две стотинки в сумата за главница се дължи на начина на работа на отделните счетоводни програми, поради което и съдът я приема за несъществена. Размерът на обезщетението за забава също е правилно изчислен. Налице е забава на ответницата да заплати сумите за главница, поради което и такова се дължи.

            В заключение ответницата дължи претендираните суми, поради което предявените искове са изцяло основателни и следва да бъдат уважени.

С оглед изхода на спора разноските следва да се възложат в тежест на ответницата. Ищецът е сторил разноски размер на 192,49 лв. в заповедното производство и в размер на 418,10 лв. в исковото производство, които следва да му се присъдят изцяло.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответницата В.Д.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на ищеца „В.И К.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, сумата 6 513,81 лв. /шест хиляди петстотин и тринадесет лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща дължима главница за периода от 07.11.2018 г. до 12.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /29.09.2020 г./ до окончателното погасяване на задължението и сумата от 610,45 лв. /шестстотин и десет лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 14.01.2019 г. – 25.09.2020 г., всички суми, дължими във връзка с фактурирани ВиК услуги, за периода от 14.12.2018 г., до 13.08.2020 г., по партида с аб.№ *, за обект, находящ се на адрес: гр. *, за които суми е издадена Заповед № 260516 от 02.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12165/2020 г. на ВРС.

ОСЪЖДА В.Д.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „В.И К.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 192,49 лв. /сто деветдесет и два лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща дължими разноски в заповедното производство и сумата от 418,10 лв. /четиристотин и осемнадесет лева и девет стотинки/, представляващи дължими разноски в исковото производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени по посочената от ищеца в заявлението банкова сметка *** „ЦКБ“ АД с IBAN: ***.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.

 

 

СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: