O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Варна, 02.05.2012г.

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на втори май през две хиляди и дванадесета година в състав:

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА КОСТОВА

                  

разгледа ЧНД 410 по описа на съда за 2012 година, докладвано от съдия Костова и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.237 ал.4 от НПК.

С постановление от 09.03.2012г. прокурор при Окръжна прокуратура В. е прекратил производството по ДП ***/**** г. по описа на ОД-МВР-В., водено срещу ВИНОВНОТО ЛИЦЕ, водено по чл.282 ал.1 от НК, като е приел, че няма лице, което да е действувало виновно нито от обективна, нито от субективна страна по посочения наказателен състав, както и този по чл.255 и сл. от НК, за който също се е водило разследване в рамките на същото ДП.

 На НАП-Варна е бил връчен препис от прокурорското постановление и в срока по чл.237 ал.3 от НПК, а Директора на ТД-НАП-В. е подал жалба срещу него, искайки отмяната му. По жалбата е образувано настоящото ЧНД 152/12г. по описа на ВОС.

Въз основа на вмененото му задължение по смисъла на чл.234 от НПК прокурорът в постановлението си е изложил описаната от него и приета фактическа обстановка, която няма да се преповтаря тук, тъй като е налична в приложеното по ЧНД постановление, а и не е задължение на съда да я описва отново. Съдебният контрол е върху законосъобразността и правилността на постановлението.

 

По допустимостта на жалбата.

Същата е частично допустима – само за престъплението по чл.255 от НК. Принципно законът е ограничил кръга на лицата, които могат да атакуват постановленията на поркурора за прекратяване на наказателно производство. В чл.243 ал.3 от НПК се сочи, че „препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, или на ощетеното юридическо лице, ...“ В случая при престъплението по чл.282 ал.1 от НК няма „ощетено юридическо лице“ – такова би имало само в ситуацията на водено разследване по чл.282 ал.2 и следващите от НК, където е предидено реалното „настъпване на значителни вредни последици“, т.е. вреди с имуществен характер. Именно последните вреди биха могли да окачествят конкретното ЮЛ като „ощетено“ по смисъла на чл.243 ал.3 от НПК, което би създало предпоставки за ползване от страна на ЮЛ и на съответните права по визирания текст, които бида дали възможност за обжалване на постановлението пред съда. Производството по чл.243 ал.3 от НПК обезпечава интересите само на лицата, които при предпоставките на чл.74 от НПК, биха могли да встъпят в наказателния процес като граждански ищци. В случая обект на отношенията, засегнати с този вид престъпни прояви са престъпленията по служба. От деянието (по основния състав на чл.1) не могат да произтекат материални вреди. А само реално настъпилите материални щети биха могли да гарантират възможността за встъпване в евентуален процес в качеството “граждански ищец”. Заради това и съдът не може да разгледа по същество депозираната пред него жалба срещу прекратяването на НП по чл.282 ал.1 от НК. Именно предвиждайки невъзможността определени постановления на прокурора да могат да бъдат атакувани по реда на чл.243 ал.3 от НПК, законодателя е уредил възможност те да могат да се обжалват по реда на чл.200 пред по-горния прокурор. Практиката на ВКС по този повод е изчерпателна и безпротиворечива (т.р. 2/2002г. на ОСНК на ВКС, решение 301/03г. - което касае аналогичен случай по чл.282 НК и др.). Т.е. в тази си част жалбата няма да бъде разгледана, тък като ТД-НАП-Варна не е легитимен субект в настоящата процедура.

Жалбата може да се разгледа от съда (и ще) само по отношение на воденото разследване по чл.255 от НК, където се явява допустима.

 

По съществото на жалбата в допустимата й част:

Съдът я намира несонователна. Съображения:

Първо следва да се посочи, че жалбата не съдържа никакви конкретни съображения относно това, защо постановлението се счита за неправилно и незаконосъобразно. Изказано е само недоволство от пълнотата на разследването (без да са посочени твърдените непълноти). Това само по себе си не е правен аргумент. На него следва да бъде отговорено по единствения възможен начин – в рамките на законовите си правомощия и инструменти, прокурорът е наблюдавал и ръководил едно разследване, в рамките на което чрез способите на НПК са били събрани максималния обем доказателства (да не се забравя, че то е било еднократно отменяно от по-горен прокурор с указания, които са изпълнени).

Съдът споделя крайния извод и мотивите на ВОП относно липсата на престъпление по чл.255 от НК от страна на Симеонов. От доказателствата по делото (преценени по отделно и съвкупно) не може да се направи извод за извършено умишлено престъпление. Поведението на С. следва да се коментира като доброствестно. Поискал е и е получил документи от АДВ, че сделката (предмет на разследване) е с включен ДДС. При този отговор от тази именно институция, резонно е претендирал възстановяване на ДДС. Друг е въпросът дали данъкът е следвало да бъде отчисляван по стойността на сделката, но този въпрос е ирелевантен за наказателното и валиден само за данъчното производство. За да е налице престъпление против данъчната система, то деецът трябва да съзнава (и да действа с пряк умисъл!), че създава декларация с неверни обстоятелства по съответния данъчен закон, съзнателно да ползува в счетоводството си документи с невярно съдържание или неистински такива, в резултат на което посредством подаването на декларацията да ощети Държавата. В случая Симеонов е използувал официален документ, издаден от компетентен орган, със съдържание, което му е дало основание да претендира възстановяване на ДДС. Заради това и няма как да се твърди категорично и несъмнено, както изисква закона (и то на базата на несъмнени налични доказателства), че той е действал недобросъвестно; напротив – действал е със съзнанието на основателност на искането си за възстановяване на ДДС.

Друга една претенция в жалбата на Директора на ТД-НАП-В. е неразследване на произхода на средствата на „Ф.“ЕООД. Това обстоятелство не е било изобщо предмет на разследване в прекратеното от прокурора ДП. В рамките на едно досъдебно производство прокурора е този, който очертава рамките на разследването. ДП ***/**г. е било образувано за престъпление по чл.282 ал.1 от НК и е била разследвана законосъобразността на деятелността на С., Н. и С. Исканията на разследване произхода на средствата на посоченото ЕООД е в компетентността на данъчните органи и в рамките на тяхната собствена оперативна самостоятелност, които може да извърши (и е длъжна при съмнения) надлежна проверка и при констатиране на нарушения или друго - да сезират ОДП или прокурор. Правомощията на данъчните органи не са преклудирани с постановлението на ВОП, което е предмет на настоящото разглеждане.

Горното води до извод за обоснованост и законосъобразност на постановлението, постановено след всестранно и пълно разследване, довело до съответния правен извод, споделен от настоящия съдебен състав.

Заради това и на основание чл.237 ал.5 т.1 от НПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ВРЪЩА жалбата на Директора на ТД-НАП-В. в частта й, с която се атакува постановлението на ВОП за прекратяване на делото по чл.282 ал.1 от НК като недопустима.

 

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 09.03.2012г. на прокурор при Окръжна прокуратура Варна, в частта, с която е прекратил производството по ДП ***/****г. по описа на ОД-МВР-Варна, водено срещу ВИНОВНОТО ЛИЦЕ за престъпление по чл.255 и следващите от НК (съобразно посоченото във връзка с частичната допустимост на жалбата).

 

Преписи от съдебното определение да се изпратят на страните – ВОП и Директор ТД-НАП-В.

 

Определението и в двете му части може да се обжалва или протестира в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред Апелативен съд Варна.

 

 

СЪДИЯ ВЪВ ВОС: