Решение по дело №546/2018 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 юни 2019 г. (в сила от 26 май 2020 г.)
Съдия: Георги Колев Чемширов
Дело: 20187060700546
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 юли 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ


№285


гр. Велико Търново, 18.06.201
9г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 


Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ                                                                                                             

при участието на секретаря П.И. и прокурора ……………., изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. №546 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 149 и сл. от АПК, вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО.

Образувано е по подадена жалба от  Н. В., в качеството й на пълномощник на Д.Х.С. от гр. Г. Оряховица, срещу Решение №1012-04-56#1/28.06.2018г. на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново, с което решение е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане №041-04-1231-3/02.05.2018г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – В. Търново. Жалбоподателят твърди, че неправилно с обжалването решение е отхвърлена жалбата му срещу посоченото разпореждане. Счита, че изводите на административния орган са в противоречие с разпоредбите на КСО и събраните в хода на проверката и представени по делото доказателства. Моли съдът да отмени обжалваното решение. Допълнителни съображения излага в писмено становище.  Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – директора на ТП на НОИ – В. Търново, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмена защита. Моли съдът да отхвърли жалбата. Претендира за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за , в размер на 300 лв.

 

Съдът като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното: 

С Разпореждане №041-04-1231-3/02.05.2018г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – В. Търново е изменено Разпореждане №041-04-1231-2/13.02.2018г., с което от своя страна е било изменено Разпореждане №041-04-1231-1/20.12.2017г., с което на Д.С. е било отпуснато парично обезщетение за безработица по реда на чл. 54ж, ал. 1 от КСО. Това разпореждане е било обжалвано по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО, като с Решение №1012-04-56#1/28.06.2018г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново жалбата срещу разпореждането е била отхвърлена. Решението е връчено на жалбоподателя чрез изпращане по пощата, на 03.07.2018г., видно от приложената на стр. 3 от адм. преписка по делото обратна разписка, обр. 243. Жалбата до административния съд е подадена чрез ТП на НОИ – В. Търново по пощата, с дата на пощенското клеймо 17.07.2018г., което се установява от пощенският плик на стр. 9 от делото. При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е подадена от лигитимирано лице, адресат на оспорвания административен акт, в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

 

За да потвърди разпореждането, с което на жалбоподателя е изменен размерът на отпуснатото парично обезщетение за безработица и срокът за получаване на обезщетението, директорът на ТП на НОИ е приел, че те са били неправилно определени първоначално, предвид основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение на Д.С. с Професионална техническа гимназия „Васил Левски“ – гр. Г. Оряховица, както и че жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност за периода от 21.11.2017г. до 11.12.2017г., по сключен трудов договор с „Мони-газ“ ЕООД и за него не е възникнало основание за осигуряване за този период. 

Така постановеното решение и потвърденото с него разпореждане се обжалват с твърдения за противоречието им с разпоредбите на КСО и установените още в хода на административното производството факти; при съществени процесуални нарушения, препятстващи участието на жалбоподателя в административното производство и възможността му да упражни правата си като страна; неправилно е бил определен размерът на обезщетението.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново е издадено от оправомощен орган, в рамките на неговата компетентност, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. “е” от КСО. Административният акт е издаден в рамките на материалната компетентност на органа, в установената форма, като са спазени административнопроизводствените правила, регламентирани с разпоредбите на КСО и АПК.

От фактическа страна не е спорно, че със Заявление с вх. №041-04-1231/14.12.2017г. по описа на ТП на НОИ – В. Търново жалбоподателят е поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица, поради прекратяване на трудовото му правоотношение с „Мони-газ“ ЕООД, считано от 11.12.2017г. на основание чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/. Не е спорно също така, че до 17.11.2017г. Д.С. е заемал по трудово правоотношение длъжността „директор“ на ПТГ „В. Левски“ – гр. Г. Оряховица, от която дата трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ/вж. Заповед №РД 08-8/14.07.2017г. на стр. 20 и сл. от адм. преписка/. Обжалването на тази заповед и образуваното във връзка с това производство по реда на чл. 344 от КТ по гр. д. №180/2018г. по описа на Горнооряховския районен съд е било причина за спиране на производството по настоящото дело на основание чл. 229, ал. 1 ,т. 4 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. След влизане в сила на съдебните актове по посоченото дело, производството е възобновено, като от приетото по делото Решение №353/01.10.2018г. по в. гр. д. №587/2018г. по описа на Великотърновския окръжен съд се установява, че предявените искове от Д.С. за признаване на незаконно уволнение, отмяна на дисциплинарното наказание и възстановяване на работа са били отхвърлени/стр. 41 и сл. от делото/. Това решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила.

С Разпореждане №041-04-1231-1/20.12.2017г. на Д.С. е било отпуснато парично обезщетение за безработица по реда на чл. 54ж, ал. 1 от КСО в размер на 34,63 лв. дневно за срок от 11.12.2017г. до 10.12.2018г./стр. 42 от адм. преписка/.

С Разпореждане №041-04-1231-2/13.02.2018г. е изменено това разпореждане, като е определен нов размер на паричното обезщетение,        вече от 9 лв. дневно/ в минимален размер/, а като мотиви са изтъкнати оспорването на предявени от жалбоподателя болнични листове по реда на чл. 112 от Закона за здравето от страна на осигурителя и наличието на висящо административно производство във връзка с оспорването. Това разпореждане не е обжалвано.

С обжалваното Разпореждане №041-04-1231-3/13.02.2018г. е изменено Разпореждане №041-04-1231-2/13.02.2018г., като е определен нов размер на паричното обезщетение от 7,20 лв. дневно и е определен нов период на изплащането му – от 14.12.2017г. до 27.03.2018г. Разпореждането е мотивирано с изтъкнатите вече съображения, че за периода от 21.11.2017г. до 11.12.2017г. жалбоподателят не е полагал труд по трудово правоотношение с „Мони-газ“ ЕООД и за него не е възникнало основание за осигуряване.

В хода на административното производство е била инициирана проверка по разходите на ДОО по отношение на осигурителя „Мони-газ“ ЕООД, документирана с Констативен протокол №КП-5-04-00408214/30.04.2018г./стр. 14 и сл. от адм. преписка/. При проверката е било прието за установено, че по сключения трудов договор между жалбоподателя и това дружество Д. С. не е упражнявал реално трудова дейност за периода до прекратяване на трудовото правоотношение /13 работни дни/. Били са издадени Задължителни предписания №ЗД-1-04-00408326/30.04.2018г. по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО до осигурителя да подаде заличаващи декларации обр. 1 за Д. С. за месеците 11.2017г. и 12.2017г./стр. 12 от адм. преписка/. Тези предписания не са обжалвани от осигурителя и са били изпълнени.      При така установеното от фактическа страна съдът намира, че изводите на ответната страна за липса на осигуряване за жалбоподателя през периода от 21.11.2017г. до 11.12.2017г. са правилни. Твърдяните от ответната страна факти са подкрепени с писмени доказателства – Констативен протокол №КП-5-04-00408214/30.04.2018г., който представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, приет по делото и неоспорен от жалбоподателя. Отделно от това при наличието на твърдян отрицателен факт – неполагане на труд, в тежест на жалбоподателя е било да докаже действително престиране на такъв в полза на работодателя му „Мони-газ“ ЕООД, което не е сторено. От друга страта изводите на ответника са основават и на издадените  Задължителни предписания №ЗД-1-04-00408326/30.04.2018г., които не са били оспорени по съответния ред и са изпълнени/породили правни последици/.  

Следва да се има предвид, че наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но само по себе си не е достатъчно за целите на осигуряването. Казано по друг начин то е условие за възникване на осигурителното правоотношение на работещите по трудов договор лица, но не и единственият елемент от фактическия състав на чл. 10, ал. 1 от КСО.  Съгласно този текст осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. От съдържанието на цитираното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от кодекса, както и че за целите на социалното осигуряване, в понятието „трудова дейност” се включват не само случаите на престиране на работна сила по трудово правоотношение, а и редица други случаи, при които лицето осъществява дейност, приравнена на трудова за целите на общественото осигуряване, каквито са и случаите по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО. Същественото е дали лицето упражнява трудова дейност.

Легално определение за понятието „осигурено лице” е дадено в § 1, ал. 1, т. 3 КСО, според което „осигурено лице” е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т., т. 1, 3 и 5 КСО.  Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето да упражнява трудова дейност, т. е. не е достатъчно лицето да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение. Доказателства за изпълнение на конкретни трудови функции от страна на жалбоподателя по сключения трудов договор няма. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност/чл. 10, ал. 1 КСО/, а упражняването на трудова дейност е фактическо обстоятелство, което следва да бъде установено.

За неоснователни съдът приема и възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения, поради неуведомяване на жалбоподателя за издадените на „Мони-газ“ ЕООД задължителни предписания. Производството, завършващо с акт по ч. 108, ал. 1 т. 3 от КСО е отделно административно производство, различно от това по чл. 54ж от КСО, поради което не може при обжалване на разпореждането за парично обезщетение за безработица да се разглеждат действия на органите в производство по издаване на задължителни предписания. Още повече, когато последното е приключило и административният акт е породил правни последици. Ако жалбоподателят е счел, че задължителните предписания засягат негови права и законни интереси би могъл евентуално да ги оспори по предвидения в КСО ред, но не и да твърди тяхната незаконосъобразност в отделно производство.   

Поради това съдът приема, че правилно е определен периодът на обезщетение съгласно чл. 54б, ал. 3 от КСО предвид на основанието на прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя с ПТГ „В. Левски“ – гр. Г. Оряховица, считано от 17.11.2017г. и обстоятелството, че до 14.12.2017г. не е бил осигурено лице.

По отношение на размера на отпуснатото обезщетение направеното оплакване е неоснователно. На основание чл. 54б, ал. 3 от КСО жалбоподателят следва да получава минималният размер на паричното обезщетение за безработица, което съгласно чл. 54б, ал. 2 от КСО се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.  Съгласно чл. 12 от ЗБДОО за 2017г./отм./ дневният минимален размер на обезщетението за безработица за 2017г. е 7,20 лв., а съгласно чл. 12, пр. първо от ЗБДОО за 2018г./отм./ дневният минимален размер на обезщетението за безработица за 2018г. е в размер на 9 лв. Вярно е, че в разпореждането не е посочен отделно дневният минимален размер на обезщетението за безработица, но същият е посочен изрично на стр. 1 от обжалваното решение на директора на ТП на НОИ. Дори да не е посочен изрично с цифрово изражение, този размер се определя нормативно в чл. 12 от ЗБДОО за 2018г./отм./. Поради това не може да има съмнение или неяснота във волята на административния орган, след като ясно е посочено, че обезщетението се дължи в минимален дневен размер.

По изложените съображения, обжалването решение на директора на ТП на НОИ – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на Д.С. срещу Разпореждане №041-04-1231-3/02.05.2018г. е законосъобразно, а подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

При този изход на делото на основание чл. 143, ал. 4 от АПК съдът присъжда разноски в полза на ответната страна в размер от 150 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, ПМС №4/06.01.2006г., приложим съгласно препращащите разпоредби на чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от АПК. Искането за присъждане на разноски до претендирания размер от 300 лв. се явява неоснователно, предвид ограничението в цитирания текст на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

    Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 2 от КСО, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването, извършено с жалбата Д.Х.С. от гр. Г. Оряховица, срещу Решение №1012-04-56#1/28.06.2018г. на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново, с което решение е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане №041-04-1231-3/02.05.2018г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – В. Търново.

ОСЪЖДА Д.Х.С. ***, ЕГН ********** да заплати на ТП на НОИ – В. Търново разноски по делото в размер на 150/сто и петдесет/ лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: