Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На дванадесети
септември две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 2926 по описа за 2019
година, установи следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.Г.Г.,
ЕГН **********, против Наказателно постановление № 263/03.06.2019г. на Зам.
Кмета на Община Варна, с което на жалбоподателя е било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева за допуснато нарушение на разпоредбата на
чл. 15, ал.7 ЗДвП.
В жалбата се посочва, че срещу
жалбоподателя е бил съставен фиш за нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал.2 ЗДвП, каквото той не е допускал и след като е възразил срещу това му бил
издаден АУАН за нарушение на разпоредбата на ал.7 на същия закон, като в акта
не бил вписан ЕГН на свидетеля, а такъв свидетел жалбоподателят не бил виждал.
На следващо място в текста на НП било записано, че постановлението е било
получено на 17.07.2019г., а не на коректната дата 17.06.2019г., като наред с
това по преписката не били налични доказателства в подкрепа на претендираното нарушение, като се твърди, че автомобилът е
бил паркиран не на бул. „Цар Освободител“, а на ул. „Петър Берон“. Конкретно
бордюрът бил засипан с чакъл и забраната за паркиране върху същия не била
обозначена по никакъв начин. Моли се за цялостна отмяна на издаденото НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично, поддържа жалбата и моли за отмяна на
издаденото НП.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител и не
ангажира становище по жалбата.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 03.05.2019г. въз.Г. паркирал собствения си л.а. „Мерцедес“ с рег. №
В 28 26 НВ в гр.Варна, на бул. „Цар Освободител“ до кръстовището с кръгово
движение в непосредствена близост до ул. „Доктор Петър Берон“, където имало и
други спрени коли. Сигнал за това бил подаден на служители на Общинска полиция-Варна,
един от които св. К.Д..
При отиването му на
място той видял, че автомобилите са паркирани в „ градина“, която не била
обозначена със знак „забранено паркирането“.
За това и св. Д.
съставил глоба с фиш серия ОВ, с бланков № **********/03.05.2019г. за допуснато
нарушение на чл.15 ал.7 от ЗДП.Било оставено уведомление на основание чл.186
ал.3 от ЗДП, в което било посочено, че за нарушение на чл.15 ал.7 т ЗДП на
собственика на автомобила е наложена „Глоба“ в размер на 50лв.
На 07.05.2019г. въз. Г. подал жалба срещу
издадения фиш, в която оспорил извършването на административно нарушение.
Затова издадения срещу него фиш бил анулизан.
На 15.05.2019г. св. Д. съставил против Г. акт
за това, че на 03.05.2019г. около 11,50ч. е паркирал личният си л.а. „Мерцедес“
с рег. № В 28 26 НВ в гр.Варна, на бул. „Цар Освободител“ до кръстовището с
кръгово движение в непосредствена близост до ул. „Доктор Петър Берон“, в
градинка.
При предявяване на
акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения били направени. Св.Д.
изготвил докладна записка, в която посочил, че автомобилът е бил паркиран в
градинка(тревна площ).
Въз основа на съставения акт против въз. Г. било издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което наказващият орган възприел изцяло описаните в него
фактически констатации и правната
квалификация на нарушението по чл.15 ал.7 от ЗДП. За него на въззивника на основание чл.178 „е“ от ЗДП била наложена „Глоба“ в размер на
50лв.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св.К.Д. - актосъставител, чиито
показания съдът кредитира изцяло като дадени обективно, безпристрастно и пълно.
Свидетелят си спомни за случая с
необходимата конкретика и посочи, че автомобилът е бил паркиран в „ градинка“, на пръст, в парк.
Заяви още, че там е имало паркирани и други коли.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При
така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба
е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално
допустима
Наказателното постановление № 263/03.06.2019г.
е издадено от компетентен орган- от зам. Кмета на Община –Варна, съгласно
заповед № К-047 /19.09.2017г. на Кмета на Община Варна и в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.
57 от ЗАНН, като неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че в същото е
вписана по-късна дата на връчване доколкото е отбелязана именно 17.06.2019г.
Наред с това фактът на невписване на ЕГН на свидетеля по акта според съда не се
явява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото същият е
подробно индивидуализиран с три имена и месторабота.
Съдът намира обаче, че неправилно
административно-наказващият орган е констатирал нарушение по чл.15 ал.7 от ЗДвП , като е отнесъл фактите към хипотезата на
правната норма.
Тази норма забранява паркирането на МПС в паркове, градини и
детски площадки в населените места извън обозначените за това места.
В случая в акта е посочено,
че въз.Г. е паркирал автомобила си в „ градинка (тревна площ)“, а в
постановлението - в градина.
В показанията си св.
Д. описва мястото като „ градинка, парк“, която обаче не била затревена.
В ЗДвП, както и в
останалите относими нормативни актове липсва легално
определение на понятието „градина“.
Съобразно тълковния
речник тази дума има няколко значения, като първото от тях е място , където се
отглеждат растения, цветя, зеленчуци, овощни дървета, а второто е парк в селище
/ Градска градина, Морска градина и др./.
В настоящият казус
от доказателствата по делото не се установява мястото, на което въз.Г. е
паркирал автомобила си да представлява градина.
Нито в акта, нито в
постановлението е описан вида на посочената градина, а само по себе си
наличието на липса на асфалт съответното място, не го превръща в градина,
доколкото и по разделителните острови и в страни на булевардите и улиците на
гр.Варна има дървета и трева.
В този смисъл,
единствения извод, който се налага и който се подкрепя от доказателствата по
делото е, че мястото, на което е бил паркиран автомобила, е представлявало
зелена площ, като неясно остава дали тази площ е била градина, парк или друг
вид зелена площ. Описание на такова нарушение
обаче не е било направено нито в акта, нито в постановлението, като
следва да се отбележи, че паркирането в зелена площ е наказуемо не по реда на
ЗДП, а на основание чл.31 т.4 от Наредбата за обществения ред на Община-Варна.
Поради това съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено.
Воден от горното и
на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 263/03.06.2019г. на Зам. Кмета на Община Варна, с
което на жалбоподателя И.Г.Г. е било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за допуснато нарушение на
разпоредбата на чл. 15, ал.7 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: