Решение по дело №2125/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2269
Дата: 25 ноември 2019 г.
Съдия: Елена Атанасова Янакиева
Дело: 20197050702125
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 юли 2019 г.

Съдържание на акта

                                        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                        №………………/………………………2019г.                                                                                             В ИМЕТО НА НАРОДА                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр.Варна,I касационен състав, в публично съдебно заседание на  24.10.2019г., в състав:                               

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА                                  ЧЛЕНОВЕ:  ИВЕТА ПЕКОВА

                                        ИСКРЕНА ДИМИТРОВА                                                

при участието на прокурора Силвиян Иванов и секретаря Анна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Елена Янакиева к.адм.д.№2125/2019г.,по описа на Административен съд-гр.Варна, за да се произнесе взе предвид следното:     

Производството е с правно основание чл.63,ал.1,изр.второ от ЗАНН,вр.чл.208 и сл. от АПК.                              Образувано е по касационна жалба на  „ Фрутела Трейд“ ЕООД ЕИК *********, представлявано от управителя С.И.Д., против Решение № 1147/11.06.2019г. на ВРС, постановено по НАХД  № 2069/2019г. по описа на същия съд, с което е изменено Наказателно постановление  № 03–010053/ 25.07.2018 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.128 т.2 вр.чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ на „Фрутела Трейд” ЕООД е наложено наказание „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева на основание чл. 416 ал.5 вр.чл.414 ал.1  от КТ, като е наложено наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 100лева на основание чл.415в от КТ.

В касационната жалба е релевирано искане за отмяна на въззивното решение, като са изложени подробни доводи, сочещи на допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на приложими материални разпоредби. ВРС не се произнесъл по всички наведени във въззивната жалба основания, обосноваващи незаконосъобразност на обжалваното НП, постановил необосновано решение, при липса на доказателства и при неизяснена фактическа обстановка. В допълнителна молба излага конкретни доводи- правните основания, посочени в АУАН и НП като нарушени разпоредби от КТ се различавали; положил усилия да намери Н. В.Н., за да му изплати възнаграждението, но не го намерил, защото работника се самоотлъчил от работа; датата на нарушението е неправилно посочена в НП. Иска се отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят чрез представител по пълномощие поддържа жалбата и искането в нея.

Ответникът по касация- Директор на дирекция „Инспекция по труда” гр. Варна, се представлява от пълномощник, който оспорва касационната жалба и моли съдът да остави в сила въззивното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава становище за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.211,ал.1 от АПК. Същата е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.                              

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата касационни основания, доказателствата събрани във въззивната инстанция, при служебната проверка по реда на чл.218,ал.2 от АПК, приема следното:                                         За да постанови изложения по-горе резултат,въззивния съд е приел от фактическа страна , че  в качеството на работодател видно от платежната ведомост на лицето Н. В. Н. на длъжност "общ работник“, дружеството не е изплатило в срок по трудов договор начисленото договорено трудово възнаграждение за извършена работа през месец ноември 2017г. Съдът се е позовал на  събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени средства- протокол за проверка, АУАН, ведомости, както и показанията на свид.Д.И..

За да измени обжалваното пред него НП в частта на размера на наложената санкция, ВРС е приел, че инкриминираното в атакуваното НП деяние съставлява от обективна страна административно нарушение за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Наказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка описана в АУАН и е наложил наказание за извършеното деяние, без да съобрази, че нарушението е от категорията на онези, които биха могли да бъдат отстранени по реда на КТ, съответно приел е, че е отстранено  незабавно след проверката и от него не са произлезли вредни последици. Правният извод за изменение на НП, като да се наложи санкция на основание чл. 415в от КТ, съдът е мотивирал с довода, че   нарушението е отстранено и не са настъпили вредни последици за работника.

 

Като обсъди в съвкупност доводите на страните, в аспекта на представените по делото доказателства, касационният състав приема, че обжалваното тук решение е неправилно.

Дружеството жалбоподател още във въззивната жалба е поддържал твърдение, че нееднократно са правени опити от негови представители да връчат възнаграждението на Н.В.Н. и не поради бездействие на дружеството, то не е изплатено. Производството  по оспорване на наказателни постановления пред въззивния съд се развива по реда на НПК. Способите за доказване в тези производства не изключват събирането на показания, напротив те изрично са регламентирани в разпоредбата на чл.136 НПК. Действително, съобразно чл.416 ал.1 изр.второ от КТ, редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Тази презумптивна доказателствена сила е оборима именно чрез способите за доказване, регламентирани в НПК. При изрично наведено изявление, че от дружеството е направено всичко, което се дължи за изплащане на трудовото възнаграждение и причината, поради която то не е изплатено е извън волевата дейност на работодателя, съдът с оглед служебното начало в това производство дължи събирането на доказателства, за да установи обективната истина.

По делото е ангажирана декларация/ л.22 от делото/, лично попълнена от работника Н. В.Н., в която той изрично заявява, че „… заплатите от фирма Фрутела са изплатени и вероятно забавянето са дължи на недоразумение. Не сме се срещали и не съм имал отказ да ми се изплатят заплатите“.

Съдът не е положил дължимото да установи дали в действителност работника в срока на договора с дружеството-жалбоподател, / който е сключен на 09.11.2017г. и е безсрочен/, не е спрял да се явява фактически на работа и не е установил трудово правоотношение с друг работодател. Неправилно е отказал събирането на справка от ТД на НАП, досежно регистрираните трудови договори на лицето, неправилно е отказал и събирането на свидетелски показания за установяване на факта дали именно отсъствието на работника не е причина за неизплащане на трудовото възнаграждение.

По реда на чл.219 ал.1 от АПК, във връзка с касационните основания , като доказателство по делото е събрана справка за актуалното състояние на трудовите договори към 25.06.2019г. на Н.В.Н. , извършена като електронна услуга от НАП. От нея се установява, че в периода до изплащане на възнаграждението от дружеството-работодател, Н.Н. е сключил още три трудови договора с различни работодатели.

Ограничаването на обсега на съдебния контрол е в противоречие с процесуалните правила. Предвид съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в касационното производство, за настоящата инстанция е препятствана възможността да осъществи проверка на материалната законосъобразност на решението. Това налага неговата отмяна и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който да съобрази приложените към касационната жалба писмени доказателства и извърши преценка досежно необходимостта от изслушването на свидетел- работника Н.Н. по отношение на твърдението, въведено от него в частния свидетелстващ документ, какъвто представлява събраната от ВРС саморъчно попълнена Декларация, както и други свидетели за установяване на твърденията на дружеството-касатор.

Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.221, ал.2, предп.второ от АПК,АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр.Варна, I касационен състав                                                                                                                                                                                      Р Е Ш И:                                                                                                                                                                                                                  ОТМЕНЯ Решение № 1147/11.06.2019г. на ВРС, постановено по НАХД  № 2069/2019г. по описа на същия съд, с което е изменено Наказателно постановление  № 03–010053/ 25.07.2018 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.128 т.2 вр.чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ на „Фрутела Трейд” ЕООД е наложено наказание „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева на основание чл. 416 ал.5 вр.чл.414 ал.1  от КТ, като е наложено наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 100лева на основание чл.415в от КТ.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:1/                                                                                                                                                                                                                                 2/