Р Е Ш Е Н И Е
№32
гр.Перник,
13.02.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно
заседание на петнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГЕРГАНА КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА
при
секретаря Наталия Симеонова, разгледа гражданско дело №6109 по описа за
Производството е
образувано по предявени от С.Л. М. Д. срещу Министерство на вътрешните работи
обективно съединени при условията на евентуалност искове при чл.125 вр. чл.16
ЗДСл в чл.176 ЗМВР, чл.86 ЗЗД и и чл.59 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищцата следните суми:
-сумата
5884лв. - представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за работа по вътрешно съвместителство в
ОДМВР-Перник за периода от 02.02.2016г. до 25.09.2016г.
-
сумата от 574лв. – лихва за забава
изтекла върху главницата за периода от 30.09.2016г. -14.09.2017г.
Твърди
се, че ищцата се
намира в служебно правоотношение с МВР, като работи в ОДМВР-Перник на длъжността началник сектор „Координация и
административно обслужване“, като от 01.02.2017г. е назначена на длъжността началник сектро
„Координация, административно обслужване и правно обслужване и човешки
ресурси“. Твърди, че през месец февруари 2016г. по заповед на Директора на
ОДМВР-Перник е изпълнявала и длъжността служител по „Информация и архив“ в
ОДМВР-Перник., като задълженията по тази длъжност е изпълнявала до 25.09.2016г. Претендира се заплащане на
трудово възнаграждение дължимо за изпълняваната от нея допълнителна работа. При
условията на евентуалност при отхвърляне на главния иск се иска осъждане на
ответника да заплати сумата от 5884лв. на основание чл.59 ЗЗД – за положен, но
незаплатен труд от ищцата за процесния период. Претендират се и разноски за
производството.
Ответникът
Министерство на вътрешните работи дава становище за недопустимост,
неоснователност и недоказаност на ищцовата претенция. Оспорва се пасивната
процесуална легитимация, тъй като се твърди, че надлежен ответник по иска е
ОДМВР-Перник, тъй като е самостоятелно юридическо лице. Оспорва се
приложимостта на сега действащия ЗДСл по отношение на ищцата, тъй като тя е служител в ОДМВР-Перник от
2004г., пора ди което спрямо нея са приложими разпоредбите на ЗМВР, който не
допуска вътрешно съвместителство. По основателността се оспорва ищцата да е извършвала работа по
трудово съвместителство. Отделно от горното се твърди, че ищцатна е била в
болничен за периода от 22.02.2016г. до 20.06.2016г. и реално не е престирала
труд.
На
основание чл.214 ГПК е допуснато изменение на ищцовата претенция, като същата
се счита за предявена за сумата от 2401,26лв., а претенцията за лихва е
намалена до сумата от 230,14лв. за периода от 30.09.2016г. -14.09.2017г.
По възражението за недопустимост.
Държавните служители се назначават на заеманите от тях
длъжности и съотв. се освобождават от органа по назначението. Държавната служба
е понятие на административното право и се свързва преди всичко с изпълнение на
функции в държавната администрация, като има специфично съдържание, което се
разкрива в съгласие с конкретните цели и институти, които обслужва. Служебното
правоотношение е комплексно: от един юридически факт - индивидуален
административен акт, възникват задължително две правоотношения -
административно и трудово. Административното е водещото и определя специфичното
проявление на трудовоправните институти. Страни по служебното правоотношение,
което е едностранно, властническо по възникване и характер и двустранно по
субекти, са държавният служител и органът по назначаването. Съдържание на
правоотношението са взаимните държавнослужебни права, задължения и
компетентности на страните. Сред тях са и задължението на органа за заплащане
на възнагражденията и обезщетенията на държавните служители и правото на
последните да ги получат.
Държавнослужебните права и задължения се осъществяват
чрез структурата или звеното, в което служи държавният служител, без това само
по себе си да прави тази структура или звено страна по правоотношението. Ето
защо легитимиран да отговаря по предявените искове е именно Министерството на
вътрешните работи като администрация на органа по назначаването, който е страна
по държавнослужебното правоотношение и по имуществения спор, разглеждан по реда
на чл. 125 ЗДСл. Понятието
работодател сочи на страна по трудово правоотношение и е неотносимо за случая,
при служебния характер на правоотношението и отчитане кои са страните по него.
В този смисъл са Решение № 14 от 17.02.2011 г. по гр. д. № 625/2010 г. на ВКС,
III г. о. и Решение № 315 от 23.06.2011 г. по гр. д. № 1591/2010 г. на ВКС, IV
г. о.
Съдът, преценявайки събраните по
делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
По
делото е приета като писмено доказателство Заповед за назначаване на ищцата в
РДВР-Перник, Регионално звено „Полиция“.
Установява
се от приложената по делото Заповед № ***/11.12.2015г. на Министъра на
вътрешните работи, че ищцата М. е преназначена на основание чл.143, ал.1, т.3 и
чл.158,т.4 и чл.164, ал.2 от ЗМВР на длъжност Началник сектор „Координация и
административно обслужване“ при ОДМВР-Перник. Приложена е и длъжностна
характеристика за изпълняваната длъжност, както и протокол за връчването й на
ищцата.
Установява
се от приложената по делото справка за въведени болнични листи и вид
обезщетение за неработоспосбност, че ищцата е ползвала отпуск по болест.
Със
заповед №8121К-2665/15.02.2017г. на
Министъра на вътрешните работи ищцата М. е назначена на длъжността Началник сектор
„Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси4 към отдел
„Административен“ при ОДМВР-Перник. Приложена е и длъжностна характеристика на
съответната длъжност.
Видно
от т.8 от писмо на Министъра на
вътрешните работи до Директорите на ОДМВР, че на последните е указано да
преценят възможностите за делегиране на
правомощия на служителите по линия „Информация и архив“ да подписват текущата
кореспонденция по линия на оперативен отчет и архив.
На основание горецитираното
писмо е издадена Заповед № 313з-214/02.02.2016г.,
с която на ищцата са делегирани правомощия да подписва текуща кореспонденция по
линия „Информация и архив“ в ОДМВР-Перник считано от 02.02.2016г. до отпадане
на необходимостта.
Установява се от приложената
Заповед 313з-2136/28.09.2016г. видно от която Заповед № 313з-214/02.02.2016г. е отменена, а на Д.Х.Х.е
делегирано правомощие да подписва,
обработва и съхранява тещуша и задължителна кореспонденция по линия „Информация и архив“ в ОДМВР-Перник.
Приети по делото като писмени
доказателства са и Вътрешни правила за заплатите на държавните служители по
чл.142,ал.1, т.2 от ЗМВР.
Приети са и платежни бележки за
изплатени трудови възнагражединя на ищцата в периода от 01.03.2016. до
31.09.2016г.
Установява се от приетото по
делото заключение на съдебно-икономическата експертиза, неоспорено от страните,
че получената сума от ищцата за трудово възнаграждение за периода от
02.02.2016г. до 25.09.2016г. без да бъде приспаднат получения от ищцата аванс и
удръжки за СФСМВР е в размер на 6 160,09лв. Месечните трудови възнаграждения на
ищцата са изплащани по банков път за всеки месец който се дължат на 25-то
число. Посочено е, че на ищцата не е изплащано възнаграждение за вътрешно
съвместителоство за длъжността „Информация и архив“ – IV-та степен в сектор КАО в
ОДМВР-Перник. Вещото лице посочва, че за
процесния период лице работещо в МВР на същата длъжност получава възваграждение
в размер на 936лв., като такава заплата не е изплащана в ОДМВР-Перник, поради
което вещото лице е изчислило претенцията в два вараианта. Основна месечна
заплата от 1471лв. е определена за длъжност на лице, назначено на същата
длъжност от 17.09.2016г. Вещото
лице посочва, че при вариант на ОМЗ
936лв., при реално отработени дни на ищцата следва да й бъде определено
възнаграждение в размер на 1527,91лв., а лихвата за заава възлиза на 146,44лв.
за претендирания период. При ОМЗ 1471лв. претенцията на ищцата възлиза на 2401,26лв.,
а законната лихва за забава възлиза на 230,14лв.
По делото са събрани гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите Жанета Соларова и Дениел
Христозов. Свидетелите заявяват, че ищцата е изпълнявала длъжността служител
„Информация и архив“ в ОДМВР-Перник. Свидетелят Христозов към настоящия момент
изпълнява длъжността служител
„Информация и архив“ при ОДМВР-Перник и описва естеството на изпълняваната от
него дейност.
По същество на спора:
Не
се оспорва, а и от приложената по селото Заповед № ***/11.12.2015г. на
Министъра на вътрешните работи, се
установява, че ищцата М. е преназначена на основание чл.143, ал.1, т.3 и
чл.158,т.4 и чл.164, ал.2 от ЗМВР на длъжност Началник сектор „Координация и
административно обслужване“ при ОДМВР-Перник т.е. тя е била държавен служител
по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР спрямо който се прилагат разпоредбите на ЗДСл., като
в този смисъл неоснователно е възражението на ответника, че спрямо ищцата не са приложими разпоредбите на
горецитирания нормативен акт.
В ЗДСл липсва изрична форма за
действителност за възникване на допълнително служебно правоотношение по
вътрешно съвместителство. Чл.16 законе не предвижда изрично в каква форма
следва да бъде отправено предложението от органа по назначаването, то като се
има предвид близостта между института на служебното правоотношение по
заместване за чието възникване - чл. 15, ал. 2 от ЗДС изисква акт на органа по
назначаването / а чл. 11 от закона пък изисква този акт да е в писмена форма /
и института на допълнителното служебно правоотношение на вътрешно
съвместителство, се налага извод, че е необходим изричен ак на органа по
назначаването в писмена форма - предложение, отправено до конкретно лице и
касаещо конкретна длъжност и период за който да се осъществи то. При това
следва да се има предвид, че се касае за служебни правоотношения, които са в
по-голяма степен формални от трудовите правоотношения и при положение, че
писмената форма е въведена като форма за валидност на трудовия договор, то на
още по - силно основание такава писмена форма ще е необходима за валидното
възникване и за промяна на съдържанието и за прекратяването на служебните
правоотношения,вкл. и на допълнителното служебно правоотношение по
съвместителство.
Ищцата основава твърденията си, че е осъществявала дейността служител по
„Информация и сигурност“ на основание Заповед №***/02.02.2016г. на Директора на
ОДВМР-Перник, която има за основание чл.43, ал.4 ЗМВР и т.8 от приложеното по делото разпоредително писмо №***/28.12.2015г.
съгласно която е указано на Директорите на ОДМВР да преценят възможностите за
делегиране на правомощия на служителите, работещи по линия “Информация
и архив“ да подписват текущата кореспонденция по линия на оперативен отчет и
архив, предава на служителя от
регистратура съпроводителни писма за регистрация и лично да пакетира и
запечатва пощата, предназначена за ДИА-МВР.
По делото липсва предложение от страна
на органа по назначаването адресирано до
ищцата, с което до нея да е отправено предложение за назначаване по вътрешно
съвместителство на посочената в исковата молба длъжност. Неоснователно
ищцата счита, че между нея и ответника е възникнало допълнително служебно
правоотношение по вътрешно съвместителство по смисъла на чл. 16 от ЗДСл. Видно от точния
текст на тази нормативна разпоредба, фактическият състав на назначаването на
държавен служител по вътрешно съвместителство включва предложение от органа по
назначаването, каквото в случая липсва. Не може да се приеме, че приложената по
делото Заповед №***/02.02.2016г. съставлява такова предложение, тъй като тя
нито изхожда от органа по назначаването, а и от текста й е видно, че с нея не
се създава служебно правоотношение по вътрешно съвместителство, доколкото на
ищцата е делегирано единствено правомощието да подписва текуща
кореспонденция по линия „Информация и
архив“ в ОДМВР-Перник, което означава, че нито основанието на заповедта е
претендираното от жалбоподотелката такова по чл. 16 от ЗДСл, нито със
заповедта й е възложено изпълнението на длъжността служител по линия
„Информация и архив“. Извън посоченото правомощие в цитираната заповед не е посочено друго задължение, което да е
свързано с изпълнението на конкретната длъжност ил формира съвкупност от нови
правомощия извън основното служебно
правоотношение. Вътрешното съвместителство предполага възлагане на определен
кръг правомощия, включващи права и задължения извън предвидените в длъжностната
характеристика на служителя извън основното му служебно праоотношение, кактои
регламентиране на работно време на двете съвместявани длъжности в часови
интервали, периоди и съответно възнаграждение,
като доказателства в тази насока по делото липсват. Дори при
сравнение на двете заповеди, с които на
ищцата и свидетеля Христозов са делегирани правомощия по линия „Информация и архив“
се установява, че на ищцата е делегирано
единствено правомощие да подписва текуща кореспонденция.
Поради това съдът приема ,че не е
налице валидно възникнало допълнително служебно правоотношение за вътрешно
съвместителство за процесния перидод, а оттами и че ищцата не е имала основание
да получи възнаграждение в предвидения по чл. 16, ал.3 ЗДСл. Размер.
По иска с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД.
Неоснователността на главния иск
предполага и неоснователността на акцесорния иск по чл.86,ал.1 ЗЗД. Искът за
лихва е неоснователен и на самостоятелно основание, доколкото липсват
доказателства по делото ищцата да е отправила покана до ответника за заплащане
на претендираното обезщетение, с което да го е поставила в забава.
По иска с правно основание чл.59 ЗЗД.
Доколкото
главният иск с правно основание чл.16 ЗДСЛ вр. чл.125 ЗДСл е отхвърлен се
сбъдва процесуалното условие за разглеждане на предявения евентуален иск по
чл.59 ЗЗД.
Когато между страните няма друга
обвързаност и по причина на обедняването на една от страните другата се е
обогатила, обогатилият се дължи да върне на обеднелия онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването. В тежест на ищеца по иска чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, както своето обедняване,
така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат
обедняването и обогатяването (причинната връзка). Решение
№ 67 от 05.04.2016 г. по гр. д. № 4147 / 2015 г. на Върховен касационен съд,
4-то гр. отделение.
Предвид събраните по делото доказателства съдът счита, че не е
реализиран фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД.
Действително установява се по делото, че на ищцата са делегирани правомощия да
подписва текущата коредпонденция по линия „Информация и архив“ като същата
дейност тя е осъществявала за определен период от време. Следва обаче да се
вземе предвид, че осъществяваната от нея
дейност съобразно приложената заповед не съвпада с тази, осъществявана от
Христозов. Касае се единствено за дейността подписване на текуща
кореспонденция. Същевременно видно от актуалната към процесния момент
длъжностна характеристика на ищцата в нейните преки задължения са включени:
организира деловодното обслужване на МВР, организира докладването на входящата
и изходяща кореспонденциа на Директора на ОДВМР, при възлагане на функцции като
служител по сигурността и информацията, осъществява дейностите по чл.22 ЗЗКИ и
изпълнява и други задачи, възложени от служебното ръководство в рамките на
неговата компетентност.
Предвид гореизолженото съдът намира, че макар ищцата да е
осъществявала посочената в цитираната заповед дейност, то тя попада в обхвата
на длъжностната й характеристика и не
следва да се приеме, че е налице обедвянането й респективно обогатяване на
ответната страна. Горното обосновава и неоснователността на предявения иск с
правно основание чл.59 ЗЗД.
По разноските:
Предвид изхода на спора на ищцата не следва да бъдат присъждани
разноски. В нейна тежест следва да бъдат възложени направените от ответната
страна разноски в размер на 300 лв.
При този изход на спора дължимите държавни такси и разноски за
производството остават за сметка на бюджета на съда.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от С.Л.М., с ЕГН ********** и адрес: *** срещу Министерство на
вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „Шести септември“ №29,
представлявано от Министър Валентин Радев иск
с правно основание чл.16 ЗДСл. за заплащане на сумата от 2401,26лв. - представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за работа по вътрешно съвместителство в
ОДМВР-Перник за периода от 02.02.2016г. до 25.09.2016г.; сумата от 230,14лв. –
лихва за забава изтекла върху главницата
за периода от 30.09.2016г. -14.09.2017г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Л.М., с ЕГН ********** и адрес: *** срещу Министерство
на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „Шести септември“ №29,
представлявано от Министър Валентин Радев иск с правно основание чл.59 ЗЗД за
заплащане на сумата от 2401,26лв. – обезщетение за неоснователно обогатяване за
изпълняван труд по вътрешно съвместителство за периода от 02.02.2016г.
до 25.09.2016г.
ОСЪЖДА С.Л.М., с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на Министерство на
вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „Шести септември“ №29 сумата от
300лв. – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: