Решение по дело №8906/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263767
Дата: 9 юни 2021 г. (в сила от 9 юни 2021 г.)
Съдия: Татяна Ставри Димитрова
Дело: 20191100508906
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 юли 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

                   

                      РЕШЕНИЕ

                                                 

                                   град София, 07.06.2021 год.

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ :СОНЯ НАЙДЕНОВА

                                                                      мл.съдия: ИВАН КИРИМОВ

 

 

при секретар Цветелина Добрева, като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 8906/2019 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение от 23.04.2019 г., постановено по гр. д. № 26866/2017 г. по описа на СРС, съдът е отхвърлил предявения от Д.Г.Д., ЕГН ********** срещу В.В.Ж., ЕГН ********** иск с правно основание чл.34,ал.1 от ЗС вр.чл.341 от ГПК, за делба на следните недвижими имоти: четири помещения, находящи се на сутеренния етаж на сграда, находя се на адрес гр. София, кв.“********“, ул. „********, с идентификатор 68134.614.59.1, таванско подпокривно пространство на същата сграда, барака с идентификатор 68134.614.16.2, намираща се на дъното на дворното място, при квоти по 1/2 ид.ч. за всяка от страните по делото и иск с правно основание чл. 32, ал.2 от ЗС, за разпределение на ползването на съсобственото дворно място, представляващо съсобствен поземлен имот с идентификатор 68134.614.16. и на подпокривното пространство на сградата, в случай, че не могат да се обособят самостоятелни помещения. Съобразно с изхода на правния спор съдът е разпределил разноските между страните.

Недоволен от постановеното съдебно решение, в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 32, ал.2 от ЗС за разпределение на ползването на съсобственото дворно място, представляващо съсобствен поземлен имот с идентификатор 68134.614.16. е останал ищецът Д.Г.Д., ЕГН **********, който подава настоящата въззивна жалба, с която моли в тази част съдебното решение да бъде отменено като неправилно и вместо това съдът да уважи предявения иск.  В тази връзка излага, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е налице съсобственост върху процесния недвижим имот, защото към датата на прехвърляне на собствеността на първия етаж от жилищната сграда, последната е била в режим на етажна собственост, поради което земята, на която е построена съставлява обща част по правилото на чл. 38, ал.1 ЗС и като несамостоятелен обект собствеността върху дворното място е последвала тази върху индивидуалния обект в сградата в режим на етажна собственост.  Сочи, че при изграждане на правния си извод съдът не е отчел факта, че в процесното дворно място е налице построена и друга самостоятелна сграда(гараж), която е била съсобственост между него и ответника, поради което земята няма характера на обща част и съответно с прехвърлянето на собствеността върху първи етаж посредством съдебната спогодба по гр.д. № 10176/2008 г по описа на СРС, не са прехвърлени неговите  идеални части от дворното място, предвид което към момента е налице съсобственост между него и ответника.

В срок по делото е постъпил отговор на подадената въззивна жалба, с който се твърди, че същата е неоснователна и се иска потвърждаване на обжалваната част от съдебното решение като правилна и законосъобразно.

Софийски   градски   съд,   като   обсъди   събраните   по   делото  доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността   на  решението,  по  допустимостта  му    в  обжалваната  част,  като  по  останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По отношение на неговата правилност в обжалваната част, съдът намира следното:

Производството пред първоинстанционният съд е започнало по искова молба подадена от настоящия въззивник, с която е предявен иск 34 ЗС вр. чл. 341 ГПК за подялба на четири избени помещения, находящи се в сутеренния етаж на сграда, находяща се на адрес: гр. София, кв. ********, ул. ********с идентификатор 68134.614.59.1, таванско подпокривно пространство на същата сграда и барака с идентификатор 68134.614.16.2, намираща се в дъното на дворното място, в което е построена сградата, както и иск с правно основание чл. 32, ал.2 ЗС за разпределение на ползването на съсобственото дворно място, в което е построена сградата, с идентификатор 68134.614.16 и на подпокривното пространство, ако то не може да бъде обособено като самостоятелни помещения.

Не се спори между страните, а се установява и от представените писмени доказателства, че Г.Д. П.е починал на 26.03.1995г., а Е.А.Д.е починала на 09.07.2002г. като те са родители на въззивника и дядо и баба на въззиваемия.  

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №81, том IX, дело №1812/1919г. П.Д.П., Г.Д.П., Д.Д. П.и Е. Д. П.са придобили празно дворно място от 961,70 кв.м., съставляващо парцел XV, в кв. 69, по регулационния план на гр. София, в местност „********“.

С договор за делба на собствен недвижим имот от 23.07.1953г. Г.Д. П.и Д. Д. П.придобиват дворно място от 961,70 кв.км., образуващо парцел XV, от квартал 69, за гр. София, в местността „********“, а П.Д.П.и Е. Д.П., получават в дял дворно място от 654 кв.м., образуващо парцел VIII, от квартал 69, за гр. София, в местността „********“.

С нотариален акт № 89/08.10.1955г., нот. дело № 3822/1955г. Д. Д. П.е отстъпил на Г.Д. П.правото на построи жилищна сграда на площ 85 кв.км., в югоизточната част на парцел XV-7, който парцел е бил съсобствен на двамата, при равни части. Сградата е построена от Г.Д. П.и Е.А..а по време на брака им, датиращ от 12.09.1946г. и семейна имуществена общност.

С договор за доброволна делба от 6.09.1971г., Г.Д. П.получава в своя собственост югоизточна част от II и III етажи на жилигцната постройка - близнак, а Д. Д. П.получава в своя собственост югозападната част от II и III етажи на жилищната постройкаблизнак.

С нотариален акт за дарение № 79, том XIII, дело № 2283/1972г. от 16.05.1972г., Г.Д. П.дарява дъщеря си В.Г. Д. със своя собствен недвижим имот, намиращ се в гр. София, ул. „*******1/6 ид.ч. от втори етаж на югоизточна част на сграда близнак, недовършена, заедно с 1/6 ид.ч. от таванското помещение и заедно с 1/6 ид.ч. от общите части на сградата и толкова от дворното място върху, което е построена същата, съставляващо парцел XV-19, от квартал 69, по плана на гр. София, местност „********“. Със същият нотариален акт Г.Д. П.дарява и сина си Д.Г.Д. със своя собствен недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „********, 1/6 ид.ч. от третия етаж на югоизточната част на сграда близнак, недовършена, заедно с 1/6 ид.ч. от таванското помещение на сградата, ведно с 1/6 ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, върху което е построена сградата.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 164, том XVI, дело № 2833/1974г„ на 8.08.1974г., Г.Д. П.и Е.А.- Д. подаряват на сина си Д.Г.Д., придобития по време на брака им недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „********, а именно 5/6 ид.ч. от третия етаж в югоизточната част на сграда близнак, заедно с избено помещение с южно изложение, с 34.03 ид.ч. от общите части на сградата и също толкова идеални части от дворното място, съставляващо парцел XV-19, от квартал 69, по плана на гр. София, местността „********“.

С нотариален акт № 10/11.10.1996г„ нот. дело № 21112/1996г., Е.А.Д.е прехвърлила срещу издръжка и гледане на Д.Д., 4/6 ид. ч., от първия етаж на сградата близнак, находящ се в югоизточната част на сграда близнак, на парцел IV-59, без дворно място.

Г.Д. П.е починал на 24.03.1995г. и е оставил наследници- съпругата си Е. Д. (с 4/6 ид. ч.), синът си Д.Д. (с 1/6 ид.ч.), дъщеря си В.Д. (с 1/6 ид.ч.).

За подялбата на първи етаж от процесната югоизточна сграда- близнак, на гараж и двуетажна еднофамилна вилна сграда е образувано гр. дело № 10176, по описа на СРС за 2008г. С Протокол от 02.10.2009г., съдът е одобрил постигнатата спогодба между страните, с която Д.Г.Д. получава в дял двуетажна еднофамилна вилна сграда, находя се в с. Чурек, а В.В.Ж., получава в дял първи етаж на югоизточната част на жилищна сграда близнак, находящ се в гр. София, ул. „********, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, тоалетна, входно антре, целия застроен 85 кв.м., построен върху УПИ VI-59, от кв. 69, по плана на гр. София, за местността „********- Ботевградско шосе и гараж, находящ се в гр. София, кв. „********“, ул. „********, като Д.Г.Д. си запазва пожизнено и безвъзмездно правото на ползване на имота.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 99, том I, peг. № 2401, дело № 97 от 2008г„ на 11.03.2008г„ Д.Г.Д. е дарил дъщеря си Е.Д. Д. със своя недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, а именно - трети етаж, в югоизточната част на жилищна сграда- близнак, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, построена на 92 кв.м. и от правото на строеж върху дворното място, съставляващо бивш парцел XV-19, от квартал 69, по плана на гр. София, местността „********“.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 187, том 1, peг. № 3481, дело № 161 от 2017г., на 21.01.2017г.Е.Д. Д.-Я. е продала на В.В.Ж. и на М. Р.К.- Ж., следния недвижим имот трети етаж в югоизточната част на сграда- близнак, находящ се в гр. София, ул. *******, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, построена на 92 кв.м., и от правото на строеж върху дворното място, представляващо бивш парцел XV-19, от квартал 69, по плана на гр. София, местността „********“.

Пред първата и въззивната инстанция са допуснати общо две съдебно-технически експертизи, които съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени доколкото са относими към настоящия правен спор.

При така установеното е видно, че вследствие на извършената съдебна делба на I етаж по гр. дело № 10176, по описа на СРС за 2008г. е била прекратена съсобствеността между ищеца и ответника. Към момента на извършване на съдебната делба процесната сграда е била в режим на етажна собственост, доколкото I етаж е бил съсобствен на въззивника и въззиваемия, II етаж е принадлежал на въззиваемия, III етаж е бил собственост на въззивника. Към този момент в процесното дворно място е бил построен и гараж, съсобствен му въззивника и въззиваемия. От това следва изводът, че процесното дворно място е съставлявало обща част за етажната собственост предвид разпоредбата на чл. 38, ал.1 ЗС и съответно с преустановяването на съсобствеността на първи жилищен етаж и гаража чрез съдебната делба, заедно с индивидуалната собственост върху тези имоти, към въззиваемия са преминали и припадащите им се идеални части от дворното място, като понастоящем собственик на дворното място, гаража и жилищната сграда се явява въззиваемия. В тази връзка следва да се има предвид, че земята представлява обща част както при вертикална, така и при хоризонтална етажна собственост, каквато е налице в хипотеза, при която съсобствениците на дворното място притежават в изключителна собственост отделни сгради в него. Действително в соченото от жалбоподателя  решение № 124 от 20.10.2014 г. по гр. д. № 2054/2014 г. на ВКС, 2 г.о. е прието че когато в дворното място съществува и сграда в режим на индивидуална собственост, независимо дали нейният притежател е етажен собственик или не, специалните правила по управлението, ползването и разпореждането със земята като обща част не могат да намерят приложение, тъй като мястото обслужва не само сградата в режим на етажна собственост, но и друг обект, чийто собственик не може да бъде подчинен на този режим при незачитане на правата му. Това решение обаче е постановено при друга фактическа обстановка. В този случай не е било налице  съвпадение между етажните собственици и съсобствениците на дворното място - идеална част от правото на собственост върху дворното място са притежавали само част от етажните собственици, а ищецът по това дело е бил суперфициарен собственик на самостоятелен обект - жилище в сграда в режим на етажна собственост, но не е притежавал идеални части от правото на собственост върху парцела. Касационното обжалване на въззивното решение е било допуснато по въпроса: "Представлява ли обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС дворно място, което не принадлежи на всички етажни собственици, тъй като в мястото съществува и сграда, притежавана в режим на индивидуална собственост."

В настоящия случай в процесното дворно място е изградена в режим на етажна собственост триетажна жилищна сграда и всички етажни собственици, притежаващи самостоятелни обекти в триетажната масивна жилищна сграда, са притежавали и идеални части от правото на собственост върху дворното място. В същото дворно място има и самостоятелен обект на собственост - гараж, чийто съсобственици също са притежавало идеални части от дворното място. При това положение, както е посочено горе построените в дворното място от съсобствениците на земята самостоятелни обекти на собственост са в режим на вертикална и хоризонтална етажна собственост, поради което и по отношение на двете сгради дворното място се явява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, обслужваща самостоятелните обекти на собственост. Припадащите се към самостоятелните обекти на собственост идеални части от дворното място се прехвърлят заедно със самостоятелните обекти. Предвид това при прехвърлянето на собствеността на първия жилищен етаж от сградата и гаража на въззиваемия, с нея е  прехвърлена и собствеността върху съответните идеални части от дворното място и към момента не е налице съсобственост върху последното между въззивника и въззиваемия. Съответно правилно първоинстанционния съд е отхвърлил иска по чл. 32, ал.2 ЗС, тъй като задължителна предпоставка за неговото уважаване е на първо място да се установи, че върху имота е налице съсобственост.

С оглед изложеното съдебното решение в обжалваната част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на правния спор въззиваемият има право на направените от него разноски в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение.

 

По изложените мотиви, Софийски градски съд

 

                                                     Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 23.04.2019 г., постановено по гр. д. № 26866/2017 г. по описа на СРС в частта, с която съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 32, ал.2 от ЗС за разпределение на ползването на съсобственото дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор 68134.614.16 и в частта за разноските.

В останалата част съдебното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА Д.Г.Д., ЕГН **********,***, Търговски дом, вх. *** кантора ** чрез адв. П. П. и адв. М.В. да заплати на В.В.Ж., ЕГН **********,*** чрез адв.Д.Г.  сумата от 600 лв. разноски  за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция на основание чл. 78, ал.3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

                                                                 

        

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ :1.

                                                                                                         

                                                                                                                    

                                                                                                       2.