РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. Горна О., 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20214120101779 по описа за 2021 година
Предявени искове по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.79 ал.1
ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33
от ЗПК.
В условията на евентуалност - обективно предявени искове по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240
от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Р.Франция – Париж - рег.№*********,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК:****(чрез юрисконсулт Н.М. и
юрисконсулт П.П.), че „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Р.Франция – Париж рег.
№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България(кредитор) е сключил със
АН. ЕНЧ. П.(кредитополучател) Договор№CARD-17808759/14.04.2020г. за отпускане на
револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта. Съгласно договора за усвояване на
револвиращия кредит кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта
Мастъркард(електронен платежен инструмент). Чрез картата се извършва идентификация на
кредитополучателя и се осъществява отдалечен достъп до отпуснатия на кредитополучателя
револвиращ кредитен лимит(максимален кредитен лимит – 1000.00лв.). Използваният кредитен
лимит е сумата, която кредитополучателят е използвал за покупки и/или теглене на пари в брой от
отпуснатия кредитен лимит. Минимална месечна погасителна вноска представлява минималната
месечна сума, която картодържателят следва да направи до падежа, за да започне да възстановява
кредитния лимит. Кредитополучателят е длъжен да я внася всеки месец, за да не изпада в
просрочие и кредиторът да не блокира картата. Револвиращата функционалност предоставя
възможност на картодържателите да заемат многократно средства от определения им кредитен
лимит посредством предоставената им карта, като изплатените суми по усвоения кредит са отново
1
на разположение след погасяването им. Картодържателят разполага с възможността да погасява
усвоения кредитен лимит посредством минимална месечна вноска, а не изцяло. Кредиторът издава
месечно извлечение за осъществени трансакции до 15-то число на месеца. След издаване на
месечното извлечение настъпва периодът, в който картодържателят е длъжен да направи
погашение по кредита, като при кредитните карти от револвиращ тип са налице две възможности
за изпълнение на задължението: -пълно погасяване на усвоения кредит - това събитие настъпва,
когато картодържателят погаси цялата използвана сума; -частично погасяване па задълженията -
при внасяне на сума в размер на минималната месечна вноска или по-голям, но не е погасена
пълната сума по задължението. Неполучаването на извлечението не е основание за неплащане на
погасителна вноска(чл.12). Месечни погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца,
следващ издаването на извлечението. За използването на револвиращия кредит
кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за
времето на ползването му(чл. 14). ГПР е изчислен при допускането, че общият размер на кредита е
усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се погасява на равни месечни вноски, с
неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на договора за кредит. За използването на
кредитната карта кредитополучателят заплаща и таксите предвидени в тарифата. В чл.16 от
договора е предвидено, че кредиторът има право да блокира кредитната карта по собствено
решение, по искане на кредитополучателя, при изтичането на валидността на картата и/или при
неплащане на една или повече месечни погасителни вноски. На 05.05.2020г. ответницата се е
възползвала от предвидената в чл.4 от договора възможност и е извършено усвояване чрез
функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит с код на усвояването
CREX-17808740 за закупуването на стоки и услуги на изплащане на стойност в общ размер,
посочен на стр,1 от договора в параграф „Параметри и услуги“. За ползването на услугата по чл.4
от договора е договорен ГЛП и ГПР в размер, посочен на стр.1 от процесния договор в поле
„Параметри и условия“, като е посочена и общата стойност на плащанията. Падежът по кредита е
на всяко 1-во число от месеца и тогава се дължи фиксираната месечна вноска, определена по него.
В случай, че кредитополучателят не направи плащане на тази вноска на съответния падеж, тя ще
бъде удържана от лимита на кредитната карта и олихвена. Лихвата се начислява от деня на падежа,
когато вноската по стоковия кредит се трансферира от разполагаемия лимит - трансакцията се
олихвява от деня на извършването й с годишен лихвен процент, както тегленето на суми на
банкомат. След усвояването на суми по кредитната карта за кредитополучателя възниква
задължение за заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина,
съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Твърди се, че АН. ЕНЧ. П. е
преустановила редовното обслужване на револвиращия потребителски кредит на 01.07.2020г., към
която дата е последното плащане по заема. При забава на една или повече месечни погасителни
вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва
за периода на забавата. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му
размер, включително всички определени по договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за
забава, предвид което на 07.12.2020г. на длъжницата се твърди, че е била изпратена покана за
доброволно изпълнение, с която кредитът е обявен за изискуем. По заявление била издадена
Заповед№694/29.06.2021г. за изпълнение на парично задължение, по ч.гр.дело№1286/2021г. на
ГОРС в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж рег.№*********, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България(кредитор) против АН. ЕНЧ. П. за: сумата
1102.91лв., представляваща неиздължена главница по Договор№CARD-17808759/14.04.2020г. за
2
отпускане на револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.” и длъжника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението - 25.06.2021г. до окончателното и изплащане; сумата 66.64лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода: 01.07.2020г.-07.12.2020г.; сумата 59.98лв.,
представляваща мораторна лихва за периода: 03.12.2020г.-16.06.2021г.; сумата 75.00лв.,
представляваща направените по делото разноски. Заповедта за изпълнение била връчена на
ответницата-длъжник при условията на чл.47 ал.5 от ГПК са последвали указания от съда до
заявителя да предяви иск относно вземането си. Предявени са искове по реда на чл.415 от ГПК
относно установяване на вземане по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД
ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК, по издадената Заповед№694/29.06.2021г. за
изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело№1286/2021г. на ГОРС за: сумата
1102.91лв., представляваща неиздължена главница по Договор№CARD-17808759/14.04.2020г. за
отпускане на револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.” и длъжника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението - 25.06.2021г. до окончателното и изплащане; сумата 66.64лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода: 01.07.2020г.-07.12.2020г.; сумата 59.98лв.,
представляваща мораторна лихва за периода: 03.12.2020г.-16.06.2021г., a също в условията на
евентуалност - обективно предявени осъдителни искове по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9
от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК за същите суми.
Претендират се направените по делото разноски, както и разноските в заповедното производство.
Претендират се направените по делото разноски, както и разноските в заповедното производство.
Ответницата АН. ЕНЧ. П. с редовно връчено съобщение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, се
представлява от особен представител адв.Йорданка Вл.Х. от ВТАК, съгласно чл.47 ал.6 от ГПК.
Особеният представител оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърдението
на ищеца, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“(кредитор) и АН. ЕНЧ. П.
(кредитополучател) бил сключен Договор№CARD-17808759/14.04.2020г. за отпускане на
револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта. От процесния договор е видно, че
кредитор по него е „БНП Париба Файненс С.А клон България“ с ЕИК:****, със седалище и адрес
на управление гр.София. Същевременно за кредитор по договора е посочено лицето Лилия
Мартинова Николова. Същата, вероятно е и подписала договора. При справка в ТР и регистъра на
юридическите лица, по партида на ищеца, се вижда, че негови законни представители поотделно
са Димитър Тодоров Димитров и Жозе Мануел Салоио. По делото няма представени доказателства
същите да са надлежно представлявани в процесното правоотношение от Лилия Мартинова
Николова, както и какви са пределите на нейната евентуална представителна власт. Оспорва
твърдението на ищеца, че на 05.05.2020г. ответницата се е възползвала от предвидената в чл.4 от
договора възможност и е извършено усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по
револвиращ кредит с код на усвояването CREX-17808740 за закупуването на стоки и услуги на
изплащане на стойност в общ размер, посочен на стр.1 от Договора в параграф „Параметри и
услуги". Документ за закупена на изплащане в мрежата на търговски партньор на ищеца, вероятно
„Технополис България“ЕАД стока представляваща вградени уреди - фурна, марка Elektrolux на
обща цена 799.00лв. не бил представен и нямало доказателства такава покупка да е извършена.
Оспорва твърдението на ищеца, че на ответницата-длъжник била изпратена покана за доброволно
изпълнение, с която кредитът е обявен за изискуем. По делото е представена Последна покана от
07.12.2020г., но същата не е изпратена и връчена на ответницата АН. ЕНЧ. П.. Няма и представени
3
доказателства в обратния смисъл. Така ищецът не бил упражнил надлежно правото си да обяви
креда за предсрочно изискуем, затова и не била настъпила и неговата предсрочна изискуемост.
Видно от изявленията обективирани с исковата молба, ищецът не бил направил и изявление
вземанията по процесния договор да се считат за предсрочно изискуеми от момента на получаване
на исковата молба.
След като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги
прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България(кредитор) е сключил със АН. ЕНЧ.
П.(кредитополучател) Договор№CARD-17808759/14.04.2020г. за отпускане на револвиращ
кредит, издаване и ползване на кредитна карта. Съгласно договора за усвояване на револвиращия
кредит кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта Мастъркард(електронен платежен
инструмент). Чрез картата се извършва идентификация на кредитополучателя и се осъществява
отдалечен достъп до отпуснатия на кредитополучателя револвиращ кредитен лимит(максимален
кредитен лимит – 1000.00лв.) – чл.1 от договора. Използваният кредитен лимит е сумата, която
кредитополучателят е използвал за покупки и/или теглене на пари в брой от отпуснатия кредитен
лимит. Минимална месечна погасителна вноска представлява минималната месечна сума, която
картодържателят следва да направи до падежа, за да започне да възстановява кредитния лимит.
Кредитополучателят е длъжен да я внася всеки месец, за да не изпада в просрочие и кредиторът да
не блокира картата. Револвиращата функционалност предоставя възможност на картодържателите
да заемат многократно средства от определения им кредитен лимит посредством предоставената
им карта, като изплатените суми по усвоения кредит са отново на разположение след погасяването
им. Картодържателят разполага с възможността да погасява усвоения кредитен лимит посредством
минимална месечна вноска, а не изцяло. Кредиторът издава месечно извлечение за осъществени
трансакции до 15-то число на месеца. След издаване на месечното извлечение настъпва периодът,
в който картодържателят е длъжен да направи погашение по кредита, като при кредитните карти
от револвиращ тип са налице две възможности за изпълнение на задължението: -пълно погасяване
на усвоения кредит - това събитие настъпва, когато картодържателят погаси цялата използвана
сума; -частично погасяване па задълженията - при внасяне на сума в размер на минималната
месечна вноска или по-голям, но не е погасена пълната сума по задължението. Неполучаването на
извлечението не е основание за неплащане на погасителна вноска(чл.12). Месечни погасителни
вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението. За използването на
револвиращия кредит кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху усвоения размер на
кредитния лимит за времето на ползването му(чл.14). ГПР е изчислен при допускането, че общият
размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се погасява на равни
месечни вноски, с неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на договора за кредит.
За използването на кредитната карта кредитополучателят заплаща и таксите предвидени в
тарифата. В чл.16 от договора е предвидено, че кредиторът има право да блокира кредитната карта
по собствено решение, по искане на кредитополучателя, при изтичането на валидността на картата
и/или при неплащане на една или повече месечни погасителни вноски. Ответницата се възползвала
от предвидената в чл.4 от договора възможност и било извършено усвояване чрез
функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит с код на усвояването
CREX-17808740 за закупуването на стоки и услуги на изплащане на стойност в общ размер,
посочен на стр,1 от договора в параграф „Параметри и услуги“. За ползването на услугата по чл.4
от договора е договорен ГЛП и ГПР в размер, посочен на стр.1 от процесния договор в поле
4
„Параметри и условия“, като е посочена и общата стойност на плащанията. Падежът по кредита е
на всяко 1-во число от месеца и тогава се дължи фиксираната месечна вноска, определена по него.
В случай, че кредитополучателят не направи плащане на тази вноска на съответния падеж, тя ще
бъде удържана от лимита на кредитната карта и олихвена. Лихвата се начислява от деня на падежа,
когато вноската по стоковия кредит се трансферира от разполагаемия лимит - трансакцията се
олихвява от деня на извършването й с годишен лихвен процент, както тегленето на суми на
банкомат. След усвояването на суми по кредитната карта за кредитополучателя възниква
задължение за заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина,
съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. При забава на една или повече
месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата. При просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени по договора надбавки
ведно с дължимото обезщетение за забава. На 07.12.2020г. на длъжницата се твърди, че е била
изпратена покана за доброволно изпълнение, с която кредитът е обявен за изискуем.
По заявление била издадена Заповед№694/29.06.2021г. за изпълнение на парично
задължение, по ч.гр.дело№1286/2021г. на ГОРС в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
Париж рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България(кредитор)
против АН. ЕНЧ. П. за: сумата 1102.91лв., представляваща неиздължена главница по
Договор№CARD-17808759/14.04.2020г. за отпускане на револвиращ кредит, издаване и ползване
на кредитна карта между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” и длъжника, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 25.06.2021г. до
окончателното и изплащане; сумата 66.64лв., представляваща възнаградителна лихва за периода:
01.07.2020г.-07.12.2020г.; сумата 59.98лв., представляваща мораторна лихва за периода:
03.12.2020г.-16.06.2021г.; сумата 75.00лв., представляваща направените по делото разноски.
Заповедта за изпълнение била връчена на ответницата-длъжник при условията на чл.47 ал.5 от
ГПК са последвали указания от съда до заявителя да предяви иск относно вземането си.
По делото е допусната и приета съдебна счетоводна експертиза. В заключението на
експертизата се посочва, че съгласно сключеният договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта кредитополучателката извършила
усвояване: -на 14.04.2020г. е усвоила чрез функционална покупка(„Технополис България“ -
вградена фурна Electrolux на изплащане) сумата 695.77лв.; -на 07.05.2020г. е усвоила чрез Praktiker
V 93965 678120 В.Търново сумата 303.00лв.; -на 07.05.2020г. отчетена такса Praktiker V 93962
431947 В.Търново сумата 0.89лв., или всичко усвоено 999.66лв. Съгласно чл.4 от договора сумата
695.77лв. е била разсрочена на пет вноски и съответно ответницата погасила таксите, застраховка
и лихва. Това не водело до промяна на крайните суми. Действителни плащания от ответницата П.
нямало. Според вещото лице задълженията на ответницата АН. ЕНЧ. П. към датата на завеждане
на заявлението по чл.410 от ГПК - 25.06.2021г. е в общ размер 1229.53лв.(главница - 1102.91лв.;
възнаградителна лихва за периода: 01.07.2020г.-07.12.2020г. - 66.644лв.; мораторна лихва за
периода: 03.12.2020г.-16.06.2021г. - 59.98лв. Задълженията по кредита към момента на изготвяне
на заключението са в общ размер на 1229.53лв.(главница - 1102.91лв.; възнаградителна лихва за
периода: 01.07.2020г.-07.12.2020г. - 66.64лв.; мораторна лихва за периода: 03.12.2020г.-
16.06.2021г. - 59.98лв. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно. Същото
не противоречи на останалия доказателствен материал и не е оспорено от страните.
5
При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
Вярно е, че осъдителен иск за вземане, предмет на издадена заповед по чл.410 от ГПК респ.
чл.417 от ГПК е допустим само след обезсилване на заповедта по предвидения в закона
процесуален ред, тъй като при наличие на заповед за изпълнение, защитата на вземането е
възможна единствено чрез уредения в чл.415 от респ. чл.422 ал.1 от ГПК специален установителен
иск(Решение№30/25.04.2013г. по т.дело№245/2012г. – ІІт.о. ВКС; Решение№168/01.10.2013г. по
т.дело№1ЗЗ2/2013г. – ІІт.о. ВКС; Решение№66/08.07.2014г. по т.дело№ 1766/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ
ТО; решение № 41/08.04.2015 г. по т. д. № 653/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО;
Решение№391/25.06.2015г. по гр.дело№3519/2014г. – ІVг.о. ВКС). Съгласно т.11б от
Тълкувателно решение№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, приложението на правилата за
първоначално съединяване на исковете, за предявяване на насрещен и на инцидентен
установителен иск изисква преценка от съда на общите процесуални условия за приемането им за
съвместно разглеждане с установителния иск. Въвеждането на друго основание, от което
произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение,
може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност, от която
процесуална възможност се е възползвал ищецът в настоящия случай в производството по чл.415
от ГПК, респ.чл.422 от ГПК(Решение№141/06.11.2014г. по т.дело№2706/2013г. на ВКС). След като
предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск/искове е предявен на друго основание,
различно от основанието, на което е предявен установителния иск(предсрочната изискуемост на
дълга) и с оглед задължителните разяснения, дадени с горепосоченото тълкувателно решение,
следва да се приеме, че предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск е процесуално
допустим и в тази насока възраженията на ответната страна са неоснователни.
От събраните по делото доказателства се установява сключен Договор№CARD-
17808759/14.04.2020г. за отпускане на револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта
Мастъркард(електронен платежен инструмент) между „БНП Париба Пърсъиъл Файненс С.А.,
Париж рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България(кредитор) и
АН. ЕНЧ. П.(кредитополучател), пo силата на който банката отпуснала на кредитополучателя
револвиращ кредитен лимит(максимален кредитен лимит – 1000.00лв.). Използваният кредитен
лимит е сумата, която кредитополучателят е използвал за покупки и/или теглене на пари в брой от
отпуснатия кредитен лимит. Договорът е обективиран в писмена форма(подписан от представител
на дружеството-кредитор и кредитополучателя) и съдържа надлежна индивидуализация на
страните, датата, мястото на сключване и предмета на сделката. Съгласно разпоредбата на чл.240
ал.1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Според характера това е договор за заем - чл.286 ал.3 от ТЗ, тъй като
едната от страните по сделката е търговец и договорът е сключен с оглед упражняването на
търговската му дейност.
Приложима към процесното правоотношение е Наредба№3/18.04.2018г. за условията и реда
за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на
платежни инструменти, в която са уредени съществените характеристики на договора за банкова
карта, а също и редът за издаване и правилата за използване на банковите карти. Съгласно чл.26 от
същата наредба, платежната карта е вид персонализиран платежен инструмент(дебитна или
кредитна карта), който се използва многократно за идентификация на оправомощения ползвател на
6
платежни услуги и за отдалечен достъп до платежна сметка и/или до предварително договорен
кредитен лимит и с който могат да се извършват платежни и справочни операции. Установено е,
че платежната карта е собственост на доставчика на платежни услуги, издател на картата, като
платежната карта се издава за определен срок. Името на оправомощения ползвател се поставя
върху лицевата и страна. С разпоредбата на чл.26 ал.7 от наредбата изрично е установено, че
доставчикът на платежни услуги, издател на платежната карта, я предоставя на разположение на
оправомощения ползвател на платежни услуги в срок не по-дълъг от 10 дни от сключването на
рамковия договор за платежна карта. Следователно и при съобразяване на посочените разпоредби
съдът намира, че възникване на процесното вземане по договора за кредитна карта е обусловено от
установяване на правнорелевантното обстоятелство, че кредитната карта е била реално предадена
на оправомощения държател. Това е така, доколкото чрез използването на това техническо
средство(кредитната карта), картодържателят може да сключва сделки в търговски обекти, които
са технически оборудвани да приемат плащания посредством картата, както и да тегли кредит в
брой срещу задължение от негова страна да погасява на месечни вноски, определени в месечните
извлечения(които му изпраща ищецът), предоставените му кредити и да заплаща такси. В случая
това обстоятелство е установено, тъй като за установяване на посоченото обстоятелство е
представена подписана от кредитополучателя разписка. Независимо от липсата на изрична
регламентация относно срока и реда за предаване на банковата карта, безспорно едно от
задълженията на издателя и е да я предаде на картодържателя, за да може да бъде използвана за
извършване на платежни операции. Няма изрично изискване за предаването на банковата карта да
бъде съставян протокол, но доколкото предаването е съществено задължение по договора, то при
спор между страните относно изпълнението на договора в тежест на издателя е да докаже
изпълнението на това задължение/Решение№10/19.07.2016г. по т.дело№3386/2014г. – Iт.о. ВКС./.
При липса на съставен протокол, няма пречка доказването да стане с всички допустими
доказателствени средства - други писмени документи, в които получаването на картата е
удостоверено от издателя, свидетелски показания и т.н. Това правнорелевантно обстоятелство се
установява от представената по делото разписка от 05.05.2020г.(лист12 от делото) за предаване на
банковата карта чрез куриер, в която изрично е удостоверено предаване на карта, и която разписка
е подписана от ответната страна чрез изписване на нейните имена. Този частен свидетелстващ
документ не е оспорен относно авторството на изявлението, поради което се ползва с формална
доказателствена сила по смисъла на чл.180 от ГПК, като следва да се приеме, че изявлението за
получаване на банковата карта изхожда от лицето, сочено като негов автор, а именно - ответната
страна. Нещо повече - това обстоятелство се установява и от приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза, доколкото вещото лице е констатирало, че във връзка с възникналото
правоотношение кредитната карта е използвана. По отношение на породеното между страните
правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на ЗПК, доколкото заемното
правоотношение, представлява такова по смисъла на чл.9 от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Всяко задължение възниква в момента на настъпването на пораждащия го конкретен
7
фактически състав. От този момент длъжникът е обвързан да изпълни това задължение. Като
правопораждащ факт се счита онзи факт, с настъпването на който едната от страните придобива
субективното право да иска от другата страна спазване на определено поведение, което право е
гарантирано с по-нататъшната възможност да се търси съдействието на държавната принуда за
осъществяването му. Изискуемостта на едно задължение означава не само че то е възникнало, но и
че са били настъпили други юридически факти, след настъпването на които носителят на
субективното право има право на иск за изпълнение на задължението.
В Тълкувателно решение от 02.04.2019г. по тълк.дело№8/2017г. - ОСГТК на ВКС е
направено разграничение между основание на иска и предсрочната изискуемост на вземането,
предмет на иска. Посочено е, че основание на иска са твърдените от ищеца юридически факти, от
които произтича претендираното субективно материално право, като изменение или прибавяне на
ново основание е налице само при позоваване на друг юридически факт, различен от посочения в
исковата молба, от който произтича материалното право. Предсрочната изискуемост е подвид на
изискуемостта, като възможност на кредитора да иска изпълнение на задължението си.
Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на
вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването и. Позоваването на
предсрочна изискуемост не определя основанието на иска, като правното основание, на което се
претендират вноските с настъпил падеж и на предсрочно изискуемата главница е договор за
кредит. Ето защо, когато съдът приеме за доказано, че предсрочната изискуемост на вземанията е
настъпила в един по-късен от твърдяния от ищеца момент, това не представлява разглеждане на
претенцията на непредявено основание или нарушение на принципа на диспозитивното начало.
Предсрочната изискуемост предполага действащ между страните и непрекратен на някое от
основанията, предвидени в него договор, като предсрочната изискуемост предполага наличие на
неизпълнение на договорните задължения в него от страна на длъжника и за което неизпълнение е
предвидено в договора, че банката при това неизпълнение може да го обяви за предсрочно
изискуем и да иска връщане на цялата останала дължима сума по него незабавно без да чака да
изтече крайния срок на действие на договора. По този начин банката се отказва от възможността
да приема погасяването на отпуснатия кредит на месечни погасителни вноски, и може да иска
връщане на цялата заета и непогасена сума от длъжника наведнъж. Включената в договора клауза
за предсрочна изискуемост(чл.17 изр.II от договора - при настъпването на определени
условия(просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
пропусната месечна вноска) и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на заетата
сума, не противоречи на свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД, като за разлика от общия
принцип в чл.20а ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането(не са осъществени действия
iure et facto - да се върне заетата сума) и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Отбелязано е, че предсрочната изискуемост е осчетоводена на 07.12.2020г.,
като се обосновава на приложението на разпоредбите на чл.17 и сл. от договора, с които
кредитополучателят се съгласил при подписване на договора, т.е. предсрочната изискуемост
представлява настъпва автоматично с изпълнение на описаните условия и кредиторът не е длъжен
да уведомява кредитополучателя за това обстоятелство. По заявление на ищеца-кредитор
кредитополучателят не бил погасявал месечни вноски. Съгласно задължителните разяснения,
дадени с т.18 от Тълкувателно решение№4/18.06.2014г. по тълк.дело№4/2013г. - ОСГТК на ВКС(в
т.ч. и Решение№139/05.11.2014г. по т.дело№57/2012г. на ВКС), които съдът счита, че намират
8
приложение и при финансовите институции съгласно ЗКр.И, предвидената в договора автоматична
предсрочна изискуемост ще породи действие, ако кредиторът е уведомил ответницата, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Изрично в цитираното
тълкувателно решение е посочено, че съдържащата се в договора за кредит уговорка, че целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си, без да уведомява длъжника, не поражда
действие, ако банката/финансовата институция съгласно ЗКр.И, не е заявила, че упражнява
правото си да направи кредита предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника. Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на
изявлението на банката/финансовата институция съгласно ЗКр.И, че прави кредитът предсрочно
изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за кредит предпоставки,
обуславящи настъпването и. Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение не представлява уведомление на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй
като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е
едностранно. Връчването на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение на
длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, защото Заповедта за изпълнение на парично задължение не изхожда от
кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Исковата молба може да има
характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването
на препис от нея на ответницата по иска, предсрочната изискуемост представлява се обявява на
длъжника. С уговорката за предсрочна изискуемост, обаче, длъжникът изгубва преимуществото на
срока, като последиците следва да са аналогични на изгубването на това преимущество по силата
на настъпване на законовите предпоставки по чл.71 от ЗЗД. Изискуемостта на задължението в
резултат на изгубване преимуществото на срока предоставя възможност на кредитора да иска
изпълнение на задължението във вида и размера, който то би имало, ако срокът бе изтекъл. В
настоящия случай ответницата-кредитополучател по надлежно възникнало договорно
правоотношение, е изпаднала в забава по отношение изпълнението на задължението и да погасява
предвидените анюитетни вноски(в случая - минимални погасителни вноски по договора). Забавата
на длъжника е породила потестативното право на кредитора да превърне кредитното задължение в
предсрочно изискуемо, съгласно клаузата на чл.17 изр.II от договора. Въз основа на събраните по
делото доказателства, обаче не се установява, а и липсват твърдения на ищеца в този смисъл,
кредиторът фактически да е упражнил правото си на предсрочна изискуемост. Субективно право
на кредитора е да обяви или да не обяви даден кредит за предсрочно изискуем, при настъпване на
определени предпоставки. След като ищецът се е позовал само на предсрочната изискуемост,
настъпила автоматично по смисъла на клауза от договора, съдът не разполага с възможността да
изследва дали общо заявеното задължение за цялата сума по договора, съществува на друго
договорно основание и в различен размер, тъй като би излязъл извън предмета на очертания
спор(Решение№123/09.11.2015г. по т.дело№2561/2014г. - IIт.о. ВКС). В молбата си кредиторът
твърди, че е изпратил уведомление(Последна покана – лист11 от делото) от 07.12.2020г. до
длъжника АН. ЕНЧ. П., в която изрично е обявил вземането си за предсрочно изискуемо и
незабавно платимо(общо дължима сума 1170.78лв. към 07.12.2020г.) и го е поканил да го погаси.
Не се установява, поради липса на представени доказателства и изпращането му до длъжника, в
т.ч. и уведомителното писмо да е достигнало до адресата.
По този начин, не са налице доказателства за достигане изявлението за обявената
9
предсрочна изискуемост до длъжника. Отделно от това, не може да се приеме дори фингирано
връчване(фингирано връчване на съобщението - опитът за предаване на съобщението се
приравнява на фактическото му получаване, без фактически то да е получено) по смисъла на чл.12
oт договора на посочения от кредитополучателя адрес за кореспонденция, доколкото не са
представени каквито и да е доказателства за изпращане на уведомителното писмо до длъжника. От
изложеното съдът намира, че ищецът не доказа настъпване на предпоставките за предсрочна
изискуемост на кредита, на която се позовава в заповедното и в исковото производство относно
установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение. След като кредиторът поддържа,
че за него се е породила възможност да претендира изпълнение на цялото задължение, но се
установи, че такава възможност се е породила само за част от това задължение, искът няма да бъде
отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила. Решението на
съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на
приключване на съдебното дирене. Искът следва да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на присъдено нещо - датата на приключване на съдебното дирене в
съответната инстанция. С връчването на препис от исковата молба на назначения особен
представител на ответницата на 10.01.2022г., същата е уведомена, че кредиторът счита кредита за
предсрочно изискуем, като изискуемостта настъпва от този момент(съгласно установената съдебна
практика връчването на особен представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-
ответник - Решение от 27.10.2020г. по т.дело№2118/2019г. - Iт.о. ВКС; Решение№198/18.01.2019г.
по т.дело№193/2018г. - Iт.о. ВКС). Това обстоятелство, обаче, не променя основанието, на което е
възникнало вземането и е издадена заповедта за незабавно изпълнение на парично задължение. С
оглед гореизложеното и доколкото в исковата молба се съдържа изявление на ищеца, с което
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и връчването на исковата молба
представлява надлежно уведомяване на ответницата-длъжник, следва да се приеме, че
предсрочната изискуемост на кредита е настъпила с връчването на исковата молба - на 10.01.2022г.
В случая се установява от погасителния план към договора, че падежът на последната
погасителна вноска е с дата 01.10.2020г., искът е предявен на 20.09.2021г., следователно по време
на исковото производство е настъпил и падежът на всички задължения по договора и това
обстоятелство следва да бъде съобразено от съда на основание т.1 от Тълкувателно решение от
02.04.2019г. по тълк.дело№8/2017г. - ОСГТК ВКС. Съгласно задължителните указания в т.9 на
Тълкувателно решение№4/18.06.2014г. по тълк.дело№4/2013г. - ОСГТК ВКС, съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235 ал.3 от ГПК
намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Това е обусловено и
от момента, към който се формира силата на присъдено нещо – приключване на съдебното дирене,
след което решението е влязло в сила. След като се приема, че съществуването на вземането се
установява към момента, в който се формира сила на присъдено нещо, а не към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, искът/исковете по реда на чл.422
ал.1 от ГПК, респ. по чл.415 от ГПК следва да се уважи/уважат за изискуемите вземания към
датата, към която се формира сила на присъдено нещо. Обратното би означавало да се даде
възможност на ответницата да релевира всички благоприятни за него факти, които са възникнали в
10
хода на производството по реда на чл.422 ал.1 от ГПК/плащане, прихващане, разсрочване,
опрощаване на дълга и др./, но такава възможност да бъде отречена на ищеца, който да е
ограничен да доказва възникването на своето вземане само към момента на подаването на
заявлението. Решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по
делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. Това задължава съда да
вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното
право, било защото го пораждат или защото го погасяват – например ищецът придобива спорното
право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответницата
плаща или прихваща след предявяването на иска/исковете.
Мораторна лихва е описана в ЗЗД и представлява обезщетение за забавяне при изплащането
на задължение, което длъжникът трябва да изплати в определен срок на кредитора. Размерът на
сумата, която трябва да изплати, се определя от законната лихва, която започва да тече от първия
ден на просрочването. Министерският съвет определя размера на тази сума. След изтичане на
датата на падежа започва да тече така наречената мораторна лихва. Възнаградителната лихва има
характер на цена на предоставената услуга, като нейната стойност, следва да се съизмерява, както
със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за които се уговоря връщането, както и с
обстоятелството дали е обезпечен. Надбавката(възнаградителната лихва) се формира съобразно
приложимите по договора ГЛП и ГПР. ГЛП е лихвеният процент, изразен като фиксиран или като
променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. ГПР
показва действителното оскъпяване на всеки кредит, като към лихвения процент по кредита се
добавят всички останали разходи, настоящи и бъдещи, свързани с него. Съдът(негово задължение
е да следи служебно за това) приема, че клаузата не противоречи на добрите нрави, тъй като към
датата на сключване на договора е налице законово ограничение на максималния размер на
възнаградителната лихва, по реда на чл.19 ал.4 от ЗПК/ДВ бр.35/2014г в сила от 23.07.2014г./,
където е посочено, че годишният процент на разходите, не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС
на Р.България. Касае се за потребителски кредит, при която едната страна е икономически по-
слаба. Основният лихвен процент на БНБ след 01.02.2016г. вкл. е 0%. Към датата на сключване на
договора(14.04.2020г.) - законовата лихва е била 10.00%/основния лихвен процент на БНБ и 10
пункта/, а петкратния размер се явява 50.00%. Следователно клаузата за възнаградителна лихва не
е нищожна, поради противоречие със закона – чл.19 ал.5 от ЗПК. Налице са всички материално
правни предпоставки за уважаване на исковете за сумата 66.64лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода: 01.07.2020г.-07.12.2020г.; сумата 59.98лв., представляваща
мораторна лихва за периода: 03.12.2020г.-16.06.2021г.
Изложеното обуславя основателност на предявените искове по реда на чл.415 от ГПК
относно установяване на вземане по издадената Заповед№694/29.06.2021г. за изпълнение на
парично задължение, издадена по ч.гр.дело№1286/2021г. на ГОРС за: сумата 1102.91лв.,
представляваща неиздължена главница по Договор№CARD-17808759/14.04.2020г. за отпускане на
револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.” и длъжника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 25.06.2021г. до окончателното и изплащане; сумата 66.64лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода: 01.07.2020г.-07.12.2020г.; сумата 59.98лв.,
представляваща мораторна лихва за периода: 03.12.2020г.-16.06.2021г.
Неоснователно е възражението на особения представител на ответницата, че тъй като в
11
исковата молба се твърди, че на 05.05.2020г. ответницата е усвоила отпуснати в заем суми чрез
функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит с код на усвояването CREX-
17808740, тъй като е закупила стоки и услуги на изплащане в общ размер посочен на стр.1 от
договора в параграф „Параметри и услуги“. От друга страна според приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза, от месечните извлечения предоставени за целите за заключението имало
извършени две покупки(на 14.04.2020г. и на 07.05.2020г.), но нито една от които не била
извършена на 05.05.2020г. Ищецът не бил излагал твърдения, че ответницата е усвоила сумата по
заема и чрез друга покупка извършена на 07.05.2020г. Доколкото към 14.04.2020г. е бил сключен
договора с посочване основание за „закупуването на стоки и услуги на изплащане на стойност в
общ размер, посочен на стр,1 от договора в параграф „Параметри и услуги“, а към 05.05.2020г.
(след фактическото предаване на кредитната карта и респ. нейното активиране) е било извършено
усвояване чрез функционалността покупка на изплащане и впоследствие друго усвояване на
07.05.2020г. В тази връзка, съдът не открива съществено противоречие в релевантните за взаимно
свързаните исково и заповедно производства обстоятелства, поради което не е налице
несъответствие в обективните предели(по-скоро е непълнота), на които се базира претенцията на
ищеца.
Ищецът сезира съда с претенция за разноските, направени от него в рамките на
заповедното производство по ч.гр.дело№1286/2021г. на ГОРС при заявени разноски – 75.00лв.(ДТ
по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК – 25.00лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50.00лв.).
Разноските са законова последица от уважаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и с оглед на това отговорността за заплащането им е обусловена от
изхода на заповедното производство, а в случаите на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415
от ГПК - и от изхода на исковия процес. Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип на
диспозитивното начало, произнасянето предполага изрично заявено в исковата молба искане за
разпределяне на отговорността за разноски в заповедното производство. Съгласно т.12 от
Тълкувателно решение№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство и се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. При този
изход в производството в полза на ищеца-заявител следва да бъдат присъдени разноските в
заповедното производство в размер на 75.00лв.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответницата следва да заплати
на ищцовата страна и сумата 721.00лв., представляваща направени в производството по
гр.дело№1779/2021г. на ГОРС разноски(ДТ по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК – 125.00лв.;
възнаграждение за вещо лице – 180.00лв.; възнаграждение за особен представител – 316.00лв.;
юрисконсултско възнаграждение – 100.00лв.).
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск от страна на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.” Р.Франция – Париж - рег.№*********, представлявано от Изп.директор Л.Д. чрез
12
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК:****, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.„Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от
Зам.управител Д.Д., против АН. ЕНЧ. П. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О.
ул.“****”№17 вх.Б ет.I ап.2, че АН. ЕНЧ. П. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:
гр.Г.О. ул.“****”, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Р.Франция – Париж - рег.
№*********, представлявано от Изп.директор Л.Д. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”
клон България с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост”4, Бизнес
Парк София, сгр.14, представлявано от Зам.управител Д.Д., по издадената
Заповед№694/29.06.2021г. за изпълнение на парично задължение, издадена по
ч.гр.дело№1286/2021г. на ГОРС за: сумата 1102.91лв., представляваща неиздължена главница по
Договор№CARD-17808759/14.04.2020г. за отпускане на револвиращ кредит, издаване и ползване
на кредитна карта между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” и длъжника, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 25.06.2021г. до
окончателното и изплащане; сумата 66.64лв., представляваща възнаградителна лихва за периода:
01.07.2020г.-07.12.2020г.; сумата 59.98лв., представляваща мораторна лихва за периода:
03.12.2020г.-16.06.2021г.
ОСЪЖДА АН. ЕНЧ. П. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О. ул.“****,
ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Р.Франция – Париж - рег.№*********,
представлявано от Изп.директор Л.Д. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България
с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост”4, Бизнес Парк София,
сгр.14, представлявано от Зам.управител Д.Д.: сумата 75.00лв./седемдесет и пет лева/,
представляваща направени разноски в производството по ч.гр.дело№1286/2021г. на ГОРС; сумата
721.00лв./седемстотин двадесет и един лева/, представляваща направените разноски в
производството по гр.дело№1779/2021г. на ГОРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Да се изпрати препис от решението на страните.
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
13