№ 384
гр. Бургас, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Пламена К. Г. Върбанова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20252100500586 по описа за 2025 година
Делото е образувано по въззивната жалба на П. Т. М. – ответник по гр.д.№6598/23 г.
против постановеното решение №151/23.01.2025 г.. Решението се оспорва като
тенденциозно и не почиващо на събраните доказателства. Моли се за отмяната му и
изцяло отхвърляне на претенцията на ищеца против П. М.. Претенцията на ищеца се базира
на писмен договор с ответника и на това , че в апартамента на ответника има два водомера
за топла вода , начислявани са му суми за отопление с радиатор. Тази претенция е
необоснована и не се подкрепя дори с представените от ищеца доказателства – че в
апартамента на ответника има само един водомер. В решението съдът е посочил , че е
анализирал събраните доказателства , но от изложението му не може да се проследи как е
направен този анализ. От една страна е прието че на 23.10.2000 на събрание на
собствениците на имоти в бл.** на ж.к. *** вх.* и * са взели решение топлинното
счетоводство да се извършва от „Белчевстрой“ЕООД. Срокът на договора е визиран за 5
години като е предвидено че след изтичането той ще бъде продължен с още пет години.
Неизяснено остава обстоятелството на какво основание дружеството е продължило да
предоставя услугата „топлинно счетоводство“ след окончателната дата – 22.10.2010 г.
Акцентира се върху частта от заключението на експерта , че топломерът в абонатната
станция е относително изправен - проверка е извършена само на дебитомерната част , не и
на температурните датчици. Поради това е игнорирано, че количеството топлинна енергия
не е правилно изчислено , оттам – и количествата , които следва да се разпределят между
етажните собственици. Възприето е само това , че в заключението е посочено , че
1
извършеното от топлинния счетоводител е математически вярно. На базата на наличните
доказателства обаче съдът би стигнал до извода че претенцията на ищеца не е доказана по
размер. Не е обсъдено и обстоятелството , че сградата е санирана и оттам – количеството
топлинна енергия , консумирана от сградата е намалена. Не са обсъдени и обстоятелствата
относно ответника , установени от вещото лице – че същият не обитава апартамента си , а
живее в мазето на входа и че в апартамента му не може да се стъпи. При евентуално
обсъждане на тези данни съдът вероятно би стигнал до извода , че ответникът не е
използвал топлинна енергия в процесния период. Оспорват се изводите на съда относно
успешно проведено от страна на ищеца доказване за наличието на облигационна връзка
между него и ответника , без да се посочват никакви доказателства за наличието на такава
връзка. От друга страна се прави извода , че облигационната връзка произтича от чл.150
ал.1 във вр. С чл.153 от ЗЕ. Дори и да има измервателни уреди собственикът на имот може
да използва друг вид енергия за отопление и топла вода. Тези презумпции противоречат и
на текста на чл.149 ал.1 т.6 от ЗЕ който сочи , че продажбата на топлинна енергия става въз
основа на писмен договор сключен между доставчика и потребителя при общи условия.. Не
може да се приеме автоматично , че собственикът на жилището в сграда , която е
присъединена към топлопреносната мрежа означава автоматично сключване на договор за
доставка на топлоенергия. Освен това законът дори предвижда възможност за отказ от
такова присъединяване. Никой не може да задължи собственика да ползва услугите на
доставчика на топлоенергия. В процесния случай се установява , че ответникът не живее в
апартамента си, ползва го като склад. Липсват доказателства за монтирани измервателни
уреди. Ищецът се е задоволил да посочи само , че ответникът се отоплява с радиатор. Няма
обаче посочен брой на радиаторите, както и посочени измервателни уреди. Няма данни за
монтирани измервателни уреди, няма данни за свързани радиатори. Няма и никакви
доказателства за монтиран водомер за топлата вода. От всичко така установено може да
бъде обоснован извода , че ответникът от години не ползва топлинна енергия. Имотът на
ответника не отговаря на изискванията на чл.133 ал.4 т.4 от ЗЕ. Неясно е как ищецът
изобщо е присъединил имота на ответника към топлопреносната мрежа. Въз основа на
това исковата претенция не може да се приеме и за основателна.Ищецът сочи , че липсата
на конкретика в ищцовата претенция , противоречията между твърденията му и събраните
доказателства , установеното от съдебната експертиза и липсата на доказателства в имота
на ответника да има монтирани и отчитани водомер, радиатори , измервателни уреди ,
доказват неизползване на топлинна енергия в процесния период , както за отопление , така
и за затопляне на вода за битови нужди.. Вместо това обаче съдът е уважил изцяло
търсената от ищеца главница. Съмненията в изправността на измервателния уред водят до
съмнения в основателността на размера на претенцията. Обстоятелствата относно
обитаването на жилището , липсата на ел.енергия, довели до служебно начисляване на
енергия от страна на ищеца. Поради това съдът е следвало да обърне внимание на
противоречието на претенцията на ищеца с разпоредбата на чл.70 от Наредба № Е – РД- 04-1
от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Търсената от ищеца сума няма как да бъде
уважена.Сочи се , че решението на РС противоречи на чл.9 §3 от Директива 2012/27/ЕС на
2
Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. относно енергийната ефективност.
Приетата в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването предвижда четири
варианта за определянето на количеството топлинна енергия , отдадена от сградната
инсталация. Два от тях са свързани с множество формули , проектни мощности ,
коефициенти на инсталации. Четвъртият вариант е по някаква фиксирана стойност за
процент сградна инсталация , който процент обаче е определен от законодателя по неясни
критерии. Само третият вариант предвижда реално измерване на количеството енергия за
сградна инсталация. В жалбата се сочи , че този начин на разпределение е неясен и
неразбираем за обикновения потребител. Поради това се прибягва до назначаване на
експертиза , за да се разбере кой от вариантите е по – добър от икономическа гледна точка.
Четирите варианта водят и до различни стойности. Това води до извода че липсва яснота в
отчитането и разпределението на топлинната енергия. Това нарушава чл.169 от ДФЕС ,
гарантиращ интересите на потребителите. Излага се становището , че създадената със ЗЕ
възможност разпределението на топлинната енергия да става по различни формули изобщо
не почиват на реалното потребление и противоречи на чл.9 §1 от Директива 2012/27/ЕС. За
държавите – членки съществува задължение да гаррантират действителното
енергопотребление на крайния клиент. В случая този принцип е нарушен и РС е постановил
противоречащ на разпоредбите акт. Страната излага становището си , че производството
по делото следва да бъде спряно и да се отправи преюдициално запитване към Съда на ЕС
по повод приложението на чл.9 §1 и §3 и чл.10 §3 във връзка с чл.1 §1 от Директива
2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012. относно енергийната
ефективност като се формулират в обстойна форма 6 въпроса по тематиката.
Жалбоподателят се явява лично пред съда и поддържа жалбата си чрез процесуалния
представител – адвокат. Представят се подробни писмени бележки по съществото на спора с
вх.№9385/14.05.2025 г. от страна на процесуалния представител.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Топлофикация – Бургас“АД. Жалбата се преценя като процесуално допустима , но
неоснователна. Жалбата се оспорва като неоснователна. Решението на РС според страната е
правилно с изключение на отхвърлителната част за присъждане на мораторната лихва над
59.05 лв. до предявената част от 63.84 лв. Безспорно е , че ответникът М. е собственик на
жилищен имот в ж.к. *** бл.** вх.*. Съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици на
жилища в такава присъединена сграда са клиенти на топлинна енергия и като такива са
длъжни да заплащат цена за тази енергия. Тези които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела остават клиенти на топлинната енергия , отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Договорът се счита за
сключен с конклудентни действия.. Според страната е безспорно , че „Топлофикация“ е
доставяла енергия в абонатната станция , а претендираните суми не са заплащани от
ответника. Не се спори , че инвидидуалните сметки са били изготвяни от
„Белчевстрой“ЕООД. Страната се позовава на експертизата по делото , според която
топлинната енергия е разпределяна правилно , без да са установени нарушения на
нормативната уредба.. Според страната тезата , че ответника М. не ползва топлинна енергия
3
е голословна.На клиентите неосигурили достъп зая отчет се начислява енергия по реда на
т.6.5 – методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост , приложение едно към чл.61 ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването като
отоплителни тела без уреди. Твърди се , че ответникът иска да черпи права от собственото
си неправомерно поведение. Собствениците на конкретни имоти са съсобственици и на
сградната инсталация и на общите части в сградата , от които се следва , че трябва да
поемат приспадащата им се част от разходите на топлинна енергия , свързана с тях. Според
страната по делото са налице доказателства за съответствието на топломера на абонатната
станция с изискванията на наредбата за средства за измерване , подлежащи на метрологичен
контрол. Поради това страната излага становището си , че иска е уважен изцяло
законосъобразно. Моли се за оставянето в сила на решението на РС като се отмени същото
в частта , с която акцесорния иск за лихва е отхвърлен в частта над 59.05 лв. до предявения
размер от 63.84 лв., както и в частта , с която се отхвърля претенцията за разноски. Оспорва
се искането за преюдициално запитване към съда на ЕС предвид трайно установената
практика и произнасянето на КС по тази материя – същото се счита за необосновано.
Претендират се разноските по делото пред инстанцията. Представител на страната не се
явява пред съда, представя се писмено становище от упълномощения процесуален
представител.
Становище от третото лице – помагач – „Белчевстрой“ЕООД не е постъпило нито по
повод въззивната жалба , нито по проведеното съдебно заседание.
Страните не правят нови доказателствени искания.
Извършената от Бургаския окръжен съд служебна проверка по чл.267 във вр. с чл.262 от
ГПК констатира , че въззивната жалба на П. М. против решение № 151 от 23.01.2025 г.
постановено по гр.д.№6598 по описа на БРС за 2023 г е редовна , подадена е от страна с
право на жалба в рамките на предвидения от закона преклузивен срок и пред надлежната по
правилата на функционалната подсъдност инстанция – следователно – същата е допустима.
След преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено следното:
Производството по гр.д.№6598 на РС – Бургас за 2024 г. е било образувано по исковата
молба на „Топлофикация Бургас“АД против П. Т. М. от гр.*** с правно основание чл.422 от
ГПК за заплащане на сумата от 1600.07 лв. Ищецът твърди , че на основание чл.150 и §1
т.2а от Закона за енергетиката между страните са възникнали и съществуват договорни
отношения за продажба на топлинна енергия. Според ищеца той е доставял на ответника
топлинна енергия за периодам.май 2022 – м. април 2023 , но същата не му е била заплащана.
Начислени са суми в размер на 1 536.23 лв. включващи – ползвана БГВ , отопление и
сградна инсталация , отчет дялово разпределение както лихва за забавено плащане за
периода 01.07.2022 – 27.06.2023 в размер на 63.84 лв.Отчитането и дяловото разпределение
е било извършвано от „Белчевстрой“ЕООД. На първо място е била начислена сума за
битово гореща вода – равни месечни вноски на база индивидуално изразходвано количество
за предходния отчетен период , определено на показанията на 2 индивидуални водомера за
4
топла вода. Начислени са и суми за отопление с радиатор. Сумата за сградна инсталация се
начислява съгласно методиката на чл.125 ал.3 – разпределя се на всички абонати. Абонатите
, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела остават клиенти на топлинна
енергия , отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. Суми за дялово разпределение – то се извършва възмездно от топлопреносното
предприятие или от доставчика на топлинна енергия – самостоятелно или чрез възлагане на
лице , вписано в публичния регистър по чл.139 а от ЗЕ и избрано от потребителите=
Купувачът дължи и лихва за забава по чл.86 от ЗЗД. Съгласно чл.41 ал.2 от ОУ от 2010 г. –
купувачът изпада в забава първия работен ден след изтичане на срока за плащане. При
несъгласие с дължимите суми купувачът има право на основание чл.32 от ОУ да предяви
рекламации за открити несъответствия. В случая рекламации от страна на ответника не са
предявявани поради което правото да се оспори размера на начислените суми е
преклудирано. С фактурата за м. август 2022 на абоната е направена служебна корекция от
изравнителна сметка в размер на 2.55 лв. С исковата молба е направено искане за
привличане на трето лице – „Белчевстрой“ЕООД , което дружество е извършвало отчитането
и дяловото разпределение на топлоенергията на адреса. С оглед на изложеното ищцовата
страна претендира да се признае за установено по отношение на нея , че ответникът П. М.
дължи сумата от 1 536.23 лв. – главница за ползвана , но незаплатена топлинна енергия
включваща БГВ , отопление , сградна инсталация и отчет дялово разпределение за периода
– м.май 2022 – м . април 2023 г. , мораторна лихва за забава в размер на 63.84 лв. считано от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение , както и разноските
по делото. Прилагат се писмени доказателства п опис в 14 пункта. Направени са
доказателствени искания.
По делото е изготвена съдебна експертиза досежно релевантни обстоятелства.
Съдът е уважил предявената претенция като е признал за установено по отношение на
ищеца – „Топлофикация Бургас“АД , че ответникът П. М. дължи сумата от 1 536.23 лв. –
главница за ползвана , но незаплатена топлинна енергия включваща БГВ , отопление ,
сградна инсталация и отчет дялово разпределение за периода – м.май 2022 – м . април 2023
г. , мораторна лихва за забава в размер на 63.84 лв. считано от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение , както и разноските по делото. За да
постанови решението си в този смисъл съдът е изходил от обстоятелството , че по делото са
налице безспорни доказателства , че ответникът е титуляр на правото на собственост върху
топлоснабдения имот – апартамент в блок в ж.к. *** , гр. ***. Приел е също така , че
облигационната връзка между ищцовото предприятие и потребителите / в т.ч. и
ответникът/ възниква на основание чл.150 ал.1 във вр. С чл.153 ал.1 от ЗЕ. Доказано е
наличието на такава и между страните по делото за процесния период. По-нататък съдът е
приел , че в топлоснабдения имот е доставена топлоенергия за процесния период и е
извършено дялово разпределение чиито стойности възлизат на исковата сума – 1536.23 лв.
Съдът е констатирал , че доказателства за заплащане на посочените суми не се представят
поради което е приел , че иска се явява основателен и следва да бъде уважен.
5
Основателността на главния иск обуславя основателност и на акцесорния – за лихви. Той е
установен по своето основание , но няма данни за размера му , поради което съдът на
основание чл.162 от ГПК го е определил на 59.05 лв. за периода от падежа на задължението
по всяка фактура до 27.06.23 г., до който размер е счел , че следва да се уважи.До пълния
предявен размер от 63.84 лв. иска за мораторна лихва е отхвърлен. Присъдени са и
разноските – по заповедното производство – 251.25 лв. и по делото по иска по чл.422 от
ГПК – 416.75 лв.
По основателността на жалбата на П. М. съдът съобрази следното:
Не се спори по факта , че П. М. е титуляр на право на собственост върху самостоятелен
обект в сграда – блок ** на ж.к. ***. Не се спори и , че същият като част от етажната
собственост във вход * на блок ** е абонат на „Топлофикация“ – на услуги по предоставяне
на топлоенергия На основание чл.150 ал.1 от Закона за енергетиката договорът за продажба
на топлинна енергия се счита за сключен с конклудентни действия като ОУ пораждат
действие и не е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Съгласно
установената съдебна практика по чл.290 от ГПК - Вж. Решение №35 от 21.02.2014 г. на
ВКС постановено по гр.д.№3184/2013 г. на Трето отд. Обшите уславия са задължителни за
всички потребители и с влизането им в сила се счита че има сключен договор между
топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед на изложеното се приема , че
между страните по делото са налице договорни отношения за продажба на топлинна енергия
в имота – собственост на ответника като за клиент се счита физическото лице , което е
титуляр на вещното право на ползване на имота в сградата , която е топлоснабдена. От
доказателствата по делото се установява , че ищецът е доставял топлинна енергия на
абоната , а от негова страна не е било извършване заплащане на услугата за процесния
период. Дяловото разпределение и отчитането на топлинната енергия в случая е
осъществявано от третото лице – помагач по делото – „Белчевстрой“ЕООД. По делото е
приета експертиза , която сочи , че доставената топлинна енергия е разпределена правилно
съгласно Наредбата за топлоснабдяването и действащата методика , утвърдена от КЕВР.
Вещото лице не е установило несъответствие с нормативната уредба при извършеното
разпределение : начислените на жалбоподателя за процесния имот суми по отделните
пунктове , както и лихвата за забавено плащане са нормативно обусловени , правилни и
законосъобразни. Твърденията от друга страна , че ответникът М. не употребява топлинна
енергия са останали недоказани. Съгласно Наредбата за топлоснобдяването всеки клиент е
длъжен а осигури достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си за
отчитане показанията на уредите и водомерите за гореща вода. На клиентите неосигурили
достъп се начислява енергия по реда на т.6.5 от Методиката за дялово разпределение на
топлинна енергия в сгради – етажна собственост приложение 1 към чл.61 ал.1 от Наредбата
за топлоснабдяването като отоплителни тела без уреди. Съгласно чл.32 от ОУ купувачите на
топлоенергия са длъжни да заплащат дължимите от тях суми в 30 – дн. Период след
изтичане на периода , за който се отнасят.Собствениците на имоти в топлоснабдена сграда се
явяват съсобственици на сградната инсталация и на общите части в сградата , от което
6
следва , че дължат заплащането на приспадащата им се част от разходите за топлинна
енергия , свързани с тях. Безспорно установено е , че собствениците на имоти в етажна
собственост , предварително преди придобИ.е на индивидуален имот в ЕС се информират ,
че сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за отопление
по одобрен проект. Същите се запознават предварително и с факта че сградата е в режим на
общо управление на общите части в т.ч. и на сградната инсталация за отопление и за
горещо водоснабдяване. Съобразно приетото заключение по делото средствата за измерване
в абонатната станция измерват правилно постъпилата топлоенергия , на уреда е
извършвана редовна проверка за метрологичен контрол – според свидетелствата за проверка
уредът съответства на одобрения тип. Съобразно събраните по делото доказателства се
обосновава извода , че количеството доставена топлинна енергия е начислено в
съответствие с нормативната уредба , действала през процесния период и в този смисъл
постановеното от първоинстанционния съд решение относно уважаването на главния иск е
правилно и законосъобразно – постановено в съответствие с действителното фактическо и
правно положение. Поради това съдът намира , че обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло – вкл. и в частта , с която се отхвърля частично акцесорната претенция за
лихва за размера над 59.05 лв. до предявената в размер на 63.84 лв.- въззивната инстанция
намира , че е правилно определен от първоинстанционния съд – от падежа на задължението
по всяка фактура до 27.06.2023 г.
С оглед изхода на спора по делото пред инстанцията в полза на въззиваемата страна се
дължат направените от нея разноски – заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 360
лв.
Мотивиран от горното , Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №151/23.01.2025 г. , постановено от Районен съд – Бургас
по гр.д.№6598/23 г.
ОСЪЖДА П. Т. М. да заплати на „Топлофикация“АД сумата от 360 / триста и
шестдесет/ лева – направени по делото разноски
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8