РЕШЕНИЕ
№239/18.06.2019г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на деветнадесети март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при
секретаря Дорета Атанасова..................……………………………..и в присъствието на
прокурор…….......……………………………...........……………………………..като разгледа докладваното от
съдия Байнова адм. дело № 594 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.211 от Закона за Министерството
на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Т. *** с посочен съдебен адрес ***, подадена чрез
пълномощник, против Заповед № 3282з-1675 от 30.05.2018г. на
Директора на Главна дирекция“Гранична полиция“ - МВР, с която му е
наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“
и е прекратено служебното му правоотношение.
Жалбоподателят счита оспорената заповед
за незаконосъобразна. Твърди, че същата
не е съобразена със законовите
изисквания за форма и съдържание,
установени в разпоредбата на чл.210 от ЗМВР, което е основание за
незаконосъобразност по чл.146, т.2 от АПК. В тази връзка моли съдът да вземе
предвид, че от текста на заповедта не личи ясно и конкретно в какво се
изразява дисциплинарното нарушение,
което се твърди да е извършено. Сочи, че били цитирани множество
разпоредби от подзаконови и законови актове, без да е конкретизирано кои точно от тях са нарушени и колко на брой нарушения му се вменяват във
вина. Налице било и противоречие в позицията на наказващия орган, досежно това
какво точно деяние е осъществил жалбоподателя- подкуп, съставляващ престъпление
по смисъла на НК или нарушение на Етичния кодекс за поведение на служителите на
МВР. Не били изложени мотиви относно това дали при извършен и установен подкуп
е образувано наказателно производство за неговото разследване. При положение,
че такова не било налице, било неразбираемо
по какъв начин издателят на акта констатира и налага наказания, заради
деяние, съставляващо престъпление и прикрива ли извършването на такова,
заобикаляйки закона с едно дисциплинарно производство. Самият текст на
заповедта бил объркан и препращал към
цитирани в него документи и справки, което било недопустимо, тъй като
нарушавало правото на жалбоподателя да
разбере кое точно дисциплинарно нарушение му се вменява, че е извършил и на
база на какви доказателства. Не били изложени доводи в заповедта и не били
установени от наказващия орган всички критерии и факти, имащи значение за вида
и размера на налаганата дисциплинарна санкция–тежестта на нарушението, последиците от същото,
формата на вината, цялостното поведение на служителя, дали е награждаван и
т.н., каквото било изискването на чл.206, ал.2 и чл.210, ал.7 от ЗМВР. Възпроизвеждането
в текста на заповедта на цитираната правна норма не означавало конкретизация на
релевантните за дисциплинарната отговорност факти. При липсата на мотиви в тази
насока, заповедта била необоснована и несправедлива. Посочените за нарушени
правни норми не кореспондирали с фактите, а имало и несъответствие между
цитираните в заповедта норми от етичния
кодекс и разпоредбите на ЗМВР, на основание които била наложена санкцията. Извършеното в заповедта
неколкократно препращане от една разпоредба към друга създавало объркване относно
конкретното правно и фактическо основание за
налагане на санкцията. Неяснотата относно съществени обективни елементи от твърдяното нарушение винаги
представлявала несъответствие на издадената заповед със закона. Жалбоподателят
твърди също, че заповедта била издадена и при съществено нарушение на
административно производствените правила, изразяващо се в това, че
дисциплинарното наказание не било
наложено в сроковете по чл.195, ал.1 от ЗМВР. С оглед разпоредбите на закона и материалите от
извършената дисциплинарна преписка, можело да се направи извод, че визираните
срокове били изтекли към датата на издаване
и връчване на обжалваната заповед.Според жалбоподателя посоченото в заповедта
дисциплинарно нарушение не било
извършено. В този смисъл обжалваната
заповед противоречала на материалния закон.
Приложените по дисциплинарната преписка негови обяснения по повод
случая, по който била образувана преписката не били възприети от наказващия
орган, който в разрез с тях приемал за доказано неосъществено поведение.
Данните и доказателствата, на база които почивали доводите на наказващия орган
бил недостоверни и противоречиви. Налагането на наказание за неизвършено нарушение
при всички положения било несправедливо и ненужно за постигане на целите на дисциплинарното наказание,
поради което обжалваната заповед не съответствала и на целта на закона.
По
изложените съображения жалбоподателят моли за отмяна на оспорената заповед като
незаконосъобразна. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - Директор на Главна дирекция “Гранична
полиция“ (ГДГП) - МВР, София чрез процесуален представител в съдебно заседание
ангажира становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски, вкл. и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като прецени доказателствата по
делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа
страна следното:
Със Заповед № 3282з-2770/27.09.2017г. на
ЗА Директор на ГДГП – МВР (л.11), е
образувано дисциплинарно производство срещу мл. И. Т.Х.П. – с. п.на ГКПП-К П.
в. от ГПУ-Н. с. при РДГП-Смолян. Със същата заповед е определен състава на
дисциплинарно-разследващия орган и е разпоредено от същия да бъде изготвено
становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарната
отговорност на служителя, което да бъде предоставено ведно със събраните
доказателства в срок до 01.12.2017г. Видно от мотивите на заповедта, дисциплинарното производство е образувано във
връзка с предложение № 4074р-10855/27.09.2017г. на Директора на РДГП -Смолян и
Справка вх. № 02-1488, екз.2 от 22.08.2017г., съдържащи данни за осъществено от
Т.Х.П. - с. п.на ГКПП-К П. в. от ГПУ-Н. с. при РДГП-Смолян, нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1, т.2 и т.4 от ЗМВР, за
което на основание чл. 203, ал.1,т.7, предл.2-ро и т.13 от ЗМВР се налага
дисциплинарно наказание“уволнение“, а именно, че на 30.07.2017г., изпълнявайки служебните
си задължения на ГКПП К П. в., при проверка на преминаващ през пункта – трасе
вход, лек автомобил (описан по марка , модел и регистрационен номер),
управляван от Д.А.А. ***, превозващ бетонобъркачка без документи, е поискал и
приел дар, който не му се следва, а именно сумата от 50 евро от водача на
превозното средство, за да не му бъде съставен акт от 5000 (пет хиляди) лева,
които в последствие предава на младши експерт Т.А.С. – командир на
отделение на ГКПП К П. в., който от своя страна ги предава на К.Д.К.
***.
Т.П. е запознат със заповедта на
31.10.2017г. като изрично е вписал, че към този момент няма да се ползва от
правото да бъде подпомаган в защитата си
от служител на МВР, а ако реши да упражни това си право, ще уведоми
дисциплинарно-разследващия орган.
Със Заповед № 3280 от
27.11.2017г. на Директора на ГД“ГП“, връчена на служителя на 15.12.2017г.
и Заповед № 3282з-351 от 30.01.2018г. на
Директора на ГД“ГП“, връчена на служителя на 22.02.2018г., срокът за разследване
по дисциплинарното производство е бил удължаван, съответно до 31.01.2018г. и до
30.04.2018г.
В хода на дисциплинарното производство
от жалбоподателя е депозирана Докладна записка рег.№4537р-14866/02.11.2017г. до
Директора на ГДГП. Видно от поставената върху същата резолюция, последният се е
запознал с докладната на 30.05.2018г. Събрани са също и сведения от К.Д.К. с вх.№407400-1135/06.11.2017г.
(л.38-л.40), Обяснения от Д.А.А. с вх.№407400-448/26.03.2018г. (л.50, 51), от А.В.Х.
с вх.№407400-132/22.01.2018г. (л.52), сведения от З.С.М. с вх.№
407400-1136/06.11.2017г. (л.53,54), както и докладни записки от служители на
ГКПП – К П. в., вкл. и от КО на ГКПП мл. експ. Т.С. (л.45).
Към дисциплинарната преписка са били
приобщени като доказателства и материали от извършена проверка, разпоредена от
Директора на РДГП-Смолян( л.88-л.138).
За резултатите от проверката, наредена
със Заповед № 3282з-2770 от 27.09.2017г. на ЗА Директор на ГДГП при МВР и след събиране на относимите, според дисциплинарно-разследващия орган
доказателства, е изготвена обобщена
справка рег. № 4074р-4658 от 18.04.2018г. (л.26-л.30).
В същата са направени следните
констатации и изводи: На 30.07.20178г. на ГКПП К П. в. от ГПУ Н. с. към
РДГп-Смолян е извършена проверка на преминаващ през пункта на трасе „вход“ лек
автомобил „Фолксваген транспортер“ с рег..., управляван от лицето Д.А.А. ***,
превозващ бетонобъркачка без документи. На същата дата около 22.05ч. на пункта
се явило лицето К.Д.К. *** с искане да разговаря с командира на отделение
– мл. експ. Т.А.С.. В разговор със
служителя гражданинът е поискал да му бъде обяснено защо са били искани пари от
Д.А.А., превозвал по-рано през същата вечер с горепосочения автомобил негова
бетонобъркачка през пункта на влизане в страната. Видно от справката, е било
установено, че граничната проверка на автомобила е била извършена от мл. и. Т.Х.П. в присъствието на мл. експерт Т.А.С. – командир на отделение. При проверката мл. и. П. е поискал и приел дар, който не му се следва, а именно
сумата от 50 евро от водача на превозното средство, за да не му бъде съставен
акт от 5000 лева. Разследващата комисия е приела, че с деянието си мл.и.П. е
осъществил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал.2, т.1 , т.2 и т.4
от ЗМВР, което е тежко по смисъла на
чл.203, ал.1,т.7 ,пр.2 и т.13 от
ЗМВР, поради което е предложено на служителя да бъде наложено
дисциплинарно наказание
„уволнение“.
На 18.04.2018г. в 13.55ч. на Т.Х. е връчена
покана рег. № 4074р-4660 от
18.04.2018г., с която същият е поканен
да се яви в 13.30 ч. на
18.04.2018г. в сградата на РДГП-Смолян за запознаване с обобщена справка рег. № 4074р-4658 от
18.04.2018г. и всички материали от проведеното дисциплинарно производство срещу
него. В поканата е отразена и възможността в 24 ч. часов срок от запознаването
с обобщената справка, служителят да даде обяснения или възражения
относно установената в същата фактическа
обстановка, правна квалификация на деянието и предложеното наказание, както и
да представи доказателства за твърденията си.
С вх. № 4537р-4850 от 19.04.2018г.
жалбоподателя е депозирал до Директора на ГДГП-МВР възражение срещу обобщената
справка .
На 30.04.2018г. дисциплинарно разследващият
орган е изготвил до директора на ГД“ГП“ –МВР и становище вх. № 4074р-5219 от
същата дата(л.15-л.25), в което след дословно преповтаряне на установената от комисията
фактическа обстановка и направените въз основа на нея изводи, е възприето, че
направеното от Т.П. възражение срещу изготвената обобщена справка е неоснователно. Отново е предложено за
осъщественото от служителя нарушение да му бъде наложено дисциплинарно
наказание “уволнение“ и да бъде прекратено служебното му правоотношение в МВР.
На
30.05.2018г. е издадена обжалваната в настоящото производство заповед
№ 3282з-1675, с която на основание чл. 194, ал.2,т.1,
предл.2-ро и т.4 от ЗМВР, и чл. 197, ал.1,т.6, вр. с чл.203, ал.1,т.7,
предло.2-ро и т.13 от ЗМВР вр. т.42, т.47, т.49 и т.50 от ЕК и чл.204 т.3 и
чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР на
жалбоподателя Т.Х.П. е наложено дисциплинарно наказание “Уволнение“ и е
прекратено служебното му правоотношение.
Видно от отбелязването в акта, заповедта
е връчена срещу подпис на Т.П. на 04.06.2018г. в 14.00ч. Жалбата срещу заповедта
е депозирана директно в АдмС-Хасково на 15.06.2018г. , където е заведена с вх.
№ 3596 от същата дата.
В хода на съдебното производство, като
писмени доказателства са приети писмените документи, съдържащи се в
дисциплинарната преписка и са приложени
като веществено доказателство оптични носители –дискове, съдържащи видеозаписи от системите за явно наблюдение на ГКПП“К П.
в.“, касаещи конкретния случай - обект на проверка по време на дисциплинарното
производство, от дисциплинарно-разследващият орган.
С
оглед изследване съдържанието на приложените
по делото оптични носители–дискове, за
които от ответната страна се твърди, че представляват видеозаписи, служебно от съда на основание чл. 171, ал.2,
изр.2-ро от АПК е допусната съдебно-техническа експертиза
от специалист компютърна техника,
заключението по която е прието без
оспорване от страните по делото.
По искане на страните по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на
свидетелите: Т.А.С. и Д.М.Г. – служители на КГПП-К П. в., А.Е. – митнически
служител, Д.А.А., А.В.Х., З.С.М. – лицата, пътуващи в процесното МПС от и К.Д.К.,
за когото в обобщената справка е посочено, че е лицето, съобщило за твърдяната
корупционна проява.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган по смисъла на
чл.204, т.3 от ЗМВР. Директорът на Главна дирекция
„Гранична полиция“ е ръководител на структура по чл.37, ал.1, т.1 от ЗМВР и в
правомощията на същия е да налага всички наказания по чл.197 от ЗМВР за служителите на изпълнителски длъжности, каквато е заеманата от
жалбоподателя.
Обжалваната
заповед е постановена при съблюдаване на императивната норма на чл.210, ал.1 от ЗМВР за форма и съдържание на акта за налагане на дисциплинарно наказание.
Съгласно цитираната разпоредба, дисциплинарното наказание се налага с писмена
заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са
нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното
основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Оспорената заповед съдържа всички
законови реквизити, като дисциплинарното нарушение, за което е санкциониран
младши и. Т.Х.П. е индивидуализирано в необходимата степен както от фактическа,
така и от правна страна. Посочени са както правните норми, които са били
нарушени, така и фактическите основания за издаване на заповедта -
обстоятелствата, които имат значение на релевантни юридически факти и
обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна
поведение, изразяващо се в неспазване на правилата за поведение на Етичен
кодекс за поведение на държавните служители в МВР - дисциплинарно нарушение по
чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, определено като тежко такова по смисъла на чл.203,
ал.1, т.13 от ЗМВР. Тук е необходимо да се отбележи, че в оспорената заповед
деянието, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя и
е прекратено служебното му правоотношение, е квалифицирано както по чл.194 ал.2
т.1, предл. 1 от ЗМВР така и по чл.194 ал.2 т.4 от ЗМВР. Дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл.194 ал.2 т.1, предл. 1 от ЗМВР обаче от фактическа
страна не се описва в заповедта. Описаните фактически обстоятелства, наред с
визираните неспазени правила от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР (ЕК), сочат на нарушение по чл.194 ал.1 т.4 от ЗМВР, каквато
квалификация се съдържа в оспорената заповед. Предвид последното, позоваването
на чл.194 ал.2 т.1, предл.1 от ЗМВР , респ. посочването на неотносима към
деянието правна квалификация, наред с правилната такава, не следва да се счита
за съществено нарушение на изискването за форма на акта, доколкото нито създава
неяснота относно конкретното вменено дисциплинарно нарушение, нито навежда на
извод, че жалбоподателят е наказан за повече от две нарушения.
Следва също да се посочи, че доколкото в
случая се касае за дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неспазване
правилата на ЕК, липсата на мотиви в заповедта дали деянието представлява
престъпление и дали за установяването му е образувано наказателно производство,
не води до извод за нейната незаконосъобразност от формална страна.
При издаване на оспорената заповед са
спазени преклузивните срокове по чл.195 ал.2 от ЗМВР, а оплакването за
неспазването им е неоснователно. Извършването на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на оспорващия, би могло да стане известно на
дисциплинарно –наказващия орган едва след изготвянето и получаване на
обобщената справка с рег. № 4074р-4658 от 18.04.2018г. на
дисциплинарно-разследващия орган, назначен за изясняване на случая. Т.е. при
издаване на процесната заповед на
30.05.2018г. този срок не е бил изтекъл. Наред с това, доколкото
деянието, описано в заповедта се
твърди да е осъществено на
30.07.2017г., не е изминал и срок
по-голям от две години между периода на извършване на твърдяното нарушение и
датата на налагане на дисциплинарното наказание.
По делото не се установиха и пропуски
при образуването и провеждането на производството по установяване на
дисциплинарното нарушение, и налагането на дисциплинарното наказание. Дисциплинарното
производство срещу жалбоподателя е образувано със заповед на компетентен орган
по смисъла на чл.207 ал.1 т.2 от ЗМВР, в която съгласно разпоредбата на чл.207
ал.2 от ЗМВР е определен и дисциплинарно разследващ орган. Изготвена е обобщена
справка по чл.207 ал.7 от ЗМВР като при спазване на изискването по чл.207 ал.8 т.1 от ЗМВР
жалбоподателят е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно
производство, както и с обобщената справка след изпратени покани по реда на
чл.207 ал.11 от ЗМВР. В срока по чл.207 ал.10 от ЗМВР жалбоподателят е
депозирал възражение след запознаване с обобщената справка.
След запознаване със становището на
комисията и всички събрани доказателства, включително дадените обяснения от
младши и. Т.П. и след извършване на преценка на тези доказателства и приетите
за установени въз основа на тях обстоятелства, Директорът на ГДГП - София е
издал оспорената заповед. Заповедта е издадена след като са изяснени всички
факти и обстоятелства от значение за случая, релевантни за преценката налице ли
е съставомерно от обективна и субективна страна деяние, представляващо
дисциплинарно нарушение и дали същото е извършено от полицейския служител,
спрямо когото е образувано дисциплинарното производство.
При определяне наказанието на оспорващия е спазено изискването на чл.206 ал.2 от ЗМВР, доколкото с оглед приетото, че е налице тежко дисциплинарно нарушение по чл.203 ал.1 т.13 от ЗМВР, видът на дисциплинарното наказание е определен от законодателя.
С оглед изложеното съдът приема, че при образуването
и провеждането на дисциплинарното производство са спазени
административно-производствените правила и изисквания, поради което по
отношение на обжалваната заповед не са налице отменителните основания на
чл.146, т.3 от АПК. Оплакванията на жалбоподателя за допуснати процесуални
нарушения, довели до ограничаване на правото му на защита, са неоснователни.
Съдът счита, че оспорената заповед
съответства и на материалния закон.
В случая нарушението, за което е
санкциониран жалбоподателят се изразява в неспазване на етичните правила за
поведение на държавния служител в МВР и по конкретно т.17 б.“а“ и б.“в“ , т.42,
т.47, т.49 и т.50 от ЕК, с което се уронва престижа на службата, съставляващо
дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, квалифицирано като тежко
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, за
което се следва налагане на дисциплинарно наказание ”уволнение”. Описаното в
обстоятелствената част на оспорената заповед поведение на наказаното лице се
изразява в това, че на 30.07.2017г., изпълнявайки служебните си задължения на
ГКПП К П. в., при проверка на преминаващ през пункта – трасе вход, лек
автомобил„Фолксваген транспортер“ с рег..., управляван от Д.А.А. ***, превозващ
бетонобъркачка без документи, е поискал и приел дар, който не му се следва, а
именно сумата от 50 евро от водача на превозното средство, за да не му бъде
съставен акт от 5000 лева, които в последствие предава на младши експерт Т.А.С.
– командир на отделение на ГКПП К П. в., който от своя страна ги предава на К.Д.К.
***.
Настоящият състав счита, че от
доказателствата, събрани в производството пред административния орган, които имат
сила и пред съда според чл.171, ал.1 от АПК, по несъмнен начин се установяват
описаната в заповедта и в обобщената справка фактическа обстановка, както и поведението
на наказаното лице. Обстоятелството по приемане от страна на жалбоподателя на
сумата от 50.00 евро от водача на автомобила, превозващ процесната
бетонобъркачка, се потвърждава категорично от показанията на разпитаните по
делото свидетели Д.А.А., А.В.Х., З.С.М.. По отношение на това обстоятелство
показанията са безпротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират с
установената в хода на разследването фактическа обстановка, поради което съдът
ги кредитира с доверие. Това поведение на жалбоподателя е станало достояние на
други лица и безспорно уронва престижа на Гранична полиция. Нарушаването на
закона от лица, които следва да следят за неговото спазване, несъмнено води до
уронване престижа на службата. Ето защо, въз основа на установените по делото
факти и обстоятелства, съдът приема, че в условията на кумулативност са двете
материално правни предпоставки – деяние, несъвместимо с етичните правила за
поведение на служителите на МВР, с което се уронва престижа на службата, сочещи
на съставомерно от обективна и субективна страна неправомерно поведение,
квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина и основание за
налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение”, съгласно чл.203,
ал.1, т.13 от ЗМВР.
При издаване на
оспорената заповед не се установи и противоречие с целта на закона. В чл.194,
ал.1 от ЗМВР е предвидено, че държавните служители в МВР, които са нарушили
служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон дисциплинарни
наказания. В случая Директорът на ГДГП-София е издал оспорената заповед, след
надлежно установяване на извършено дисциплинарно нарушение.
По изложените съображения съдът намира,
че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Предвид изхода на спора, на
ГДГП при МВР се дължат разноски, представляващи внесена сума за възнаграждение
на вещо лице в размер 486.90 лв и юрисконсултско възнаграждение, което съгласно
чл. 78, ал.8,
изр.второ от ГПК (изм.ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г.), във връзка с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал.1
от ЗПП, съдът определя в размер на 100 лева.
Водим от горното и
на
основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. *** с посочен съдебен адрес ***, подадена чрез
пълномощник, против Заповед № 3282з-1675 от 30.05.2018г. на
Директора на Главна дирекция“Гранична полиция“ - МВР
ОСЪЖДА
Т.Х.П.
с ЕГН ********** да заплати на Главна Дирекция „Гранична полиция” – МВР
разноски по делото в размер на 586.90 (петстотин осемдесет и шест лева и
деветдесет стотинки) лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: