Р Е Ш Е Н И Е
№: 1743 11.11.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На двадесет и осми октомври, две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: И.Г.
Прокурор: Христо Колев
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно административен характер дело № 2211
по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.72, ал.4 от Закона за министерство
на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е
по касационна жалба на полицейски орган – разузнавач в отдел „Криминална
полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
(ОДМВР)-Бургас, М.И.К., против решение № 329/15.07.2021г., постановено по
адм.нак.дело № 20212120203195 по описа за 2021г. на Районен съд - Бургас, с
което е отменена издадената от него заповед за задържане на лице рег.№ 251зз-155
от 08.07.2021г., с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, Г.Н.Г., ЕГН-**********,
е бил задържан за срок от 24 часа.
С доводи за неправилност поради наличието на
касационни основания по чл.209, т.3 от АПК – неправилно приложение на
материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, касаторът
претендира отмяна на решението на районния съд, с отхвърляне на жалбата срещу
издадената от него заповед и присъждане на сторените разноски. Ангажира
събирането на писмени доказателства. Пред съда, поддържа жалбата лично и
пледира за уважаването й на основание допълнително представените разпити, тъй
като е изпълнен необходимият минимум от доказателства за да се пристъпи към
задържане на лицето.
Ответната страна – Г.Н.Г., ЕГН-**********, с постоянен
адрес: ***, пред съда, чрез пълномощника си адвокат Б.Я.от АК-Бургас, оспорва
жалбата и моли съда да я остави без уважение. Счита, че в случая е меродавно
дали към момента на задържането е имало данни за извършено престъпление. Освен
това в заповедта липсва фактическо основание за задържането, което е достатъчно
за отмяната й. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Бургас дава заключение за неправилност и незаконосъобразност на решението на
районния съд. Счита, че са съществували основания за издаването на заповедта,
тъй като касаторът не е знаел, че по случая ще бъдат образувани две досъдебни
производства. Част от материалите по второто производство са предоставени от
наблюдаващия прокурор на касационната инстанция. Видно от тях са налице данни
за извършено престъпление, поради което прокурорът намира, че задържането за 24
часа е законосъобразно.
Административен съд - Бургас, след като прецени
наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта,
съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на
чл.218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл.211,
ал.1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен
акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество и основателна.
Съобразявайки задължението си по чл.218, ал.2 от АПК,
настоящият касационен състав преценява решението на Районен съд - Бургас като
валидно и допустимо. Съдът е обосновал верен извод за това, че оспорването е
допустимо, а заповедта за задържане на лицето е издадена от надлежен орган.
Следва да се допълни, че издателят е материално и териториално компетентен
орган по смисъла на чл.72, ал.1, вр. чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, като служител на ОДМВР-Бургас.
Следва да бъде споделен и изводът на районния съд, че заповедта е в изискуемата
от разпоредбата на чл.74, ал.1 от ЗМВР писмена форма и съдържа предвидените в
ал.2 на същия текст реквизити.
За да отмени заповедта за задържане на Г.Н.Г.,
първоинстанционният съд е приел, позовавайки се на решение от 24.06.2014г. на
Европейския съд по правата на човека по жалби № 50027/08 и № 50781/096 – Петков
и Профиров срещу България и чл.5 от Конвенцията за защита на правата на човека
и основните свободи, че посочването на правното основание за ареста е
недостатъчно, а при липса на конкретна фактическа обосновка на необходимостта
от задържането, то се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от
произвол. Счел е, че в заповедта липсва фактическо описание и данни, от които
да се направи извод, че към момента на задържането лицето е извършило
престъпление. Не е ясно кой е източник на тази информация.
Районният съд е посочил също, че от справката относно
престъпление по чл.167, ал.2, ал.3 от НК (л.16 от делото на РС) не може да се
направи извод, че именно задържаното лице е предлагал имотна облага, за да се
гласува за определена политическа партия. В справката се цитирани са имена на
лица, сред които липсва жалбоподателя. Съдът е коментирал докладна записка на
л.79 от приложеното досъдебно производство (ДП), съгласно която в телефона на жалбоподателя
е намерен чат в приложение Вайбър с установено трето лице, което му писало, че
са дали пари на баби. Телефонът обаче е приобщен към доказателствения материал
към 14.15 часа на 08.07.2021г. (вж. протокола на л.37 от ДП), т.е. тези данни
не са били налични към момента на задържането, извършено на същия ден в 10.00
часа, съгласно процесната заповед.
Районният съд е изложил, че съгласно разпит като
свидетел на друг служител на ОДМВР-Бургас, задържането е предприето заради
получената оперативна информация, че жалбоподателят, който е кмет на с.Бата,
предлагал на жители на селото, срещу парична сума от 50 лева, да гласуват за
определена политическа партия. Били установени три посочени лица и били
проведени беседи с тях. В ДП обаче липсват техни разпити. Свидетелят е посочил,
че е образувано друго ДП под № 233/2021г., различно от посоченото в обжалваната
заповед за задържане ДП № 225/2021г. Това е преценено от
съда като несъответно на посочените в заповедта факти, а липсата към момента на
задържането на данни за извършено престъпление се обосновава от това, че подозрението
не се базира на разумни основания, а на оперативна информация от неустановени
източници – анонимни лица.
На следващо място е посочено, че задържането като
принудителна административна мярка, не е било съразмерно на преследваните цели.
Те са, да се предотврати възможността лицето, което има вероятност да е
извършило престъпление, да се укрие и спрямо него да не може да бъде приведено
в действие наказателно преследване. В случая не са налице данни лицето
да е възпрепятствало действията на полицейските органи, които да налагат
ограничаване на личната му свобода за извършване на неотложни
процесуално-следствени мероприятия. Задържането е осъществено в момент, когато
не е извършено престъпление или друго противоправно деяние, няма опасност от
извършването на такова, за да бъде предотвратено или да бъде осуетена
възможността на нарушителя да се укрие. Това е преценено освен като несъответствие
с целта на закона и като противоречие с материалноправните разпоредби на чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР.
Последно е посочено, че административният орган е
нарушил принципа на съразмерност по чл.6, ал.2 от АПК, тъй като е засегнал
права и законни интереси на граждани в по-голяма степен от най-необходимото от
гледна точка на целта, за която се издава акта. Издаването на заповедта
превишава целта на закона, защото принудата и нейното реализиране не е
обусловено от необходимостта лицето да бъде задържано.
Касаторът изразява несъгласие с изводите на районния
съд. Счита, че оспореното решение е постановено при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и липса на мотиви във връзка с извода
на нарушаване на принципа за съразмерност. Съдът не се е съобразил с предоставената
от законодателя оперативна самостоятелност на администра-тивния орган, дали да
наложи мярката или не, като преценка на съда е само да провери дали органът е разполагал
с такава и спазено ли е изискването за законосъобразност. Намира също, че към
момента на издаването на заповедта органът е разполагал с данни за извършено
престъпление от лицето, а фактическото задържане е продължило до провеждането
на необходимите действия по разследването, след което задържаният е бил
освободен незабавно. Счита, че е спазен принципът на съразмерност и
ограничаването на правата е съобразено с преследваната от закона цел.
По негово искане към доказателствения материал са
приобщени писмени доказателства, които не са били представени пред районния съд.
Това са протоколи за разпити на трима свидетели по горецитираното ДП №
320ЗМ-233/2021г. по описа на РУ-Поморие, което е различно от представеното пред
районния съд и посочено в оспорената заповед – ДП № 320ЗМ-225/2021г. по описа
на същото управление.
Тези свидетели – С.Р., И.Ч.и М.С., са били разпитани
първоначално от разследващ полицай на 08.07.2021г., съответно в 8.50 часа, в 9.20
часа и в 9.40 часа, а след това в 11.10 часа, в 11.25 часа и в 11,40 часа, те са
били разпитани и пред съдия. Релевантни за предмета на доказване по настоящото
дело са първите дадени от тях показания, защото предхождат издаването на
процесната заповед за задържане. От последното може да се направи извод, че
издавайки заповедта органът е имал предвид предоставените данни от свидетелите.
Съгласно посочените показания на св.Р., при предходните парламентарни избори
(т.е. изборите проведени на 04.04.2021г.), в дома му дошъл Г.Г. и му предложил
да му даде 50 лева за да гласува за конкретна партия. Той се съгласил, защото
имал нужда от пари и Г. му дал обещаната сума, след което двамата не са се
срещали. Същото заявява и св.Ч., че Г. дошъл в дома й три дни преди предходните
избори и й дал 200 лева за нея и трите й снахи, за да гласуват за определена политическа
сила, като казал и номера на съответната й бюлетина. Св.С. посочва подобни
факти, че два-три дни преди предходните избори по пътя го срещнал Г. и след
разговор за тях, му дал 50 лева за да гласува за посочена партия.
Настоящата касационна инстанция преценява решението на
административния съд като неправилно, поради следното:
Заповед рег.№ 251зз-155 от 08.07.2021г., с която Г.Г.
е задържан за срок от 24 часа, е издадена от компетентен орган, съобразно
нормата на чл.57, ал.1 от ЗМВР, при спазване на установената форма и реквизити,
предвидени в чл.74, ал.2 от ЗМВР.
С оглед установените по делото релевантни факти, при
произнасянето си полицейският орган, в случая разузнавач в отдел „Криминална
полиция“ при ОДМВР-гр.Бургас, е приложил правилно материалния закон и при липса
на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Заповедта е издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, според която полицейските органи могат да задържат лице, за което има
данни, че е извършило престъпление и по своята същност е принудителна
административна мярка – задържане за срок от 24 часа. За прилагането на тази
ПАМ не е необходимо да са събрани безспорни доказателства, установяващи по
категоричен начин авторството и вината на лицето, извършило престъпление по
смисъла на НК. Само наличието на такива данни, обосноваващи предположението, че
има вероятност лицето да е извършител на престъплението е достатъчно,
административният орган при условията на оперативна самостоятелност, да наложи
мярката.
Задържането като принудителна административна мярка в
случая се предприема с цел установяване на съпричастност при разследване срещу
вероятен извършител на престъпление по чл.167, ал.2 от НК – Който
предложи или даде на другиго имотна облага с цел да го склони да упражни
избирателното си право в полза на определен кандидат, политическа партия или
коалиция или да гласува на референдум по определен начин, се наказва с лишаване
от свобода от една до шест години и с глоба от десет хиляди до двадесет хиляди
лева. По този начин при наличие на данни за вероятно извършено от определено
лице престъпление и налагане на принудително административно мярка, съгласно
разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, съдът намира, че органите на МВР могат в
рамките на оперативната си самостоятелност, да осъществяват основните си
дейности, предвидени в разпоредбата на чл.6 от ЗМВР, като съобразят и целта на
мярката във връзка с чл.22 от ЗАНН, която е предотвратяване и преустановяване
на престъпления и административни нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях.
Не може да се приеме становището, че в заповедта
липсва фактическо описание на установеното деяние за което е имало данни. Изрично
в нея е записано, че се касае за данни, че Г. е предложил дал другиго имотна
облага с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на
определена политическа партия. Тези факти изцяло съответстват на данните които
полицейските органи са имали към релевантния момент – издаването на заповедта.
Ясно е било и кой е източникът на тази информация – три лица, които са дали
свидетелски показания под страх от наказателна отговорност. Тези обстоятелства,
макар да не са изрично посочени в процесната заповед, се установяват от другите
материали приложени към преписката справки, докладни записки,
показанията на св.К.С.и др., а съобразно тълкувателно решение № 16 от
31.03.1975 година на ОСГК на ВС, мотивите към административния акт могат да
бъдат изложени и отделно от самия акт.
Неправилно първоинстанционният съд приема, че
заповедта за задържане на лицето е постановена в несъответствие с целта на
закона и принципа за съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК. С оглед
обезпечаване на работата на полицейските органи по разкриване и предотвратяване
на престъпленията, така наложената мярка не е създала по-големи ограничения в
правата на лицето от предвидените в закона.
Осъществяването на административна принуда в настоящия
случай е била необходима, тъй като от една страна деянието за което е
провеждано разследването е криминализирано по действащото право – престъпления
против политическите права на гражданите по чл.167, ал.2 от НК, а от друга
страна, наличието на данни, обосноваващи предположение за извършване на
престъплението от Г.Г., е достатъчно основание за прилагането й, с оглед
провеждането към тогавашния момент на нови избори. По случая са налице
доказателства за образувани две досъдебни производства – ДП № 320ЗМ-233/2021г. и
ДП № 320ЗМ-225/2021г., но посочването на само едното от тях в процесната
заповед не може да бъде квалифицирано като нарушение, тъй като това не е
предмет на волята на административния орган, а зависи от последващо решение на
наблюдаващия прокурор.
Установената пред касационната инстанция данни за
съпричастност на Г. към деянието по тези две досъдебни производства, които имат
връзка по между си, е самостоятелно основание за прилагане на процесната ПАМ. Данните
за съпричастност не са могли да бъдат установени от районния съд от
представените пред него доказателства, защото те следват от цитираните по-горе протоколи
за разпити на свидетелите Р., Ч. и С., които не са били представени пред
първата съдебна инстанция.
Последващата проверка на тази съпричастност, дали в
действителност посочените парични суми са били предоставени като имотна
облага именно от Г., за да се гласува за определена партия, или пък са били в помощ
на бедни възрастни хора, каквито доказателства също са ангажирани по делото, не
е относимо в производството по оспорване законосъобразността на заповед за
задържане, издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Административният орган следва да приложи принудителна
административна мярка по отношение на лице, за което са изпълнени материалните
предпоставки за това, което в случая е налице съгласно представените по делото
доказателства, вкл. и разпитите на посочените свидетели. Те са били известни на
полицейските органи пред издаването на процесната заповед и са цитирани в
останалия събран доказателствен материал – посочените справки, докладни
записки, показанията на св.К.С.и др. В тези доказателства се съдържат данни,
обосноваващи законосъобразността на мярката към момента на налагането й. Именно
с налагане на принудителната административна мярка и продължаването на
оперативно-издирвателните мероприятия, полицейският орган следва да установи
съпричастността на заподозрените лица към извършеното престъпление.
Хипотезата на разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР
– наличие на данни за извършено престъпление от дадено лице сочи на извода, че
в случая, доколкото за Г. са постъпили данни, че е съпричастен към престъпната
дейност, са налице законовите предпоставки за приложение на цитираната правна
норма. Въпросът дали конкретно лице е извършител на определено деянието, за
което е образувано досъдебно производство и неговата вина подлежат на
изясняване в рамките на друго производство. Освен това, както бе посочено
по-горе, приложението на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е в рамките на оперативната
самостоятелност на полицейските органи с оглед преценката за наличието на
връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. (В този смисъл са решение № 3329 от 25.03.2015г. на ВАС по адм.д.№
7990/2014г., V отд., решение № 8258 от 6.07.2015г. на ВАС по адм.д.№
14188/2014г., V отд. и др.).
По изложените съображения решението на Районен съд -
Бургас, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, следва
да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с
което да се отхвърли жалбата на Г.Г. против заповед с рег.№ 251зз-155 от
08.07.2021г., издадена от Мирослав Кюмюрджиев, разузнавач в отдел „Криминална
полиция“ при ОДМВР-Бургас.
При този изход
на делото, основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за
настоящата инстанция, които възлизат на 70 лева, за държавната такса за
касационното обжалване, заплатена от ОДМВР-Бургас.
Мотивиран от
изложеното на основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР, Административен съд -
Бургас, ХІІІ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
329/15.07.2021г., постановено по адм.нак.дело № 20212120203195 по описа за
2021г. на Районен съд - Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Н.Г.,
ЕГН-**********, с постоянен адрес: ***, против заповед за задържане на лице
рег.№ 251зз-155 от 08.07.2021г., издадена от М.И.К., разузнавач в отдел „Криминална
полиция“ при ОДМВР-Бургас,.
ОСЪЖДА Г.Н.Г., ЕГН-**********, с постоянен адрес: ***, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
гр.Бургас, ул.Хр.Ботев 46, ЕИК-*********, сумата от 70 (седемдесет) лева за
разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.