Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.05.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при участието на секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 11127 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 104565 от 27.04.2019 г.,
постановено по гр. д. № 33348/2018 г. по описа на СРС, ГО, 90 състав, е
отхвърлен предявеният от Ю.Д.П. срещу „Т.С.“ ЕАД иск с правно основание чл.55,
ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2 016,21
лв., с която дружеството се е обогатило за нейна сметка при изначална липса на
основание, след проведено принудително изпълнение по изпълнително дело № 20188560400274
на ЧСИ Б.Б., тъй като посочената сума представлява сбор от главница за
незаплатена топлинна енергия за периода м.07.2011 г. – м.03.2012 г. в размер на
1 631, 09 лв. и лихва за забава в размер на 385, 12 лв., а с влезли в сила
решение от 14.10.2015 г. постановено по гр.д. № 133952/2012 г. по описа на СРС
и решение от 21.08-2015 г. постановено по гр.д. № 64479/2014 г., тези вземания
са признати за недължими като погасени по давност. Ищцата е осъдена да заплати
на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК сторените от него разноски в размер
на 100 лв.
Срещу постановеното съдебно решение е
депозирана въззивна жалба от ищцата Ю.Д.П.. Счита, че обжалваното решение е неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.
Излага, че с решение по гр. д. № 13395/2012 г. по описа на СРС, 38 състав, е
признато за установено, че не дължи на ответника сумата от 1 424,61 лв. –
главница за топлинна енергия и сумата от 156, 98 лв. – мораторна лихва за
периода 10.07.2011 г. – 05.03.2012 г., предвид изтекла погасителна давност.
Въпреки това е образувано изпълнително дело № 20118630400117 при ЧСИ С.Х. и
върху пенсията й е насочено принудително изпълнение спрямо погасеното по
давност вземане и сумите са изтеглени от банковата й сметка. Безспорно е
обстоятелството, че задължението остава, но след изтичането на определен период
от време, след като кредиторът бездейства, вземането, при възражение на
длъжника, няма възможност да бъде събирано по принудителен ред. Независимо от
това, че вземането е погасено по давност, то по отношение на него има
принудително изпълнение в полза на ответника. С решение по гр.д. № 64479/2014
г. Софийски районен съд, 51 състав, е признал за установено по чл.422, ал.1 ГПК
вземането на топлопреносното дружество за същия период от време, вкл. и този, в
който принудително са взети сумите от съдебния изпълнител или двете дела касаят
един и същи период м.07.2011 г. – м.03.2012 г. Така процесната сума е събрана
два пъти от нея. В първоинстанционното производство не й е била предоставена
възможност за допускане на съдебно - счетоводна експертиза, която да удостовери
обстоятелството, че за процесния период сумите от 1 631, 09 лв. –
главница и 385, 11 лв. – мораторна лихва
са заплатени два пъти, като единият е принудително чрез изпълнително
производство, а вторият с осъдително решение по гр.д. № 64479/2014 г. Моли съда
да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да
осъди ответника да й възстанови неоснователно събраната сума от 1 631, 09 лв. –
главница и 385, 11 лв. – мораторна лихва.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил
писмен отговор на въззивната жалба от ответника „ТОПЛОФИКАЦИЯ - СОФИЯ“ ЕАД. С
молба от 09.07.2020 г. моли съда да потвърди обжалваното решение, като му
присъди сторените по делото разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на насрещната страна.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД. Ищцата твърди, че е в договорни
отношения с ответника за доставяне на топлинна енергия. Във връзка със
заплащане на нейната стойност са водени съдебни производства, които приключили
с влезли в сила съдебни решения: решение от 14.10.2015 г. постановено по гр. д. №
13395/2012 г. по описа на СРС, 38 състав и решение от 21.08.2015 г. постановено
по гр. д. № 64479/2014 г. по описа на СРС, 51 състав, които се отнасят за един
и същ отчетен период: м.07.2011
г. - м.03.2012 г. С първото посочено решение е признато за установено, че
не дължи суми за този период на „Топлофикация - София“ ЕАД, а с второто съдът
признава за установено задължението й към дружеството, включвайки и процесния
период, по който вече има произнасяне. Обстоятелството, че с първото решение СРС,
38 състав вече се е произнесъл за процесния период, че ищцата няма задължения към
„Топлофикация - София“ ЕАД не е възприето от СРС, 51 състав, постановил втория
съдебен акт. В мотивите на последния е посочено, че ако страната счита, че вече
е заплатила задължението си следвало да установи това в друго производство. Отправила
е предложение до изпълнителния директор на топлопреносното дружество да изготвят
споразумение за нейните задължения, с цел избягване на нов съдебен процес.
Писмото е получено с обратна разписка на
20.01.2016 г., но направеното предложение останало без отговор. На основание
второто решение на 18.01.2016 г. е издаден изпълнителен лист, въз основа на
който е образувано изп. дело № 20188560400274 при ЧСИ Б.Б.със задължение,
възлизащо на 7 223, 98 лв. Твърди, че ответникът принудително е събрал
недължима сума за м.07.2011 г. – м.03.2012 г. в размер на 1 631, 09 лв.
главница и законна лихва в размер на 385, 12 лв., като по този начин се е
обогатил неоснователно със сумата от общо 2 016, 21 лв. Моли съда да осъди
ответника да върне сумата, с която се е обогатил до размера на обедняването.
Претендира сторените разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил
писмен отговор на искова молба от ответника.
С решение от 21.08.2015 г.
постановено по гр. д. № 64479/2014 г. по описа на СРС, 51 състав, е признато за
установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Ю.Д.П. искове с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК във вр. чл.415, ал.1 ГПК, че последната дължи на ищеца сумата
от 4 281, 66 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода м.07.2011 г. – м.04.2013 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ул. „****************, абонатен № 203245, ведно със
законната лихва, считано от 22.08.2014 г. до окончателно плащане, както и
сумата от 599, 14 лв. лихва за забава за периода 22.08.2011 г. – 30.01.2014г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 46122/2014 г. по описа на СРС, 51 състав, като са отхвърлени
претенциите за установяване дължимост на главница за сумата над 4 281, 66
лв. до пълния предявен размер от 4 323, 36 лв. и за периода от м.06.2011
г. и за лихва за сумата над 599, 14 лв. до пълния предявен размер от 602, 70
лв.
С решение от 14.10.2015 г.
постановено по гр. д. № 13395/2012 г. по описа на СРС, 38 състав, е признато за
установено по предявените от Ю.Д.П. срещу „Т.С.“ ЕАД, искове с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.86,
ал.1 ЗЗД, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1 424, 61 лв.,
представляваща цена на потребена топлинна енергия, сумата от 156, 98 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 10.02.2011 г. – 05.03.2012 г., както
и сумата от 37, 48 лв. разноски, 219, 12 лв. разноски по изпълнителното дело,
332, 46 лв. – такси, за които е издаден на 19.11.2003 г. изпълнителен лист по
гр. д. № 07083/2003 г. по описа на СРС, 67 състав. По делото е представен
посочения изпълнителен лист, издаден за горепосочените суми.
С изпълнителен лист от 18.01.2016
г., издаден
от СРС, 51 състав на основание заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 46122/2014 г. по описа на СРС, 51
състав, съгласно който ищцата дължи на ответника сумата от 4 281, 66 лв. –
главница за доставена топлинна енергия през периода м. 07.2011 г. – м.04.2013
г., ведно със законната лихва за периода от 22.08.2014 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 599, 14 лв. – лихва за забава върху главницата за
периода 22.08.2011 г. – 30.01.2014 г.
Със заявление от 18.01.2016 г. до
ответника, ищцата въз основа на горните съдебни решения е поискала постигане на
споразумение, в което да бъдат включени и прихванати посочените в тях суми, за
да бъде избегнато образуването на нови дела между тях. Същото е връчено с
обратна разписка на 20.01.2016 г.
Видно от съобщение за образувано
изпълнително дело на 01.02.2018 г. е образувано изп. дело № 20188560400274 по
описа на ЧСИ Б.Б., въз основа на
изпълнителен лист издаден на 18.01.2016 г. на основание заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 46122/2014 г. по описа на
СРС, 51 състав, съгласно който ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата
от 7 223, 98 лв., изчислени към 01.02.2018 г., от която 4 281, 66 лв.
– главница, 1 498, 74 лв. – лихва за забава върху главницата за периода
22.08.2014 г. – 01.02.2018 г., 599,14 лв. – присъдени неолихвяеми вземания в гражданското
производство (мораторни, договорни и наказателни лихви, обезщетения и т. н.),
100 лв. – разноски за адвокатско/юрисконсултско възнаграждение по
изпълнителното дело, както и 744, 44 лв. – такси и разноски по Тарифата към
ЗЧСИ. Със съобщението ищцата е уведомена за наложен запор върху вземанията й за
пенС.към НОИ и върху притежаваните от нея банкови сметки открити в „Банка ДСК“
ЕАД.
Във въззивното производство по реда
на чл. 266, ал.3 ГПК е допусната и изслушана съдебно – счетоводна експертиза,
изготвена от
вещото лице Р.С.. От заключението на вещото лице се установява, че в
топлопреносното дружество е образувана съдебна преписка № 120081 с титуляр Ю.Д.П.
във връзка с изп. дело № 20118630400117
при ЧСИ С.Х. с взискател „Топлофикация - София“ ЕАД. По същата фигурира
начислено неплатено задължение в общ размер на 729, 63 лв., от което: 724, 63
лв. за главница и 5 лв. – държавна такса от 23.01.2020 г. Липсват отбелязвания за
получени суми от частния съдебен изпълнител по посоченото изпълнително дело,
както и данни за каквито и да е получени плащания. При извършена повторна
проверка в счетоводството на дружеството не са констатирани постъпления по
преписката. Вещото лице е установило, че при ответника е образувана още една
съдебна преписка с № 44501 във връзка с изп. дело № 996/2020 г. и изп. дело № 274/2018
г. при ЧСИ Б.Б., с титуляр Ю.Д.П. за топлоснабден имот - апартамент, находящ се
в гр. София, община Триадица, ул. „********планина“ 23, на трети етаж, по която
в топлопреносното дружество са постъпили суми по банков път в общ размер на
5 579, 57 лв., включително сумата от 2 012, 25 лв. – главница, 599,
14 лв. – мораторна лихва, 108 лв. – съдебни разноски, 293, 18 лв. –
възнаграждение за юрисконсулт и 2 567 лв. – законна лихва за периода
14.03.2018 г. – 15.10.2020 г. Платените суми по данни на дружеството са
отнесени за частично погасяване на главница за периода м.06.2011 г. – м.07.2013
г. Констатираните задължения са в общ размер на 4 885, 42 лв., от които:
4 284, 60 лв. - за главница и 600, 82 лв. за лихва.
При изслушването му вещото лице е пояснило,
че за исковия период м.07.2011 г. – м.03.2012 г. по изпълнителното дело по
описа на ЧСИ С.Х. няма постъпления в „Т.С.“ ЕАД, няма никакви постъпили суми по
това изпълнително дело в дружеството. Събраните от ответника сума са във връзка
с други изпълнителни дела. Информацията относно изпълнителното дело по описа на
ЧСИ С.Х. вещото лице е събрало по данните на ответното дружество, без да
извършва справка в изпълнителното дело. Вещото лице повторно извършило справка,
с оглед твърденията на жалбоподателката, за да установи дали не е налице
пропуск, но повторно установил, че по това дело не са отразени от ответника постъпления
по изпълнителното дело по описа на ЧСИ С. Х..
Във връзка с изслушаната експертиза
е представена покана за доброволно изпълнение изх. № 8329/15.02.2012 г. по изп.
дело № 20118630400117 по описа на ЧСИ С.Х. Ю.Д.П. е поканена да изпълни
доброволно в двуседмичен срок задължението си към „Т.С.“ ЕАД за заплащане на
сумата от общо 2 170, 65 лв., от която: 1 424, 61 лв. - главница, 156, 98 лв.
–лихва за забава върху главницата за периода 10.02.2011 г. – 05.03.2012 г., 37,
48 лв. - присъдени разноски, 219, 12 лв. – разноски по изпълнителното дело,
332, 46 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 05.03.2012 г. На основание
чл.428, ал.2 ГПК същата е уведомена за наложен запор върху банковите й сметки и
пенсията получавана от НОИ да размера на дълга.
С писмо изх. № 104244/24.02.2012 г.,
„Банка ДСК“ ЕАД е уведомила Ю.Д.П. за наложен запор на наличната й в банката банковата
сметка от ЧСИ С.Х. по изп. дело № 20118630400117. Съгласно запора общата
дължима сума към 24.02.2012 г. възлиза на 2 168, 49 лв. Същата е преведена по
посочената в запорното съобщение сметка.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл.259, ал.1 ГПК. Същата изхожда от легитимирана страна и е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част.
При служебно извършена проверка
въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално
допустимо.
Твърдението на ищцата, че съдебно
решение от 14.10.2015 г., постановено по гр. д. № 13395/2012 г. по описа на СРС,
ГО, 38 състав и решение по гр. д. № 64479/2014 г. по описа на СРС, ГО, 51
състав, включват един и същ отчетен период: м.07.2011 г. – м.03.2012 г., не се
подкрепят от ангажираните по делото доказателства. С първото посочено съдебно
решение е отречено наличието на задължение в тежест на ищеца по издаден срещу
нея изпълнителен лист на 19.11.2003 г. Последният обаче обективно не може да
съдържа бъдещи задължения на ищцата към ответника за разглеждания период
м.07.2011 г. – м.03.2012 г., който следва момента на издаване на изпълнителния
лист. Ето защо двете посочени съдебни решения се отнасят за различни периоди и
съответно липсва частичен идентитет между тях. Отделно от това следва да се
посочи, че в случаите, когато между същите страни, за същото искане и на същото
основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му
противоречи, в полза на страната е открит редът за отмяна навлязло в сила
съдебно решение – чл.303, ал.1, т.4 ГПК, какъвто обаче не е разглежданият
случай.
От изслушаната във въззивното производство
съдебно – счетоводна експертиза се установи, че не са погасявани задължения на
ищцата със събрани суми по изпълнителното дело по описа на ЧСИ С.Х.. Ето защо
следва да се приеме, че не е налице плащане на съдебно отречено вземане на „Т.С.“
ЕАД за разглеждания период м.07.2011 г.
– м.03.2012 г. Този извод не се променя от представеното писмо от „Банка
ДСК“ ЕАД до ищцата, че към 24.02.2012 г. е събрана сумата от 2 169, 49
лв.по изп. д. № № 20118630400117 във връзка със запорно съобщение изх. №
8337/15.02.2012 г. Посоченото изпълнително производство е образувано въз основа
на издадения на 19.11.2003 г. изпълнителен лист, който се отнася за вземания,
които не съвпадат с исковия период м.07.2011 г. – м.03.2012 г. Извън пределите
на решаващата дейност на съда е да извършва преценка дали събраната в
изпълнително дело № 20118630400117 по описа на ЧСИ С.Х. производство сума е във връзка със съдебно
отречено вземане, което обаче се отнася за различен от заявения в исковата молба
период м.07.2011 г. – м.03.2012 г., тъй като на основание чл.6, ал.2 ГПК предметът
на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.
По изложените съображения съдът
счита, че предявеният иск е неоснователен. Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
Ответникът по жалбата претендира
юрисконсултско възнаграждение. Предвид обстоятелството, че същият не е
депозирал в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба, както
и не е представляван от юрисконсулт в проведените две открити съдебни
заседания, следва да се приеме, че страната не е защитавана от юрисконсулт в
настоящата съдебна инстанция, поради което не са налице предпоставките на
чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК и в тежест на жалбоподателката не следва да се
възлагат разноски за юрисконсултско възнаграждение на ответника по жалбата.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 104565/27.04.2019 г., постановено по гр. д.
№ 33348/2018 г. по описа на СРС, ГО,
90 състав.
Решението не подлежи на обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.