Р
Е Ш Е Н И Е
№ 166
гр.
Велико Търново, 3.06.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – шести
състав, в открито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на
секретаря С.А., като разгледа докладваното от председателя адм. дело №279 по
описа на Административния съд за 2022 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 38, ал.1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/.
Жалбоподателят
„Ставен“АД – Сливен, чрез представителя си, е обжалвал решение №211 от
7.04.2022 година ма Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти
– частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала „Хемус“, участък от км 189+344
от идейния проект на НКСИП /след пресичането на път III-303/=км 190+771,67 по технически
проект от 2020 година до км.222+000 от идейния проект на НКСИП = км 223 +426,75 по техническия
проект от 2020 г. на територията на област Велико Търново /решението на МС за
лаконичност/ в частта му, която касае оценката на отчуждената част на
собствения му имот с идентификатор 21244.5.12, представляващ нива от 5
категория в местността „Между реките“ в землището на село Дичин, община Павликени
с обща площ от 7,118 дка. В жалбата се прави оплакване, че определената от
ответника оценка за отчуждената част на този имот /от 5, 375 дка/ не е
равностойно парично обезщетена, каквото е изискването на закона. Всъщност
дружеството е закупило този имот – видно от приложения нотариален акт – към
началото на април 2009 година на стойност от 278 лева на декар, като от този
момент са изминали 13 години и цените на имотите са се повишили до 2000 лв. и
повече на дка за сходни имоти в това землище. Конкретно се поддържа, че
неправилно ответникът е оценил имота по реда на чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС, тъй
като този ред за оценяване е субсидиарен и приложим единствено ако не могат да
се определят пазарни цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени
сделки, вписани в съответните СП. Анализирайки допълнителната разпоредба на
§1а, т.1 от ЗДС жалбоподателят счита, че решението на МС следва да се измени,
като се определи справедливо равностойно парично обезщетение за отчуждената
част от имота му по реда на чл.32, ал.2 от ЗДС въз основа на ВЛ, което да
отговаря на изискването на чл.38, ал.9 от ЗДС.Претендира разноски.
Ответникът,
Министерски съвет на Република България, чрез представителя си отрича
основателността на жалбата. Според него изслушаната от съда експертиза не
оборва и не опровергава изводите на изслушаната от съда оценителската
експертиза, които са съобразени при издаването на оспорения административен акт
в процесната му понастоящем част. Всъщност той поддържа, че в землището, в
което се намира имота на жалбоподателя е констатирана една единствена сделка с
аналогичен имот, сключена в периода, посочен в разпоредбата на §1а, т.2 от ДР
на ЗДС. Именно поради това е приложим според него реда на чл.32, ал.3 от ЗДС,
както законосъобразно бил подходил. Ответникът оспорва изводите на изслушания
от съда експерт, като прави обструкция, която е в смисъл, че ВЛ своеволно е
избрало пазарни аналози, единият от които е с предмет имот, на който самият
ответник се позовава. Вторият пазарен аналог, съобразен от ВЛ, според него
става представлява смесица от земеделски
имоти с различно предназначение, като ниви, лозя и прочие, при което заключението му е
необосновано. Всъщност ВЛ е посочило и доказателства за имот, който има
идентично предназначение, който обаче не бил съобразен, понеже субективните
усещания на експерта водели до извод за непазарната цена на сделката. С тези
аргументи моли жалбата да несе уважава и да му се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна по делото – Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез представителя си отрича
основателността на жалбата. В пледоарията на представителя и се поддържа, че правилно
обезщетението за отчуждената част от имота на дружеството жалбоподател е
оценена по реда на чл.32, ал.3 от ЗДС, като пир изготвянето на оценителския
доклад са ползвани данни, предоставени на АПИ от агенцията по вписванията с
посочване на конкретните землища, които засяга бъдещата автомагистрала.
Оценката трябва да се съобрази с изискването на §1а, т.2 от ДР на ЗДС. Както и
ответника, и тази страна поддържа, че е бил налице един аналог, който се е
вписвал в тези изисквания, при което е следвало да се направи оценка по реда на
нормативния акт, посочен в чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС, както правилно било
подходено в случая. И тази страна оспорва заключението на ВЛ, изслушано от
съда, с аналогични на поддържаните от ответника аргументи. Претендира сторените
разноски по делото.
Заинтересованите
страни, Министърът на регионалното развитие и благоустройството и Министърът на
финансите, не са заели становище.
Жалбата
е допустима, като подадена в срок и от легитимирана страна, засегната от
правния ефект на оспореното решение.
По
същество е основателна.
По
силата на чл.34а, ал.1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти- частна
собственост, предназначени за изграждане на национални обекти се извършва с
решение на Министерски съвет по предложение на министъра на РРБ и на Министъра
на финансите.
От
съдържанието на оценителският доклад се установява, че с решение №250/25.04.2013
година на ответника републикански път А-2 „София – Ботевград – Шумен – Девня –
Варна“, част от който е и автомагистрала „Хемус“, е обявен за обект с
национално значение по смисъла на §5, т.62 от ДР на ЗУТ и за национален обект
по смисъла на §1 от ДР на ЗДС.
С
оспорената понастоящем част на решението на МС за част от имот с идентификатор
21244.5.12, в размер от 5,375 дка, който имот е описан в нотариален акт №413,
том III,
рег.4636, дело 234 от 2009 година на нотариус Денчо Денчев като нива с площ от
7,118 дка, пета категория в местността „Между реките“, №005012 по КВС на село
Дичин, е определено обезщетение за отчуждаването му в размер от 2166 лв.
Съдът
констатира, че решението на Министерският съве е издадено в писмена форма, по
предложение на Министъра на РРБ и на Министъра на финансите, при което е
валиден административен акт по смисъла на чл.34а от ЗДС.
Съдът
констатира и, че решението на МС е със съдържанието, регламентирано в
разпоредбата на чл.34б и е мотивирано, като в приложенията към него подробно са
описани засегнатите от отчуждаването имоти и/или части от имоти като
идентификатор, вид територия, начин на трайно ползване, площ на целия имот,
площ, засегната от отчуждаването, собствеността на имота, индивидуализиращите
белези на собственика/собствениците и стойността на паричното обезщетение.
В
производството по издаването на решението са спазени всички съществени
административно-производствени правила, разписани в разпоредбите на чл.34,
чл.34а и чл.34б от ЗДС. От заинтересованото ведомство е изготвено мотивирано
искане за отчуждаване до министъра на финансите и до Министъра на РРБ, като към
него са приложени документите, посочени в чл.34, ал.2 от ЗДС. Съответно,
министрите на финансите и регионалното развитие и благоустройството са
направили предложение до МС за отчуждаването на имотите, към което е приложен
съвместен доклад. Решението е разгласено по предвидения в разпоредбите на
чл.34а ал.3 и 4 от ЗДС ред.
В
табличен вид са приложени данни за имотите и частите от имотите за отчуждаване,
вкл. и за тези, които се намират в землището на село Дичин, община Павликени,
където се намира и имотът на жалбоподателя. Налице е финансова обосновка,
възлагателно писмо и прочие, както и оценителски доклад за определянето на
паричната равностойност на всеки от имотите – предмет на отчуждаването.
Видно
е от този доклад, че при изготвянето му оценителят е съобразил период от
11.03.2020 година до 11.03.2021 година предвид разпоредбата на §1а, т.2 от ЗР
на ЗДС и датата на възлагателното писмо на Агенция „Пътна инфраструктура“. В
доклада е посочено, че за землищата на село Патреш, Стефан Стамболово и Дичин
липсват подходящи сделки, които да обосновават прилагането на изискванията за
пазарни цени по смисъла на вече цитираната допълнителна разпоредба, тъй като
липсват подходящи сделки със сходни имоти. Затова експертът е изготвил оценка
на процесния имот в съответствие с правилото на чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС, като е
съобразил правилата на НАРЕДБА за реда
за определяне на цени на земеделските земи. В крайната рекапитулация на доклада
е посочено, че за 63 броя засегнати от отчуждаването поземлени имота, чиято
площ е 181, 783 дка се следва парично обезщетение в размер от общо 70 900
лв., съответно за засегнатата от отчуждаването част от имота на жалбоподателя
се следват 2166 лв. /Приложение 13 към оценителския доклада, касаещо данните за
землището на с.Дичин/.
С оглед процесуалната позиция на жалбоподателя,
съдът допусна изслушване на съдебно икономическа – оценъчна експертиза със
задача към ВЛ за ес даде заключение каква е справедливата пазарна стойност на
отчуждената част на имота на жалбоподателя, определена по реда на чл.32, ал.2
от ЗДС чрез равностойно парично обезщетение в съответствие с предназначението
на имота преди влизането в сила на ПУП на основа на пазарните цени на имоти с
подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания.
ВЛ е изследвало два нотариални акта за възмездно
очуждаване на земеделски земи. Според единият от тези нотариални актове – рег.
№621 от 2.02.2021 година на помощник нотариус Галя Стателова, се продават от
две физически лица на търговското дружество „Слънчев Дар“ АД поземлен имот в
местностите Дълга Лъка, Лесичерско и Лесичерски път – всичките в землището на
село Дичин три имота, които представляват ниви от четвърта и пета категории с
площ, съответно от 0,5 дка, 10,260 дка и 4,140 дка за сумата от 22 350 лв.
Според вторият нотариален акт с рег.№ 258 от 10.09.2020 година три физически
лиза продават на търговско дружество общо пет поземлени имота в местностите
Дерето, Джулнева бара, Кошарите, Лесичерски път и Голата страна – всички в
землището на село Дичин, като три от имотите са ниви, четвърта категория,
единият е лозе и последният е зеленчукова градина. Общата стойност на тази пък
сделка е 40 151 лв. ***, обосновавайки се с тези аналози, и при
уговорката, че за този период са извършени по-малко от 8 сделки на имоти с
подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания, е дало средна
оценка на един декар отчуждена площ от 1428, 27 лв. При това цялата пазарна стойност
на имота на дружеството жалбоподател според него е от 10 166, 43 лв., а на
отчуждената част е от 7677 лв.
Както съдът вече отбеляза, обструкциите на ответника
и на заинтересованата страна срещу това заключение са двупосочни. На първо
място се поддържа, че изобщо не следва да се прилага начина на оценка по чл.32,
ал.2 от ЗДС във връзка с §1а, т.2 от ДР на ЗДС, тъй като за сравнение е налична
една сделка, обективирана в НА рег. №621 от 2.02.2021 година, като е налице
предпоставката на чл.32, ал.3 от ЗДС.
Възражението не може да се сподели.
В Решение от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото К.и
други срещу България, с което тази юридсикция се произнася по съответствието на
анализирана национална уредба с чл.6,§1 от КЗПЧОС и чл.1 от ДПКЗПЧОС, като то е
задължително за настоящата инстанция с аргумент от чл.46 на самата Конвенция.
Видно от т.91 на съображенията към това решение, разгледана в контекста и във
връзка със съображенията, посочени в т.86 и т.87, начинът на определяне на
обезщетението по този ред не гарантира присъждане на обезщетение, което е
разумно свързано със стойността на отчуждаваната земя според изискването на
чл.1 от Протокол 1, като при това отчуждаване, обезщетяването на което се
основава на така направена оценка на собствеността на имота на жалбоподателя,
му налага непропорционална и прекомерна тежест, нарушаваща изискванията за
баланс /пропорционалност/ между защитата на собствеността и изискванията от общ
интерес. Съдът, като се позовава на изложеното непосредствено по-горе, отхвърля
възражението на ответника и заинтересованата страна в тази насока.
Втората обструкция касае неправилното определяне на
ВЛ на пазарната цена на отчуждената част от процесния имот с оглед липсата на
стриктно спазване на изискванията на §1а, т.2 от ДР на ЗДС, тъй като втората
сделка, съобразена от ВЛ касае имоти с различни предназначения и не може да се
впише в изискването на чл.32, ал.2 от ЗДС за имоти с подобни характеристики. Действително,
в мотивите към ТР №3 от 23.03.2015 г. на ВАС по т. д. № 6/2014 г. има тълкуване
на този термин, но липсва диспозитив, който да дава задължителен тълкувателен
отговор. От друга страна, видно например от съображенията на ЕСПЧ изложени в
т.107 от цитираното решение на Съда, подходящото обезщетение следва да се
присъди към момента на отчуждаването, което разбиране е в разрез с изискването
на нормата на §1а, т.2, изречение първо от ДР на ЗДС.
При това положение с оглед проявлението на принципа
на пропорционалност следва да се приеме, че оценяването на съответния имот
следва да се извършва максимално близо до момента на отчуждаването му по
правилата на чл.32, ал.2 от ЗДС във връзка с §1а, 2 от ДР на ЗДС, като
посочения в тази допълнителна разпоредба 12 месечен срок, който е приложим
преди датата на възлагането на оценката е несъобразим, а понятието „подобни
характеристики“ следва да се тълкува в съответствие с целта на закона и при
съобразяване на разпоредбата на §1, т.4 от ДР на ЗДС, без да се стига до
абсолютизирането му чрез аргумента, че имотите по чл.32, ал.2 от ЗДС следва да имат
напълно идентични характеристики.
Настоящата инстанция намира, че ВЛ правилно
съобразява изискванията, формулирани в разпоредбата на чл.32, ал.2 от ЗДС,
определяйки пазарната цена на отчуждения имот по критериите, посочени в тази
норма във връзка с разпоредбите на §1а, т.2 и 4 от ДР на ЗДС. На практика
преобладаващата част от имотите, които са посочени в НА №258 от 10.09.2020
година са ниви, четвърта категория, като тяхната площ е преобладаваща /първият имот е над седем
декара, вторият имот е над 1 декара, а третият имот е над шест декара/, докато
прехвърленото лозе, пета категория е от 899 кв.м., а зеленчуковата градина е от
едва 700 кв.м. Опитните правила сочат, че стойността на тези имоти не може да
бъде определяща за стойността на тази сделка.
Тезата на ответника за това, че ВЛ е можело например
да съобрази данните, които са вписани в НА №790 от 20.03.2020 не може да се
сподели. На първо място съдът
констатира, че става въпрос за сделка, която е от 20.03.2020 година, т.е. само
седем дни от началния срок, спазен от оценителя в административното
производство в неговия доклад, като извън това съдът вече посочи защо приема,
че оценката следва да е извършена максимално близко до момента на
отчуждаването. Извън горното, в сочения от ответника НА е налице вписване на
правото на приобретателя на имотите /който е физическо лице/ да получи
уговорени от отчуждителя и дължими му за стопанската 2019 -2020 година рентни и
наемни възнаграждения /пункт III от НА/, като тази клауза /която липсва в съобразения от ВЛ нотариален
акт/ очевидно е повлияла на стойността на сделката.
Тези причини мотивират съда да кредитира
заключението на ВЛ, с което е определена парична равностойност за отчуждената
част от имота на дружеството в размер от 7 677 лв. Изложеното дотук води до
извод, че оспорената част от Решение на МС е незаконосъобразна, тъй като
определеното парично обезщетение за него е неравностойно по смисъла на чл.32 о ЗДС, като приложеният метод за остойностяването му нарушава принципите по чл.1
от Протокол към КЗПЧОС. Посоченото налага процесната част от решението да се
измени, като за отчуждената част на ПИ с идентификатор по КК 21244.5.12цената
на обезщетяване се увеличи от 2166 лева на 7 677 лева.
На жалбоподателя се следват разноски за допуснатата
от съда експертиза и за внесената държавна такса.
Така мотивиран, Административен съд – Велико
Търново, шести състав
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ решение №211 от 7.04.2022 година
ма Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна
собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала „Хемус“, участък от км 189+344
от идейния проект на НКСИП /след пресичането на път III-303/=км 190+771,67 по технически
проект от 2020 година до км.222+000 от идейния проект на НКСИП = км 223 +426,75 по техническия
проект от 2020 г. на територията на област Велико Търново, в частта му, касаеща определянето на размера на
паричното обезщетение за отчуждаването на площ от поземлен имот с идентификатор
21244.5.12 с обща площ от 7,118 дка и засегната от отчуждаването площ в размер
от 5,375 дка, за която е определено парично обезщетение в размер от 2166 лв.,
като УВЕЛИЧАВА размера на паричното обезщетение на 7 677 лв.
ОСЪЖДА
Министерски съвет на Република България да заплати на „Ставен“АД – Сливен, ЕИК
*********, разноски по делото от 250 лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: