№ 5561
гр. София, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа М.а-Тонева
Василена Людм. Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20221100502033 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
Подадена е въззивна жалба от ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, ищец пред
СРС, срещу решение № 20223020 от 16.12.2021 г., постановено от СРС, ГО,
51 състав по гр.д.№ 8824 по описа за 2021 г.
Излагат се доводи за допуснати процесуални нарушения при
допускането, събирането и обсъждането на доказателствата. Сочи, че
мотивите на СРС били противоречиви, а по отношение на вината на водача на
МПС „К.М.“ – Р..Л не било посочено в какъв размер съдът приема, че същият
е допринесъл за настъпване на ПТП. СРС не бил възприел правилно
предприетите от този водач маневри на пътя. Твърди се, че вина за ПТП има
водача на МПС „Рено Каджар“ - П. П., който в показанията си пред СРС
посочил, че не е видял появата на лекия автомобил марка „К.М.“. Сочи, че
показанията на свидетелят П. противоречат на признатата от него вина за
ПТП, отразена в протокола за ПТП. Свидетелят П. бил в спряно движение и
при потеглянето следвало да се огледа настрани за преминаващи автомобили,
1
което той не бил сторил. Затова намира, че водача на МПС „Рено Каджар“ е
нарушил чл.25, ал.1 и ал.2 и чл.26 от ЗДвП. Счита, че механизмът на ПТП и
действията на двамата водачи довели до настъпването на ПТП са останали
неизяснени, защото СРС не бил допуснал допълнителна съдебно-техническа
каквото искане били заявили и двете страни по спора.
Иска се от съда да отмени обжалваното решение в частта в която е
отхвърлена претенцията му за разликата над 167, 12 лв. до пълния предявен
размер или за сумата от 250,52 лв., както и да се присъдят разноските в пълен
размер за двете инстанции.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ЗАД „Е.“ АД, ответник
пред СРС, в който се излага становище за неоснователност на въззивната
жалба и правилност на постановеното от СРС, решение. Счита, че от СРС не
са допуснати сочените от въззивника нарушения при допускане и обсъждане
на доказателствата по делото. Счита, че от последните се доказвало
допринасянето на двамата водачи за настъпването на ПТП. Решението било
обосновано във връзка с този извод. СРС се бил позовал на показанията на
водача П., разпитан като свидетел. Счита, че отбелязаното в протокола за
ПТП, че вината е на водача на МПС марка „Рено Каджар“, застрахован при
ответника и разпитан по делото като свидетел – П. П., не обвързва съда, тъй
като протокола за ПТП имал характер на частен документ. Механизмът на
ПТП бил установен от заключението на съдебно-автотехническата експертиза
като вещото лице било дало два варианта на настъпване на ПТП като било
посочило, че кой от двата варианта следва да се възприеме е въпрос на
събиране на доказателства. Такива доказателства представлявали
свидетелските показания на водача П.. Неоснователни били твърденията на
въззивника, че водача П. е допуснал нарушения на ЗДвП. Свидетелят Р..Л не
могъл да бъде призован. Намира, че довода на въззивника за изясняване на
въпроса дали ударът е бил предотвратим, е преклудиран. Претендира
разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 14.01.2022 г.
Въззивната жалба е подадена на 28.01.2022 г., т.е. същата е в срока по
чл.259, ал.1 ГПК.
2
Налице е правен интерес от обжалване, в частта в която претенциите на
ищеца са отхвърлени.
В частта, в която претенцията е уважена, решението като
необжалвано е влязло в сила.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че факта
на настъпване на ПТП и неговия механизъм се установява от показанията на
свидетеля П. П.- водач на лек автомобил марка „Рено Каджар“, участник в
ПТП. В показанията си свидетелят П. сочел, че ПТП се е състояло на
05.09.2020 г. като той се движел по бул.“България“ в гр.София в посока към
центъра и на кръстовището с бул.“Академик Ив.Евстатиев Гешов“ се
преустроил в грешната лента за завиване на ляво. Преди светофара имало
четири ленти на пътното платно – две леви ленти за завой наляво и две десни
ленти за продължаване на право. Той се бил преустроил във втората лента от
ляво на дясно. Когато бил подаден зелен светофар за движение направо,
свидетелят разбрал, че се е преустроил в грешната лента, защото той искал да
продължи направо. Управляваният от него автомобил бил спрян при подаден
червен сигнал на светофара за движение наляво. Изчакал автомобилите от
съседната дясна лента да се изтеглят направо, бил подал светлинен сигнал, че
ще извърши престрояване в съседната дясна лента, следял движението в
огледалото за задно движение и в момента, в който всички автомобили от
дясната лента преминали той започнал маневрата по преустрояване. В този
момент управляваният от него автомобил бил ударен странично отдясно от
таксиметров автомобил. Ударът бил настъпил преди светофарната уредба и
преди навлизане в кръстовището. Свидетелят сочел, че преди да предприеме
3
маневрата за престрояване надясно не видял този автомобил в пътната лента,
намираща се от дясната му страна. Според свидетеля или таксиметровият
автомобил се е движел с висока скорост, или бил извършил престрояване от
най-дясната пътна лента в съседната й лента за движение направо.
Свидетелят сочел, че управлявания от него автомобил бил ударен в преден
десен калник и фар, а другият автомобил –в двете леви врати. СРС е приел, че
показанията на свидетеля съответстват на отразеното в схемата в двустранния
протокол за ПТП от 05.09.2020 г., който протокол бил приет като
доказателство по делото. В тази схема било отразено престрояване на лек
автомобил „Рено Каджар“ от лява в дясна лента за движение направо, както и
престрояване на лек автомобил „Киа Мажентис“ от най-дясна лента в
съседната лента, а също така, че удара е настъпил преди кръстовището. При
тези си мотиви СРС е приел, че поведението на водача на МПС „РеноКаджар“
е противоправно – в нарушение на чл.65, т.1 от ППЗДвП, тъй като същият се
бил включил в лентата за завой наляво и следвало задължително да продължи
движението наляво, но предприел маневра за преустрояване в дясната пътна
лента, за да продължи направо по бул.“България“. Вината на този водач се
предполагала по арг. от чл.45, ал.2 ЗЗД като от страна на ответника комуто
била доказателствената тежест, не били ангажирани доказателства, оборващи
презумпцията. От заключението на САТЕ се установило, че щетите върху лек
автомобил „Киа Мажентис“ са в причинно-следствена връзка с
произшествието. Действителната стойност на ремонта, необходим за
отстраняването им, определена по пазарни цени към 05.09.2020 г. възлизала
на 845, 41 лв. с ДДС. Размерът на платеното застрахователно обезщетение
възлизал на 835, 34 лв. поради което по арг. от чл.411 КЗ ищецът можел да
встъпи до сумата, която е платил или до 835,34 лв. Същевременно СРС е
приел основание за намаляване на сумата в хипотезата на чл.51, ал.2 ЗЗД
поради наличие на съпричиняване от страна на водача на лек автомобил „Киа
Мажентис“, застрахован при ищеца, който бил допринесъл в голяма степен за
инцидента. Лекият автомобил „Киа Мажентис“ бил в най-дясната пътна лента
за движение направо и следвало да продължи движението по нея, а предприел
маневра за преустрояване в съседна дясна лента. По този начин създал
условия за настъпване на ПТП. Без действията на водача на лек автомобил
„Киа Мажентис“, според СРС, нямало да настъпи ПТП. Затова и
застрахователното обезщетение е намалено до сумата в размер на 584,79 лв.
4
Към тази сума следвало да се добави сумата в размер на 25 лв. дължими
ликвидационни разноски. Ответникът бил заплатил сумата в размер на 442,67
лв. или непогасения остатък възлизал на 167,12 лв. За последната сума
претенцията следвало да бъде уважена, а за разликата над нея до пълния
предявен размер от 417,67 лв.- искът като неоснователен е бил отхвърлен.
Върху присъдената главница се следвало и законна лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 15.02.2021 г. до окончателното
плащане.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното от фактическа и правна страна на спора:
Спорът по делото се съсредоточава до това какъв е механизмът на ПТП,
чия е вината за настъпване на ПТП, както и налице ли е съпричиняване от
страна на водача, застрахован при ищеца.
В представения и приет по делото /пред СРС/ двустранен констативен
протокол /л.15 / като участващи в ПТП са посочени МПС с марка „Рено
Каджар“ с водач П. П. /МПС „А“/ и МПС марка „Киа Маджестик“ и водач
Р..Л /МПС „Б“/. Първият водач е посочил в протокола „виновен“, а вторият :
„невинен“.
В срока по чл.133 ГПК с отговора по исковата молба от страна на
ответника е направено възражение за съпричиняване на ПТП, което
съпричиняване според ответника възлиза на 50 %. По отношение на
признатата вина в двустранния протокол е посочено, че същият има характер
на частен документ и не обвързва съда.
В заключението си по допуснатата, изслушана и приета по делото /пред
СРС/ съдебно-автотехническа експертиза, вещото лице инж.Д. е посочил, че
ПТП е настъпило при неизяснени обстоятелства- двамата водачи пред
застрахователите били изложили своята теза за настъпване на ПТП като и
двете тези били правдоподобни, но взаимно противоречиви и изключващи се
една друга. Вярна, обаче, била само едната теза. Установяването на това коя е
вярната теза следвало да се извърши на база свидетелски показания или други
доказателства. Ако се докажело, че ПТП е станало навътре в зоната на
пресичане на двата булеварда, то следвало да се приеме тезата, че вина за
ПТП има водача на лек автомобил „Рено Каджар“, който продължава направо
5
от най-лявата лента, която няма продължение направо след кръстовището и
естествено навлиза в съседна лента, която е за движение направо. Ако се
установявало, че ПТП е настъпило преди предварителното престрояване на
светофара, то ПТП било настъпило при който двата автомобила се
сблъсквали още преди да навлязат в кръстовище, при предварително и
едновременно престрояване в една и съща съседна лента.
СРС се е доверил на показанията на свидетеля П., разпитан на страната
на ответника. Видно от тези показания, обаче, свидетелят признава, че
погрешка се е бил преустроил във втората лента отляво надясно, която
обикновено била за направо, но в случая на конкретния булевард и на това
кръстовище имало две ленти за ляв завой. След като светнал светофара за
направо, свидетелят разбрал, че се е преустроил в грешната лента. Изчакал
всички коли да се придвижат направо, дал мигач, гледал в задното огледало
дали идват коли зад него и в момента в който минали всички коли от дясната
лента, започнал маневра престрояване в съответната лента за придвижване
направо. Именно в този момент бил ударен от МПС, застраховано при ищеца
– марка „Киа Маджестик“. Свидетелят признава, че изобщо не е видял
автомобила в огледалото за задно виждане.
При сравнение с показанията на свидетеля П. и възприетото от СРС и
отразено в мотивите на първоинстанционното решение, се установява, че
съдът е дал вяра на предположенията на свидетеля П., а именно, че : „или
таксиметровият автомобил се е движел с висока скорост, или бил извършил
престрояване от най-дясната пътна лента в съседната й лента за движение
направо“. Самият свидетел П. е посочил, че това са негови „подозрения“, а не,
че събитията са се случили по този начин. Същевременно свидетелят П.
признава, че: „Не съм видял да се е движел с неправомерна скорост или да е
извършил посочената маневра. Това е мое предположение“. „Цялото
положение започна на червен светофар за колите за ляв завой и зелен
светофар за колите направо“, виж л.121 по делото пред СРС.
Въззивната инстанция като взе предвид доказателствените искания по
исковата молба, разпределянето на доказателствената тежест с доклада по
чл.140 ГПК и като съобрази изложеното от вещото инж.Д. в заключението му,
както и при изслушването му в о.с.з на 28.05.2021 г. и процесуалното
поведение на страните след изслушване на свидетеля П., намери, че са налице
6
предпоставките на чл.266, ал.3 ГПК във връзка с чл.201 ГПК и допусна
допълнителна съдебно-автотехническа експертиза.
Видно от заключението на САТЕ, допуснато, изслушано и прието пред
настоящата инстанция, изготвено и след депозиране на свидетелските
показания на свидетеля П., когато следим пътната обстановка зад превозното
средство, което управляваме, въз основа на огледалото за обратно виждане,
постановено на предното стъкло на автомобила имаме определено разстояние
ограничена видимост, т.нар. мъртва зона вдясно или вляво на автомобила.
Въз основа на показанията на свидетеля П. вещото лице инж. Т. сочи, че по
начина по който е процедирал свидетеля, автомобилът, управляван от водача
Р..Л с марка „Киа Маджестик“ не е бил възприет като възможна опасност,
защото се е движел в крайната дясна лента /според схемата, отразена в
двустранно подписания протокол за ПТП/; автомобилът е бил в зоната за
ограничена видимост. Според вещото лице инж.Т., за да настъпи процесното
ПТП, е достоверно да се приеме, че двамата водачи едновременно са
предприели маневра престрояване в съседна лента, въпреки че маркировката
забранява такова отклонение и за двата автомобила. Вещото лице е
констатирало, че преди кръстовището има пътни знаци със специални
преписания от група „Д“ за броя и разрешената посока на движение от всяка
лента, което най-вероятно не е видяно от водача на лек автомобил марка
„Рено Каджар“ и от там е настъпило объркването да заеме лентата
необходима да продължи в желаната посока - направо. Ударът е настъпил
бързо след потеглянето от място на МПС марка „Рено Каджар“. Съдейки по
щетите по лек автомобил „Киа Маджестик“, предната част на автомобила
/преден ляв калник/ вече е била преминала покрай предната броня на лек
автомобил марка „Рено Каджар“, след което настъпва ударът. Вещото лице
сочи, че ако лек автомобил „Рено Каджар“ е потеглил с ускорение, то тогава
водачът на МПС „К.М.“ не е имал време за реакция да предотврати ПТП.
При изслушването си в публичното съдебно заседание, състояло се на
11.10.2023 г. на въпрос на въззивника, отразен в молбата му от 10.10.2023 г. и
зададен му от съда, вещото лице е посочило, че ако водача на лек автомобил
марка „Рено Каджар“ е погледнал в страничното дясно огледало е щял да
види другия автомобил. А в случая водачът П. признава, че е наблюдавал
само средното огледало.
7
При така събраните пред настоящата инстанция доказателства и
съвкупната им преценка с тези депозирани пред СРС, налага се извод, че
действително, както се сочи от въззивника, изводите на първоинстанционния
съд относно поведението на водача П. са погрешни.
Правилни са, обаче, изводите на СРС, че удара между двата автомобила
е настъпил след като и двамата водачи на процесните МПС-та са предприели
маневра за престрояване в съседна лента. А от събраните пред настоящата
инстанция доказателства, се установи, че пътните знаци забраняват
предприемане на такава маневра за всеки един от водачите.
Неправилен е извода на СРС, че „водачът на лек автомобил „К.М.“ е
допринесъл в голяма степен за инцидента“. Както вече беше посочено, ако
водачът на МПС, застраховано при ответника, беше се ориентирал за пътната
обстановка от страничните огледала, то щеше да забележи лек автомобил
„Киа Маджестик“. Затова и основателен е довода на въззивника, че
съпричиняването не е в такава голяма степен каквато е посочил СРС.
Наред с това, както навежда въззивника, действително СРС не е
определил в конкретен процент вината на водача на лек автомобил „К.М.“.
Настоящата инстанция при извършено изчисление констатира, че СРС е
определил съпричиняване от страна на водача, застрахован при ищеца, 30 %,
което не е „в голяма степен“ както е изписано в мотивите на обжалваното
решение. В този смисъл наистина е налице противоречие при изписаното с
думи и направеното математическо изчисление.
Независимо от допуснатите от СРС процесуални нарушения, вкл. и по
допускане и обсъждане на доказателствата, крайният му извод, обаче, се явява
правилен – налице е съпричиняване от страна на водача на лек автомобил
„К.М.“. Това съпричиняване не е значително, а настоящата инстанция приема,
че е в рамките на 30 %, т.е. за разликата над 167,12 лв. до пълния предявен
размер от 417,67 лв. претенцията на ищеца правилно е приета за
неоснователна.
На основание гореизложеното първоинстанционното решение в
обжалваната част ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
8
При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.
Във въззивното обжалване:
На въззивника с оглед изхода на спора разноски не се следват.
На въззиваемата страна разноски се следват и такива се претендират.
Разноски са направени за процесуално представителство от юрисконсулт.
Затова на основание чл.78, ал.8 ГПК съдът присъжда юриск.възнаграждение
в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20223020 от 16.12.2021 г. по гр.д.№ 8824
по описа за 2021 г. на СРС, Първо ГО, 51 състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр.София, пл.“*******, съдебен адрес: гр.София, бул.“*******
адв.С., да заплати на „Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“*******“ № 43, сумата в размер на 100 лв.,
представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не може да се обжалва, арг.от чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9