№ 18351
гр. С, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:К И Д
при участието на секретаря П Н А
като разгледа докладваното от К И Д Гражданско дело № 20241110137921 по
описа за 2024 година
Производството е по реда на глава тринадесета от ГПК (”Основно
производство”).
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Е. Д. М.
ЕГН ********** с адрес град С, ж.к.Д 2, блок ..., против ВАС, с претенция за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева,
поради дискриминационно отношение, изразено в постановяване от страна на
съдебния състав по адм.д.№ 1060/2023 г. по описа на ВАС ищецът да участва в
съдебно заседание с белезници на краката. В своя отговор по реда на чл. 131,
ал. 1 ГПК ответната страна изразява позиция, че предявеният иск е
недопустим и делото подлежи на прекратяване.
С Определение № 4824/13.05.2024 г., постановено по адм.д.№ 2995/2024 г. по
описа на АССГ, производство по делото е разделено на два иска, като по иск с
правно основание чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ то е останало висящо пред АССГ,
а по иск за дискриминация е повдигнат спор за подсъдност. Така с
Определение №31/14.06.2024 г. смесен петчленен състав на ВАС и ВКС е
приел, че СРС е компетентен да се произнесе по иска на Е. Д. М. против ВАС
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лева
за периода от 23.03.2023 г. до 24.03.2023 г., настъпили в резултат от извършено
от ответника дискриминационно нарушение - неблагоприятно третиране на
1
ищеца по защитен признак „обществено положение“, изразяващо се в отказ,
обективиран в протоколно определение по адм. дело № 1060/2023 г. по описа
на ВАС, да му бъдат свалени крачните белезници, в сравнение с друго
задържано лице - М. Г. Ц..
С оглед твърденията на страната, както и представените доказателства, съдът
намира следното:
Предявена е искова претенция с правно основание по чл. 71, ал. 1, т. 3 от
Закона за защита от дискриминацията. Съгласно правилото на чл. 4, ал. 1
ЗЗДискр. забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на
пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство,
произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа
принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст,
сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на
всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по
който Република България е страна. Тоест от значение при установяването на
дискриминация е обективно съществуващия недопустим противоправен
резултат при упражняване на дейността, проявен в която и да е от очертаните
в Закона за защита от дискриминация форми на нежелано или по-
неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяването на тази
дейност са спазени съответните нормативни изисквания. Законът за защита от
дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в
неравностойно положение според признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.
или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен
договор, по който Република България е страна. Това по-неблагоприятно
третиране на лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. следва да
се преценява в сравнение с начина по който се третира, било е третирано или
би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Съгласно
чл. 9 от Закона за защита от дискриминация ищецът е длъжен да докаже
фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че е жертва
на дискриминация. Само в този случай законът възлага доказателствената
тежест на ответника да установи обратното, а именно, че правото на равно
третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено. В конкретния случай
ищецът не се е справил с посочената доказателствена задача. Така
изслушаните свидетели по делото свидетели не посочват конкретно, че същите
са били водени за участие в съдебни производства именно пред ВАС, където
2
белезниците им да са били сваляни. От представените писмени доказателства
пък не се установява също така да е налице практика на съда по време на
откритите съдебни заседания с участието на лишени от свобода лица
последните да са със свалени конкретно крачни белезници, като протоколът от
04.10.2023 г. касае премахване на белезници от ръцете на затворника, не и
крачните такива, като разпореждането на съда е продиктувано от конкретно
заявените обстоятелство. По посоченото открито съдебно заседание от
23.03.2023 г. по дело № 1060 от 2023 г. по описа на ВАС съдът е обосновал
разпореждането си да не бъдат премахнати белезниците от краката на
касатора с обяснения на служител на ГДО и обстоятелството, че същите няма
как да затруднят осъществяването на защита пред съда.
Предвид горното съдът намира, че по делото не се установи наличие на пряка
или непряка дискриминация на ищеца от ответника по посочените по делото
начини и въз основа на посочените от ищеца признаци, поради което исковата
претенция подлежи на отхвърляне.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 128 граждански състав, на основание
чл. 235, ал. 1 ГПК
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иск с правно основание по чл. 71, ал. 1, т. 3
от Закона за защита от дискриминация, предявен от Е. Д. М. ЕГН **********,
с адрес град С, ж.к. Д 2, блок ..., против ВАС, а именно ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на
2 000 лева, за периода от 23.03.2023 г. до 24.03.2023 г., настъпили в резултат от
извършено от ответника дискриминационно нарушение - неблагоприятно
третиране на ищеца по защитен признак „обществено положение“,
изразяващо се в отказ, обективиран в протоколно определение по адм. дело №
1060/2023 г. по описа на ВАС, да му бъдат свалени крачните белезници.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО е подписано с квалифициран електронен подпис на съдията - чл. 102а, ал. 1 ГПК, поради
което не носи саморъчен такъв.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4